Вчера ми се наложи да намеря незатворен HTML таг в една страница и се оказа приключение. Първо започнах да търся някакъв начин да го направя през Sublime, но бързо преустанових и реших да потърся някакво WEB решение.
И се оказа, че има. Автора е Jon Aquino, а скрипта му е прост и върши само това, което очаквах от него.
Как се използва?
Използването на скрипта е елементарно – копираме вече генерирания HTML от браузъра (за Chrome – ctrl+u) и после просто paste-ваме тук.
Разбира се можем да сложим и HTML от наши сайтове ако имаме достъп.
Притеснението ми е, че проекта е стар (2013 г.) и не съм сигурен, че има добра поддръжка на HTML5/CSS3, но за основни неща ще свърши добра работа.
Още едно от малкото останали парченца, които направиха моето детство и мен се отчупи днес – Честър от Linkin Park се самоуби. Като Крис Корнел, на неговия рожден ден, който щеше да бъде днес, по същия начин – с въже.
Именно Честър изпя Hallelujah на Ленард Коен, който почина преди почти година, на погребението на Крис Корнел.
Много хейтиха Linkin Park, включително и аз за новия им албум, но истината е, че ако си на върха от толкова много години хоризонта се замъглавя, депресията те хваща за гърлото и започва да те дърпа надолу, а ако с това има и алкохол с наркотици нещата просто продължават по извесния за всички ни начин.
Честър няма да е нито първия, нито посления, който ще си замине от този свят с тяло обляно от сълзите на неговите фенове. Няма да е и първия за който ще тръгнат някакви кофти слухове, няма да е първия, който ще остави шестте си деца и вдовица.
Но ще е този за който като чуем, че си е отишъл нещо ще ни опъне душата и ще заболи. Ще си спомням как като чух Linkin Park за пръв път преди около 15 години не си признавах пред приятелите, защото си мислих, че ще ми се смеят, че слушам толкова “лек” метъл. Много неща се промениха от тогава.
Детството ми си отиде отдавна, но под вече побеляващата ми коса и изморените очи винаги ще има място за шепа неща, които ще са старателно опаковани в светлосин станиол с панделка. И всеки път, когато се случи нещо такова като днешния тъжен повод едно от тях ще започва да избледнява и накрая сигурно ще изчезне. И така докато последното добре опаковано нещо от детството ми изчезне. Тогава ще изчезна и аз.
Почивай в мир, Честър Бенингтън.
И за да заболи повече намерих запис на Linkin Park и Chris Cornell:
И още едно мое любимо видео с невероятната английска публика
Ся, признавам си, че ми е трудно да се развълнувам мощно като ви разказвам за това. Причините са три и може би повечето, които са чували Arch Enemy, но не са мега фенове ще се съгласят:
Анджела за мен беше гласа на Arch Enemy. Алиса изглежда добре, добра е в това, което прави, но имам чувството, че melodic-а ѝ е повече от death-a в нея. Не, че е нещо лошо де, но за някоя друга банда;
Arch Enemy е melodic death metal (мелодичен умрял метъл, както биха го превели от man.bg) банда и това, което могат беше силно концентрирано в далечната 2005 година с техния потресаващ албум “Doomsday Machine” и главорезници като Enter the Machine, TAKING BACK MY SOUL (която се превърна в емблема на мелодичния дет метъл), която Анджела изръмжа жестоко пред трудната токийска публика преди няколко години и ме спечели като техен фен, Carry the cross, My Apocalypse и разбира се Slaves of yesterday са камъните, които построиха Arch Enemy и устояха на времето и претенциите на публиката;
Струва ли ми се или китарите вече не са толкова прогресивно-агресивни както в първите албуми? Имам чувството, че слушам няколко ритъм китари без душата, която се носеше преди от тях?
Та за новата песен от предстоящия албум на групата – The world is yours. Можете да видите официалното ѝ видео тук:
Текста, взет от genius.com, на The world is yours:
[Verse 1]
Rise into the light and fade to the night
Sick of being told how to run your life
Their rules
They’re fools
Empty words they promise so much
The present status quo remains untouched
[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours
[Verse 2]
Every empire was raised by the slain
Built through the age and you can destroy it in a day
Turn the page
Unleash your rage
Burn your golden cage and walk away
On your path toward ultimate power
[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours
[Bridge]
Striking at the leash
Foaming at the mouth
No more subservience
Justice will be done
There was only so much
You could take
There was only so much
You could tolerate
When the bough breaks, the empire will fall
[Chorus] (whispered)
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours
[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours.
И без помпозност и някакъв ненужен хейт ще оставя това тук – изпълнението на Arch Enemy в Токио за което говорих по-горе.
