Author: Недко

След извесно прекъсване продължавам темата с нещото, което ми е може би най-времеотнемащо – готвенето.

Този път нямам почти нищо ново, пак бяха основно спагети, ризото от близко ресторантче, много салата и печено пиле от Лидл.

Докато писах това ми светна, че има нещо ново и то е, че намерих пъдпъдъци и реших, че ще е забавно да ги приготвим с децата. Те са от нещата, които или оставят травма завинаги или забавни спомени.

Е, и двамата не се трогнаха като ги видяха (4 в тарелката), но беше удобен момент да поговорим за различните породи при животните – някои са огромни (като пуйките), други – малки (като пъдпъдъците). Докато ги готвихме си говорихме за това и за животните като цяло (например защо някои птици не могат да летят). Беше повече образователно отколкото нахранващо в крайна сметка :D

Пъдръпъдиците се готвят лесно:

1. Чистим малките косъмчета (аз след като махнах големите използвах една сладкарска горелка за да махна и власинките от тях)
2. Правим си кашичка от масло, което разтапяме, слагаме малко сол, малко червен (сладък!) пипер и други подправки ако децата обичат
3. Гледаме да омажем повече със сместта, защото тези много близки братовчеди до мравките (както казаха децата) нямат много мазнинка и рискуваме да ги пресушим
4. Готвих на еърграйъра на 180 градуса за 15-тина минути (тук не ми вярвайте на сляпо, защото проверявах често и това води го девиации в температурата при готвене

С пъдпъдъците направих и гладко картофено пюре, което ми се получи за пръв път. Там рецептата е:

1. Варим картофите
2. Масло (стоплено до течно състояние)
3. Мляко (топло)
4. Малко сол

После мачкаме с каквото имаме и сме готови. Получи се много добре и съответно децата за вечеря ми изядоха салатата и всеки – по една тарелка детски кремвирши. Аз сгънах по-голямата част от пернатите.

Но пък не сължавявам. Това уча децата – че трябва да опитат, но не ги карам да ядат на всяка цена. Сега знам, че такова птиче не харесват (но пък харесват пилешкото).

Само 2-3 седмици след последните глобални проблеми с cloudflare преди малко API-то на CF падна. И то падна много.

Този пост беше за LinkedIn, нооооо познайте – и той е с internal server error :D Както и perplexity и още 19.5% от ЦЕЛИЯ интернет. Це-ли-я. Ц-Е-Л-И-Я. Трудно е да се прави архитектура на толкова критична система.

По дяволите, до преди 2 седмици беше Юли месец!

Но за друго пиша. Сутринта влизам в офиса, пускам лаптопа и … курец. Зарежда, мига 2 пъти power led-а, но дотам. Лаптопа е Lenovo p16s.
Оказа се, че при thermal protection (това ми е тезата) има таван на температурата, който ако бъде ударен се спира сам и после трябва специална процедура преди да може да търгне наново.
Та на гърба му има едно маааааалка душпица колкото за SIM tool/кламер. Задържа се десет секунди при извадено захранване и нещата се оправят.

След това пуснах един power report да видя дали батерията не е понесла щети, но всичко изглежда добре:

powercfg /batteryreport

Вчера 1/3 от деня ми мина в дебъгване защо не ми тръгва един pipeline, който прави aws auth. Е, оказа се, че както и си мислих, съм абсолютно пълен идиот:

{
    "Version": "2012-10-17",
    "Statement": [
        {
            "Effect": "Allow",
            "Principal": {
                "Federated": "arn:aws:iam::xxxxxxxxxxxx:oidc-provider/token.actions.githubusercontent.com"
            },
            "Action": "sts:AssumeRoleWithWebIdentity",
            "Condition": {
                "StringEquals": {
                    "token.actions.githubusercontent.com:aud": "sts.amazonaws.com"
                },
                "StringLike": {
                    "token.actions.githubusercontent.com:sub": "repo:[REDACTED]/repo-name-1:*"
                }
            }
        }
    ]
}

Проблема беше, че викам от друго репо този pipeline (да речем, че се казва repo-name-2). Решението беше:

                    "token.actions.githubusercontent.com:sub": "repo:[REDACTED]/repo-name-*:*"

Може да бъде малко permissive, но в моя случай репото е частно плюс това са само две, които отговарят на условието – repo-name-1 и repo-name-2.

Тук ще бъде презентацията, не бъдете нетърпеливи. До тогава има пица и бира.

Enjoy.

Както обещах – пускам презентацията с линковете вътре.

