Реших да направя кратка рубрика с нещата, които правим с децата докато сме заедно. Както знаете съм разведен от скоро ще станат две години и гледаме децата 50/50.
Когато са при мен винаги е предизвикателство, но е страхотно. Научих доста неща и искам да ги споделя с вас, особено за татковците, които са в същото положение като моето и ако можете да си откраднете нещо – действайте смело.
При мен нещата, които ми отнемат най-много време са готвене и подреждане на дрехи. Ще наблегна на първото защото съм си намерил начина по който мога да направя нещо, което им хареса и то да стане бързо.
Децата са при мен от вчера. След детската градина отидохме до фермерски базар и взехме малко малини и ябълки. Изядоха общо една ябълка в колата, която разрязах на няколко парчета и поделих между тях. По-добре е от солети а и няма да им прецака вечерята.
За вечеря направих кюфтета от Лидл, които са направени за бургери – просто ги метнах и двете в air fryer-а на 180 градуса за около 12-13 минути. В другата кошница нарязах ~300 гр. пресни картофи оваляни в малко зехтин и сол, без други подправки. Те бяха готови за около 15 минути и после 5-6 в хладилника, че народа беше гладен.
Днес сутинта закусваха бриоши (от Лидл) с малко мед отгоре (сами си го мазаха, по една малка лъжичка) и малко малинки.
Като ги взех ходихме да търсим кестени – техните любими играчки, в морската. Цена на приклчението – 0 лв. времетраене – 1.5 часа. Изкараха си страхотно. Бонус точки ако всеки си има торбичка или кофичка в която да си ги държи.
За вечеря направих паста (така наричам всичко от спагети до макарони), имах една тарелка от детските кремвиршчета от Лидл (6 броя), които сложих в един тиган докато се правеше пастата, запържих ги леко (без мазнина) и ги полях с 1/2 доматен сок пак от Лидл. Цена на вечерята – едва ли повече от 8-10 лв. Време за приготвяне – 10-15 минути.
Всеки изяде по две порции. Десерт – малинки и ябълка за всеки.
До момента – 0 време на телевизора и конзолата.
Средно време за четене на книжки (по тематика, която ги интересува, но все пак всеки си избира по една) – между 30 и 40 минути. Чета бавно и изразително, милвам ги и правим зрителен контакт често. Това ми се отразява много добре.
Двамата спят в една стая и като си казваме лека нощ и двамата са будни, но явно много спокойни, защото до момента (от месец-два спят в една стая) не се е случвало да не могат да заспинкат.
Оги му махнах памперса преди месец и от тогава насам се случва по някой малък инцидент и съм много внимателен с реакциите си, защото така и така се е напишал, няма смисъл да му се карам или дудна. Казваме си – “Тате, инцидент ли стана? Следващия път събуди бати и идете да се изпишеш или ела при мен да ме събудиш”. Коридора, който дели детската от всекидневната в която спя аз е светнат винаги (и на около 30% светлина, използвам крушки на Икеа с тяхното дистанционно за димиране).
Щом мога аз можете и вие. Питайте в коментарите или направо пишете на [email protected] ако искате повече подробности покрай темата.
Бтв какво ще кажете серията да не е “И татко може”, а “ИТ татко може”? Колко ще е клиширано това?
