AuthorНедко

16.01.2020 – Лолита

Когато свърших с цялата поредица на Хари Потър реших, че с два клика ще намеря нещо добро за слушане в StoryTel (все пак си плащам месечния абонамент). Търсих нещо на български, нещо леко и с приятен глас на човека, който чете. И търсих, и търсих, И ТЪРСИХ и се оказа, че е труно начинание. Реших да прегледам класиките и едно от първите места беше гордо подчертаната като световна класика книгата на Владимир Набоков – “Лолита”. Влязох в Goodreads и видях, че няколко от моята мрежа са я чели и са дали изключително високи оценки и дори ласкав коментар от типа на – “Това е една от най-добрите книги, които някога съм чел.”
Е – бях чувал, че е малко извън … нормите, но все пак издадена през далечната 1955 не очаквах да е нещо, което ще ме шокира.

Е – шокира ме. Три или четири пъти спирах да я слушам. Книгата влиза в главата на Хумберт, главния герой, който признава сам пред себе си, че е педофил, разкрива ни отвратителния свят на своето влечение към деца. Тема, която ми е крайно отвратителна.

И сега сигурно вече въртите очи и си казате – “Е – като не ти е харесала книгата слагаш рейтинг една звезда и продължаваш напред”, но не го направих. Защото според мен Набоков е един изключителен писател, гениален жонгльор на думите и чувствата, всевищ кукловод на описанията, цветовете и онзи тънък послевкус, който остава след някое подробно описание на сюжета наоколо, като вкус от младо вино, прелитащ като пеперуда по непцето преди да бъде погълнато от читателя. (И ето, че се заразих да пиша отново…).

Ако някой ме попита как бих оценил книгата бих я разделил на две основни части:

  • Мислите на Хумберт насочени към младата Долорес Хейз (Лолита е само един от начините по който я нарича) за мен са отвратителни, смущаващи и безкрайно гнусни;
  • Всичко останало – от описанията през сюжета и известната му сложност са брилиантни.

Може би точно това е била и целта на Набоков – да създаде книга, която противоречи на вятърничевите чиклит, които по онова време са били толкова популярни, да накара читателя да изпита погнуса и да захвърли книгата, да я вземе пак след няколко дни и да я дочете. Да запази спомените за онова прекрасно пътуване със старата кола из цяла Америка, да подуши листата в горите, да усети капките дъжд по лицето си, да застреля Куилти, да изпита унижение и съжаление, да изгуби всичко.

И още нещо, което съвсем не е незначително – огромна част от причината да харесам книгата е и актьора, който я чете – Стоян Алексиев. С дълбокия си, леко дрезгав глас, с умението да ръмжи, но после да чурулика, с безпогрешната си дикция и интонация (което май е едно и също нещо?) той ми става един от любимите озвучители. Със сигурност ще преслушам още негови неща (като съм се загледал към книгите на Георги Господинов, който толкова много обичам).

Spoiler:

Да не кажете, че не съм ви предупредил, макар, че вече сигурно ви жегнах леко с малък тийз само няколко реда по-горе.

Гледайки коментари по книгата и филма (има две екранизации) с учудване виждам, че много казват, че именно Лолита е капачката бензин, която разпалва “горкия” Хумберт. Нека напрая четири малки уточнениея гледайки през моя малък, тесен балкон към ситуацията:

  • Първо и най-важно – това е книга, която описва гледната точка на Хумберт – педофил с разклатено психично и физическо здраве (на моменти, лекува се, не искам да влизам в подробности);
  • Лолита е крехката жертва, която е изгубила всичко от прекалено рано. И ако сте на страната на хората, които я сочат с пръст и казват, е тя е активната страна, че тя е виновна за това, което се случва имам лоши новини за вас;
  • Системния тормоз (от прекалено всякакви естества) над дете на 9-10-11-12-13 години всъщност оформя различно светоусещане у детето. На него му е отнето всичко най-ценно, включително и детството и единственото, което му остава е да оцелява. Част от дейстивята ѝ са продиктувани от внушения на гниещия мозък на Хумберт над нея;
  • В youtube има няколко видеа от филма и отдолу някои от коментарите са потресаващи. Следващия път като ходите на плаж не забравяйте да обличате децата си, защото света е гаден, а гнусни хора, които на външен вид изглеждат съвсем нормални има и съм сигурен, че са много.

А вие каква книга бихте ми препоръчали да започна след тази?

06.01.2020

Чувствам се празен. Не знам какво да правя с живота си.

