Размисли и храсти – Един Недко разказва

CategoryРазмисли и храсти

За мечтите

Всеки има мечти. И освен хубаво това си е и задължително.

Но какво са мечтите без хоризонт на който стоят удобно застанали и едвам забележими? Например моя мечта беше да карам колелото до абсолютния си край на силите, абсолютния. Това на вас може да ви звучи тъпо, но за мен е невероятна (колкото и да мразя тази дума) терапия, която ако не изгонила поне разбутала малко демоните от главата и мислите.

Всеки има и тъпи мечти – да изхака съседката, да си купи нова прахосмукачка или просто да стои цял ден без никой да се сети за него, да му пише или да го дърпа за нещо.

И както вече се досещате от предългото интро (знаете ли как е интро на български?) днес аз осъществих една моя мечта. От секция тъпи мечти, но като се случи се почувствах щастлив. Ей така, за 7-8 минути, по детски. Днес ходихме на гости на приятели, които си взеха къща в близко до Варна село та да полеем. Домакините си имат и басейн. Та досещате се сигурно, но се пльокнахме всички и побъбрихме, малко аху-иху, но времето се развали, захладня и аха да завали. Всички излязоха и аз останах сам с мислите, рошавата коса (която толкова я пазих да не я намокря) и гледах идващата буря. Облаците се смесваха подобно като да сложиш в стъплена чаша кафе с мляко, в техен си ураган от форми и звуци и заваля.

И в този мъничък момент, с тези първи капки дъжд нагло пльокайки по мен и водата в басейна едно приятно чувство на облекчение и ме обля удовлетворение. Сместа между дъжд и хлорирана вода явно отдели някакво съединение, което ми припомни мечтите и стремежите, онази снимка на фонтана в Добрич като снимах един гълъб (която няма как да ви покажа, защото photo-cult вече не съществува) и бях посветил снимката на A-HA – Crying in the rain, онези малките моменти като например като се прибираш от работа и завали, ти бягаш, но така или иначе ставаш вир вода и се отказваш, отпускаш си душата, прибираш телефона на сухо и започваш да вървиш бавно дишайки въздух и дъжд, гледайки начумерените лица на хората наоколо.

В тези моменти човек се сеща, че живее, че е част от природата, че прекраснотите са около нас и ако си извадим главите от гъзовете и се огледаме ще видим шареното, смешното, хубавото.

Ходете под дъжда, бавно, и кимайте на бягащите около вас хора.

Ваш,

Недко.

06.02.2019 – размисли разни

06/02/2019 / Недко / 0 Comments

Стоиш в офиса, гледаш стената и искаш да си някъде другаде. Искаш сняг или пясък, зависи какво обичаш. А може да искаш само малко време за теб.
Понякога искаш твърде много, мислиш си.

Но истината е друга – ние сами си го правим, сами леем бетона който по-късно ще излеем и решетките, сами си слагаме тъмните очила с които виждаме до носовете си и освен това само черно-бяло, сами си мислим, че сме нещастни и гоним илюзорните клишета като плажа с палмите, “свободата” и себе си като не можем дори да дефинираме какво за нас е свобода и защо не сме на свобода сега.

Защото има хора, които сами си греят като слънца там където са си и гледат на нещата по по-друг начин. Те пак са на работа гледайки същата тази стена, но се забавляват, не им пречи и то не за друго, а защото на душата им не тежат бетона и оградите, не боли при всяко вдишване и могат да са си самодостатъчни.

Такъв искам да стана като порасна.

Пост №200

30/11/2017 / Недко / 3 Comments

И ето, че блога остаря, помъдря и след малко повече от три години чукна пост номер 200 (+164 draft-а…).

