Неделя.
Интересните неща, които намерих днес:
- Една интересна идея, която ползва Raspberry PI за да прави анализ на автомобилния трафик.
Category: Недко разказва
Как да оправим проблема със синхронизирането на историята на Skype за Линукс
Откакто минах на Дебиан един проблем бе тормози. И точно този проблем ми убиваше кефа да си ползвам лаптопа.
Проблема беше в това, че историята на скайп за линукс (4.3.0.27) не се синхронизираше. Не показваше и груповите чатове както и моята част от историята. Абе беше голяма каша.
Проблема:
Откакто skype паднаха в ръцете на микромеките настъпиха определени промени и една от най-големите е това, че Skype стана “облачен”. Вече няма p2p – всичко минава през техния облак. И при преминаването от p2p към cloud се получават проблеми подобни на този.
Решението
В кой да е прозорец напишете това:
/dumpmsnp
и ще видите списък с малко данни за вас, но най-важното за момента е това, че ще видите:
System: MSNP: Connection Data:
* Status: LoggedOut
Решението е много просто:
/msnp24
След това рестартирате Skype и имайте търпение, че хисторито може да се проточи повечко.
Със здраве,
Недко
16.12.2016 – Недко в Киев
Привет на всички от немногостуденинеособенослънчев Киев.
Тазгодишния тиймбилдинг се проведе в Киев и с колегите в Петък сутринта запалихме самолета към София. Полета ни беше в 8.45. Отидохме 2 часа по-рано с приготвени раници, паспорти и гривни (официалната украинска валута е гривна. На латиница се изписва напълно нелогично като hryvnya, на кирилица е гривня) и заредени батерии. Аз си носих киндъла и реших, че ще е перфектното време за четене. Бях си избрал “Бъдеще” на Бърнард Бекет. Излишно е да казвам, че не прочетох и една страница.
Пихме по едно кафе от Costa за 7.50 лв. и след като ми мина острата болка в сърцето дойде време за check-in. Мина проверката за багажа. Беше малко странно като се наложи да сваля кубинките и колана, но го преживях някак. Тогава за пръв път ме обля облекчението, че махнах дългата брада :)
Взеха ни с един Cobus (специализирано МПС от типа на автобус, но с малко седящи места, предназначен за транспорт на пасажери от терминала към самолета и обратно) и ни закараха до близкопаркиралия Airbus A320, който разполага със 150 до 180 места (180 в най-крайния си супер претъпкан вариант), една пътека и два реда седалки от по общо 6 места.
Аз се паднах в секция А, която по техни дефиниции е най-добра и е най-близко до прозореда. Полета беше доста бърз. Общото ни време във въздуха беше малко над 30 минути, а средната скорост беше около 730 км/ч. Излитането беше бързо и нямаше момент в който да искам да върна кафето. Излитането и кацането по мое мнение бяха малко повече от перфектни (особено кацането). Всъщност полета беше толкова бърз, че стюардесата не можа да раздаде шоколадчетата, които ползват против прилошаване от единия до другия край на палубата :)
Кацнахме в София към 9:20 и до 11:00 трябваше да изчакаме до слеващия полет. Замъкнахме се към терминал 2 с един счупен Cobus, хапнахме набързо по един летищен сандвич, помотахме се малко и минахме към следващия check-in. Тук е мястото да кажа, че летище София е доста по-занемарено от Варненското. Пък и културата нещо не ме обля с желание да прекарам много време там. Първото впечатление като излязохме за да хванем летищния абтобус беше едно едро улично куче и една служителка, която мислихме, че е починала права. Или поне го докара на поглед :)
Издадоха ни билетите, извадих паспорта и се наредихме на опашка от EU към non-EU countries. И още на опашката започнах да се разпакетирам – кубинки, колан, телефон и портмоне + документи и билет и якето. Проверката мина бързо. Дойде време да хващаме самолета. Този беше доста по-малък и събираше между 50 и 80 пасажера. Имаше две колони – от едната страна седалките бяха само по една а от другата – по две. Аз пак се паднах на единична и логично – до прозореца. Набутах си целия багаж, който щеше една раница над мен, изкарах тефтерчето с химикала, power bank-а, телефона и kindle-а сякаш, че ще летим 12 часа и се приготвих за излитане. Този път излитането беше сякаш с малко повече ряз, но пак напълно конфортно. Минахме през Румъния и Молдова, прекосихме повече от половината Уркайна и видяхме р. Днепър от бая високо. По време на пътуването ни сервираха малък брънч, който се състоеше от един сандвич (1/10 по вкус :D) и напитка (безалкохолна!) по избор. Сгънах сандвича, че бях освирепял и се потопих в гледките. Когато се качихме над облаците беше повече от епично. Направих няколко снимки и се потопих в “Бъдеще”-то на Бърнард Бекет.