Това е усещането, когато приключиш адски добра поредица от (аудио)книги. Станах абонат на StoryTel съвсем скоро и то по повод факта, че Стивън Фрай чете Хари Потър. И понеже отлагам от доста време да седна да прочета някаква художествена литература на английски реших, че ще е добро упраженение да изслушам поредицата макар и да съм чел книгите и да съм гледал филмите.
Ама такова нещо не очаквах. Стивън Фрай е единствения глас в аудиокнигата, изчете всичките книги на Хари Потър, които са 4244 страници, направи всичките гласове (а мъж на 62 да чете с гласа на Хармаяни или Джини и да звучи повече от добре смятам, че е връх, койот малко хора могат да стигнат).
И така – изслушах ги преди работа, в обедните почивки, през уикендите и в колата и ако трбява да оценя по качество това са:

  • Аудиокнигите на английски
  • Книгите на български
  • Филмите на английски с български субтитри.

Сигурно ще се намери някой, който да ме запали на клада за това, но изслушайте интрото на Потъра с гласа на Стивън Фрай and thank me later.

Сега идва и дупката – опитах да слушам някаква книжка за да разнообразя малко, но не ми се получи та ще видим какво ще намеря.

И последно (и последен абзац!) – по принцип trial периода на StoryTel е 14 дни, но с кода на Свръхчовека с Георги Ненов е 30 дни, а ако си направите регистрацията през сайта цената за месец е 10 вместо 13 лв., а самия Свръхчовек можете да слушате на SoundCloud, iTunes и Spotify. А ако името Георги Ненов ви звучи познато от този блог значи първо, че ми четете глупостите и второ – имате добра памет (която трябва да се замислите с какво пълните :D). Той беше човека, който ме подготви за Дунав Ултра за която писах толкова много по-миналата година.

А вие фенове ли сте на аудиокнигите? И ако да – кой е сайта от който ги слушате/поръчвате?

02.01.2020

Ако сте виртуозен git-аджия с умения на овчар, като мен, и решите да commit-нете в грешния бранч можете лесно да оправите кашата просто като направите (в бранча, където сте commit-нали по погрешка):

git reset HEAD~1

където ~1 е броя на commit-ите, които сте направили в грешния бранч. Сега при git status ще си видите файловете, които можете да сложите в правилния бранч.

А ако по някава причина искате да се върнете към стар commit лесно можете да се върнете към кой да е с:

git checkout <COMMIT-ID>

Та тъй.

01.01.2020

Ще мине време докато си променя мускулната памет да не пиша годината в датата да е 2019, а 2020.

Инак тази нова година я изкарахме в новия апартамент, не взривихме нищо и не се събудих с желание да умра, което си е напредък :)

Да видим какво ще постигнем през новата година.

In other news – ако някога сте имали проблеми с избора на hotkeys за смяна на language layout-а в Ubuntu/Debian базирани дистрибуции можете да направите една малка хитринка и вместо през графичната среда да промените това (и още 2-3 неща) директно през конзолата:

sudo dpkg-reconfigure keyboard-configuration
gsettings reset org.gnome.desktop.input-sources xkb-options

И така имате пълната функционалност на дистрибуцията вместо да цъкате по менютата (и очевидно не можете да се ориентирате, като моя светлост). От там можете да си изберете клавишна комбинация за смяна на езиците, можете да си направите и temporary switch, който само като е натиснат да ви сменя езика (което е удобно ако искате да пишете смесен текст), избор на compose key, който като се използва позволява да печатаме символи, които ги няма на клавиатурата (например писането на умлаути като ö с натискане на compose key и последователно : и o), мега якото е, че ни предлага да си assign-нем комбинацията от ctrl+alt+backspace за терминиране на X server-а.

Та така де, удобната работа като цяло.

Мир вам,

Чичо Недко.

Равносметката 2019

И пак време за равносметки, и пак започвам с това, което не направих, защото то е по-важно:

  • Пак и отновно не снимах;
  • Спортните ми тренировки тази година са жалки – с колелото имам 5-6 излизания, бягане – 0 км.
  • Не писах почти нищо в блога – 43 поста срещу 155 от 2017 г.
  • Не отидох на нито една танго тренровка.

Нещата, които се случиха

  • Сгодихме се със Златина, а няколко месеца по-късно си имаме и наш си дом;
  • Смених работата и професията – вече съм DevOps, сбогувахме се с Немечек с отлични отношения;
  • Бях лектор за втори път на QA: Challenge Accepted с рекорд от цели 700 човека в залата;
  • Говорих на ISTACon 2019!
  • Говорих и на Dev.bg само няколко дни по-късно;
  • Направих първи стъпки в реализирането на моята podcast идея;
  • Концертната ми година беше силна – плаках и се смях на последния концерт на Manowar, после душата ми се рееше под звуците на изключителните Rage (които според Spotify са ми най-слушаната група за годината) на Варна Мега Рок и накрая влязох в погото под блек метъл звуците на Rotting Christ (чувство, което ме кара да потръпвам от щастие като се сетя);
  • Преоткрих наново аудиокнигите със StoryTel;
  • Писах в блога, макар и малко, но от душа. Писах за моята стара любов – Manowar, за чудните дни и July Morning, малко за спорта.
  • Намерих време и свирих на китарата. Смятам, че имам някакъв напредък, имам даже и едно демо на миктормикрофона с тонове на една любима мелодия;
  • Последните три месеца наблегнах на ходенето и резултата е 300 км. за три месеца.

