Author: Недко

Баси – изтървах с половин час да честитя рождения ден на Креми – нашият хореограф в годините в които танго беше ежеднение, връхновение и основно влечение.

Та гледах клип в който явно е хорила в Куба преди няколко години и танцува на класическо танго. Та в края, за 4-5 секунди тръгна една нео танго класика, която богу ми отне сигурно 2 минути докато се сетя коя беше.

Преди доста години беше една от мелодиите по които искахме да правим индивидуални хореографии и така да излизаме на сцена. Една от мелодиите, които може ми би обърнаха живота. Представям ви Santiago’s dream:

И докато пиша поста осъзнавам, че след само ден ставам на 37. Богу не вярвах, че ще доживея до толкова, честно. Не мога и да приема, че съм на 36 и като цяло се чувствам в началото на своите 30.

Може би имам повече натрупана тъга, която вече не мога да излея тук или в стихове, не знам. До и малко боли като се замислиш – скоро ще стана на 40, а децата ще са в предучилищна. Не мога да повярвам.

Мислих да пиша равносметка, но ще я напиша като мине денят ми символично. Знаете ме какъв съм бот – все драма да има :D

Гледам да не прекалявам с писането за музика в блога, защото я приемам за нещо много лично и интимно. Дори не мога да слушам моята музика докато съм сам на колонка, винаги на слушалки.

И съответно впечатленията ми за някоя песен/група/конкретно изпълнение си остават често за мен.

Но богу, Ren ми е откритието ПОНЕ за 2023. Самоиздат (както обичат да казват старите хора), поет, музикант, невероятно дълбоко проникващи текстове. Самият той е болен от много години, както казва в Hi Ren – “I spend half my life ill” (btw kudos за ill вместо sick, много ми харесва) – автоимунно заболяване има, страда от психоза, лекарите му поставят грешна диагноза – депресия, биполярно разстройство и синдром на хроничната умора, а по-късно и с лаймска болест. Общо взето последният да затвори вратата.

Та аз открих Ren от random Spotify playlist, който той ми приготви. И още в първата минута знаех, че това ще е важно. И исусе (нарочно с малка буква) – беше. Само ще ви кажа, че съм научил на 80% текста и не съм спрял да я въртя в колата и в офиса.

Та ето, че идва нещо ново, негово и аз съм – Please don’t fuck this one. Песента се казва Su!cIde и започва много разочароващо. Едно поп такова. Изслушах я на заден фон докато правих други неща и като свъши си казвах – ок е, но не е masterpiece. Тъкмо щях да затварям таба и се оказа, че песента не е свършила. Подобно на Ren накрая има стих, който е потресаващо болезнен, великолепен и няма да ви излъжа ако ви кажа, че накрая ме разплака.
Когато бяхме малки (13-14 да речем) имаше едно момиче от нашата приятелска група, която реши, че няма да живее повече. Разбиха ѝ сърцето, а тя скочи. От тогава минаха 20 години и още се сещам понякога за деня в който всички научихме.

Сещам се и за Орлин, който си замина преди около 6 години. И за него се сещам сравнително често.

Единственото близко до магията е музиката – кара те да търсиш това, което най-много ти пасва на душата. И като го намериш в правилното количество и в правилния момент остава завинаги.

Представям ви Ren – Suicide

Късно е, всички спят. Аз се прозявам през няколко минути, но вътрешно кипя. Утре ще ходя да направя първите си 100 км. от месец насам и ме сърбят ръцете по няколко повода, основните два са:

• Днес си взех Garmin 530 заменяйки сегашния ми Garmin 130 plus. Не мигрирах към 540 по много причини, но основно защото нямаше game changers в нещата, които търсих
• Ще се опитам да карам над 80% в HR зона 2.

В общи линии е общоприето heart rate зоните да се разделят на 5 основни такива. Така се сегментира базовото натоварване и дават добра ориентация колко си къса гъза човек. Процентите са на основа максимален пулс (моят за ориентация е 183 удара в минута) Без да навлизам в много подробности петте зони са:

Зона 0 – натоварване под 50%, обикновено се приема за почивка

Зона 1 – 50%-60% или warm-up/cool-down стадии, обикновено много леко натоварване

Зона 2 – 60-70% – създаване на основна усойчивост при дълги натоварвания, оптимапен момент за топене на мазнини, обикновено трябва да се целим идеалния таргет при поддържане на големи разстояния. Нищо, че е зона 2 от 5 това си е доста тежко предвид, че човек се движи обикновено на ръба на 70% от максималните си възможности

Зона 3 – 70-80% – подобрява значително аеробната кондиция (по дяволите, трудно ми е да превеждам такива термини, искам да кажа aerobic fitness)

Зона 4 – 80-90% – подобрява анаеробния праг (това означава, че натрупването и елиминирането на лактат са в максимално равновесие)

Зона 5 – не искате да сте там. Зона 5 е за подобряване еластичността на бързоподвижните мускули, което подобрява спринтовете ни.

