Един татко Недко разказва

Отказвам да приема, че годината свършва! До скоро не приемах и че лятото си замина.

Утре пътувам и по традиция днес просто не мога да заспя. Опитах се и се въртях час и половина. Отказвам се. Винаги е било така, дори и за много големите карания като Дунав Ултра, например. Нищо не може да ме накара да заспя преди някакво вълнуващо събитие. Питайте ме какво ми беше ден преди да говоря на dev.bg all in one по-рано тази година.
Та станах и реших да си пусна малко музика докато шавам из къщи да подреждам и тръгна на random ей този бисер:

И нещо ме присети, че сигурно съм писал вече за групата и ето, че наистина съм ей тук, преди десетина месеца – https://www.nedko.info/11022025-2/. Поста съм го писал в 01:04 сутринта. Човек трябва да се сеща и носи красотата в себе си и да я споделя.

И да не съм капо с този пост споделям СЛЕДВАЩАТА след тази песен, която тръгна. Е – има изпълнители, има и артисти. Има и двете като нашия приятел Асаф Авидиан:

И чувам някъде някой да казва – “Е как може да ти харесва това, но да ти харесва и това:”

Всъщност не знам. Може би просто обичам много неща. Харесвам чудовищното и непокорното. Още помня как ме гониха кучета около Сливенско минути преди да финиширам първия си (или втория?) за годината бревет, а в ушите ми беше песен на същата група, за която вече писах тук и тук.

А ако ме бяхте видяли миналата година да финиширам след 64 адски часа Дунав Ултра ревейки на глас, татко зад мен да ми осветява пътя и шибаната табела “Дуранкулак”, а в ушите ми Ronnie Radke най-еклектичната част на Watch the world burn:

The pain inside is the fuel that drives
This flesh and bone through blood-red skies
The death defying, hypnotizing
One day you’re gonna figure out that
Everything they taught you was a lie
Watch the world burn

Има поезия във всичко около нас. Дали ще е невероятно нежен френски вокал или Ryan Vail (Synestia) – ако носи удоволствие при слушане – защо пък не? Изтърваме толкова много ако не обръщаме внимание и на другите стилове (без чалга и подобни, естествено).

Предколедна депресия в пълен режим, започнала от преди поне месец. Класика.

Но за друго пиша. Днес реших да видя нещо в man page-а на free и видях, че има аргумент --count, който върви ръка за ръка с --seconds, който ти изпълнява командата по веднъж през определен период. Супер полезно ако трябва да гледаме паметта при старт/стоп на някое приложение от инстанцията (а не от observability tooling-а):

free -h -c 15 -s 1
или
free -h --count 15 --seconds 1

С горната команда ще изпълним командата free -h 15 пъти.
Удобно за бързи PoC от всякакъв тип, например да гледаме как някой memory leak ни пълни паметта на инстанцията и я убива пред очите ни.

Днес се подготвям за интервю за една международна конференция и в процеса намерих следния gem:

We don’t wait for failures; we invite them on our terms.

Което прочетох като:

We don’t wait for failures; we invite them on our team.

И двете звучат много яко.

Както и лафове като one trick pony :D

Днес изпратихме Ники Йорданова – великолепен човек, усмихнах и сърцат. Много мислих дали да отида да ѝ кажа последно сбогом просто защото имам много травми по тези поводи, но се реших. Цяла седмица го мислих и така.

Видях приятели и познати с които не се бях виждал от години, поплакахме заедно, после изпратихме Ники. Беше сърцераздирателно, беше жестоко да гледаш как децата ѝ, майка ѝ я изпращат за последно сбогом.

Ники за мен ще си остане един от най-слънчевите хора, които познавам. С нея, Фло, Владо и компания сме си прекарвали неведнъж страхотно и ще запаза този спомен за лекота, смях и простото чувство да се чувстваш на място с други хора в себе си колкото се може по-дълго.

Сбогом, момиче.

Волно или не се сещам и за Нели, която изгубихме преди 9 години, която също като Ники беше бисер сред мръсотия и пош.

Сещам се и за баба, за дядо, за Явор, за Дидко и за още хора, които съм изгубил през годините. А те, както казват, си заминават истински само когато ги забравим. Аз нямам такова намерение.

Остава – Виновен

Виновен
Виновен съм,
Не дадох на сърцето ти
Смисъл силно да тупти
Войни навън
Не искам пистолет, а
Всичко пак да е както беше преди
Свободен съм
Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
И може би
Любовен сън
Танцувам в бързо темпо
Събуждам се, но пак боли
Представям си, както пее Ленън
Че всичко пак е както преди
Свободен съм
Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
Виновен съм
Боли, но знам, че ще стане по- леко, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
И може би ще сме свободни, свободни.