Първия ми пост е от 25 Май 2014. За това време блога живая на shared hosting в сървърите на SuperHosting, после го преместих на мой VPS кръстен marvin хостван на Vultr (Нико, Владо – благодаря за помощта и подкрепата!).
Да конфигурирам и мигрирам към marvin ми отне няколко дни и месеци fine tuning, покрай него форкнах един bash скрипт, който кръстих full-web-server-backup. Към него добавих няколко интересни опции и научих доста за bash/tar/etc. После последва и опита ми с цялата екосистема на WordPress – галерии, теми, кеширане, оптимизация, добри практики.

Научих се да споделям, писах няколко пътеписа, два live blog-а (за WordCamp Varna 2017 и ден първи от ISTA 2017), разказах за повечето си лекции, които съм водил последно време, споделях злободневните си преживявания, гледам често да пиша и “In other words” – разни интересни неща (бъгове, epic fails, инструменти, frameworks, новини, etc). Радвах се на всеки един коментар (макар и за момента да наброяват само 24), на всяка повдигната тема в страницата ми във фейсбук.

Когато бях на моето голямо вело пътуване тази година и спях в колата блогвах, споделях снимки и се чувствах страхотно.

Надявам се да има поне един човек, който го следи и му е интересно.

И както винаги – всякакви препоръки, идеи (за статии или коментар по вече написани) са повече от добре дошли.

Ваш,
Недко.

Мина Вечерта на таланта

27/09/2017 / Недко / 0 Comments

Снощи в 19:00 се замъкнахме със Злати към Вечер на таланта по покана на Теди, настроих с известни закъснения google slides презентацията ми и след Хеми (известен варненски писател с който предварително успях да си поговоря) беше мой ред. Излязох и вместо 15 минути говорих около 40.

Разказах много неща, изглеждаше, че е интересно на публиката, но това вече те трябва да си го кажат.

Едно нещо изтървах и то беше безпрецедентната липса на подкрепа в голяма част от хората от моето обкръжение. Злати обаче беше до мен и ми помогна с наистина много и най-вече с укоражаваща подкрепа, идеи и огромно количество кукита. Оценявам го силно това.

Иначе скоро ще приключа и историята и ще я публикувам тук. Има и малко видеа. Май трябва да си взема един action cam.

09.10.2017 – Аз съм идиот

10/09/2017 / Недко / 0 Comments

Винаги съм искал да бъда системен администратор. Исках да бъда това много преди да разбера, че има професия, която се казва Quality Assurance.
И винаги съм си врял носа там където не ми е работа. И си навлякох гнева на старите и новите богове като реших да напусна услугите на SuperHosting и да се преместя на мой си, shiny and new VPS. И после 2 месеца миграция по нощите (защото в работно време не отива да се занимавам с такива неща, най-малкото, че дори и да нямам кой знае колко много работа ще си изям чашата докато конфигурирам нещо като хората) докато всички сървиси, които искам да подкарам всичко + един античен PHP 5.2 заради стар проект, който държа повече от носталгия отколкото от други съображения.

И понеже на WordCamp Varna 2017 имах възможността да чуя лекцията на Верослав Ценов за кеширането и реших за педесети път да направя nedko.info и marvin като цяло свръх-мега производителни и да се отварят на посетителите още преди да са натиснали Enter. Обикновено тези ми начинания завършват с undo на всичките ми промени в 3:15 вечерта.

Та и днес не беше изключение. Реших да сложа един Varnish reverse proxy за да кеширам част от ресурсите, които се връщат на клиента и фейлнах наистина грандиозно този път. Успях да засера nginx config-а на блога и ми отне сигурно 5-10 минути да върна всичките 15 милиона промени, които бях правил на него.

И нещо, което Васил Колев винаги е твърдял – “Админ се раждаш, не ставаш”. Надявам се поне за QA да ставам.

Иначе ако на някой му е интересно – статията за Varnish с nginx + поддъжка на SSL (обърнете внимание, че в немалко статии този случай не е разискан) можете да намерите в Linode документацията.