Кацането пак беше чудесно, слязох и първото мощно разочарование беше факта, че вън си беше направо топло. Предните дни през деня беше около -10, а баш този ден беше -5. И се зачудих защо съм си взел дебелите дрехи и кубинките като можеше и без тях. 4-5 часа по-късно щях да съм благодарен, че са с мен. Кацнахме благополучно и си имахме дори и група по посрещането – няколко наши супер слънчеви колеги. След малко ахо-ихо се насочихме към осигурения ни Mercedes Sprinter и се затътрихме към хотел “Рус”. Имаше прилично задръстване и имах време да разгледам от прозореца малко от Киев.
Киев по последни социологически данни към Юни 2016 г. е с население от малко под 3 милиона човека, което го прави седмия най-населен град в Европа. Кмет на града е Владимир Кличко, а най-ниските температури през Декември са били -32.9 градуса. За това и си носих дебелото яке и кубинките! Но греда. Та – не почувствах Киев като някакъв супер отдалечен град на над 1000 км от Варна, а точно обратното. Все едно си бях почти като у дома. За това говориха следните три много общи черти:
- Кирилица навсякъде;
- Пътните знаци и дупките са като нашите;
- Шофьорите взимат предимства като нашите. Че и повече :)
Влязохме в хотел “Рус” и се отправихме към рецепцията. Хотела е три звезди и 20 етажа висок. Партера му беше скандален – shiny and classy. След 15-20 минути чакане на рецепция (бяхме се събрали на куп повечето колеги от офисите извън Киев) се настанихме с Паскал в двадесет и трета стая на седемнадесетия етаж. Асансьорите бяха 6, но много малки (сигурно за да могат да развиват по-висока скорост). Стаята беше за двама, мъничка, но напълно достатъчна. Ударих един бърз душ и се приготвихме за събирането. След като се събрахме всички ни взе същия транспорт и се затътрихме по задръстванията към крайната ни цел – Freedom event hall. Мястото е огромно с малко над 90 маси, на два етажа (като първия е стъпаловиден), сцена и музика на живо. По данни бяхме почти 400 човека. Менюто се състоеше от богато начало с няколко вида салати, последвани от предястие, основно ястие (свинското беше нечовешко направо) и десерт. Сервираше се бяло и червено вино и шампанско.
Вчерта беше много интересна, пълна с нови запознанства и срещи с хора с които си говорим от последните 4 месеца, но така и не сме се виждали.
След като приключи вечерта с част от колегите отидохме в някакъв денонощен китайки (мда…) ресторант и си допихме там. Понеже те явно си нямат някакви разпространени националин бири (като Каменица, Пиринско и т.н. при нас) пих някаква немска, която забравих как се казваше, но беше скандална!
Легнахме към 3.30-4.00, станахме в 6 и в 6.30 пътувахме към летището. Имахме около 40 минут там и обиколихме duty free магазините. Взехме малко сувенири и зачакахме обратния полет.
Снимки – скоро.
Code Week Varna 2016
Първия път когато бях поканен да говоря на Code Week Varna беше през 2015 г. и беше напълно епично. Говорихме заедно с Юлиян Сапунджиев пред стотина човека в голямата зала на Стоматологията в гр. Варна. Лекцията беше лека и интересна, позабавлявахме се малко, счупихме една форма на сайта на община Варна и имаше приятен диалог с публиката и показахме двете страни на моя занаят. Юлиян помогна много с настроение и богатия си опит. Беше доста яко.
На 22 Октомври 2016 бях лектор на Code Week Varna за втори път. Този път бях поканен от Боян от Beehive в новата им зала (която се намира етаж под 158 LTD). Посетих предния ден лекцията за WordPress и първото впечатление беше бая голяма изненада. Залата е около 3 пъти по-малка от предишната такава и по мои сметки събира не повече от 25 човека (или 33-34 с правостоящите). За сметка на това интериора е приятен, има си 49″ телевизор, който се ползва за презентационни цели и бюро на което човек може да седне докато си води лекцията. Като цяло съм доволен. Малко слабо започнах в началото (слабо = неуведено и малко Ъ-кащо), но после лека полека набрах сила и привлякох пълното внимание на хората. Ето и малък списък с някои от нещата за които си говорихме:
- Най-важните качества като Quality Assurance Engineer:
- Комуникативност;
- Умения да вижда нещата от друга перспектива (програмист, PM, PO, client);
- Технически и аналитични способности (абе Пешо – това не мисля, че трябва да връща този резултат);
- Да бъде надъхан и да има правилно настроена интуиция (Абе Пешо – сигурен съм, че тук има нещо нередно. Дай ми малко време да задълбая до последно да ти пиша);
- Да задава въпроси и да поставя всичко под въпрос. В името на качествения продукт. И да – pixel-perfect е много важно!
