Ще ми отнеме да спра да пиша 2022…

Малко за миналата година – оставаше ми ЕДИН работен ден и тъкмо сутринта по време на дейлито Злати ми звъни по спешност – бъбречна криза. За 8 минути карайки напълно безразсъдно се прибирам в нас, звъняхме на личния лекар, ходих до аптека, но в крайна сметка просто извикахме бърза помощ. Ако ви се наложи, понеже при бъбречната криза единственото, което може да се направи е да се изчака да мине, най-добрия вариант е да звъннете или отидете в Бърза помощ. Там ще бият един коктейл от болкоуспокояващо, спазмолитик и антиеметици. Започва да действа до минути. Повече инфо можете да прочетете тук.

Мина ѝ на Злати, всичко започна да тече по нормалния си път и на другия ден се събудих с отвратителен зъбобол. Запазих час, отидох, прегледаха ме, отложиха часа за 16:00 (последен работен ден за годината, последен час за лекаря, йей). Хайде сега дръж това вадене на зъб и корен, дръж тез 6 шева. 5 дни на антибиотици, йей.

А преди бъбречната криза ден по-рано Оги направи реакция от редовните ваксини, та плака много повече от нормалното.

Та дойде края на годината, всичко се стабилизира и бам – Борко вдигна температура. Вече се чудих дали да не се гръмна, но на следващия ден му мина, предполагаме, че е от ваксината, кояот му биха също.

Абе като цяло беше някакво много “приятно” изкарване на празниците, макар, че имаше и много хубави моменти между кризите.

За тази година съм си решил да си направя един roadmap по който да действам и в професионален и в личен план и да споделям по него своя опит, пък да видим.

Плюс не можахме да запишем последния епизод на подкаста с Митака и Дидо с които щяхме да си говорим за бащинството, но скоро ще го направим и се надявам да си вземете нещо полезно от там.