И още нещо, защото аз като сложа край на нещо, което пиша последват поне по две-три неща отдолу – колкото и грандиозно да осирате нещо, колкото и мощно да преебете нещо елементарно, колкото и идиоти да се чувствате – продължавайте докато не го направите. Аз така или иначе ще подкарам varnish – достатъчно съм идиот за да го накарам да ми се огъне в ръчичките. Така направете и вие. Но ако искате да мрънкате – мрънкайте, най-много някой да ви наругае.

Да обиколиш страната с колело

13/08/2017 / Недко / 3 Comments

Тези дни започнах да мисля за една моя мечта. Искам да обиколя страната с колело.

Колко

Смятам, че ако взема отпуска от една седмица и карам общо седем дни (първия почивен е за транспорт с колата до някъде, последня е прибиране) ще направя не повече от 700 км, а ако се напъна или терена е по-равнинен може да опитам да достигна напълно митичните за мен 1000.

Защо

Както писах по-горе – мечта ми е. Искам да си изчистя главата малко, да карам по маршрути различни от тези, които са ми познати до болка и да опитам нещо ново.

Сам?

Сам, да. Свикнах да карам сам и ми е много по-комфортно да карам сам, а не да гоня някой през цялото време.

Подготовката

Ако да кажем реша да направя карането след месец ще се наложи да правя по 5 караня седмично като три ще са кратки (~30 км.), едно малко по-дълго каране (~50 до 60 км) и за месец поне 4х100 км, което ще рече, че за месец ще имам около 700 км. Нещо, което не мисля, че съм правил до сега. Edit – след справка виждам, че рекорда ми е от тази година Април месец и е 808 км, което ме успокоява малко :)

Техническа подготовка

Практически имам всичко необходимо за еднодневен бревет до 300 км, но при по-дълги маршрути ще трябва да се дооборудвам със следното:

Чанта за кормило с място за карта най-отгоре, непромокаема, дисаги;
Две нови гуми, вероятно 28 мм. Сегашните ми са 23 мм и са абсолютно неподходящи за дълги карания;
GPS с предварително запазени маршрути в случай, че се замотам. Ще гледам да не карам по основните пътни артерии както направих като ходих да катеря вр. Шипка на трети Март като минах два пъти за ден през Хаинбоаз;
Евентуално още един power bank, макар, че си мисля, че и сегашния ми 20 ah ще стигне;
Евентуално и платен акаунт за Strava за да мога да stream-вам публично и в реално време къде се намирам в момента в случай, че на някой ще му е интересно. В тази връзка се сещам и за варианта на Никото за просто логване и изпращане на GPS координатите към marvin и чертаенето им в Google Maps. Ще видим дали изобщо ще използвам и този вариант, защото телефона ще трябва да го пазя само за разговори и emergency situations, че с тая смотана батерия с музика и GPS ще ме изкара не повече от 12-13 часа;
Ще ми се да намеря и някакъв издръжлив (водо и силово) фотоапарат или action cam за да добавя малко снимки по време на карането;
Одеало против измръзване в случай, че ме хване нощта или дневните температури прехвърлят 40 градуса;
Дълъг USB кабел за зареждане в движение от раницата;
Евентуално още един LED стоп за раницата;
Отразителна жилетка;
За екстремисти – резервна верига с quick link и малко спици + инструмент за монтирането им;

План

Плана е да направя някакъв интересен маршрут с планински елементи за да мога да се потопя максимално в красивата ни природа. Ако се сетя за някой приятел, който е около района може да отседна там. Или да ползвам couch surfing. ще видим до къде ще го докарам в това отношение, че първо ще заминат немалко пари и второ – не мога да гарантирам сравително точен час на пристигане.

Ако някой има идеи или е правил нещо подобно (с шосейно колело, не с MTB :)) ще се радвам да сподели опит.

Ние като QA НЕ осигуряваме качество!

