Преди време писах за блогването, а тези дни започнах да реализирам една стара идея – да направя списък с повечето (активни) български блогове (най-вече персонални, не от типа на lifehack.bg, който е добър, но извън моя интерес.
За сега съм събрал около 20 като за всеки ще има малко информация – активен ли е, основна тематика, кога е създаден и т.н.
Ако имате други идеи съм отворен.
А аз пак се опитвам да направя писането в блога ежендневен процес, но понякога не ми дава съце да напиша нещо от типа на “Днес деня беше насран, искам да спя”. Като не носи някаква дори и минимално полезна информация за вас като читатели не виждам голям смисъл.
Remember, remember!
The fifth of November,
The Gunpowder treason and plot;
I know of no reason
Why the Gunpowder treason
Should ever be forgot!
Guy Fawkes and his companions
Did the scheme contrive,
To blow the King and Parliament
All up alive.
Threescore barrels, laid below,
To prove old England’s overthrow.
But, by God’s providence, him they catch,
With a dark lantern, lighting a match!
A stick and a stake
For King James’s sake!
If you won’t give me one,
I’ll take two,
The better for me,
And the worse for you.
A rope, a rope, to hang the Pope,
A penn’orth of cheese to choke him,
A pint of beer to wash it down,
And a jolly good fire to burn him.
Holloa, boys! holloa, boys! make the bells ring!
Holloa, boys! holloa boys! God save the King!
Hip, hip, hooor-r-r-ray!
(Повече информация за стиха можете да прочетете тук)
Днес е особено добър момен човек да гледа отново V for Vendetta. Съвсем в края на деня се сетих, че сме 05.11.
Ако горните редове са ви познати може би имате право – откъс от гореспоменатия филм е.
Има дни в които искаш да си купиш книга за Java и ant и да ги запалиш в пентаграма гледайки как синия пламък оформя странни форми на къдрави скоби и NULL-ове. Има и дни в които нещата не изглеждат така безнадеждни.
Иначе си играя с бекъпите на marvin и намирам решения за елементарни проблеми в bash. ако на някой му е интересно да каже и ще разпиша какви проблеми срещнах и какви решения намерих.
In other news:
Най-голямата социална мрежа (ах как го мразя това определение) за книги започна вота за най-добри книги по жанрове за 2017 г. Гласуването ще се проведе на три етапа – 31.10.2017 до 05.11.2017, 07.11.2017 до 12.11.2017, от 14.11.2017 до 27.11.2017 (не прочетохте датите, нали?), а победителите по категории ще бъдат обявени на 05.12.2017 г.;
И един web страхотен инструмент с който можете да си дебъгнете bash-а плюс много хинтове къде е проблема и защо се е появил. На мен ми спести доста време;
Помня първия ми учебен ден. Беше преди 22-23 години. Бях рус, с черно костюмче и държах един голям букет увит в целофан в ръце, майка, татко и брат ми бяха около мен. Всички се вълнуваха супер много, а в двора на училището цареше невероятен глъч. Помня огромния коридор, огромния чин и немалката раница, която до последно татко държеше в ръце да не ми тежи. Влезе началната ни учителка и започна да ни показва смисъла на света около нас, научи ни да четем, да смятаме, а в нас ме научиха на също много неща.
Времето минаваше и аз останах много тих, срамежлив и бях най-малкия по размери от всички в класа ми. Дойде края на осми клас и се преместих в ново училище. Там от първия ден помня Директора, учителката по информатика, тази по математика, по БЕЛ и т.н. Те всички за мен бяха Будители. Събуждаха в мен любопитството, желанието за знания и нуждата от такова, а аз попивах колкото можех.
След като завърших желанието за знание не спря. Започнах висшето си образование и помня добре първия път когато един от преподавателите ми каза “Недко – искаш ли да водиш часове тук в Университета?”
Това беше повратна точка в живота ми. Не знаех изобщо дали ще се справя, нямах идея как да говоря пред хора, дали ще мога да преодолея болезненото чувство да изляза пред толкова народ и още поне 10 неща. Получих огромната подкрепа от която имах нужда от моите родители и след един семестър по водене на два предмета видях, че желанието да предам знанията си на други е по-силно от страха ми да изляза пред тях.
