Tag: музика

Равносметката 2017

31/12/2017 / / 0 Comments

Мина още една година. И по навик казвам нещата, които не съм направил първо, защото са по-важни.

  • Не водих лекции в Социалната Чайна. Преди няколко месеца излязоха открито и казаха, че парите им не стигат. Тогава се свързах с тях и говорихме да водя лекции в тяхната зала, а приходите (всеки плаща колкото реши) да отиват в Чайната. По същото време смених работата и реших да забавя нещата за да мога да се концентрирам върху нея;
  • Почти не снимах. За поредна година;
  • Почти не танцувах;
    • Нямам нито едно представление за годината.
  • Не говорих на TEDx. Темите ми щяха да бъдат свързани с депресията или Quality Assurance in real live;
  • Не говорих на WordCamp Varna 2017. Предложените ми теми бяха за security и performance testing. Не ги одобриха;
  • Почти не свирих;
  • Не карах колелото точно колкото исках. За това вече писах;
  • Не четох толкова, колкото исках;
  • Не писах толкова, колкото исках.

 

Нещата, които се случиха:

  • Започнах нова работа. За момента това е най-доброто място в което съм работил в съотношение колеги/проект/условия. Компанията е Немечек;
  • Направих моето Голямо Каране. До половината. Три дни интензивно каране и общо 264 км, спане в колата, катерене на връх Ботев, ядене на малини и ягоди на средата на нищото;
  • Случи се това. И близките ми за здрави и повечето дори са щастливи. Повече не мога да искам. Дори и котката Иво е жив и здрав (и дебел);
  • Изкарах 2 дуатлна (Злати се включи във втория и го изкара също), на единия дори и завърших в контролното време. Имам си и медал!
  • Пътувахме със Злати много. Обикаляхме из България, а тази година направихме и няколко пъти Варна-София-Варна със самолет;
  • Изкачихме връх Ботев за ден и спечелих от габровец 10-тина бири;
  • Говорих в WordPress meetup Varna за “Security of WordPress”. Получи се много добре;
  • Говорих и в “ИТ Форум” в Технически Университет Варна. Там организацията беше зле, след като си написах лекцията после 5 (!!) човека от предната фирма в която работих я редакритаха, рязаха, добавяха, осакатяваха докато не стана една страхотно скучна лекция типична за скучно-университетските и/или корпоративни среди. И имаше 10 човека (заедно с лекторите);
  • Говорих във “Вечер на таланта” за моето Голямо каране. Беше интересно, даже има и видео как фъфля;
  • Говорих в “EU Code Week Varna 2017” – беше най-класното и посещаемо събитие провело се в зала “Black Sea Hall” на хотел “Черно Море”;
  • Месец по-късно говорих в “Zara Code Week 2017” поканен от Венко Добрев. Беше най-сърцатото събитие, срещнах ценни хора, имаше крайно черен хумор вечерта преди моята лекция, заразих се от ентусиазма на Орлин. Абе беше страхотно преживяване;
  • Започнах да се заигравам с микроконтролери. За момента съм загърбил Raspberry Pi-то и си играя с ESP8266 (контролер с 80 Mhz процесор, micro USB захранване, вграден WiFi, I2C, etc.), DH11 (датчик за температура, влажност и атмосферно налягане), BSP280 (като DH11, но много по-точен и производство на Bosch) и голямата ми гордост – SDS011 (датчик за твърди частици). Като сглобя всичко това ще се включа в Air Bulgaria да следим в колко мръсен въздух живеем;
  • marvin е още жив. Покрай него научих супер много за системната администрация и как работи отдолу nginx. Нико, Владо – благодаря за помощта, която ми дадохте през времето когато го омазвах солидно;
  • Тръгнах да чета Хари Потър, до момента съм към края на петата част – “Хари Потър и Ордена на Фениска”. Четох и Бакман, Весела Тотева и Агата Кристи. Следващата година ще дочета Потъра и после – Глуховски. И повече от 9 книги за годината(срам, срам…);
  • Отидохме на Hills Of Rock, счупихме главите и си изкарахме потресаващо добре.

