Скоро писах за Globus и като цяло част от душата на блога е насочена към музиката и колко пъти ме е спасявала.

В речта си като кум към Радо преди 2 години казах как музиката ме е спасила и продължава да го прави и споделих безкрайната си благодарност към него, че ме запали към по-тежката музика (Slipknot, Lamb of God, etc). И вярвам, че древното чувство на крайлагерния огън се е запазило под формата на музика. И понякога изпитвам чувство, което не мога да назова като слушам нещо особено. Едно от тях е на M83 – Outro, която ме кара някак да погледна нагоре към космическия безкрай (това вероятно е и заради многото видеа на Veritasium, които гледам напоследък) и да се спра за малко с тревогите, защото всички все пак сме просто шепа атоми, които могат да споделят, чувстват и обичат. И да се бият с пръчки, но това е друг въпрос.

Вариант първи:

Трябва да обърнем внимание и на монументалния труд на човека, който е събирал всички части и е направил монтажа.

Второто е в оригинал отново с невероятно качество: