Category: Uncategorized

17.01.2017

Време за тренировка! Днес карането макар и във фитнеса беше добро. За пръв път тренирам интервално и определено се чувствах все едно не съм карал преди. След два дни пак.

 

Полезни неща, които намерих днес:

  • Един много полезен тест за производителността на сайта ви – Pingdom Website Speed Test. Показва важни показатели като време за зареждане, брой рекуести, рекуести по домейни и т.н. и т.н. Има си и своите insigts, които могат да помогнат със съвети. Ето един пример с тест на моя блог.
  • Pingdom имат и DNS health тест, който също е безплатен и особено полезен за хора, които сами си администрират DNS service-a;
  • И проекта на деня – Oh, shit git! Гит е труден понякога. И има ситуации, които са много tricky. Е – Oh, shit git е мястото в което можете да намерите няколко полезни съвета как да си unfuck-нете проблема.

16.01.2017

Неделя си ходихме към Добрич и толкова много се надявах да има екстремности по пътя, то… нищо. Пътя беше направо сух, макар и отстрани да имаше преспи достигащи до 2.5-3м.

 

Полезни неща, които намерих днес:

  • Злати сподели за трендовете в програмните езици в последно време. Можете да хвърлите един поглед, да ги редактирате или да добавите своите предпочитани и да видите как се изменя търсенето през времето.
  • И още една подобна статистика, но от Tiobe, също доста полезна;
  • Статия в wordpress.com за това как да постваме код в обикновен пост. Имайте предвид, че някои теми имат CSS override на някои shortcodes така, че вашия code може да не изглежда като от статията;
  • И свързано с горния ред – в блога ползвам SyntaxHighlighter Evolved, който е базиран на SyntaxHighlighter на Алекс Горбачев. Проекта можете да видите в github.
    • След като го споделих с Владо получих обратен feedback, че част от нещата не са особено подходящи в muti-user (multi-dev?) среда и че могат да пренапишат историята на repo-то. Така, че be careful.

 

14.01.2017

Днес беше ред да подкарам (най-накрая!) домашния NAS. За целта ще ползвам стария си desktop (стара, но вярна машина) в следната конфигурация:

  1. Системен – Disk 1 – 250 GB;
  2. Storage – Disk 2 – 2 TB;
  3. Backup Disk 3 – 1TB (като тук с rsync ще копирам на дневна база по-важните неща).

За целта ще ползвам Debian 8 и  ownCloud. В отделна статия ще опиша целия процес + настройките по  NAS-а, ако на някого му е интересно.

Иначе в процеса на бекъп имах нужда от няколко неща и попаднах на много яки решения:

  1. Мониторинг на активността по дисковете (когато пуснах dd да прави Debian USB install) – nmon. Инталира се тривиално с:
    1. [code language=”bash”]apt-get install nmon[/code]

  2. При неправилно спиране (включително и hibernate и suspend) на Windows и след това опит за достъп през Линукс излиза съобщение, че поради неправилен shutdown не можем да достъпим диска. Вариантите са два – да го mount-нем като read only или да намерим някой тул, който разкарва hibernate info-то и ни позволява да използваме диска в read-write режим. За това намерих един супер удобен инструмент, който си идва с инсталацията на Debian (сигурно и на повечето Linux based дистрибуции):
    1. [code]sudo ntfsfix /dev/sda1[/code]

      1. като sda1 е проблемния дял. Имайте предвид, че след тази операция при опит за стартиране на диска под Windows ще си изгубите сесията си (отворените приложения, прозорци и данни).
  3. Оказа се, че в htop има разни благинки, които могат да ни направят живота по-лесен. Например може да ни покажа на колко % е заредена батерията на лаптопа ни, hostname, avg load и всякакви шикарийки. Можете да намерите повече инфо в сайта на htop (линк по-горе (а в секция Screenshots можете да видите и как работи на 128 ядрена машина с 1TB RAM!)). Настойките са достъпни през F2;

Инсталиране на Mate за Debian/Ubuntu:

Инсталирането на любимия ми Desktop Environment – Mate пък е супер лесна и става с една команда (ще инсталира всички екстри, които идват с него + няколко приложения):

[code language=”bash”]sudo apt-get install mate-desktop-environment-extras[/code]

Ако не намери такъв пакет добавете в репото следните два реда:

[code language=”bash”]sudo apt-add-repository ppa:ubuntu-mate-dev/ppa
sudo apt-add-repository ppa:ubuntu-mate-dev/trusty-mate[/code]

Много полезно четиво за сигурност на Debian и Ubuntu от самите тях – Securing Debian Manual

Инсталиране и конфигуриране на ufw.