  • Не мога да повярвам колко дълга ми стана косата.

Нещата, които ще ми се случат:

  • Да направя каквото мога за Чайната;
  • Да правя хората по-добри. Винаги съм вярвал в споделянето на знания и ще продължавам да го правя докато мога;
  • Да чета приказки в дома за деца лишени от родителски грижи;
  • Да се случи моето Голямото каране 2 – този път 500+ км за седмица, вероятно пак сам;
  • Силна бреветна година – 200км, 300км (евентуално 200+300 във Варненски бреветен уикенд) и ако успея да вляза във форма – и един 600 км (400 е за ден, а 600 има време човек да поспи 2-3 часа за това казват и че е по-възможен);
  • Дунав Ултра – много се надявам да успея да участвам и да финиширам в контролното време;
  • Да изкарам първия си мартон.

 

Нещата, които заболяха:

Eminem и новия му албум “Revival

29/12/2017 / / 0 Comments

Eminem е една от иконите на нашето време – бунтар, краен, бърз и мега добър в това, което прави. А то е да излее това, което му тежи и да ни покаже, че живота понякога може да е пълен с лайна, но си струва да заровим глава за да видим какво има вътре.

Еминем е изрусеното слабо момче, което се мота в квартала с негротата, играе тяхната игра и излиза от нея като абсолютен победител.

И така цели девет албума – Infinite (1996), The Slim Shady (1999), The Marshall Mathers (2000), The Eminem Show (2002), Encore (2004), Relapse (2009), Recovery (2010), The Marshall Mathers 2 (2013), Revival (2017).

Започвах и зарязвах този пост около 6 пъти. И нито един не свършваше добре. Новия албум на Еминем е труден за разбиране от феновете му. Той е поп албум, а не Еминем. И като казвам Еминем имам предвид стила, който той сам направи.

Нямам нищо против експериментите, но след The Marshall Matthers 2 летвата беше прекалено висока.
Иначе сигурно феновете на Alifia Keys, X Ambassadors, Skylar Grey, Kehlanim Ed Sheeran, Phresher и Beyonce ще са щастливи.

Аз не съм.

 

И все пак:
https://www.youtube.com/watch?v=CLytz9fNsQw

 

Световния ден на Танго е днес, 11.12

11/12/2017 / / 0 Comments

Танго е нещо за което пиша от много време. Танго е нещо като любовта към нещо, което вече го няма. Хем ти е едно такова леко мелахнолично, хем говориш за него, хем те жегва поне малко като го чуеш.
Танго ми помогна преди повече от 5 години да намеря себе си, да намеря, че дори и аз мога да правя красиви неща, че мога да водя, да се забавлявам искрено (макар и да не го показвам много), да тренирам все едно е последното нещо, което ще направя. Научи ме да обичам и усещам музиката повече от преди, научи ме на дисциплина.

Танго ме научи да бъда свободен. Да изразя свободата и себе си с движения. После ме научи, че извън тези строго определени движения, които учим има цяло нов хоризонт от напълно наши си, такива, които ние си измисляме и използваме само с подходящите хора.

Научи ме да имам партньор за който да се грижа, да дялкаме заедно треските си и да успокоявам макар, че на мен краката са ми треперили много повече.
Научих се, че мога да изляза на сцена и да не говоря за QA, IT. Изобщо да не говоря.

След всичките тези години още ме стяга гърлото, а краката и ръцете ми потреперват минута преди да излезем на сцена. Обичам това усещане. Обичам и последвалото го – не на сметки на кой такт какво трябва да правим, а на това да се рея и да хвърлям по един поглед в публиката.

До ден днешен пазя първите си танго обувки – дясната подметка е с дупка от многото тренировки и танци, но не ми дава сърце да ги изхвърля. Те са поели всичките непохватни движения, всичкото ми колебание и страх, всичкото неволно (надявам се) настъпване.

