Author: Недко

Днес youtube реши да ми напомни една много приятна версия на hearts of steel, която споделям с вас, както и един затрогващ коментар:

Слушал съм я толкова пъти на живо и пак ме побиват тръпки напомняйки ми всеки път първия път като я чух и как още тогава станах техен заклет фен. За тях писах и пост ровейки дълбоко в спомените си и преживявайки върховното удоволствие на тъпото очакване на спирката с Чефо, той с кубинки, говорейки си, на ръба на мъжеството. Минаха толкова много години и все още помня как миришеше гората до нас (до спирката), пътя, самия концерт. Беше един от онези моменти в които не мисля, че бих забравил.
Жалко, че живота ни раздели с Чефо. Но пък се случиха толкова много други неща.

Heart of Steel, is more than just a song, it’s a battle cry for those who refuse to be broken. It resonates with the spirit of resilience, channeling the fire that burns within those who never surrender, no matter how many times life tries to knock them down. It’s about pushing through the pain, finding strength in moments of weakness, and standing unshaken when the storms of life rage around you.

The lyrics capture that primal instinct to survive and overcome reminding you to stay fierce, to fight with honor, and to keep moving forward when the world seems determined to hold you back. It’s about having a heart that doesn’t bend or break, forged from experiences that could have shattered others. It’s not just about physical strength, but the mental and emotional fortitude to persevere through anything.

For someone like you, who doesn’t shy away from challenges and knows what it means to fight for what you believe in, this song hits on a deeper level. It’s about living life with no regrets, daring to take one more step, give one more try, and never letting fear dictate your choices. It’s the anthem of those who live by their own code, driven by passion and guided by unwavering determination. Just like the song says, ‘Live by your heart, always one more try’, because the heart of steel never falters.

P.S. Зарових се дълбоко в записките си намерих най-накрая снимката от въпросната спирка! EXIF датата е от 22 Юни 2008 г. или от преди има няма 18 години. Важно уточнение е, че това е снимка направена през 2008 г. на надписа, който Чефо написа през 2007. През въпросната година концерта беше през 30 Юни, което съвпада с това на снимката, а през 2008 г. концерта им беше Юли месец (след кратка справка – 05.07).

Добре дошли, странници.

На тази страница ще намерите кода от лекцията ми за WordCamp Sofia.

Всичкия код е в docker така, че можете да подкарате абсолютно същото нещо, което ще покажа по време на събитието и при себе си. Инструкциите как да го подкарате са в repo-то, но ако имате въпроси можете да пишете и тук.

Repo-то е под GPL лиценз, същия като на самия WordPress. Аз вярвам в споделянето на знания и че това е един от основните начини да станем по-добри както в личен така и в професионален план.

Стига приказки – репо-то можете да намерите тук:

https://github.com/NedkoHristov/WordPress-Europe-2026/

Тук можете да намерите моята предишна лекция свързана със сигурност и WordPress и intentionally vulnerable plugin по който тестваме реално – https://www.nedko.info/dev-bg-wordpress-ot-keep-yourself-positive/

Успех,

Недко.

Тук ще намерите линк към лекцията ми към Dev: Challenge Accepted 2026, както и линк към GitHub repo-то, което съм използвал за да направя screenshot-ите.

Също така тук можете да намерите и линк към повече информация относно споменатия webinar към dev.bg в който засегнахме темата за security и нашия intentionally broken WordPress plugin –> https://www.nedko.info/dev-bg-wordpress-ot-keep-yourself-positive/

Ако на някой му е интересно и има въпроси – може да пише тук, на мейл, в LinkedIn, по гълъб и с димни сигнали.

Малко линкове:

Wiz analysis на SHA1-Hulud – https://www.wiz.io/blog/shai-hulud-2-0-ongoing-supply-chain-attack

XZ analysis – https://www.techdirt.com/2024/04/08/the-story-behind-the-xz-backdoor-is-way-more-fascinating-than-it-should-be/

Между лекциите и работата ми излязоха 5 свободни минути и идвам да ви покажа един стар трик.

Преди години, когато започвах да навлизам в света на DevOps git ми беше особено притеснително, защото няколко пъти бях омазвал здраво нещата. Нямах muscle memory да си гледам в кой бранч съм и копая 5 часа и като направя git status и изтръпвах.