От съкращението си, което е uncomplicated firewall става ясно, че няма да ни е нужно да разбираме в дълбочини iptables за да настроим прости firewall правила.
В моя случай разреших САМО https и custom port на marvin:

[code language=”bash”]ufw allow https

ufw allow 1022

ufw enable

ufw status verbose[/code]

 

Смяна на порт за SSH

За да сменим порта на SSH сървъра ни (който често е основен вектор за атаки) правим следното:

[code language=”bash”]mcedit /etc/ssh/sshd_config[/code]

Намираме стринга Port 22 и го заменяме с желания от нас порт, например Port 1022.

След това рестартираме SSH сървиса:

[code language=”bash”] service sshd restart [/code]

и сме готови. Можем да пуснем един nmap за проверка:

[code language=”bash”]nmap localhost[/code]

11.01.2017

Днес денят започна с ринене на сняг, но път никога не е лоша тренировката рано сутрин. Закарах Злати до офиса ѝ и към моя.

Попадна ми и интервюто на моя приятел Ях за Информационна Агенция “Добруджа”.

 

Злати ми прати днес обяснение на феномена тумбене. Авторът очевидно е добър в описанието и бая се забавлявах докато го четох.

И докато преди няколко дни ми попаднаха HTTP статусите обяснени с …котки днес ми попадна и това, обяснено от мъжкия мироглед. Автор е web комикса www.monkeyuser.com

HTTP status codes

08.01.2017

Днес ходих да въртя като хамстер във фитнеса. След час тренировка се чувствах много добре. Изпозлването на читав фитнес велотренажор се оказа, че е търпимо решение. Пък и аз имам сериозна нужда да се движа и да карам.

След това ходих да взема подарък на Чъмпа, бяхме на гости със Злати в старата компания и като цяло беше много приятно. Малко преди това ходих да давам ток на един Голф, който не беше пален последните дни и имаше по 1 см лед навсякъде. Мисията беше успешна, но тоя, който е решил да сложи акумулатора под шофьорската врата е за бой.
После последва малко пазар и почивка вкъщи. Готвих! Не е нещо специално, но отдавна не бях го правил май. Сготвих свински късове с лук, подправки, лук, съвсем малко чесън и малко шарлан. Станаха добре. Злати каза, че ѝ харесва (макар, че може да е и от любезност, знам ли :D), Иво (котката) намаза едно парче, че малко падна докато пресипвах храната по чиниите. Щом никой не умря значи е било ок.

 

Занимвах се с Debian-а, разгледах Gnome-а и правих някакви работи по него. Машината се държи много добре.

Code Week Varna 2016

Първия път когато бях поканен да говоря на Code Week Varna беше през 2015 г. и беше напълно епично. Говорихме заедно с Юлиян Сапунджиев пред стотина  човека в голямата зала на Стоматологията в гр. Варна. Лекцията беше лека и интересна, позабавлявахме се малко, счупихме една форма на сайта на община Варна и имаше приятен диалог с публиката и показахме двете страни на моя занаят. Юлиян помогна много с настроение и богатия си опит. Беше доста яко.

На 22 Октомври 2016 бях лектор на Code Week Varna за втори път. Този път бях поканен от Боян от Beehive в новата им зала (която се намира етаж под 158 LTD). Посетих предния ден лекцията за WordPress и първото впечатление беше бая голяма изненада. Залата е около 3 пъти по-малка от предишната такава и по мои сметки събира не повече от 25 човека (или 33-34 с правостоящите). За сметка на това интериора е приятен, има си 49″ телевизор, който се ползва за презентационни цели и бюро на което човек може да седне докато си води лекцията. Като цяло съм доволен. Малко слабо започнах в началото (слабо = неуведено и малко Ъ-кащо), но после лека полека набрах сила и привлякох пълното внимание на хората. Ето и малък списък с някои от нещата за които си говорихме:

  • Най-важните качества като Quality Assurance Engineer:
    • Комуникативност;
    • Умения да вижда нещата от друга перспектива (програмист, PM, PO, client);
    • Технически и аналитични способности (абе Пешо – това не мисля, че трябва да връща този резултат);
    • Да бъде надъхан и да има правилно настроена интуиция (Абе Пешо – сигурен съм, че тук има нещо нередно. Дай ми малко време да задълбая до последно да ти пиша);
    • Да задава въпроси и да поставя всичко под въпрос. В името на качествения продукт. И да – pixel-perfect е много важно!
    • Не бъди гаден с някого. Кофти отношението поражда само още кофти отношение. И да – всеки допуска грешки.

