Tag: музика

Гледам да не прекалявам с писането за музика в блога, защото я приемам за нещо много лично и интимно. Дори не мога да слушам моята музика докато съм сам на колонка, винаги на слушалки.

И съответно впечатленията ми за някоя песен/група/конкретно изпълнение си остават често за мен.

Но богу, Ren ми е откритието ПОНЕ за 2023. Самоиздат (както обичат да казват старите хора), поет, музикант, невероятно дълбоко проникващи текстове. Самият той е болен от много години, както казва в Hi Ren – “I spend half my life ill” (btw kudos за ill вместо sick, много ми харесва) – автоимунно заболяване има, страда от психоза, лекарите му поставят грешна диагноза – депресия, биполярно разстройство и синдром на хроничната умора, а по-късно и с лаймска болест. Общо взето последният да затвори вратата.

Та аз открих Ren от random Spotify playlist, който той ми приготви. И още в първата минута знаех, че това ще е важно. И исусе (нарочно с малка буква) – беше. Само ще ви кажа, че съм научил на 80% текста и не съм спрял да я въртя в колата и в офиса.

Та ето, че идва нещо ново, негово и аз съм – Please don’t fuck this one. Песента се казва Su!cIde и започва много разочароващо. Едно поп такова. Изслушах я на заден фон докато правих други неща и като свъши си казвах – ок е, но не е masterpiece. Тъкмо щях да затварям таба и се оказа, че песента не е свършила. Подобно на Ren накрая има стих, който е потресаващо болезнен, великолепен и няма да ви излъжа ако ви кажа, че накрая ме разплака.
Когато бяхме малки (13-14 да речем) имаше едно момиче от нашата приятелска група, която реши, че няма да живее повече. Разбиха ѝ сърцето, а тя скочи. От тогава минаха 20 години и още се сещам понякога за деня в който всички научихме.

Сещам се и за Орлин, който си замина преди около 6 години. И за него се сещам сравнително често.

Единственото близко до магията е музиката – кара те да търсиш това, което най-много ти пасва на душата. И като го намериш в правилното количество и в правилния момент остава завинаги.

Представям ви Ren – Suicide

Добре де, напоследък го обърнах на музикален блог, но ми се споделя това. А музиката е нещото без което буквално не мога. За това и държа на хубавите слушалки, но това е тема за друг път.

Та – LP и Manowar с нови сингли. До преди няколко години бих обърнал последователността, но сега нещата са други. Lost е неиздавано парче на LP с доста интересно видео. Видях го от стената на Ирина, за което ѝ благодаря! Повече инфо – тук.

А Manowar продължават с галенето на фен базата си и този път групата е направила песен за (не само, но основно) немските си фенове. Двете парчета няма как да бъдат сравнявани така, че просто ще ви оставя да им се насладите, ако сте фенове.

И понеже когато бях project manager ме научиха, че като изброяваме неща не трябва да са по-малко от три ето и великолепната Флор Янсен на сцената с Хенк Порт. Ако се чудите кой е последния – второто видео ще ви покаже как тя пее с него през 2019 г. когато беше се явила на някакво състезание или там както се нарича и в общи линии когато с Хенк запяха Фантома … най-добрия израз, който ми идва е, че дикслапна всиките певачки, които бяха там. Все едно дете да отиде на дефлифтинг състезание, сещате се.

Онзи ден Спотифай ми светна и вика – “Чш, ей, келеш, спри всичко и пусни новия албум на Kovacs”. Викам си – брех, много добре. Учуден бях, защото откакто мацката си обръсна главата не очаквах да приключи добре всичко това.

Но така де – имат една стара песен вътре, и един gem, който като чух гласа му ми настръхнаха космите зад ушите. Тил? Тил Линдеман (от Рамщайн ако някой не му знае името)? ТИЛ ЛИНДЕМАН? Ta Шарън (Шарън Ковакс, от там и името на “групата” ѝ) и Тил имат една колаборация, която се казва Child of sin. Ако трябва да съм честен самия факт, че колаболират е по-голям от самата песен, защото текста не е супер уау, но като цяло не е никак лоша.

Джийзъс фъкин крайст. Не вярвах, че ще има изобщо нещо ново на Металика докато не излезе Lux Aetherna, която си беше ок и обещание за нов албум.
Но ето, че днес денят ме хвана неподготвен за ново от тях и този път си изкарах слушалките, надух ги до последно и честно казано доста добре ми дойде. Няма го техния траш-бяс от осемдесетте, но това е нормално и не виждам защо хората очакват това.