Та си написах един cron, който всяка сутрин в 8:30 ми checkout-ваше към master (тогава движението за main още не беше във вихъра си) и взимаше latest. От днешна перспектива това може да е проблем, защото понякога работя по няколко бранча в едно и също репо, но тогава сетъпа ми беше много прост. Та това ми спасяваше задника неведнъж:

find . -mindepth 1 -maxdepth 2 -type d -exec test -d "{}/.git" \; -exec sh -c 'echo "\n=== Updating {} ===" && cd "{}" && git checkout main && git pull' \;

Днес като мигрирах едни repo-та се присетих и си го изрових от архивите и ми свърши чудна работа.

Но съвета ми е – по-добре да запомните основното в git – ако работиш сам в правилния бранч и по едно репо всичко е наред. Ако обаче няколко човека работят в едно shared repo (недай си боже по някой terraform проект) – тогава тези дребни нека като да знаем винаги дали сме взели latest, в кой бранч сме и т.н. са просто a must.

Също така нещо дребни удобства за хората, които основно използват терминала и това са customisable bash/zsh/*sh. Проекти като Oh my zsh и съответно Oh my bash са чудесни инструменти да си направим терминала още по-удобен. Към тях може да използваме themes & plugins. Първите добавят цветови схем, но и функционалност към prompt-а ни (например аз използвам Starship, която харесвам доста, но най-популярната и най-гъвкавата е PowerLevel10к), а като plugins преди използвах много, но най-удобните за мен остават git, zsh-syntax-highlighting и zsh-autosuggestions. Списък с всички, които можете да видите и използвате можете да намерите в repo-то на omz – https://github.com/ohmyzsh/ohmyzsh/wiki/plugins.

Преди да съм забравил, че се отплеснах малко – темата, която използвам показва в промпта ни освен пътя в ОС в който сме в момента, но и текущия ни бранч и дали освен това показва и няколко полезни неща. Вижте в долния пример как при чисто репо след бранч master не показва нищо, но ако добавим файл, който го няма в git все още добавя ? накрая, а като направим git add става +. Това е удобен механизъм да ни светне лампата. Промптовете са супер гъвкави и може да ни смени цвета или надписа накрая ако имаме неща нов файл или не сме push-нали. Имаме и prehook-ове в git, но за това – друг път.

Отивам да си приключа лекцията. Ще се видим утре в 14:30 в track 2 на Dev: Challenge Accepted, а в Събота – на WordCamp Sofia в НДК в 16:20.

Дръпнете ме ако ме видите някъде.

P.S. И понеже са десетки и plugins и теми за OMZ има и съответно стотици постове за това кой какво използва. Оставям само един пример, защото ако минете през всичко изброено ще ви отнеме половин ден. Добре дошли в поредния rabbit hole.

Вече не помня дали съм споделял, но ще го направя отново. Memories of mother, част от OST-то на God of War изпълнена от датския държавен оркестър (прегледайте само youtube канала им!) и самата Eivor:

Eivor е толкова великолепна, че последната тренировка замених Sintesia с нея и се получи жестоко. Препоръчвам.

Част от коментарите са сърцераздерателни:

Almost can hear the "Goodbye Faye" and "I love you mom", astonishing.

bear mcreary is nominated for a grammy over this soundtrack and i dont know anyone who i ever thought more deserving.

"To grieve deeply is to have loved fully. Open your heart. To the world as you have opened it to me, and you will find every reason to keep living in it." ~ Faye

Не мога да повярвам, че сме 10 месец…

Няколко неща.

Първо – от “само още една конференция за 2026 и приключвам” се озовах в следната ситуация:

1. DEV:Challenge Accepted – 23.10.2026 – Keep Yourself Positive in the World of Security: A DevOps Perspective
2. WordCamp Sofia 2026 – 24.10.2026 – Stress testing and scaling WordPress on a $12 VPS
3. OpenFest – 07.11.2026 – Как да се проваляш професионално, без да се счупиш

Темите са три напълно различни и две от тях са писани за самата конференция, а WordCamp е мисля първата ми, която ще кажа втори път на две различни места.

Олсо започнах да тренирам сравнително често, което учудва дори и мен. Освен това Heilung имат нова песен.