Btw препоръчвам да слушате целия концерт.
След като света изгуби един от най-добрите си музиканти на 17 май тази година много се каза, много се чу и включително и аз приехме с огромна тъга това, че Крис Корнел е решил по една или друга причина да сложи край на живота си.
Интересно защо, но не чух нито един хейт за него. Поне този път. Никой не посочи пръст и не го обвини в някакви налудничеви неща, никой не писа гневни излияния по сайтовете, нищо. Или живея в балон от хора и ресурси, които ми показват нещата едностранчиво или мога да бъда щастлив, че поне веднъж целия ми свят най-накрая реши да бъде единен и да повярва в красивото, в истините от музиката на Крис Корнел, в това, че даде целия си живот за своята кауза. И това го направи безсмъртен.
Днес излезе видео към послендия му сингъл “The Promise”. Видеото само ще видите, че е насочено към бежанците, към неоправданите изгонените и към тези, които правят всичко това да се случи. Песента е и саундтрак към филма “The Promise” в който участва и Крисчън Бейл.
Боли, когато човек слуша последните му думи и прокрадващата се болка в тях, последния акорд и това, че повече няма да има Крис Корнел.
Но аз смятам, че от 17 май Крис стана безсмъртен. Неговите песни живяха в нас от малки и ще продължат да живеят. Ще бъдем свидетели как Крис Корнел ще живее още в сърцата и умовете ни.
И едно видео за да се види една трошичка от любовта на хората към Крис Корнел.
Има дни в които човек иска да изчезне поне за малко или да накара времето да спре или просто да е на правилното място в правилното време за да накара някой да се откаже от правенето на някоя глупост.
И понеже нямам влияние на нито едно от гореспоменатите физични величини мога само сравнително делово да кажа нещо, което целия свят научи за часове – на 18.05.2017 година си замина един от вероятно най-големите изпълнители, донесъл повече усмивки и сълзи от всеки друг, кърдавия човек, който завинаги остана на 52, който пя, смя се и правеше велики концерти само с една китара, стол и микрофон на сцената – Крис Корнел (Chris Cornell).
Обесил се, вероятно заради микс от лекарства, намерен сам в банята си в хотела. А отвън същата вечер с него са пеели десетки фенове.
Започнах да пиша този текст три пъти и с всеки път той ставаше по-малкък и по-малък. Рядко се жегвам толкова много, но това ме събори.
Мога да кажа само “Баси майката” и да спра до тук.
Ще цитирам думите, които ми попаднаха във facebook пост по темата:
We were the 90’s. We were Cornell and Cobain. We were Grohl and Vedder. We were Weiland and Ament. We were Moreno and Kiedis. We were Alanis Morissette and Shirley Manson. We were Breeders and L7. We were Billy Joe Armstrong and Gwen Stefani. We were Yorke and Corgan. We were Blur and Oasis. We were Temple of the dog and Mother love bone. We were Stiltskin and Collective soul. We were Cats in the cradle and Shitlist. We were Dogma and Reality bites. We were Alicia Silverstone and Winona Ryder. We were Mat Dillon and Eddie Furlong. We were Beavis and Butt-head. We were Airheads and Singles. We were Trainspotting and What’s Eating Gilbert Grape. We were Tom Green and MTV’s Alternative nation. We were 3 times oversized clothes and long hair. We were a short dress and combat boots. We were angry and anxious. We were desperate, extreme and addicted. To the intense feelings. To the ultimate emotions. And every f*cking sad day like today reminds us that we still ARE.
RIP Cornell. Thank you for having your music in my life.
Ето едно негово изпълнение в Пловдив. Концерт, който ме боля като разбрах, че няма да мога да отида, но сега… смятам, че съм изтървал един цял live event.
Днес е един от онези дни, които започват добре и продължават катастрофално. Бесен съм, яд ме е и искам да си захапя трахеята сам.
Но ще мине. Както обикновено минава.
Иначе вчера ходих да карам от офиса към Белослав през Страшимирово и обратно през Константиново. Извода е, че със себе си трябва да нося или огнехвъргачка или картечница. На ШЕСТ пъти улични кучета ме гониха и за пръв път ме хвана сериозно бъза. Не е яко да те гонят кучета на средата на нищото.
Но пък това си има и добрите страни – например това, че счупих два свои рекорда по скорост в някои отсечки :D
Ето и Strava трака
И още нещо – онзи ден Mr. Freesk издаде нова песен. До сега не го бях чувал, но Матю ака Жлъч го препоръча и му дадох шанс. “Къса коса” е лавина от рими, смисъл и житейско изпяти по цветен и доста добър начин.