Пътуването

Тази година обиколих толкова много, че направо ме е срам!

  • Януари ходих в САЩ (Пасадена, Калифорния, после във Вегас);
  • Март ходихме със Златина във Виена, където и се сгодихме;
  • Юни ходихме със Златина и приятели (+ две деца) за две седмици в Корфу;
  • Септември ходих в Лондон и Нотингам.

Ако на някой му е интересно мога да споделя разни впечатления и пътеписи.

Какво ще се случи 2020 година

  • Ще се оженим със Златина;
  • Дунав Ултра (вече съм се записал и няма измъкване);
  • Пътуване из Европа;
  • Подкаст;
  • Ако ще говоря най-вероятно ще е само на някой TedX с тема насочена към self-improving & motivation. От техническа страна имам да разказвам много за DevOPS.

Ленард Коен с нов албум

3:00 вечерта е, аз стоя и попадам случайно на новината, че Ленард Коен има нов, посмъртно издаден албум. Носи скромното “Thanks for the dance”, но веднъж пуснат носи вълна от емоции – малко любов, малко тъга, малка тъжна усмивка, малко тъжни очи.

Последния албум на Ленард Коен е един бисер в колекцията от всичките му петнадесет албума, но истинското съкровище за мен винаги ще си остане “You want it darker”. Ако някой ме пита с какво ще запомня последните музикални години това са списъци с различни автори и песни, но нито един албум, който да е наистина брилиантен, чист и носещ скръбта на деветнадесетте дни след които си заминава Ленард. Неговия последен пожизнен албум м свари неподготвен, изтръгна всичко от мен и после ми го върна, но много повече, много по-силно и може би тъжно.

И говорейки за пожизнени албуми нямам право да не спомена Дейвид Боуи с неговия “Black Star” и изключителната песен/мелодия/видео – “Lazarus” който още първия ден събра няколко милиона гледания (към момента са 53М)

Преди да натисна бутона “Публикувай” се замислих къде искам да слушам и трите албума и това може би би била малка стая с онези големи дървени кресла, килим под него, няколко рафта с книги, достатъчно добро озвучение (може и със слушалки) и чаша (две-три) добър скоч/бърбън. Мисля, че това ще ме направи щастлив.

Смених работата, вече съм DevOps

Ето, че след десет години в Quality Assurance смених посоката. Или почти.

През последните години взимах активно участие във вдигане на няколко staging и един production environments, интереса и любопитството ми към системната част винаги са били силни, блога, който четете е на VPS кръстен на вечно депресирания хуманоиден робот от Пътеводителя – marvin, също съм си го вдигал сам. Но никога не ми стигаха топките за да сменя полето и да отида там, където ще започна отначало. Но едно страхотно стечение на обстоятелствата основно базирано на няколко бири и приятелски разговор позволи това да се случи. След няколко дни сериозно мислене реших да напусна Немечек и да се отдам на devops-а (защо не е devops ще си говорим друг път).

Ако някой, който работи или си е подал CV-то в Немечек чете това и търси моето мнение, може да го прочете най-долу в поста.

Та DevOps. Мда, това ми беше някаква тайна мечта от доста време. И ето, че дойде мой приятел, който ми предложи идеята и след няколко дни машината се задейства. А компанията в която работя, TransportAPI, е съвършено различна от корпоративната машина и с всяка стъпка напред усещам как моето свободолюбие всъщност изобщо не е било такова. Тук усещането за идентичност е огромно, изборите се правят със служителите, огромна част от процесите са прозрачни, дефиниция като “тъп въпрос” и “ти си виновен” няма. Или в 2 приказки – доволен съм.
Работа има за целия китайки народ, което ми е важно, технологиите са много, разлини и обемни, което ми прави делника много различен с всеки един ден.



Относно Немечек:

  • Немечек са страхотни. И го мисля. Имах няколко претенции, говорихме с нужните хора и всичко, което беше практично беше прието на драго сърце;
  • Успяха да ми развият потенциала в насока системната част (и по-точно docker);
  • Но винаги ще съм благодарен на Съби Събев (Senior Team Lead с който работих), който ей така, съвсем случайно, ме побутна лекичко и докато се усетя вече говорих пред 500 човека на QA: Challenge Accepted 4.0, говорих на QA: Challenge Accepted 5.0 пред 700 човека (и двата пъти с оценка от анкетата като най-добър лектор, умря циганката, нали), сега се готвя за ISTACon и Dev.bg. Ако не беше той, заедно с Миро Кошутански, които да бутнат идеята, че мога да изляза пред толкова хора без да припадна и да им бъда полезен, щях само да мечтая за сцената.

