На работа съм, главата ми пуши, аз (и краката ми) още преживявам карането от вчера (за което пиша статия (под 5000 думи, обещавам!)) и youtube ми предложи нещо, което не бях слушал от много години – единствената песен, която знам на Procol Harum, тяхно изпълнение от 2006 г. в Дания с филхармоничен оркестър. Звуците на цялото нещо, гласът на Гари Брокър, всичко е един голям, страхотен синхрон.

Бих искал да бъда някъде, където мога да чуя нещо подобно с наистина добра техника, да се потопя и да ударя един ром, да речем (ромът (не човека, а питието) ми дойде от книгата, която слушам – “Неграмотното момиче, което можеше да смята” на Юнас Юнасон).