Интересни неща, които намерих днес:
WordPress Plugin Stack – листинг с полезни плъгини за WordPress. Списъка е ограничен, а някои от плъгините, които имат безплатна и платена версия грешно са отбелязани като само платени, но все пак списъка е информативен и поднесен по приятнен начин;
Списък от цели 250 SEO инструмента категоризирани и предоставени по сравнително употребяем начин;
Стефан Вълдобрев издаде съвместен албум с Обичайните Заподозрени преди почти година носещ заглавието 10½. Не знам защо, но не му обърнах особено внимание до скоро.
Няма да говоря нито за “По-полека”, нито за “Холивуд”, нито за “Бряг с цвят най-зелен”.
Ще говоря за “Тази песен не е за любов”. Spoiler alert – тази песен е за любов.
Стефан Вълдобрев издава първия си, емблематичен албум (О-о-обичам те, мила) преди 23 години. След това издава още десет албума. Всеки различен, цветен и със своите красиви елементи и трески за дялкане.
Но ще говорим за песента, която не е за любов. Не мога да разбера как за 23 години Стефан Вълдобрев не се изхаби, не запя чалга-поп-like еднодневни песни, които да се въртят като бесни по клубовете. С всеки албум се усеща една болезнена доброта, която струи от него. И премереност, красота. Като виното, което колкото повече остарява става още по-хубаво. Между другото той е на 46.
Момчешката любов, дерзания и трудности. Любов, която е била възможна преди, по времето на нашите родители, по времето на техните родители, но не и в нашето. През последните години майката на Вълдобрев боледува и той решава да напише песен за нея и покойния му баща, вероятно с надеждата да се съберат там горе. Така и става. Майка му си заминава миналия ноември, песента остава.
Публикувам текста и видеото. Отделете им 10 минути, заслужават си.
Текст:
Добър вечер… Хей!
Кой ме търси?
А! Ти ли си това?
Ти ли си това…
По-добре недей.
Не се ли свърши
старата игра…
Старата игра.
Стана време
да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме последвала?
И до мене остани.
Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
До днес останали хванати един за друг.
Няма вина
в любовта,
ако тя е стъбло
без сърцевина.
Затова си тръгни.
Билото-било.
Тази песен не е
за любов.
Да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме настигнала?
И до мене остани.
Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
Лягаме в едно легло –
гледаме различни филми…
Лягаме в едно легло,
но сънуваме различно.
Ти ми каза, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял,
да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
Мъча се, но все не мога
да се помиря със Бога,
да обичам без цена,
всичките си тъмни бесове
да укротя.
Не, не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
да живея, сякаш никога
не сме се вричали,
да живея, сякаш никога
не сме обичали,
да живея, сякаш никога
не сме били до тук
създадени един за друг.
Преди 2 години почина Джоко Росич. Роден преди 84 години Джоко участва в над 110 филма. Работил е 17 години като журналист на БНР, после до 2012 г. отдава живота си на актьорското майсторство (първия филм в който участва е от 1962 година, когато е бил на 30 години). Голям, груб и със страхотен глас той е един от хората, които са пели едни от най-романтичните по мъжко му песни, които съм чувал.
Днес ходих да въртя като хамстер във фитнеса и резултата ми е личен рекорд за час – 33.92 км! Беше зверско въртене, но съм много доволен. В Събота ще изляза за по-дълго каране да видим там как са ми се отразили тренировките в залата.
Иначе днес Злати ме покани на кино, но с условието да не ми казва какво ще гледаме. Отидохме и гледахме La La Land. Искаше ми се да отидем още като излезе, но така и не го предложих.
La La Land е модерен мюзикъл с участието на Ryan Thomas Gosling и Emma Stone (или по цяло име Emily Jean “Emma” Stone), които играят очарователно. Раян Гостлинг освен, че е добър актьор е и още по-добър певец и много впечатляващ музикант. Когато свиреше на пианото бях напълно убеден, че не свири той. И за моя огромна изненада сгреших. Оказа се, че е доста добър пианист. А Ема Стоун с нейната момичешка усмивка и добър глас прави двойката много приятна.
И не на последно място участва и John Legend. По ирония той е свири на пиано и споделя в едно от интервютата си, че малко го е хванало яд като е разбрал, че няма да му се наложи да свири, но пък интересното е, че за филма се е научил да свири на китара.
Новината на деня – Evanescence ще идват в Пловдив, България!
Иначе деня мина добре, не беше трагедия :)
А с подбалканското предизвикателство гледам да се подготвям повече и повече и с това намирам и няколко интересни случки. Например един китаец тръгнал да се прибира в родния си град с велосипед и след 500 км. го спрели ченгетата и като го попитали на къде е тръгнал станало ясно, че още в началото нашия е търгнал в съвсем грешна посока :D И статията в BBC с повече информация.