Малко обратна връзка от моя страна.

Първо – организацията беше ТОП – Вельо ми писа дали искам да говоря на AUG и аз се съгласих, но забавих доста отговора си (blame on me). След това машината се задейства, всичко беше изпипано, а на деня на лекцията имахме залата в софийския офис, която е чиста и спретната, столчетата вече бяха наредени, техниката – готова.
Хората, които дойдоха бяха суууупер – повечето бяха devops хора, но имаше и от други браншове.

Организацията беше безупречна.

Лекцията мина ОК от моя страна, но същинското забавление започна след това. Толкова ангажирана група хора отдавна не бях срещал. Говорихме си от последните outage на Cloudflare (ето този) до скалиранена redis, криви бъгове (споменах в лекцията за онзи в който Steam направиха rm -rf / на потребителска машина (ето тук)), а Илиан, който дойде специално да ме види (за което съм му адски благодарен) сподели своя опит с един крив бъг с timestamps и влязохме в доста техническа дълбочина.

Та събитието беше супер, хората бяха много ок, а мястото – топ.

Имаше и бира и пици, едната колежка си беше докарала децата (и трябваше да си цензурирам малко) и пързалката, която скоро пак заработи беше използвана по предназначение.

Докато правих план за downgrade на DigitalOcean droplet-а и просто реших да го направя.

Имам чувството, че си убих кучето като му затрих ъптайма, но той така или иначе не е признак на нищо повече от това, че една машина е работила (без гаранция дали е работила добре или не).

Тааа да – всичко се вдигна правилно. Имах малко притеснения около nginx, защото конфигурациите му са едни чаршафи, но ето, че безпроблемно тръгна, както и cdn-check-а.

Загледах се неприлично много време към варианта да мина от MariaDB към NoSQL за WordPress-а но нека не бъдем прекалено екзотични за сега.

И преди съм мислил за static page като Jekyll и Simply Static, но за момента не смятам да влизам в този rabbit hole.

Next target – home lab-a.

Подготвям marvin за downgrade на VPS-а (като част от моята downsize инициатива както на VPS-а така и на homelab-а) и да ви кажа ми се свиди след 2 години uptime да го shutdown-вам:

marvinator@nedko /home/nedko $ w
 09:49:59 up 744 days, 23:47,  5 users,  load average: 0.04, 0.13, 0.12
USER     TTY      FROM             LOGIN@   IDLE   JCPU   PCPU WHAT
root     pts/2    tmux(2463138).%0 26Feb24 629days  8.02s  4.14s mc
root     pts/4    tmux(2463138).%2 04Apr25 227days  2:39   2:38  mc
marvinator@nedko /home/nedko $

Както и си пазя една tmux сесия от преди 227 дни в която бях пуснал да прехвърлям бекъпи към pCloud. С техния драйвър всичко ставаше екстремно бавно и ми трябваха много часове да свърша това.

После им писна и реших да изполвам rclone, който ми свърши жестока работа и за много по-кратко време.

Anyhow, тези дни блога и сървисите около него ще са за няколко минути долу за да мине downgrade-а. Не планирам други промени и maintenance така, че ако нямате достъп до блога повече от 10-15 минути това значи, че нещо жестоко се е омазало :D

Днес ми попадна видео от Cade Media за заместителите на вело продукти, които са аналогични, но значително по-евтини.

Говори за ръкавици, base layers, храна – супер интересен епизод, който може да ни спести сериозна сума пари. Инджой:

Ren е някакъв неочовек. Преди няколко дни е пуснал Two’s on a cigarette:

И ме връща по много приятен начин по ученическите купони и лекотата на времето тогава. Мелодията му е веееееликолепна и толкова лека за слушане …

Трябва да направя един timeline на нещата му, защото Vincent’s tale е жесток, но и останалите (начело с Hi Ren) заслужават вниманието на всеки.

Enjoy.

В ранните часове на деня днес 14 Ноември Дейвид Ковърдейл пусна видео в което слага край на кариерата си.

И е разбираемо. Човека е на 74 и пее от … над 50 години. Интересен факт, който понякога забравяме е, че е бил вокал на Deep Purple от 1973 до 1976.

Винаги съм се възхищавал на гласът му и по негов повод довечера ще си налея едно докато слушам Too many tears в безкрайно специалното му изпълнение в Токио.

Сега отворих wiki страницата му – има снимка от неговия лик на едно от блокчетата в Каварна.

Whitesnake идваха може би 3-4-5 пъти в България, но така и не можах да ги чуя на живо за което страхотно много съжалявам.