Антония Григорова пробяга епичния и най-дълъг пешеходен маршрут в България Ком-Емине изминавайки 600-километровото трасе по билото на Стара планина за 5 дни, 22 часа и 55 минути.
Четири дни по-късно тръгва и Борислав Йорданов и прави абсолютен рекорд по скоростно изминаване на същото трасе, но с колело – за невероятните 3 дни, 9 часа и 1 минута.
Още двама нечовеци са на същия терен, гонейки своите дяволи – Божидар Антонов с бягане и човекът, който сдъвква и изплюва общоприетите норми – Любомир Палакарчев, който е на 64 и бягането му е целия живот.
Чувствам се горд, че живея в това време, чувствам се горд, че спорта при нас продъфтява и живот и се популяризира повече и повече.
Слушам отново и отново Preaching The End Of The World на Chris Cornell, гледам отнесено към десетките хора на плажа на Кубо, жегата се е впила в мен като бясно куче съвсем нямащо намерението да ме пусне скоро, а аз се занимавам с marvin и един wordpress проект.
И ми е някак леко.
Ако седемте бога решат може и по хладното да отидем на плаж най-накрая да потопя буйните къдрици в солената вода, че е кощунство в това хубавото време да стоим по къщите.
Макар и рядко се случва да пиша за Microsoft днес ми попадна линк от една много тенденциозна статия написана от от Eric Ligman в който обещава, че ще сподели хиляди книги на Microsoft тематика for free.
Линка можете да намерите тук, а книгите, макар и малко изненадващо за мен могат съвсем свободно да се свалят. Тествах с няколко и няма ядове.
Файл с всичките линкове можете да намерите тук, а ако искате да изтеглите всички наведнъж можете да използвате wget (got the irony?) след като изтеглите файла с линковете:
wget -i ligman-books-links.txt
Вчера ми се наложи да намеря незатворен HTML таг в една страница и се оказа приключение. Първо започнах да търся някакъв начин да го направя през Sublime, но бързо преустанових и реших да потърся някакво WEB решение.
И се оказа, че има. Автора е Jon Aquino, а скрипта му е прост и върши само това, което очаквах от него.
Как се използва?
Използването на скрипта е елементарно – копираме вече генерирания HTML от браузъра (за Chrome – ctrl+u) и после просто paste-ваме тук.
Разбира се можем да сложим и HTML от наши сайтове ако имаме достъп.
Притеснението ми е, че проекта е стар (2013 г.) и не съм сигурен, че има добра поддръжка на HTML5/CSS3, но за основни неща ще свърши добра работа.
Бях отписал отдавна българските формати за таланти. Не защото няма таланти тук, а защото журито не мисля, че е най-компетентното, защото се търси шок, има чалга представители, които дават своите експертни оценки толкова актуални, колкото аз бих дал оценка за ефективността на двигателите на SpaceX и т.н. и и т.н.
Още едно от малкото останали парченца, които направиха моето детство и мен се отчупи днес – Честър от Linkin Park се самоуби. Като Крис Корнел, на неговия рожден ден, който щеше да бъде днес, по същия начин – с въже.
Именно Честър изпя Hallelujah на Ленард Коен, който почина преди почти година, на погребението на Крис Корнел.
Много хейтиха Linkin Park, включително и аз за новия им албум, но истината е, че ако си на върха от толкова много години хоризонта се замъглавя, депресията те хваща за гърлото и започва да те дърпа надолу, а ако с това има и алкохол с наркотици нещата просто продължават по извесния за всички ни начин.
Честър няма да е нито първия, нито посления, който ще си замине от този свят с тяло обляно от сълзите на неговите фенове. Няма да е и първия за който ще тръгнат някакви кофти слухове, няма да е първия, който ще остави шестте си деца и вдовица.
Но ще е този за който като чуем, че си е отишъл нещо ще ни опъне душата и ще заболи. Ще си спомням как като чух Linkin Park за пръв път преди около 15 години не си признавах пред приятелите, защото си мислих, че ще ми се смеят, че слушам толкова “лек” метъл. Много неща се промениха от тогава.
Детството ми си отиде отдавна, но под вече побеляващата ми коса и изморените очи винаги ще има място за шепа неща, които ще са старателно опаковани в светлосин станиол с панделка. И всеки път, когато се случи нещо такова като днешния тъжен повод едно от тях ще започва да избледнява и накрая сигурно ще изчезне. И така докато последното добре опаковано нещо от детството ми изчезне. Тогава ще изчезна и аз.
Почивай в мир, Честър Бенингтън.
