Напоследък не пиша много, но и програмата ми е просто невъзможна.
Тази седмица бях в София за почти цялата седмица, а в Понеделник правих първия си webinar, който по стара моя традиция направих по-дълъг, но не с 2-3 минути както по конференциите, а с почти час – стана общо 1:50 часа в който си говорихме (е, аз говорих само, беше малко странно без feedback), се получи добре. Този път си начесох крастата НАЙ-НАКРАЯ и цялото нещо беше 80% демо – команда по команда
Смятам, че ще е полезно на хора от бранша за да видят колко е лесно да счупим нещо и колко е важно да разбираме как работят отдолу нещата.
Тук са всички attack vectors които дискутирахме. За всяка една от тях имаше три задължителни точки:
- Attack surface
- Expected result
- Evidence
Освен webinar-а бяхме по срещи от сутрин до вечер и петък вече бях с единия крак в гроба.
Но пък ми се случи нещо интересно – на връщане в самолета до мен човек тъкмо приключи общатта книга на Лий Чайлд и брат му – Андрю Чайлд – “Изходна стратегия”. Беше ми любопитно какво мисли, защото четох противоречиви мнения и след кратко мнение по темата ми я подаде и каза – “Твой ред е да я прочетеш”. Напомням, че ние мъжете получаваме по 1-2 подаръка през годината – на Нова Година и на рождения ден (евентуално) така, че за мен беше много приятен random act of kindness. Започнах я и изядох първите 30-тина страници в самолета – изглежда обещаваща.
Освен ВСИЧКО ОСТАНАЛО в четвъртък имахме vibe-a-ton в офиса в София – нещо като хакатон, но с фокус върху vibe coding-а. Оказа се, че съм супер назад с AI оркестрирането. Бях в много силен отбор със Стоян и Виктор, които са ми колеги от ДевОпс отдела, но към края не ни стигна времето и не можахме да produce-нем нещото (заради, оказа се после, една nginx директива и това, че бяхме вдигнали Ollama, но в нея не бяхме стартирали Gemma 4). Обаче пък натрупах доста впечатления за vibe coding-а – ще споделям при първа възможност. Само да кажа, че ни счупиха маркетинг отдела в който няма нито един човек, който разбира от програмиране. Не е зле, а? Изводи, изводи.
Понеже последните дни не бях в града съответно не съм и с децата, които адски ми липсват.
И реших да хвърля малко дяволи преди да съм се побъркал. Вчера излязохме с Явката да покараме по черно около Аладжа Манастир и с компания чувството е супер различно. Моя профил е на шосе и в гората още ми е трудно да се ориентирам по маркировка, дупки, клони (и диви прасета, които ни излязоха Октомври месец когато с Тедо карахме подобен маршрут, но по тъмно), но с някой опитен пред мен беше топ. Хвърлих всички дяволи и си казах – това е, мина ми.
Е, не ми мина.
Снощи беше от трудните вечери с малко сън и много събуждане, да не ви кажа и какви неща сънувах … Та на сутринта си взех екипировката, проверих колелоти и хайде към Балчик. Скоро ми предстои шосейно състезание и трябваше да си видя лимитите. Работата не е особено добре – за тази година съм прекарал само 17 часа на колелото и 300 км с под 3км Д+, което е супер малко. Но пък си изпънах дяволите по баирите на Оброчище, след Балчик и обожемой – неочвешкия баир, който всъщност включва два – този на Златни Пясъци и този след него към чешмата на Аладжа Манастир. Имаше моменти в които се чувствах много силен, но след 50-55 км. нещо се обърка и бях на ръба на бонкинг-а последните километри. Уж спазвах формулата за прием на храна и вода, but go figure. Определено карането беше безценно, защото:
- Изводи около седалката (върнах стара такава) и колчето (което почиствах и съответно преместих с няколко мм по-нагоре);
- Определено НЕ харесвам Shimano Synchronized Shift – издъни ме на няколко пъти, а прехода между скоростите не винаги е плавен;
- Трябва да започна да си слагам кърпа под каската, защото днес една пчела ми влезе в каската (не беше забавно докато не я махнах от косата си, добре, че имам много, а пчелата не беше със суисидни наклонности);
- Трябва да започна да си слагам слънцезащитен крем – само от две карания и направих тракторските ръкави и крачоли;
- Нямам нужда от всички чанти по колелото когато имам pouch – върши страхотна работа, даже се замислям за второ
- Накрая, но абсолютно не на последно място е факта, че не се пречупих, макар, че по баира към чешмата на Аладжа Манастис бях труп не се отказах. Това беше важен тест за мен. В края на седмицата ще видим колко няма да се пречупя, че ме чака 95км състезание