В линка на събитието има и повече инфо за другите лектори + техните презентации.

 

Моята можете да намерите тук.

 

И за последно – минусите бяха два:

  • Залата е толкова малка, че е несериозно да се провеждат там събития, които се очаква да бъдат с повече от 15 човека;
  • Презентацията ми мина ревю през 5 човека докато бъде одобрена. Това ми осигури страхотно скучна и безинтересна презентация и сухо предаване на данните.
  • Update 2018 – от тогава насам не съм позволявал тежко вмешаване от компаните за които съм работил. Всеки път, винаги, винаги е едно и също – лекцията ми си губи чара, практичността и лекотата и става едно издекламиране на политически-коректни слайдове, които нито аз харесвам, нито хората, които са дошли да ме слушат..

29.10.2015

Нов ден, ново начало. Днес реших да отида в офиса с колелото (аз съм на кон). От нас до офиса са 2 км или общо ги минах за 7 минути без да се състезавам с градския транспорт :)

Чувството е хубаво, малко хладно, но се свиква бързо. Влизам в офиса, правя си чай, пускам turbo mode-а, youtube и първата песен, която пуснах на random беше супер приятна изненада от деткор (как смотано звучи в “превод”) бандата Thy art is murder и едноименната песен от последния им албум “Holy War“. Текст – тук.

По послание ми напомни много за Serj Tankian – Empty Walls макар и с малко по-различно послание.

Днес ще съм на deathcore & Serj Tanakian. И по някое време като превключа мога да си пусна любимия концерт за пиано №3 на Рахманинов.

Преди 10-тина години когато Стефан ме зарибяваше по Lamb of God го гледах странно, но като чух последния им албум – Hiatus and VII: Sturm und Drang се влюбих по отделно във всяка една от техните песни. И най-вече 512. Бррр.

Хубав и ползотворен ден от мен.

 

Дойде обяд, свърших доста работа и беше време за разходка плюс хапване. Не се чувствах особено добре и реших да се поразтъпча до пазар Чаталджа. Вървя аз и прекаленото много мисли в главата ми започнаха да придобиват вече почти нормалното за мен главоболие. Вървя и стискам зъби и на светофара на Чаталджа виждам една жена на около 60, видимо не беше много с всичкия си, но едвам се държеше по пътните знаци и околни опори (имаше проблем с краката) (ако не беше сериозно щях да кажа, че беше като Спайдърмен, но ще си замълча). Беше неугледна и миришеше лошо. Помоли едно момиче (на не повече от 25 според мен) да я преведе през улицата, че тя очевидно сама нямаше как. Мацката ‘щото е много яка (ръйш ли) се направи, че не я чува и аз ѝ подадох ръка ей тъй, напук на всеобщото, на всичките лайна, които се случват в момента в държавата ни и точно същите, които ни карат да бъдем разединени и чужди. Жената се учуди хич да не е, но благодари и пресякохме. Не мисля, че беше кой знае колко сложно упражнение нито за глухата мацка нито за кой да е друг, но това няма да го коментирам, че трябва да сложа +16 в заглавието на темата.

И нещо интересно се случи. Като я хванах за ръката и тръгваме да пресичаме някак ми минаха нещата, които ме тормозиха. Защото понякога нещата, които са ни на главите не са чак толкова спешни/важни/от изключително значение пък и понякога сериозно забравяме нещата, които имаме – здраве, дрехи, родители и приятели, човек до себе си. Продължи час и беше the second best thing that happen on that day. За първото, разбира се, е виновна Златито.

Та тъй де – не е трудно да повървиш няколко крачки с някого. За нас – здравите са нищо работа, но за хората, които не са или са прекалено възрастни това е целия им свят. Или поне светът им за следващите няколко дни.

 

Та тъй де – бъдете добри и не се страхувайте от странни погледи когато помагате на някого. После чувството на лекота и идиотската усмивка, която не можете да скриете са най-хубавото нещо.