06/06/2017 / Недко / 2 Comments

Покрай силната неопределеност и неструктурираност на част от методиките в Quality Assurance витаят едни общи разбирания, че Quality Assurance engineer-а осигурява качество. Това НЕ е така. Ние можем да:

Анализираме изискванията на клиента и на тази база (и немалко предишен опит) можем да предвидим още преди да е започнала активната разработка да открием несъответствия (логически, технически или концептуални);
На база клиентски изисквания да напишем десетки или дори стотици тестове (test cases) на всеки отделен компонент, които след като част от нужната функционалност е готова да изпълним за да се уверим, че това, което е направено съвпада с вижданията на клиента за добре работещо приложение;
Да използваме множество методики, тест техники, черна магия и каквото друго е нужно по време на разработката на проекта. Всичко, което намерим го логваме в някой bug tracking system (дали ще е TFS, BugZilla, JIRA, дори и Google Docs, etc няма значение). Знаете правилото – ако няма логнат бъг значи няма бъг. А повярвайте ми – в този ежедневен поток от информация много лесно можете да забравите нещо ако не го логнете;
Да проверим след като програмисти/дизайнери/други са фикснали проблема дали е направен по начин, който може да удовлетвори клиента (и в идеалния случай и нашите лични вижданя за това кое е правилно);
Да направим финални тестове, които да ни дадат солидни доказателства, че можем да кажем на клиента актуалния статус на проекта. Има вариант в който да репортнем, че нещото не работи според очакванията и изискванията, но да бъде предприет риск (risk management) и въпросната функционалност да бъде пусната в production. Това зависи от клиента, не от нас.

И още едно, много важно нещо – мога да ви гарантирам, че НЯМА софтуер без бъгове. Има такъв с неоткрити такива. Някой преди време беше казал, че: “QA can miss a bug, but the crowd will not”.

Хобита

13/04/2017 / Недко / 1 Comment

Вчера Злати повдигна една интересна тема:

Да имам едно хоби, в което да съм наистина добър, да имам много, в които да съм в съвсем начално ниво или това, което работя да ми бъде и хоби

Ето и моята гледна точка:

Да имам едно хоби, в което да съм наистина добър – това е за хора, които са със силен състезателен дух и не се отказват, докато не стигнат до възможно най-високата възможна точка:
- Положителна страна – Имате реален шанс да станете наистина добър или най-добрия в това, което правите, притежавате състезателен дух, който в повечето случаи, обуздан добре може да е от огромна помощ;
- Не толкова положителна страна – В преследването на целта понякога човек забравя да се наслади на хубавата страна от пътуването, да си почине и понякога това натоварва много. И от желанието да сме най-добри в това, което правим, се превръща в задължение пред нас и обществото, което винаги натежава. Резултата не е задължително да е 100% успех, а ако това се случи, индивида няма да изпита насладата от всичкото време посветено в това, което прави;
Да имам много хобита, в които да съм в съвсем начално ниво – това е за хора, които са по-несъстезателни натури, които имат сърца за повече от едно нещо. Не искат да са най-добрите в него и дори понякога се задоволяват със съвсем начално ниво.
- Положителна страна – Експериментите с много неща, в комбинация с не толкова състезателен дух и желание да сме възможно най-добри, кара хората да се чувстват свободни и заредени с енергия. Времето отделено за тези хобита обикновено има добра възвръщаемост на енергия и желание за повече социална активност;
- Не толкова положителна страна – Можем да се запишем на 5-6 вида танци, рисуване и спорт, но в нито едно от тях няма да сме възможно най-добрите, дори и да усещаме, че можем повече от това. Получаваме широка, но плитка обща култура. Ако сте OK с гореизброеното, значи това, което четете не трябва да е в графа “Не толкова положителна страна”.
Да превърнем работата си в хоби (или обратното) – това се случи с мен преди 8 години – превърнах хобито и това, което обичах в професия, която работя и обичам до ден днешен. Обикновено това включва 8-9-10 часов работен ден, а вечерите (и почивните дни) работа по собствени проекти. Един прекрасен пример за това е Юлиян Сапунджиев (на който скоро му взеха интервю от БНТ), който неведнъж доказа, че може да е добър в това, което прави и още по-добър в хобитата си. Както и Орлин Димитров, Иван Чолаков, Невен Боянов, Кремена Колева и още супер много хора, които няма да изброявам тук. Така, че да имате хоби, което да работите не е невъзможно.
- Положителна страна – Правите това, което обичате през цялото време и печелите пари (и удоволствие) от това. Евентуално ставате много добър и име, в това с което се занимавате;
- Не толкова положителна страна – Трябва да намерите това, което наистина ви е интересно, защото ще отдадете живота си на него. Другия минус е, че отнема време и ако влечението ви към нещото, което сте си избрали, е временно, могат да настъпят известни вътреличностни катаклизми като честа смяна на нещата, с които се занимаваме ( в очите на външни лица честата смяна на интереси може да бъде интерпретирана като несериозно поведение ) или продължаваме да правим първото, което сме избрали, но със затихваща мотивация.

