Category: Блогинки

Решението на един стар проблем

На marvin живеят няколко WordPress-а, но и с него влача няколко мои стари проекти. Един от тях скоро ще стане на 9 години. И понеже живеят на Joomla 1.5, която практически е невъзможно (варианти има, но безплатните не работят, а за платени не смятам, че искам) да се ъпгрейдне към latest. За това nginx-а ми работи с php-fpm, който търкаля две версии на PHP – 5.х и 7.х. И понеже първата е крайно архаична взех решението старите сайтове да ги разкарам напълно. Така или иначе нямам никаква полза от тях.

И вчера вдигнах още един VPS и започнах да конфигурирам наново nginx/php-fpm/etc. Оказа се, че съм позабравил част от configuration flow-а и седнах да помисля какво и как да направя. Най-накрая стигнах до решението, че вместо да си блъскам главата ще инсталирам един стар LTS на Ubuntu в който се поддържа PHP 5.x и всичко тръгна от раз.

Тенденцията ще е да разкарам всичките си клиенти (в големи кавички, таксите им са малко над цените на домейна) и да мина най-накрая на latest and greatest без да се занимавам с излишни глупости.

 

И така на marvin ще се освободи още малко място така, че ако някой (с предимство са студенти/ученици/преподаватели) има нужда да хостне нещо може да се възползва напълно безплатно.

Световния ден на Танго е днес, 11.12

Танго е нещо за което пиша от много време. Танго е нещо като любовта към нещо, което вече го няма. Хем ти е едно такова леко мелахнолично, хем говориш за него, хем те жегва поне малко като го чуеш.
Танго ми помогна преди повече от 5 години да намеря себе си, да намеря, че дори и аз мога да правя красиви неща, че мога да водя, да се забавлявам искрено (макар и да не го показвам много), да тренирам все едно е последното нещо, което ще направя. Научи ме да обичам и усещам музиката повече от преди, научи ме на дисциплина.

Танго ме научи да бъда свободен. Да изразя свободата и себе си с движения. После ме научи, че извън тези строго определени движения, които учим има цяло нов хоризонт от напълно наши си, такива, които ние си измисляме и използваме само с подходящите хора.

Научи ме да имам партньор за който да се грижа, да дялкаме заедно треските си и да успокоявам макар, че на мен краката са ми треперили много повече.
Научих се, че мога да изляза на сцена и да не говоря за QA, IT. Изобщо да не говоря.

След всичките тези години още ме стяга гърлото, а краката и ръцете ми потреперват минута преди да излезем на сцена. Обичам това усещане. Обичам и последвалото го – не на сметки на кой такт какво трябва да правим, а на това да се рея и да хвърлям по един поглед в публиката.

До ден днешен пазя първите си танго обувки – дясната подметка е с дупка от многото тренировки и танци, но не ми дава сърце да ги изхвърля. Те са поели всичките непохватни движения, всичкото ми колебание и страх, всичкото неволно (надявам се) настъпване.

 

И последно – Кремена. Благодаря за това, че ми показа какво е да бъда аз в много по-различен от обикновеното начин. За всичките понякога крайно изтощителни тренировки за да можем после с лекота да правим най-шантавите поддържки, които съм виждал, за куража, който блика от теб и крайния позитивизъм. Успя да ме научи как мога да намеря покой в неспокойната си душа. Благодаря и на Миленка, Надя, Деси и Нели за това, че ме изтърпяха през всичкото това време както и за цялата група, която действаше като едно и макар и с малко хумор и закачки си помагахме или просто окуражавахме, когато духа падне в някой от нас.

 

Ваш,
Недко.

08.12.2017

Никога няма да свикна да се возя в софийските трамваи. Цялото това блъскане ми идва в повече.

В офиса мина доста добре деня, а вечерта излязохме да пийнем по една – две бири с колегите. Станаха три – четири. Не знам как сервитьорката не ни изгони заради крайно специфичния фаталистичен черен хумор с нотки на извращения. Много се кефя с какви хора работя!

