Както писах вчера – закуската беше бриош с малко мед. Затоплих бриошите (бриошките?) за 10 секунди за да са мекички и топлички и им дадох по една малка лъжичка мед да си ги намажат. Започна да им се получава много добре, особено в комбинация с твърд мед и мека бриокша – чудесен начин да си тренират фината моторика. Пък и кой ти отказва такава закуска сутрин.
Оставянето в детската отново беше чудесно.
При взимането им отново не им предложих за хапване за да се навечерят добре и им се получи. Понеже беше валяло и навън не ставаше много много за разходки отидохме с колата на една отбивка до трета буна и прекарахме там сигурно 30 минути да съзерцаваме морето, вълните, един корморан, който изуми до дъното на душата Оги като го видя как се гмурка във водата. След като сутринта видяхме изгрева беше ред да видим и залеза.
За вечеря имаше фетучини и сос от две тарелчици Лидл-ски кремвиршчета запечени в една касеролка и остатъка от доматения сос от онзи ден. Всеки изгърмя по ДВЕ купички. За десерт имаше манго от Лидл, а докато говориха с майка им по вайбър Борко ми вика – “Тати, може ли да взема една ябълка?”. Е как да не може! Отиде сам, взе ДВЕ, изми ги и даде едната на Оги без да го карам или да му напомням. Беше жестоко.
Утре е специален ден. Всяка събота правим закуска от питки (или мекици по другите краища на страната) със сладко (този път от малини) и мед, а за пиене бара предлага горещо мляко с какао (което Оги почти сам прави и за двамата).
А аз реших да изпера целия инвентар на децата (включително и дрехите, които им бяха в раниците, но не бяха използвани). Дрехите са ми единственото нещо, което ми тежи да правя покрай децата (изключвайки днешното чистене на ако от Оги). Супер пипкаво е, а макар и повечето дрехи да са един размер все пак трябва да внимавам коя на кого оставям.