Днес е деня на тангото. Предвид факта, че имам цяла категория от статии за танго в блога следва да заключим, че бих го празнувал и бих написал нещо по темата.
Може би, но не и сега. Тези дни. Междувременно правя dump от песните, които са ми отражение на настроението ми:

(великолепен филм)

(великолепен Ленард Коен)

Питали ли сте се кога сте си направили Google акаунта? Не? Нормално. Но не и за аутист като мен. Тези неща са ми интересни и ми беше много любопитно да видя дали има някакъв лесен начин да проверя кога съм си направил моя.

Е, има, с няколко условия.

1. Отивате в https://takeout.google.com/ където можете да видите цялата информация, която Гугъл има за вас;
2. Давате Deselect all и после избирате само Google Account
3. Чакате няколко минути и ще получите репорта си на мейла, търсим файл [вашиямейл].SubscriberInfo.html и оттам намираме Created On полето
4. Чувствате се стар.

Моя акаунт е направен на 24 Август 2009 или има няма 16 години. Още 2 години и ще може да гласува.

Вашите акаунти кога са направени?

Сутрин. DevOps-а на 8 кафета бори счупен деплоймънт от 4:30 сутринта, масата е покрита с вафли, пепел от цигари, преместил е кафемашината на бюрото си, а тяпочти не спира да прави от черното злато.

Накрая нашия човек, преди да получи лек аневмизъм и да го транспортират до някоя болница се присеща и прави най-доброто си изплъзване в живота – слага за 4xx и 5xx грешки страницата на cloudflare –> https://github.com/donlon/cloudflare-error-page

Клиентите, които чакат на опашка да пазаруват от магазина, който е долу от веченезнамколковреме вече не псуват всичките роднини на въпросния, а пренасочват вселенската си ярост към Cloudflare. Честно ли е? Не. Етично ли е? Also не. Върши ли работа? Вероятно пак не.

Май трябва да направя един TedX talk с повече съвети по темата.

Копирано от моя LinkedIn, който напоследък ми стана facebook.

След извесно прекъсване продължавам темата с нещото, което ми е може би най-времеотнемащо – готвенето.

Този път нямам почти нищо ново, пак бяха основно спагети, ризото от близко ресторантче, много салата и печено пиле от Лидл.

Докато писах това ми светна, че има нещо ново и то е, че намерих пъдпъдъци и реших, че ще е забавно да ги приготвим с децата. Те са от нещата, които или оставят травма завинаги или забавни спомени.

Е, и двамата не се трогнаха като ги видяха (4 в тарелката), но беше удобен момент да поговорим за различните породи при животните – някои са огромни (като пуйките), други – малки (като пъдпъдъците). Докато ги готвихме си говорихме за това и за животните като цяло (например защо някои птици не могат да летят). Беше повече образователно отколкото нахранващо в крайна сметка :D

Пъдръпъдиците се готвят лесно:

1. Чистим малките косъмчета (аз след като махнах големите използвах една сладкарска горелка за да махна и власинките от тях)
2. Правим си кашичка от масло, което разтапяме, слагаме малко сол, малко червен (сладък!) пипер и други подправки ако децата обичат
3. Гледаме да омажем повече със сместта, защото тези много близки братовчеди до мравките (както казаха децата) нямат много мазнинка и рискуваме да ги пресушим
4. Готвих на еърграйъра на 180 градуса за 15-тина минути (тук не ми вярвайте на сляпо, защото проверявах често и това води го девиации в температурата при готвене

С пъдпъдъците направих и гладко картофено пюре, което ми се получи за пръв път. Там рецептата е:

1. Варим картофите
2. Масло (стоплено до течно състояние)
3. Мляко (топло)
4. Малко сол

После мачкаме с каквото имаме и сме готови. Получи се много добре и съответно децата за вечеря ми изядоха салатата и всеки – по една тарелка детски кремвирши. Аз сгънах по-голямата част от пернатите.

Но пък не сължавявам. Това уча децата – че трябва да опитат, но не ги карам да ядат на всяка цена. Сега знам, че такова птиче не харесват (но пък харесват пилешкото).

Само 2-3 седмици след последните глобални проблеми с cloudflare преди малко API-то на CF падна. И то падна много.

Този пост беше за LinkedIn, нооооо познайте – и той е с internal server error :D Както и perplexity и още 19.5% от ЦЕЛИЯ интернет. Це-ли-я. Ц-Е-Л-И-Я. Трудно е да се прави архитектура на толкова критична система.