Утре е събота и мисля, че ще мога да се наспя най-накрая.

 

In other news:

10.12.2017

Днес имаше време за разходка. Около 2 часа бродихме около Витошка основно, покарак Аудито (с главно А, баси животното) и даже имаше време да поснимам. Харесаха снимките така, че съм доволен. Отдавна не бях вадил апарата.

Утре ме чака интересен ден.

07.12.2017

Хубав ден, но предната вечер ни се спря тока с плачещите деца. Изморително е.

Иначе в офиса е стадартно весело – ходихме да хапваме, свършихме работа и така.

Другото интересно нещо, което се случи днес е, че Първа Инвестиционна Банка спря сметките на всички онлайн биткойн търговци. Те са единствената банка, която позволяваше търговия с bitcoins в България. Ще видим сега колко наши борси(чки) (или по-скоро сайтове предлагащи тази услуга) ще излязат коректни и колко ще преебат хората.

 

Леон Анави пусна своя ANAVI Light pHAT. Това е open-source add-on board, който контролира 12 V RGB LED летна. Борда поддържа сензори за светлина, температура, влажност, датчик за движение. С малко програмни познания и MQTT можете да направите буквално чудеса.

06.12.2017

Времето днес е учудващо приятно. За разлика от публичния транспорт. Не знам лятото на какво мирише вътре, но и сега се долавят различни миризми, които не съм фен да съм в присъствието им.

Anyway – деня мина добре, имахме доста неща за правене, говорихме си и със сисадмините в офиса по няколко въпроса. Беше интересна дискусия.

In other news:

05.12.2017

Днес ориентацията ми към офиса беше отлична и освен крайно натъпкания градски транспорт всичко беше супер. Дори успях в някакъв момент да почета малко.

Пак се сетих за Bring me the Horizon, та:

 

In other news:

 

04.12.2017

Първи ден в софийския офис. Сутринта се събудих и Злати ми съобщи страхотната новина – навън най-накрая заваля снях. Е – не обилен и натрупващ, но пак много по-добре от нищо. Доволен съм.

Приготвих се и се изстрелях навън. -1, кал и киша, но ентусиазма ми беше несломим за разлика от адекватността на Google Maps. Завъртях се 2-3 пъти из квартала докато намеря спирката на трамвая. Качих се в отвратителната тъпканица и не можах да се добера да си купя билет. Не беше честно да се возя гратис 15 спирки, слязох, пак не намерих билетен център. Качих се пак и с неистови усилия се добрах, взех един билет и зачаках. Google Maps пак ме прееба и откачи напълно (това се случи след последния ъпдейт на Paranoid Android-а на моя OnePlus One). Anyway – спрях  1-2 спирки по-рано и вървях до офиса.

С влизането в офиса на Немечек ме посрещнаха разни колеги, направихме няколко дълго отлагани срещи, хапнахме и деня взе, че свърши. Прибра ме един от клегите, а после реших да помогна малко на момичетата, взех малката (на почти 3 седмици е) и така стояхме някъде от 20:00 до 23.30 вечерта. Изтръпнаха ми и ръцете и краката, но си струваше :)

03.12.2017

Бебета. Едното плаче, другото ме дърпа за косата докато аз съм на пост, а Злати и кака ѝ готвят, чистят и правят подготовка за баня и там каквото друго трябва.

Към края на Хари Потър и Огнения Бокал съм и екшъна ме държи на тръни.

Още си чакам снега!

02.12.2017

През деня обикаляхме по задачки и привечер тръгнахме към летището. Полета беше в 21:55. Времето не беше най-страхотното и имаше доста турболенция на моменти, но пък стигнахме успешно в София :)
Бяхме посрещнати от 2 спящи бебета и сестрата на Злати.
Утре се надявам да направим една разходка и си чакам снега!