 

И последно – Кремена. Благодаря за това, че ми показа какво е да бъда аз в много по-различен от обикновеното начин. За всичките понякога крайно изтощителни тренировки за да можем после с лекота да правим най-шантавите поддържки, които съм виждал, за куража, който блика от теб и крайния позитивизъм. Успя да ме научи как мога да намеря покой в неспокойната си душа. Благодаря и на Миленка, Надя, Деси и Нели за това, че ме изтърпяха през всичкото това време както и за цялата група, която действаше като едно и макар и с малко хумор и закачки си помагахме или просто окуражавахме, когато духа падне в някой от нас.

 

Ваш,
Недко.

25.10.2017

25/10/2017 / / 0 Comments

“Зимата иде, зимата иде”, повтаряше лельоебеца.
Та още не е дошла, но навън втори ден вали. Намирам нещо много особено когато вали дъжд или сняг. Не ме прави тъжен, но някак замечтан, без да знам в какво. Може би това е нирвана? Или може би от толкова Java вече съм започнал да изключвам.

Не съм карал колелото от 2 месеца и това ме убива. Трябва да намеря време и да започна наново, че без спорт живота наистина започва да посивява.

Както питах скоро започнах да чета Хари Потър и днес метнах третата книга – Затворника от Азкабан. Последния път когато бях увлечен толкова силно по някоя книга беше поредицата на Галактическия Стопаджия. И за сетен път се кланя на седемте бога, че са измислили Kindle и още и още се кефя как мога да имам няколкохиляди книги в джоба си, как дисплея е крайно скандален и почти като хартия и как батерията ми трае седмици.

В офиса имам задачки около едни WordPress освен моите основни и честно казано супер много се кефя. Имаше интересни казуси и решения и съм доволен.

 

А за Zara Code Week 2017 ще пиша в отделен пост.

 

Връщам се обратно към дъжда. Сега се сетих. System of a Down ги обичам от малък, но има нещо, което е толкова различно, тяхно, че се радвам, че нямат друга такава за да се чудя коя да слушам по-напред.
И така по ред на номерата снощи докато карах в ебаси дъжда и ебаси реките да взема Злати от офиса та чак до този час се въртят тези ми ти любими дъждовно/сърцераздирателно/прекрасни мелодии:

SOAD – Lonely Day;

Radiohead – Creep;

Audioslave – Like a stone;

Disturbed – The Sound Of Silence;

И после офисна пауза с дргуа музика, но като привърши работния ден пак на Крис Корнел и така до сега като започнем от The Promise (което той не спази и реши да лиши света от себе си, почивай в мир, Крис Корнел),  Preaching The End Of The World, Hunger Strike (с Честър Бенингтън, като по-тъжно не може да стане, защото и той съвсем скоро си замина) и така. Явно ме дърпа към някакви по-особени настроения по-особеното време.

30.08.2017

30/08/2017 / / 0 Comments

Вчера ми пристигна последната голяма част за реализацията на голямото каране – чифт дисаги. В отделен пост по-натам ще пиша какво ще ми е оборудването за карането.

Между другото Kasabian издадоха нов албум Май месец и тези дни реших да го изслушам. Носи името For Crying Out Loud. Има добри попадения честно казано като две се открояват най-силно – обложката, Wasted и Comeback Kid. Критиците имат смесени чувства, но за daily work е супер. За мен и Wasted и обложката са много добри. Останалите също са ок.

Втора музикална новина – Queens of the Stone Age и те имат нов албум. Понеже не съм им хипер фен можете сами да си ги чуете от тук.

In other news:
Richard’s Toolbox – Кутията с инструменти на бай Ричард. Вътре на пръв поглед са някакви лейм неща, но като скролнете надолу можете да видите доста интересни инструменти. Например rich preview tool-а ми показа как ще изглежда линк споделен от този блог в WhatsApp, Telegram, Skype, Facebook, Twitter, LinkedIn и Google Plus

29.08.2017

29/08/2017 / / 0 Comments

Снощи хорих да карам и реших да го карам спокойно, защото иначе с темповете с които карам по поринцип няма да изкарам повече от един ден на голямото каране :) Та отидох до Галата и през морската и се прибрах. Малко по-късно заваля приятен дъжд.