Аз бях от третия и в последствие втория тип. Никога не съм бил мега добър в нещо толкова, че да кажа на себе си – “Ей, човеко, ти наистина си добър в това”, но пък правя това, което обичам, а от няколко години имам и други занимания като колоездене, което отнема все повече и повече от свободното ми време, танците (и участията покрай тях), блогването и на последно място – писането.

Много хора смятат, че мотивацията е само за спортисти, но не е така. Има хора при които дори и едно потупване по рамото с думите – “Брато, това решение е наистина добро”, може да свърши чудеса.

И тук е времето да кажа, че това е моето виждане и не е задължително човек да пасне на 100%, в някоя от трите точки. Все пак човек не е тетрадка от десет листа, а книга (понякога от няколко тома) и е напълно възможно някой да пасне на повече от едно от нещата в списъка или да си има своя си, четвърта точка, която да пасва като онези матраци по теб и просто да не искаш повече.

Вие от кой тип сте? Има ли друга категоризация според вас?
Пишете в коментарите вашите мнения.

Сайта на МОН след XSS атаката

Недко разказва: За сайта на МОН, МВР, НАП, OFFNEWS.bg XSS атаките и OWASP

09/02/2016 / Недко / 1 Comment

Днес за пореден път се доказа твърдението, че добрия програмист не пише само функционалност, която да работи, а такава, която е съобразена с множество фактори – скорост, сигурност, логичност. Този път сайтовете са Министерството на Образованието и Науката и Министерство на Вътрешните Работи и новинарския сайт OFFNEWS.BG бяха мишената използвайки очевидно една и съща търсачка. И да ви кажа честно – срам е, че някой не си е escape–нал параметрите за да предтврати един прост XSS, които потребителя подава. Това е нещо тривиално, нещо, което всеки, който пише код трябва да знае и използва. Защото знаете – когато пишем никога не трябва да имаме доверие на потребителите. Ни-ко-га.

По братски

13/07/2014 / Недко / 0 Comments

Втора голяма за мен дата – днес брат ми има рожден ден.

И къде по братски, къде по приятелски, къде по-професионално искам да му пожелая това-онова.
Знаете как са братята – не винаги си казват на глас очевидни неща. Малко недоизказани, малко премълчани, но си стоят в нас.

Списък за нещата, които пожелавам:

Обичай. Нея, себе си, хората около теб;
Наслаждавай се. Свали тежките дисаги на ежедневието и се наслади на малките неща. Те са най-ценни, знаеш;
Запази се такъв какъвто си. Защото ти си си ти и си най-добре в тази си роля. Не бъди друг;
Обичай. Болезнено много, силно, нетърпеливо. Тя го заслужава;
Смей се. Както като бяхме деца;
Твори. Не спирай да твориш. Нещата ти са страхотни;
Обичай семейството си. Още повече и още повече.

Така като се загледам всичко изброено е точно такова, каквото е в теб сега. И дано да бъде такова в следващите 60-70 години.

Остатъка от пожеланието ще си го получиш днес, защото е прекалено личен за широката аудитория.

Наслади се на най-красивите си години в живота. Бъди, обичай и се/я/ пази.

Твой брат и приятел,