Щях да пиша нещо за WordCamp и колко се вълнувам от цялото нещо, но видях, че е минало 00:00 часа и – честит ден на детето.

След всичката гняс, която ям от 2 години и повече след развода още стои в мен искрата на детето в мен, макар и по-бледа от всякога.

Но не се отказвам лесно. Хвърлям се в приключения, борим се с децата в тревата в двора, смеем се когато някой пръдне и се изненадвам на моите набори (и по-млади), които го нямат този живец.

Колкото и трудно да е три неща трябва да са в центъра на всеки човек:

  1. Здраве
  2. Детската искра
  3. Любов (към нещо – деца/половинка/място/хоби/каквотоидае)

Та честит ден на детето.