Днес станах в 6.30 да закарам колата на ремонт (за да изтърва задръстванията). Полу-разпаднатия Ситроен дрънчеше на умряло докато 20 минути не намерих майстора. Спрях и започнах да чакам. Усетих как мигрената ме ритна в главата и спрях да чета, опитвах се да игнорирам болката и да си мисля положителни неща. Дойде майстора, много културен човек, прие колата и тръгнах. Района на зеленчукова борса е кошмарен. Там се разхождат едни кучета, цигани, срудени сгради има на всеки 10 метра, абе апокалипсис.
Хванах такси, за 2 км. ми взе 5 кинта, слязох на Гранд МОЛ и оттам до офиса пеш. Главата ми имах чувството, че беше притисната с менгеме. Докато стигна до офиса болката отшумя.
Сега се занимавам с perforce и си автоматизирам малко environment-а и ми е интересно. Ако на някой му е интересно може да споделя.

 

Днес се сетих и за една нестихваща моя любов към група, която имат няколко нечовешки песни. И са в пъти по-добри в концертните си изпълнения отколкото в записите си.

Представям ви Blue October:

23.08.2017 – има и такива дни

23/08/2017 / / 0 Comments

Има дни в които искаш да си отрежеш крака от яд.

Снощи се заключихме пред вратата на квартирата – ключаря взе 40 кинта, днес лоши новини за колата, кафе машината беше пълна, изчистих я, пуснах – вода нямаше. Напълних. Пуснах. Кафето свърши. Напълних, направих си кафе и вече не ми се пие кафе. :D А на всичкото отгоре и преди 2 дни си скъсах кабела на слушалките.

Деба. Нищо – поне успешно приключихме спринта, задават се нови и още по-интересни задачки.

Вчера Светлин Наков ми писа – нещо, което не очаквах. Особено като подстрекавах да му нарисуваме пишка на челото като заспа на афтър-афтър партито на Varna Conf 2013 :D
Та това ми даде надежда, че блога и цялата енергия, която хвърлям за него (и marvin, на който живее той) не са напразно и че все се намират по 1-2 човека дневно, които да го четат :)

Днес още ми е Таралежково. Явно лятното-бургаско-лежерно звучене ми е липсвало прекалено много време и сега наваксвам.

 

И толкоз.

 

21.08.2017

21/08/2017 / / 0 Comments

Помня още от невръстната си възраст как един ден в парка в Добрич дойде непознат с тениска на Пантера и всички бяха много екзалтирани. После се запознах с него и сме приятели от тогава. От същото време му тръгна и прякора – Марто Пантерата.

Слушах днес малко Pantera и хвърлих един поглед на дискографията им – един от най-великите албуми в груув-метъла за всички времена, Vulgar Display of Power, е бил издаден преди има няма 25 години. Когато всички са ходили със скъсаните тесни дънки, големите, непокорни коси, Даймбаг Дарел, който и до ден днешен слагам в топ 10 на най-добри китаристи живели някога, е бил още жив и са правили нечовешки турнета (включително и това в Москва с Металика и AC/DC за което казват, че е събрал около 1 600 000 човека).

 

06.08.2017

06/08/2017 / / 0 Comments

Слушам отново и отново Preaching The End Of The World на Chris Cornell, гледам отнесено към десетките хора на плажа на Кубо, жегата се е впила в мен като бясно куче съвсем нямащо намерението да ме пусне скоро, а аз се занимавам с marvin и един wordpress проект.

И ми е някак леко.

 

Ако седемте бога решат може и по хладното да отидем на плаж най-накрая да потопя буйните къдрици в солената вода, че е кощунство в това хубавото време да стоим по къщите.