И така до първата ми конференция, която беше катастрофална до последната такава, която мина далеч по-гладко. И във всяка моя лекция казвам защо го правя. Правя го защото вярвам в предаването на знанията.
Никой от лекторите с които сме водили не го прави за пари. Нито за слава или лична изгода. Правим го за да споделим знанията си ако успеем да запалим поне един човек с това, което сме разказали, да провокираме умовете им.
Ние всички можем да бъдем будители. Можем да събуждаме понякога дълбоко заспалите фейсбук умове и да провокираме, да даваме без да искаме нищо обратно.
Нека всеки от нас буди колкото може повече хора около себе си, нека всеки дава. Защото колкото повече даваме в тоя наш занаят толкова повече ще вземем. Ще взимаме усмивки, нови колеги, нови знания и не на последно място – огромни дози вдъхновение.
Нещо специфично около мен, което моите близки може би знаят е, че виждам света не като цветен/черно-бял, голям/малък, /хубав/лош, а като една много сложна комбинаторика. Виждам в космоса например изключителна комплексност, а не просто безкрайното черно петно с белите точки, в хората виждам десетки работещи по абсурдно добър начин системи, в отношенията – невероятно дълбока комбинаторика в която постоянно се опитвам да търся правилните комбинации.
За жалост това понякога вреди – виждайки и осъзнавайки света около себе си по този начин означава, че някои елементарни човешки дейности или разбирания за света около нас са ми супер трудни за осмисляне. Или при изкуството – в свиренето на китара започнах да “усещам” музиката след прекалено много време, в танците простите движения или “просто усети музиката” ми отнеха години. А да не говорим за фотографията – за мен всичко беше (май и още е до голяма степен?) бленда, скорост и композиция.
Има си и хубави черти това, разбира се – например в работата или като цяло в моя бранш някои неща ги хващам от половин оборот и привидно комплексни неща разбирам органично.
Та така де – стигна се до там, че по време на подготовката ни за едно представление преди няколко години нашата хореографка започна да придобива известни изкривявания като например “Завъртете се на 45 градуса”, “Направи две равни по дължина крачки, завърти се обратно на часовниковата стрелка и подай дясна ръка”. И тогава ми загря канчето.
“Зимата иде, зимата иде”, повтаряше лельоебеца.
Та още не е дошла, но навън втори ден вали. Намирам нещо много особено когато вали дъжд или сняг. Не ме прави тъжен, но някак замечтан, без да знам в какво. Може би това е нирвана? Или може би от толкова Java вече съм започнал да изключвам.
Не съм карал колелото от 2 месеца и това ме убива. Трябва да намеря време и да започна наново, че без спорт живота наистина започва да посивява.
Както питах скоро започнах да чета Хари Потър и днес метнах третата книга – Затворника от Азкабан. Последния път когато бях увлечен толкова силно по някоя книга беше поредицата на Галактическия Стопаджия. И за сетен път се кланя на седемте бога, че са измислили Kindle и още и още се кефя как мога да имам няколкохиляди книги в джоба си, как дисплея е крайно скандален и почти като хартия и как батерията ми трае седмици.
В офиса имам задачки около едни WordPress освен моите основни и честно казано супер много се кефя. Имаше интересни казуси и решения и съм доволен.
А за Zara Code Week 2017 ще пиша в отделен пост.
Връщам се обратно към дъжда. Сега се сетих. System of a Down ги обичам от малък, но има нещо, което е толкова различно, тяхно, че се радвам, че нямат друга такава за да се чудя коя да слушам по-напред.
И така по ред на номерата снощи докато карах в ебаси дъжда и ебаси реките да взема Злати от офиса та чак до този час се въртят тези ми ти любими дъждовно/сърцераздирателно/прекрасни мелодии:
И после офисна пауза с дргуа музика, но като привърши работния ден пак на Крис Корнел и така до сега като започнем от The Promise (което той не спази и реши да лиши света от себе си, почивай в мир, Крис Корнел), Preaching The End Of The World, Hunger Strike (с Честър Бенингтън, като по-тъжно не може да стане, защото и той съвсем скоро си замина) и така. Явно ме дърпа към някакви по-особени настроения по-особеното време.
