Преди 12-13 години може би Габс ме покани с приятели да ходим във Винтидж33 да слушаме ПИФ и може би от този момент нататък не мисля, че съм изтървал и един техен концерт. Всеки път беше магия, основно защото не бяхме много хора, беше приятелско, виждахме едни и същи лица през повечето време, Димо се раздаваше винаги, ви-на-ги, както и другите от групата. Бяхме се посприятелили с Димо и остатъка от групата. Даже единия път ходихме в Болла и напих басиста им като свиня. И сега всеки път като си пусна нещо тяхно и ме стяга, защото вече няма ПИФ, няма Димо.

Но човек не си заминава ако хората се сещат за него, нали? Докато му пеят песните той още е жив, нали? Дано е така.

In other news:

  • Сам Къри пише за това авто индустрията е направо като разграден двор от гледна точка на сигурност. Така е когато са в “startup” mode – features first, security last;
  • Славчев има нов блог пост, нещо, което ме кара да бъда щастлив, че го познавам.