Туй то. Ще се видим в София.

Oh boy, imagine.

Пак прехвърля полунощ, а аз след поредното “ще поспретна малко” стана на 4 часово чистене и преподреждане и подготовка за зимата (и две четири перални със сушилни!) седнах на машината да прегледам темата си за WordCamp.

И както обикновено става youtube си знае работата и ме подкара с едни великолепия, които понякога забравям да си пускам.

И ми тръгва тоя ми ти John Mayer с едно от най-великите изпълнения на живо записвани в историята на човечеството.

И чувството с което води е ве-ли-ко-леп-но. Абсолютна магия. Ами тона на китарата му? Пфффф!

Та си се представих някъде там из тълпата в LA в един студен декември в далечната вече 2007 г. когато света беше откровено по-добър, човешкото още не ни беше отнето и всеки беше по-цветен и може би малко по-усмихнат от сега. Или поне съдейки по себе си.

И ме връща във времената в които бях в университета (2005-2010) – беше си магия. Света се променяше, мобилните телефони ги имаше, но бяха далеч от използваеми като към момента, Интернет беше млад и много по-автентичен (и жив?), а ние ходихме с широките дънки, смеехме се мнооооого повече от сега и (понякога) си съдирахме задниците от учене.

Не веднъж съм казвал, че най-близкото до машина на времето с което разполагаме е музиката. Кара ни да чувстваме неща, които отдавна вече ги няма, да се сещаме за ситуации, хора. Да се сетим от мелодия как сме стоели на брега с любим човек и точно на какви водорасли е миришело наоколо.

И докато пиша тези думи и въртейки няколко пъти нашия приятел от по-горе дойде неизменния ред на моя среднощен спътник (който без майтап YT алгоритъма ми препоръчва на 90% нощем) – David Bowie с невероятния Lazarus (за който съм писал преди):

Спирам да пиша, изслушвам два пъти Lazarus и си припомням много добре колко бях поразен от смъртта на Боуи макар и никога да не съм му бил от най-големите фенове.

Налях си едно малко, Smokehead и се замислих за това какво огромно богатство имам в лицето на вечни изпълнители. И неизменно се сетих за Ленард Коен, за който също писах и как любовта към това, което правиш те държи във форма цял живот. И как както Leonard Cohen така и David Bowie (и още неизброимо много музиканти) с годините са като вино – всеки нов албум е все по-добър и по-добър. За мен Коен е в абсолютното си величие в последните си 2 албума.

Отпивам глътка и мисля да си лягам. После тръгва Gary Moore с неговите парижки улици и мисля, че е време да спра до тук с хаотичните мисли. Трябва по-често да се сещаме какво голямо богатство имаме на върха на пръстите си.

До нови срещи.

Огромен човек е тоя ми ти д-р Георги Бърдаров.

Малко са хората на които не съм им врял в носа разказа за петата ракия и колко е хубав живота (линк 1 (seems down?), линк 2) и са немалко моите истории на които доктора е повлиял.

Това писане на топли думи, рисуването на жежки пейзажи с думи и енергията, която струи от него правят този разказ един от любимите ми.

И на свой ред е правилно да благодаря (пак) на Дидето, че го сподели с мен преди няколко години.

Наздраве.

See less

По принцип харесвам github pipelines, но напоследък нещо оголвам зъби срещу тях.

В офиса въртя едни магии – искам от Atlassian Service Desk да стартирам pipeline, който в себе си да стартира контейнер с AI, който ни изпълнява задачката, вдига PR, прави си магиите и умира.

Да амаааа първо service desk forms са суууупер flacky, 2 дни само в дебъгване на това защо понякога данните ги изпращам успешно и защо понякога връща null за някои стойности, после се оказа, че в определени ситуации не връщаме нищо, после дублиране на данни.

Да не започвам с това, че не съм github admin и правенето на всеки token отнема доста време докато мине през външен approval.

И се закачих здраво към тази задача и няма откачане, но този път май попрекалих с Claude и след като приключа с таска ще направя refactoring и ще си я пренапиша. Убеден съм, че ще съкратя кода поне х2, ако не и повече.

Стига до тогава в тестовете да не изпълня terraform apply на стар run, че тогава ще стане тя една…