Честно казано ми харесва доста. Щом си държах слушалките да не паднат от главата ми докато веех грива сам в офиса сякаш ми е харесала.

Нямам търпене за целия им албум. Още го могат старчетата!

Преди 12-13 години може би Габс ме покани с приятели да ходим във Винтидж33 да слушаме ПИФ и може би от този момент нататък не мисля, че съм изтървал и един техен концерт. Всеки път беше магия, основно защото не бяхме много хора, беше приятелско, виждахме едни и същи лица през повечето време, Димо се раздаваше винаги, ви-на-ги, както и другите от групата. Бяхме се посприятелили с Димо и остатъка от групата. Даже единия път ходихме в Болла и напих басиста им като свиня. И сега всеки път като си пусна нещо тяхно и ме стяга, защото вече няма ПИФ, няма Димо.

Но човек не си заминава ако хората се сещат за него, нали? Докато му пеят песните той още е жив, нали? Дано е така.

In other news:

• Сам Къри пише за това авто индустрията е направо като разграден двор от гледна точка на сигурност. Така е когато са в “startup” mode – features first, security last;
• Славчев има нов блог пост, нещо, което ме кара да бъда щастлив, че го познавам.

Е, случи се, Металика пускат нова песен:

Освен това изненадващо за мен и Manowar са пуснали ново парче:

Денят започва с покойния Честър, за който писах когато отне живота си. Наскоро попаднах на едно music react video в което The Charismatic Voice прави анализ на песен на LP, която не бях чувал от векове – Given Up. Бях забравил колко е яка. A live-а е жесток:

В един от анализите, които четох като си замина Честър някой някъде (имаше поне един журналист, който изпитва емпатия към него) беше казал – “Now all the lyrics makes sense”. И като се замислите повечето им песни са вик за помощ, а той говори открито за депресията си, но това не му попречи да си замине на 40.

И понеже докато писах този текст се върнах малко назад, сетих се за други заминали си таланти и просто нямаше как умът ми да не залитне с елегантна стъпка (представям си го носещ лачени обувки и тъмносин костюм) към физическото нещастие, което изпитах когато си замина Ленард Коен (и посмърнто издаденя му албум, за който писах). Хората на изкуството са два типа – едните са много, много екстравагантни (понякога клонящи към клоуни направо) или имат деликатна душа на творец и тъжни очи. Ленард Коен беше от вторите. Огромното наследство от най-прекрасни песни ще живее много, много дълго време. Един негов рецитал от Дъблин ме накара да подсмърчам като шестгодишен когато го открих съвсем случайно, споделям го с вас:

И последно, ако ви харесва гласът на Ленард Коен искам да споделя един от много малкото албуми, които са ми абсолютен 10/10 – You want it darker. Събрана скръб и любов в продължение на десетилетия Ленард Коен запечатва всичко това малко преди да почине, а малко след това издадоха и албума, пожизнено. Няма да излъжа ако кажа, че бяха едни от най-щастливите и същевременно най-нещастните моменти от месеци насам. Искаше ми се да запаля една пура и да си налея един голям Лагавулин и да излсушам в тишина целия албум на един дъх.

Слуашли ли сте Mazzy Star? Не сте? Сте, но не знаете, всъщност.
Попадна ми супер случайно докато слушах други неща, не момент, ще разкажа и тази история (малко рекурсия да направим). Lamb of God имат нов албум, Omens, който преслушвах. За него може би ще пиша скоро, но бих казал, че би бил чудесен двигател за някое каране из планините. ТА! Приключва последната песен от албума им, September Song и аз си ги слушам на заден фон докато чета за изпита си по CKAD и след като приключва идва следваща песен. След грамогласното каране на LoG започва нещо абсолютно различно – спокойно, нежно, едно такова носталгично даже. И тъкмо пиша някакви бесни YAML файлове и някак тази разлика успя да ми счупи нишката на мисълта (все едно докато се къпете рязко да спре топлата вода, но за 2 секунди, едно такова). Та усетих, че трябва да спра и да послушам малко, защото бях я слушал и преди много, много време.

Та представям ви и на вас магнетичните Mazzy Star. Има няколко изпълнения на Fade into you, но това мисля, че ми е най-любимо. Enjoy:

Коментарите са супер положителни (доста голяма рядкост за youtube) и има няколко много ценни. Един от тях ще запомня:

This song makes me want to go back somewhere I’ve never been, makes me want to feel something I never felt.

Here’s to all of us who are homesick for a place that no longer exists.