Този месец ми е доста неактивен в писането и трябва да наваксам малко.
След като мина голямото ми каране и разказах за него на “Вечер на таланта“, EU Code Week Varna 2017 и преживях (сравнително леко) втория си дуатлон (и имам видео в БНР в което викам “ДАВАЙ НОРО, ДАВАЙ НОРО!”) се готвя за епичното Zara Code Week в Стара Загора, което ще се проведе на 21-22 Октомври, а аз ще говоря в Неделя. Темата пак ще е “Why QA?”, но далеч по-extended directors cut :) Имам цели два часа и смятам освен теория да покажа и практически неща от занаята. За момента опциите, които пуснах като въпросник са:
Performance testing – ще ви покажа как да симулираме посещения от хиляди потребители за да намерим границите на проекта, който тестваме;
Security testing – ще ви покажа част от основните методи и инструменти, които използват хакерите;
Малко идеи как да оцелеем на първото си интервю – подготовка, знания и как да бъдем chill as fuck;
Blackbox testing – как аз тествам като получа нов проект – практически напътствия.
Ако някой му е интересно и ще бъде в Стара Загора може да пише тук или директно да гласува.
Надъхал съм се след сравнително успешната ми лекция във Варна тази в Стара Загора да е повече епична отколкото строго образователна. Пригответе се за малко 18+ хумор, чупене на неща on-the-fly и смачкващо парти Събота вечер.
А да – и не съм карал редовно от два месеца. Това ме убива бавно.
In other news:
Както каза Владо преди време – ако на някое vulnerability му дадат име значи става интересно. Представям ви – KRACK;
Безкрайно полезния Naming Schemes за силно безмузите колеги (най-вече аз), които предлагат интересни идеи за наименования на каквото се сетите. От там ми дойде идеята за marvin;
Оказа се, че Outlook 2016 изпраща чистия текст дори и когато писмото е криптирано. Повече инфо от измекярите от Калдата. Защо измекяри? Вижте им facebook страницата – направиха я на лайна с последните си click-bite идеи за повече лайкове. Спрях да ги следя от тогава;
Имам акаунт в pCloud (страхотно бърза услуга, страхотно лош support) и исках да до mount-на към marvin (за да влача натам бекъпите). Оказа се, че имат API, но не намерих решение набързо. След малко ровене открих pCloud filesystem client. Инсталацията е тривиална, mount-ването – също (mount.pfs –auth <you auth token here> /mnt/pdrive);
Презентацията си я направих на 90% Петък вечерта стоейки до около 2:00., а сутринта отидохме два часа по-рано от старта на Code Week-а в Costa Coffee, изсмуках едно flat white (което съдържа три къси еспресота) за отрицателно време и пренаписах 80% от презентацията.
Качихме се в презентационната зала на хотел “Черно Море” и останах много доволен – имаше мек килим под нас (който е от съществено значение да се изчисти кънтенето в залата), страхотни столове, тюлени пердета, които не пропускат светлина за да може да се вижда какво презентирам на проектора.
Малко преди старта оставих малките изненадки, които Немечек любезно ми предоставиха (отварачки за бира, които са и поставки за такава, весели химикалчета с ръчички и тефтерчета със скрити в тях бонбонки (казващи се “Plan B – creativity boosters”)) и беше крайно време за първи контакт с хората (и тест на това дали всички ме чуват добре. Побърборихме си малко с всички (докато все още влизаха хора) и си личеше от тогава, че презентацията ще е приятна – средната възраст беше под 27, хората бяха разговорливи и не се притесняваха да комуникираме открито.
Презентацията започна в 10:10, Галин Желелязков, организатора на EU Code Week Varna, започна с всъпателни слова за Code Week, разказа с лекота за организацията и идеята на събитието и дойде моя ред като първи лектор.
Залата събира по думи на организацията 120 човека и беше почти пълна, което беше много приятна гледка (особено и за първа лекция). Говорихме на дълго и на широко за всякакви неща, хората се включваха от време на време, имаше и кикотене при някои от меметата, които бяха в презентацията.
