Tag: музика

26.01.2017

Днес деня мина в тестове и четене на PCI DSS, което се оказа не толкова скучно и безвкусно отколкото си мислих. Смятам, че е хубаво всеки да го мине отгоре и да види дали ще му е интересно.

 

Disqus пак правят шашми. В пост от техния блог обещават някакви страхотни работи само, че Васил Тошков от Cloxy ги е систематизирал в една статия. С една дума – not cool. Никога не съм се кефил на third-parity система за коментари, но това вече е прекалено. Основните минути са изброени в четири точки, а цялата статия можете да прочетете тук:

  1.  Koмeнтapитe oт cиcтeмaтa вeчe нe ce индeĸcиpaт oт тъpcaчĸaтa Gооglе, c ĸoeтo цялaтa им ЅЕО cтoйнocт ce гyби. Peaлнo ниĸoя тъpcaчĸa нe ги виждa зapaди външния іfrаmе;
  2. Dіѕquѕ зaпoчнaxa дa cлeдят пoтpeбитeлитe cи oт вaшe имe, чpeз биcĸвитĸи във Baшия caйт. Taĸa ce нapyшaвaт eвpoпeйcĸитe зaĸoни и pиcĸyвaтe coлeнa глoбa;
  3. Зaпoчнaxa дa cлaгaт peĸлaми в caйтoвeтe нa пoтpeбитeлитe, въпpeĸи oбeщaниятa им ниĸoгa дa нe гo пpaвят. Πpeмaxвaнeтo им e плaтeнo, peaлнo cиcтeмaтa вeчe e плaтeнa;
  4. Eĸcпopтиpaнeтo нa ĸoмeнтapи oт cиcтeмaтa e мaĸcимaлнo зaтpyднeнo c цeл дa нe мoжe лecнo дa ce пpeмecтитe нa дpyгa тaĸaвa. “Paзвoдът” e пoчти нeвъзмoжeн.

 

In other news днес ми попадна домейн, който се казва CabinPorn :D е – не е това, което си мислих, но пък е скандална селекция от малки къщи в средата на брутално красива природа.

Скайп и end-to-end encryption са си чужди като жираф и космос. И освен това скайп продължават да посещават линковете, които си пращаме. Страхотна новина. Signal ftw.

Четох ревюто за Воевода и ще го гледам със сигурност. Казват, че е един от най-успешните български филми та да видим.

И за последно, обещавам! Днес освен новата песен на Обратен Ефект намерих и нещо, което въртях почти през целия ден. Enjoy:

Обратен Ефект с нова песен!

Днес голяма изненада ми поднесоха Обратен Ефект с новата си песен, която храни фейсбук хейтърите. Участва и Георги Бенчев, който е идеално подбран за клипа.

 

Enjoy:

 

 

ТЕКСТ:

Събуждам се намусен във седем сутринта,
веднага включвам Фейса с идея за кавга –
да видя кой е писал, какво е сътворил
и кой къде бил ходил и със к’во се бил напил…
Нюзфийда си преглеждам и лайкове броя
под снощните си мъдри и афиф послания,
нахъсвам се юнашки, запалвам смачкан фас,
сега ще ви разпердушиня с критики от раз!
Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот!

И ставам пак намръщен със задникът напред
Заяждам се със хората за сбъркан словоред,
за всяка запетайка изплювам аз змии,
кафето ми – утайка, а устата ми смърди…
И разни тъпанари се снимат в ресторант,
а други с няк’ъв смотан некадърен музикант,
пък трети на морето развяват си „онуй”,
на мене пък търбухът ми покрива моя… ой, ой!

Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот! /2

Изтривам своя профил във тъпия Фейсбук
реших да се самоизхвърля в кофата с боклук,
че писна ми от всичко, особено от мен,
така че ще ви пожелая аз УЖАСЕН ДЕН!

13.01.2017

Снощи ходихме до фитнеса да го видим дали е още там. :) Залепнах за велотренажора, направих една загряваща петкилометрова и после пуснах програма за един час да видим колко ще мога да изкарам. Очаквах около 30 км/ч средна, но се оказа, че забих на 27.3 км/ч (което не е чак толкова много при положение, че нямам баири). И все пак не беше лоша тренировката.
Тегло от снощи – 99 кг. Има надежда.

