Skip to content

29.10.2015

Нов ден, ново начало. Днес реших да отида в офиса с колелото (аз съм на кон). От нас до офиса са 2 км или общо ги минах за 7 минути без да се състезавам с градския транспорт :)

Чувството е хубаво, малко хладно, но се свиква бързо. Влизам в офиса, правя си чай, пускам turbo mode-а, youtube и първата песен, която пуснах на random беше супер приятна изненада от деткор (как смотано звучи в “превод”) бандата Thy art is murder и едноименната песен от последния им албум “Holy War“. Текст – тук.

По послание ми напомни много за Serj Tankian – Empty Walls макар и с малко по-различно послание.

Днес ще съм на deathcore & Serj Tanakian. И по някое време като превключа мога да си пусна любимия концерт за пиано №3 на Рахманинов.

Преди 10-тина години когато Стефан ме зарибяваше по Lamb of God го гледах странно, но като чух последния им албум – Hiatus and VII: Sturm und Drang се влюбих по отделно във всяка една от техните песни. И най-вече 512. Бррр.

Хубав и ползотворен ден от мен.

 

Дойде обяд, свърших доста работа и беше време за разходка плюс хапване. Не се чувствах особено добре и реших да се поразтъпча до пазар Чаталджа. Вървя аз и прекаленото много мисли в главата ми започнаха да придобиват вече почти нормалното за мен главоболие. Вървя и стискам зъби и на светофара на Чаталджа виждам една жена на около 60, видимо не беше много с всичкия си, но едвам се държеше по пътните знаци и околни опори (имаше проблем с краката) (ако не беше сериозно щях да кажа, че беше като Спайдърмен, но ще си замълча). Беше неугледна и миришеше лошо. Помоли едно момиче (на не повече от 25 според мен) да я преведе през улицата, че тя очевидно сама нямаше как. Мацката ‘щото е много яка (ръйш ли) се направи, че не я чува и аз ѝ подадох ръка ей тъй, напук на всеобщото, на всичките лайна, които се случват в момента в държавата ни и точно същите, които ни карат да бъдем разединени и чужди. Жената се учуди хич да не е, но благодари и пресякохме. Не мисля, че беше кой знае колко сложно упражнение нито за глухата мацка нито за кой да е друг, но това няма да го коментирам, че трябва да сложа +16 в заглавието на темата.

И нещо интересно се случи. Като я хванах за ръката и тръгваме да пресичаме някак ми минаха нещата, които ме тормозиха. Защото понякога нещата, които са ни на главите не са чак толкова спешни/важни/от изключително значение пък и понякога сериозно забравяме нещата, които имаме – здраве, дрехи, родители и приятели, човек до себе си. Продължи час и беше the second best thing that happen on that day. За първото, разбира се, е виновна Златито.

Та тъй де – не е трудно да повървиш няколко крачки с някого. За нас – здравите са нищо работа, но за хората, които не са или са прекалено възрастни това е целия им свят. Или поне светът им за следващите няколко дни.

 

Та тъй де – бъдете добри и не се страхувайте от странни погледи когато помагате на някого. После чувството на лекота и идиотската усмивка, която не можете да скриете са най-хубавото нещо.

Published inUncategorized

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.