Първо – прочетох си превода по-горе – отвратителен е, ако някой има по-добри и адекватни предложения съм целия в слух. Второ – за хората, които си казват – 60% не е много мога да ви поканя за час на тренажора. И аз не смятах, че ще е толкова трудно.
А като си правих FTP тестовете (това дори няма да се опитвам да го преведа) трябваше поетапно да покачам до абсолютния си максимум в който мога да въртя за да си определя колко са ми максималните ватове. Та там много лесно човек може да изпадне в агония за много кратко време. Както изпаднах и аз. Не ми остана една капка сила, беше невероятно трудно.

Дейба, трябва да поработя малко върху писането си. Първо, може би не трябва да пиша посред нощите и второ – да пиша по-често. Че иначе стават такива бълбочи.

Как да е – утре ще е едно много забавно каране от Варна до Балчик (бензиностанция Лафи, тези мои приятели с които сме се карали двуцифрени пъти, един път не ме пуснаха в една виелица да вляза да си взема кафе, какви неща им чуха ушите не можете да се представите) и обратно. Тъкмо ще разцъкам и Garmin-а да видим дали ще ми оправдае очакванията (едно от което е батерия, която държи 20 часа според производителя).

Ако на някой му се кара утре рано може да пише, ще си гледам комуникациите.

Малко background за хората, които не ме познават покрай фотографския ми период. Преди 14-15 години някъде се зарибих жестоко по фотографията и си взех Пентакс к100д с китовия му 18-55. Страхотен апарат със стабилизация в тялото и потвърждение на фокуса на стари ръчнофокусни обективи. Тогава съдбата ме срещна с може би най-доброто стъкло с което съм снимал – Pentax 50/1.7 (произвеждан между 1977 и 1984 г.). Какво великолепно цветопредаване имаше този обектив направо не е истина. А бокето? Пф. Велико.

Но се разделих с Пентакса преди доста време, после изкарах още много без техника, а после си взех Canon 1, който е бил възможно най-високия филмов клас навремето и с него имам също невероятни спомени, но в този свят няма как да нямаш и цифрово тяло. Та доста години време карах с една абсолютна класика – Canon 350d с китов 18-55 и няколко ръчнофокусни. Преди 3 години реших да взема един 50/1.8 (имах до преди това 50/1.8, но ръчнофокусен, а без “глухарче”, което да потвърждава фокуса е трудна работа), но излезе оферта за малко повече за Canon 450d.

Разбирам объркването ви, но се дръжте, скоро приключвам.

Та мина се някакво време и Марто, мой приятел, ми даде своя Canon 5D със Sigma 17-50/2.8. Еми ебахти и обектива бих казал. Страхотна динамика, бърз автофокус, аберации и винетиране няма в day-to-day снимките ми, плюс покрива много важен диапазон – такъв са снимане на деца вкъщи – хем широк (Борко много обича като ме види, че ще го снимам и да се навре в мен), хем светлосилен.
Та ходих скоро да снимам изписването на малката Лора и Марто ми даде обектива си и това беше последната капка. Казах си, че ако не взема нещо такова по-добре да си запаля техниката и никога повече да не снимам с нищо по-различно от пребития ми телефон.

Отне ми 2-3 дни да намеря нещо читаво в лицето на 90% идентичния със Сигмата – Tamron SP AF 17-50mm f/2.8 XR Di II VC LD IF. И за да не съм голословен ще ви разчета абревиатюрите вместо да търсите:

• SP – “Super Performance.” или част от по-високия клас на Тамрон обективите
• AF – Очевидно е Auto Focus
• 17-50mm е фокалната дължина на обектива
• f/2.8 е апертурата му или това колко светлина може да поеме. Колкото по-малко е числото толкова по-добре
• XR – Extra Refractive Index – технология на Тамрон за намаляне на размера и теглото на обектива, абсолютно ненужно ако питате мен
• Di II – Digitally Integrated Design II – тоест обектива е с дизайн специално за crop (APS-C) тела
• VC значи, че има стабилизация
• LD – Low Dispersion – технология за намаляне на хроматичната аберация, особено при по-широкия край на обектива
• IF – хитринка, която я има във (всички?) съвременни обективи – при фокус обектива не ходи физически напред или назад, а дейстивето се извършва в него самия.

Та след 20 минути ресърч за да не ви подведа докато писах горните редове идвам да кажа, че с две думи обектива е китов, но на стероиди. Не е от елитната L серия на Canon да речем, но със сигурност е по-добър от китака. Като цяло аз за момента разцъквам само в нас и на високо ИСО, но това, което съм видял е супер. Скоро време ще го изкарам навън да видим как се справя.

Спирам да пиша, че в тези късни доби сигурно ще се изпусна и ще разкажа как снимахме цици на една стробистка (знам, знам, но не е маструбистка) среща в Добрич преди поне 15 години, хъхъ.