 

Днес разбрах, че норвежеца Viljami Kuosmanen (това не мога да го произнеса на глас) показа на Google, Apple и Opera foundation как лесно може да се възползва от един елементарен security flow (макар, че по дефиниция не бих го нарекал така). Идеята е, че ако имам поле с id=name autofill на браузъра ще ми предложи да попълня полето, но хватката е ако имаме няколко скрити полета с margin-left:-500px. В случая са скритите полета са phone, organization, address, postal и city. Така при $_POST освен данните, които виждаме (name и email) ще постнем и останалите (ако са въведени в autofill-а). Хубавото в случая е, че пароли и CVV на кредитни карти не се изпращат.

Можете да разгледате live demo-то на скрипта и да си поиграете. Има го в github в горния линк.

 

  • In other news намерих един много приятен Online JSON viewer. Върши страхотна работа при визуализация на JSON и за по-лесно намиране на счупен такъв;
  • От същата поредица намерих и един много приятен online DIFF checker, който може освен да ви покаже в много приятен вариант разликите в два текста и да ви запази за определен период стринговете. Ето и един вариант – https://www.diffchecker.com/XuNaSlwI
  • Малко приятна фонова музика;
  • А случайно да имате ли проблеми със запомнянето на response codes като мен? HTTP Status Cats API е вашия помощник. Този малък инструмент събира двете най-важни неща в Интернет – котки и status codes. Якото е, че можете да го викате и по линк – https://http.cat/[response code]. Например едно от любимите ми https://http.cat/416 :D
  • Един малък thread за любими книги свързани с Quality Assurance Engineering. Като преглътнем индийците има някои интересни четива;

 

И за накрая едно тъжно интервю от Саймън Синек за хората на Новото Време като го наричахме преди или за децата израстли след 2000 година. Силно препоръчвам ако сте от тях или сте родители на такива деца.

Недко разказва: Отиде си и Глен Фрей от Eagles

Този блог стана като една черна хроника последните няколко седмици.
Първо беше Lemmy от Motörhead, после David Bowie, сега и Глен Фрей (Glenn Frey) – китарист и бек вокал на Eagled до преди разпада им през 1980 г.

Глен Фрей е също и съавтор на Hotel California (1977 г.), която по него време става и Platinum сингъл в САЩ (1 000 000 продадени копия), Gold album (3 000 000 продадени копия), Silver single в United Kingdom (250 000 продадени копия). Eagled получават Grammy award през 1977 за Hotel California.

Ta тъй де. Глен Фрей свири с Eagles от 1970 година като първата му изява с тях е през 1971 година на един летен тур. И от тогава насам само нагоре. След разпускането на Eagles започва солова кариера около 1980 г. с няколко сериозни хита като “The Heat Is On” (soundtrack на Beverly Hills Cop), “You Belong to the City”, “Smuggler’s Blues” и други.

Появява се и на малкия екран в сериала “Miami Vice” (епизод “Smuggler’s Blues”), бил е в основната роля в “South of Sunset”, който за жалост е спрян след първия му епизод, Let’s get harry и т.н.
Причината за смъртта му (ако е важна изобщо) са усложнения с ревматичен артрит, пневмония и остър язвен колит. Грей боледува от миналата есен, но е абсолютна изненада за всички, че си е заминал.

 

Да почива в мир.

 

 

11.01.2016 – След Леми почина и Дейвид Боуи

Баси майката.
С това ще започна. И ще свърша. 2-3 дни преди началото на 2016 година на 70 години си замина машината, легендата и основателя на епичните Motörhead от рак на мозъка.

Много се пошегуваха, че са учудени как черния дроб на Леми Килмистър (Lemmy Kilmister) не е поддал първи, но с шеги или не доста хора са пораснали с неговата музика. Леми беше основател и фронтмен на Моторхед от 1975 до 2015 година.

Повече няма да пиша за него. Думите май са излишни. Да почива в мир.
 