Три години без Нели и Емо

Днес станаха три години откакто Нели и Емо си заминаха.

Някъде около 2012 година не помня вече по какви обстоятелства започнахме да се събираме шепа хора в студиото на Димитър Дачев – “Avangard Studio”. В общи линии в изключително приятна обстановка се събрахме по спомен аз, Дачев, Вальо, Ружа, Дидо Стоев, Нели и още няколко човека. Та си говорихме за снимане, снимахме, Дачев често вадеше няколко светкавици и правеше блестящи експерименти. Веднъж някой донесе едни лазери, имаше машина за мъгла, беше разкошно. Даже веднъж като разбраха, че (се опитвам да) свиря направихме нещо като обща импровизация. Беше много яко.

Та приказката ми е за Нели – тя беше от онези хора, които светеха сред тълпата от намръщени физиономии, носеше се грациозно над нея. Мога да съжалявам, че така и не се запознах с Емо, който съм сигурен, че е бил поне толкова страхотен.

Един ден преди три години просто разбрах, ей така, от Фейсбук, че и двамата са си заминали – в съня си. Беше един от ония моменти в които човек усеща как му се разбива сърцето. Така и не спря да боли. Едно малко пърченце се отчупи и така си и остана – празно.

Светла им памет и на двамата и помнете, че не всичко ни е даденост на този свят – хората около нас не винаги ще бъдат наоколо, ей така, с едно щракване с пръсти и вече може да ги няма.

11.10.2019

Все се каня да пиша тук, всеки ден влизам в админ панела да гледам дали някой не се е объркал и не е писал нещо. И все чакам музата да ме тресне, че да напиша пак 20 страници по някаква тема и все си казвам – това е тъпо, това не става, нямам време и накрая – супер неактивна година за блога.

А неща се случват.

Например работя по идеята за подкаст като си взех един безкрайно великолепен микрофон на Shure – MV5, дори записах едно демо аудио да го тествам. Можете да го чуете тук:

Иначе за микрофона още нямам много какво да кажа. Като започнат записите сигурно ще излязат повече плюсове и минуси, но като цяло:
+ Страхотен звук, концензаторен микрофон;

+ Бутон за увеличаване/намаляне на звука на мониторните слушалки (използват се да се чувате в момента в който говорите, полезно е), има три предефинирани звукови профила – default, за разговори и за музикални инструменти

  • + USB микфорон, няма нужда от друга апаратура за да го ползвате. Под Linux работи чудесно;
  • + Вграден pop-up filter;
  • + Може да се закачи директно за телефон/таблет с USB кабел.
  • + Изцяло алуминиев.
  • – Формата и стойката не позволяват да се регулира височината му, трудно е като правих записа с китарата да го сложа възможно най-близо до китарата без риск да падне.

Якото на Shure е, че са направили поредица от рекламни видеа с микрофона като тази песен + пиано, едно видео с глас и китара и разни други заигравки.

И докато си играех с микрофона взех, че записах на прима виста едно intro за подкаста + 2 бонуса (нали сега е модерно). Можете да го чуете по-долу:

30.09.2019

Както сте забелязали marvin понякога гълта вода и по някаква причина mySQL-а спира и WordPress-а вади едно стахотно съобщение, че не може да се закачи за базата. Днес остана малко време и реших да видя най-накрая какво го гърчи толкова и след малко ровене стигнах до извода, че swap-а ми е съвсем малък (1ГБ при 1ГБ рам явно не му стига), да не говорим, че и mySQL-а май гълта повече отколкото нормално, but anyway.

Това, което направих беше да увелича swap-а с:

sudo swapoff /swapfile

И естествено понеже късмета ми е такъв ми върна:

swapoff: /swapfile: swapoff failed: Cannot allocate memory

И вече яхнал метлата реших да не се занимавам безкрайно много и да направя втори swap, който да е голям (може би прекалих малко като дадох 4ГБ, но ако е too much винаги мога да повторя процедурата и да го намаля до 2GB):

sudo fallocate -l 4G /swapfile4G # създава файл с име swapfile4G в основната директория
sudo mkswap /swapfile4G
sudo swapon /swapfile4G
sudo swapoff /swapfile # стария swap файл от който вече нямаме нужда
sudo rm /swapfile # иии го трием, мамицата му
sudo swapon -s # проверяваме дали не сме засрали нещо

И нещо важно – в /etc/fstab трябва да смените името на swap-а си за да може при рестарт да се mount-не правилно.

И така, теоритично, трябва повече никога да не видите проблема с базата. Ако се случи правете screenshot и ме ругайте във facebook и twitter.

Благодаря на Росен за това, че ми писа та да ми досрамее малко и да реша да оправя проблема.