Запознайте се с по-големия брат на marvin – vortex

От много време ми се върти в главата да направя един homelab в нас, но решенията, които ми попадаха бяха или rack mountable или прекалено шумни. После мислих да ползвам Lenovo Thinkstation E31, който имам в нас. Сам по себе си е страхотна машинка, с 16ГБ рам, Intel Xeon E3-1230v2 с десет (не питайте) диска с различен обем между 1TB и 2TB и сменено захранване с нещо по-читаво и мощно (защото дефолтното беше с нищожните, макар и реални 280W. Плюс всичко това машината беше супер тиха.

Но не беше достатъчна, защото ако имам да прехвърля всичко от моите VPS-и към home-grown badass homelab ми трябва нещо по-enterprise. И не го намирам за лигня това, защото все пак това ми е работата и искам нещата, които правя да се доближават поне малко до някакъв адекватен сетъп.

И така един ден ми попадна обявата за vortex. Машината има следните характеристики:

  • Tower Server (което ми беше супер важно, защото rack в нас няма къде да държа пък и Златина би ме унищожила ако взема един);
  • CPU Xeon E5 2403 v2 CPU Xeon E5-2450 с ОСЕМ ядра (общо 16 с включен HT) и 20 MB кеш (за справка първата ми машина имаше 1MB RAM…) възможност за още един + ъпгрейд до извратените E5-2470 v2 с 10 ядра (20 с пусната поддръжка на HT), 25MB L3 кеш и “само” 95W TDP
  • Ram 32 GB DDR3 Advanced ECC
  • Power supply – redundant – 2×480 Watt
  • SAS controller P222 with 512MB cache latest firmware
  • Вграден SAS/SATA controller B120i
  • 2x146GB SAS 2.5″ 10K disks
  • 2x 500GB SAS 2.5″ 7.2K disks
  • 2х1.5TB SATA 7.2K disk
  • ILO 4 advanced licensed


Цялото това нещо има два (от 4) индустриални, 120мм вентилатора, които при стартиране на машината развъртат на 100% и в стаята не се стои. През останалото време работят на средно 12% и почти не се чуват.
Та очаквах да имам някакви спънки, защото до сега не съм конфигурирал желязо, което да е server grade при мен и споделям с вас, защото на мен ми е мега интересно:

  • iLO или HP Integrated Lights-Out е един невероятен инструмент с който можете да конфигурирате част от системата си дори когато сървъра е изключен! Как? iLO си има отделен хардуерен порт + отделна система, която работи постоянно. Така можете да правите remote connection през html5 agent, можете да спирате и пускате системата, да правите сравнително читав monitoring (+ 3D модел на температурния профил вътре в кутията, бтв в машната има 20 отделни температурни датчика), следене на разхода на машинта във ватове (при мен avg consumption за 24ч е само 72 вата, определено очаквах да е повече), можете да boot-вате през т.нар. virtual media (аз откакто съм взел машината не съм закачал за нея никога монитор, а разкарах Windows 2019 datacenter, инсталирах proxmox и не съм усетил нуждата да закачам такъв), имате си супер детайлна информация за системата и още много, да не говорим, че можете да подкарате iLO във федерация и да закачите няколко машини заедно;
  • Всичко е redundant – започвайки от BIOS-а и стигайки до различните firmware (повечето, не всички) имате redundant support на много ниско, системно ниво. Например ако реша да си ъпдейтнете BIOS-а при fail системата автоматично ще switch-не към работещата втория ROM с работеща версия. Това можете да го направите и ръчно ако нещо не ви харесва или не работи as expected. Машината има две захранвания (едното за електическата мрежа, другото за UPS), advanced ECC (нещо за което за пръв път чувам, която позволява multi-bit correction (за разлика от стандартната ECC, която поддържа само single-bit correction), RAID контролерите (и двата, но особено HP Smart Array P222, който идва с отделна батерия в случай на power loss и кеш модул от 512MB);
  • Hot-plug baby – дискове, захранване и вентилатори могат да бъдат махнати/добавени/разменени докато машината работи. Да не говорим, че ако някой диск гръмне стига да намеря същия (или поне по обем да е същия) мога в движение да го заменя с дефектиралия и zfs сам ще си свърши работата;
  • Изработката е солидна и имам предвид точно това. Машината тежи 20 кг, капаците са от солиден метал, дъното е огромно, разположението вътре първоначално ми беше малко нелогично, но после всичко си дойде на мястото. Но това с което още не мога да свикна е, че процесора ми е с пасивно охлаждане! Да, 80 ватовото чудовище се охлажда от пасивен heatsink с вентилатор, който охлажда и останалата част от системата.

И няколко думи за софтуера:

  • На машината ще върви ProxMox като Host OS;
  • На нея ще се търкалят няколко мои проекта в отделни виртуалки (докато не си начеша крастата, после миграция към Ansible host), TrueNAS (за това ще пиша малко повече, защото е супер интересно и шантаво като решение), PiHole (че ми писна да гледам реклами в youtube на телевизора и на телефона), probably openHAB;
  • Въпросите относно networking-а и връзката със сензорите още е отворен.

И накрая, но не на последно място – ще хоствам няколко сайта на ученици така, че ако сте такъв (или студент) и наистина няма къде да си хостнете нещата за подготовка за изпит – пишете тук.

2 Comments

  1. чудовище, дейтацентър в къщи, ще те топли на зима :) а за ilo трябва лиценз доколкото знам, иначе само trial 1 месец, поне така беше навремето доколкото си спомням

    • Адаш! Здравей и добре дошъл в моя клет блог! Якото на iLo е, че веднъж въведен лиценза не може да се махне и използва някъде другаде, а само да се ъпгрейдва така, че повечето машини, които са decommission-нати са си най-често с iL0 advanced, което си е доста мазничко пък и особено от факта, че advanced има едно огромно предиствто и то е да емулираш boot device и да няма нужда дори да си печеш някакви bootable флашки, а директно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.