 

А днес Кремена сподели статия на NYTimes, че Дейвид Боуи (David Bowie) е починал днес два дни след 69 си рожден ден. Странен, ексцентричен и гениален Боуи си замина днес след две години борба с рака.

Не мога да напиша повече. Тъжно ми е.
С последните си редове ще ви покажа върха на неговия музикално/театрален гении и как превърна предвещаната си смърт в нещо, което промени частичка от мен.

Представям ви песен от “Blackstar” – последния, 25 албум, на David Bowie носещ името на Lazarus (Lazarus в превод носи името на Свети Лазар, който е възкресен четири дни след смъртта си):

 

 

David Bowie – Lazarus

Look up here, I’m in Heaven!
I’ve got scars that can’t be seen
I’ve got drama, can’t be stolen,
Everybody knows me now
Look up here, man, I’m in danger!
I’ve got nothing left to lose
I’m so high, it makes my brain whirl
Dropped my cellphone down below

Ain’t that just like me?!

By the time I got to New York
I was living like a king
Then I used up all my money
I was looking for your ass

This way or no way
You know I’ll be free
Just like that bluebird
Now, ain’t that just like me?

Oh, I’ll be free
Just like that bluebird
Oh, I’ll be free
Ain’t that just like me?

 

Edit – Попаднах на страхотен gif на David Bowie и всичките му периоди:

 

Edit 22.11.2021 – Попадна ми наново последното видео та ъпдейтнах поста.

29.10.2015

Нов ден, ново начало. Днес реших да отида в офиса с колелото (аз съм на кон). От нас до офиса са 2 км или общо ги минах за 7 минути без да се състезавам с градския транспорт :)

Чувството е хубаво, малко хладно, но се свиква бързо. Влизам в офиса, правя си чай, пускам turbo mode-а, youtube и първата песен, която пуснах на random беше супер приятна изненада от деткор (как смотано звучи в “превод”) бандата Thy art is murder и едноименната песен от последния им албум “Holy War“. Текст – тук.

По послание ми напомни много за Serj Tankian – Empty Walls макар и с малко по-различно послание.

Днес ще съм на deathcore & Serj Tanakian. И по някое време като превключа мога да си пусна любимия концерт за пиано №3 на Рахманинов.

Преди 10-тина години когато Стефан ме зарибяваше по Lamb of God го гледах странно, но като чух последния им албум – Hiatus and VII: Sturm und Drang се влюбих по отделно във всяка една от техните песни. И най-вече 512. Бррр.

Хубав и ползотворен ден от мен.

 

Дойде обяд, свърших доста работа и беше време за разходка плюс хапване. Не се чувствах особено добре и реших да се поразтъпча до пазар Чаталджа. Вървя аз и прекаленото много мисли в главата ми започнаха да придобиват вече почти нормалното за мен главоболие. Вървя и стискам зъби и на светофара на Чаталджа виждам една жена на около 60, видимо не беше много с всичкия си, но едвам се държеше по пътните знаци и околни опори (имаше проблем с краката) (ако не беше сериозно щях да кажа, че беше като Спайдърмен, но ще си замълча). Беше неугледна и миришеше лошо. Помоли едно момиче (на не повече от 25 според мен) да я преведе през улицата, че тя очевидно сама нямаше как. Мацката ‘щото е много яка (ръйш ли) се направи, че не я чува и аз ѝ подадох ръка ей тъй, напук на всеобщото, на всичките лайна, които се случват в момента в държавата ни и точно същите, които ни карат да бъдем разединени и чужди. Жената се учуди хич да не е, но благодари и пресякохме. Не мисля, че беше кой знае колко сложно упражнение нито за глухата мацка нито за кой да е друг, но това няма да го коментирам, че трябва да сложа +16 в заглавието на темата.

И нещо интересно се случи. Като я хванах за ръката и тръгваме да пресичаме някак ми минаха нещата, които ме тормозиха. Защото понякога нещата, които са ни на главите не са чак толкова спешни/важни/от изключително значение пък и понякога сериозно забравяме нещата, които имаме – здраве, дрехи, родители и приятели, човек до себе си. Продължи час и беше the second best thing that happen on that day. За първото, разбира се, е виновна Златито.