И за да заболи повече намерих запис на Linkin Park и Chris Cornell:
И още едно мое любимо видео с невероятната английска публика
И с този пост ще тествам да видим как върви master-slave replication-a!
Та всичко в крайна сметка сработи. Стоях снощи до 100 часа за да го настроя като хората и тръгна в общи линии. Tutorial-ите, които намерих бяха или непълни или със стари версии на mySQL, което доведе до малко омацани конфигурации, но в крайна сметка имаме happy end.
Replication машината на marvin се казва slartibartfast.
Slartibartfast, пак герой от Пътеводителя, е планетарен инженер, който има особен интерес към дизайн на брегови линии. Сприхавия му и костелив характер както и огромната портция знание, което има в себе си го прави много подходящ за помощник на моя marvin.
Репликацията за тези, които не са се сблъсквали, е грубо казано когато се случи промяна в базата данни на marvin моментално да бъде отразена и в базата на slartibartfast. Това по принцип се прави с три машини (третата определя коя от другите машини е в готовност и ако едната по някаква причина спре да отговаря клиента да бъде превключен на другата без да има загуба на данни и downtime), но реших, че няма нужда да наемам още един VPS само за тази задача.
Следващите задачи на slartibartfast ще са файлови инкрементални бекъпи и monitoring.
Обещавам си за незнамкойсипът, че ще пиша по-често и накрая – 4 поста за месеца.
Тия дни нещата вървят добре – започнах пак да карам, вчера излизах с познат да покараме малко, купих си CO2 помпа, което отчитам за малко рисково, но ще видим как ще се представи по бревети и по-критични ситуации.
Освен това в офиса нещата са интересни – имам задачи, които кефят, колегите и те са шест точки (като изключим, че ме малтретират на Mortal Kombat, но и това ще се промени!).
Освен това миналата седмица ходихме с брат ми и жена му на палатки и смятам в отделен пост да пусна списък с нещата, които са нужни за едни кратки палатки.
In other news чакам WordCamp Varna да пуснат списък с одобрените лектори. Ако съм сред тях ще стане приятно – хем ще говоря за нещо интересно, хем може дори и на някой да му привлека вниманието.
Ся, признавам си, че ми е трудно да се развълнувам мощно като ви разказвам за това. Причините са три и може би повечето, които са чували Arch Enemy, но не са мега фенове ще се съгласят:
Анджела за мен беше гласа на Arch Enemy. Алиса изглежда добре, добра е в това, което прави, но имам чувството, че melodic-а ѝ е повече от death-a в нея. Не, че е нещо лошо де, но за някоя друга банда;
Arch Enemy е melodic death metal (мелодичен умрял метъл, както биха го превели от man.bg) банда и това, което могат беше силно концентрирано в далечната 2005 година с техния потресаващ албум “Doomsday Machine” и главорезници като Enter the Machine, TAKING BACK MY SOUL (която се превърна в емблема на мелодичния дет метъл), която Анджела изръмжа жестоко пред трудната токийска публика преди няколко години и ме спечели като техен фен, Carry the cross, My Apocalypse и разбира се Slaves of yesterday са камъните, които построиха Arch Enemy и устояха на времето и претенциите на публиката;
Струва ли ми се или китарите вече не са толкова прогресивно-агресивни както в първите албуми? Имам чувството, че слушам няколко ритъм китари без душата, която се носеше преди от тях?
Та за новата песен от предстоящия албум на групата – The world is yours. Можете да видите официалното ѝ видео тук:
Текста, взет от genius.com, на The world is yours:
[Verse 1]
Rise into the light and fade to the night
Sick of being told how to run your life
Their rules
They’re fools
Empty words they promise so much
The present status quo remains untouched
[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours
[Verse 2]
Every empire was raised by the slain
Built through the age and you can destroy it in a day
Turn the page
Unleash your rage
Burn your golden cage and walk away
On your path toward ultimate power
[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours
[Bridge]
Striking at the leash
Foaming at the mouth
No more subservience
Justice will be done
There was only so much
You could take
There was only so much
You could tolerate
When the bough breaks, the empire will fall
[Chorus] (whispered)
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours
[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours.
И без помпозност и някакъв ненужен хейт ще оставя това тук – изпълнението на Arch Enemy в Токио за което говорих по-горе.
Btw препоръчвам да слушате целия концерт.
Днес сложих новия favicon, който стои и чакаше реда си от месеци.
Искаше ми се да сложа и логото, но с дизайна на тази тема наистина няма къда да го цопна без да изглежда не на място.
Може би след време като реша да сменя темата ще му дойде ред и на него.