Силно се надявам някой да се е вдъхновил и да е почел малко повече по темата.
На Александър Тодоров дължа извинение, че обърках къде работеше. Правилния отговор е Red Hat Enterprise.
И на IT бога Светлин Наков на който му обърках името.
Страхотни лекции. Юлиан по навик е харизматичен и надъхващ, Преслав Михайлов с който се запознахме преди началото на събитието беше приятен и с лекота разказа нещата, които очевидно са му доста интересни, Жан говори със страстта на човек, който се кефи супер много на това, което прави, Галина Момчева отново демонстрира класа с нейните идеи, а накрая Aaron събра всички около себе си и демострира колко е интересно човек да се занимава с 3D Printing.
Никой не е защитен от спама под всякаквата му форма – email, в коментарите или по друг начин.
И понеже на marvin живее сравнително посещаван сайт секцията му с коментари беше катастрофална. Не бях го поглеждал от няколко месеца и като влязах в админ панела му ме побиха тръпки – над 12 000 коментара.
Проблема – Как ще разгранича кои коментари са спам и кои не са?
Решението – изпозлвах (с малко скептицизъм) плъгина, който идва при нова инсталация на WordPress – Akismet. За да заработи трябва да се регистрираме в сайта akismet.com (с WordPress.com или Google.com акаунтите си) и да вземем API кода от сайта. След това активираме плъгина и в настройките му бухаме API key-а). След като всичко беше конфигурирано и казах на плъгина да маркира съмнителните коментари като SPAM отидох да проверя и нищо не се случи. Оказа се, че плъгина е по-умен отколкото очаквах – беше си сложил всички коментари в опашка и асинхронно анализираше всеки. След час имах около 14 500 коментара маркирани като спам. Проверих на random стотина и всичко изглеждаше да е ок.
Другия проблем – По някаква причина се оказа, че не мога да трия коментарите през admin панела. Трябваше да намеря решение в което да взема всички коментари маркирани като SPAM и да ги изрия през базата данни.
Другото решение – За работа с базата данни използвах mysql console, но можете да използвате и phpMyAdmin (след като проключите работа с него го изтрийте или забранете достъпа до него, че става страшно ако до забравите).
Следните заявки ще ви свършат работа (имайте предвид, че префикса, който съм използвал е wp_, но на вашата инсталация може да е нещо различно):
Изтриване на всички неодобрени от администратора коментари:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = '0';
Изтриване на всички ОДОБРЕНИ коментари:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = '1';
Всички изтрити коментари, които стоят в статус Trash:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = 'trash';
И накрая и най-важното – всички коментари маркирани като SPAM:
DELETE from wp_comments WHERE comment_approved = 'spam';
Tip – Ако искате да видите съдържанието на таблиците можете да направите това със select. Например ако искам да видя всички SPAM коментари ще пусна тази заявка:
SELECT * from wp_comments WHERE comment_approved = ‘spam’;
Със здраве и гледайте да не затриете нещо важно. Ако имате въпроси можете да ме питате тук преди да действате. Ако мога ще помогна.
В неделя си сецнах кръста и вчера работих от нас. Не е работа това с кръста така, че се пазете.
Иначе днес излязоха видеата от SeConf 2017 – Berlin. Изглежда обещаващо и препоръчвам. Аз също ще ги изгледам тези дни.
Другото интересно нещо с което се сблъсках тези дни e тази уязвимост в WordPress. Оказва се, че макар и трудно, има хора, които са успели чрез манипулиране на HOST post property да “обърка” функцията за изпращане на мейли на WP. В линка от горе PoC-а (Proof of Concept) показва ясно, че с няколко реда код и “правилно” конфигуриран sendmail може да се репродуцира (баси тъпата дума) проблема.
От WordPress още не са го оправили така, че честито на всички – всеки от нас си има по един 0-day vulnerability. Решението за сега е 2FA като Rublon, който изпозлвам аз в този блог – работи бързо и лесно, а 2FA е реализирана със сканиране на баркод директно от екрана.
И последно, обещавам – в офиса си говорихме за git и колегите размениха по няколко линка за git tutorials:
git-flow cheatsheet – страхотна визуализация и огранизация на git процесите;