Та тъй де – не е трудно да повървиш няколко крачки с някого. За нас – здравите са нищо работа, но за хората, които не са или са прекалено възрастни това е целия им свят. Или поне светът им за следващите няколко дни.

 

Та тъй де – бъдете добри и не се страхувайте от странни погледи когато помагате на някого. После чувството на лекота и идиотската усмивка, която не можете да скриете са най-хубавото нещо.

19.10.2015

Днес денят започва с успиване. В офиса боря един много неприятен бъг заради който не успяхме да релийзнем в петък.
Започнах от сутринта с Dark Tranquillity. Тия момчета заслужават много повече внимание от широката аудитория. Много добри неща имат.
Мятам нещата да видим до къде ще ги докарам.

Днес се наложи да тествам достъпността на фирмения сайт от други държави и ми трябваше някакъв списък с безплатни proxy-та, които да поддържат HTTPS.
След като намерих няколко списъка реших да потърся и extension, които лесно да switch-ва няколко proxies или да работи по някакви правила (примерно фирмения сайт да го прекарва през proxy, но youtube-а – без) и попаднах на FoxyProxy.
Не е лесна работа човек да намери безплатни proxy-та с HTTPS, които да работят и то прилично (под прилично разбирам сайта да се зарежда за до 3 секунди…).
След няколко опита и нищонеслучване реших да потърся друго решение и попаднах на ProxyAC. Много интересен extension, който основно оперира с техния website и не се налага да setup-вате разни неща като IP/port и други а просто избирате от листа кое прокси искате да използвате. С два клика бях готов с това, което ми беше нужно. Имат и добър филтър по държава, порт, дали проксито да е анонимно или не и дали да поддържа Https/Ssl.
E – намерих и един бъг – като се опитаме да дефинираме различен от очаквания път ( http://www.proxyac.com/private-proxy-list/ вместо http://www.proxyac.com/proxy-list/) ми плясна “Notice: Undefined variable: component_contentMain in /home/proxyac/public_html/c/page/basicLayout.phpt on line 124” :)
Единственото, което виждам като основен недостатък е, че не мога да определя разни правила кога трафика да минава през proxy-то и кога не.

Ако искате да направите проверка за да сте сигурни, че сте се закачили и “минавате” през нужното прокси можете винаги да проверите това с някой Online checking tool като например whatismyipaddress.com – ip lookup.

Btw днес си поговорихме с Марто за избор на машина с която да обработва снимките си и обърнахме темата към home NAS storage. Аз имам такава идея от прекалено много време и май скоро ще взема един 1TB хард диск и ще пусна една стара машина в нас да работи. На нея ще живее Samba, GitLabm, LAMP и разни мои неща. Смятам да разпиша схемата подробно в моя GitHub акаунт и ще я пусна за общо ползване. Не, че ще открия топлата вода, но ако поне един човек има подобна нужда и му помогна дори и малко ще съм доволен.

 

It’s tango time @ Kremena dance center

На тренировка съм. Нещо съм яхнал метлата.

След няколко нови поддръжки ми мина. Хубав е живота с танго. Май.

Те

Вдъхновен от страхотната бургаска милонга и хората, които присъстваха не се сдържах и още тогава нахвърлих няколко реда в моето малко тефтерче за спешни музи, които така и не редактирах. Редовете в общи линии описаха вероятно някакво желание или по-скоро виждане вдъхновено от невероятната музика и танцуващи.

И молба към вас – моля, под статията да постнете вашата любима танго/милонга/танго валс мелодия.

 

 

Те

Прожектори – цветни, три.
Светят в очите – поздравяват.
Четири несбъданити животи,
Четири небивали, неродени любови
Остават три, две, една.

Една необичайно дълго задържала се история
Смеят се.Танцуват.
Не говорят.

Споделят два свята в един.Един нероден, но със сигурност заминаващ си скоро.
Последни ноти, Финал. Край и сбогом.

О, почакай. Усмивка срамежлива, една, скоро цели две.

Може ли този временен безвечен свят да просъществува?

01.05.2014 г.

Н.