- Не бъди гаден с някого. Кофти отношението поражда само още кофти отношение. И да – всеки допуска грешки.
В линка на събитието има и повече инфо за другите лектори + техните презентации.
И за последно – минусите бяха два:
- Залата е толкова малка, че е несериозно да се провеждат там събития, които се очаква да бъдат с повече от 15 човека;
- Презентацията ми мина ревю през 5 човека докато бъде одобрена. Това ми осигури страхотно скучна и безинтересна презентация и сухо предаване на данните.
- Update 2018 – от тогава насам не съм позволявал тежко вмешаване от компаните за които съм работил. Всеки път, винаги, винаги е едно и също – лекцията ми си губи чара, практичността и лекотата и става едно издекламиране на политически-коректни слайдове, които нито аз харесвам, нито хората, които са дошли да ме слушат..
Ще има TEDx във Варна за втори път
И една хубава новина от днес, топла, топла.
Ще има второ издание на TEDxVarna, организирано от BeeHive и пак ще се проведе в новата аула на ВИНС-а на 19 ноември. В пръвото си издание лекторите изкъртиха всички мивки във ВИНС, a този път очакванията ми са още по-високи.
Можете да видите и Facebook събитието за повече информация.
Тук можете да намерите и видеата от първия TEDxVarna.
Early Bid билетите са по 30 кинта до края на Октомври.
Вече съм сертифициран радиолюбител
С времето човек спира да се учи малко по малко и когато аз усетих това реших да се хвана в ръце. Първо дойде решението ми да сменя работата си, а малко по-късно мой приятел ме надъха да изкарам клас 2 радиолюбител.
Преди 2 седмици мина изпита поред КРС в гр. Варна с още около 25 човека и получих оценката си почти ведната – изпит взет.
Оборудването ми е Baofeng UV-5R, което за момента ми е напълно достатъчно.
И най-важното – инициала ми е LZ2NIH или преведено на НАТО фонетичната азбука – Lima Zulu 2 November India Hotel.
73 и до нови срещи.
Да свириш Бах на 90
Днес ще си говорим за любов.
И по-скоро за двама влюбени, а именно Márta and György Kurtág (няма да ги пиша на Български, защото транскрипцията на György Kurtág е [ˈɟørɟ ˈkurtaːɡ] :) ).
György Kurtág е един от най-значимите композитори и пианисти в последните 90 години (wiki page за повече информация). Свири с жена си Márta, която също е успешен пианист.
György е роден в Румъния през 1926 г., мести се в Унгрия 1946 г. и се жени година по-късно за Márta (тогава) Kinsker. Двамата стават дует от тогава до ден днешен. Или точно седемдесет години.
Имайки цялото време на света те са направили нещо удивително – сляли са любовта един към друг (както можете да видите и от видеото) и любовта към музиката в едно.
И без повече пледоарии ви преставям запис от техен концерт от края на Ноември миналата година:
Не мога?
Лягам си. Или не – май ставам вече?
Съзнанието ми още е замъглено, преценката ми още не работи.
Усещам странна сила в себе си. Усещам хармония. Чувам в главата си няколко гласа едновременно – тези на разтревожените, но окуражаващи родители, брат ми, който без думи ми казва неща, които само братята могат да си кажат без да отварят уста, Нейния глас.
След стихията отварям очи и поглеждам празно в тавана.
Няма. Да. Мога.
Няма да мога да го направя. Няма да успея. Никога не съм го правил преди, чисто статистически няма да успея и сега. Нещо ме хваща за гърлото и почти изстисква 2-3 сълзи.
Сбръчквам чело.
Когато бях малък всеки път когато казвах, че не мога татко казваше – “Не може да не можеш”.
Не мога да не мога.
Май ще мога.
Ставам и започвам да дишам често, очите ми започват да броят екипировката около мен. Отивам в банята и се поглеждам в огледалото.
Човече – това е нова бръчка, още няколко бели косъма. След 2-3 месеца ще направиш 30. И си дебел.
Няма да можеш.
Но ще можеш. Защото си упорит.
Никога волята ти не е заливала цялото ти сърце. Никога не си усещал всеки тласък на сърцето като бясна вълна, която се разбива в камъните на някой бряг. Никога не си усещал въздуха в гърдите си като малък ураган. Ураган, който можеш да опитомиш, да принудиш да направи точно това, което ти искаш. Когато искаш.
Никога.
И ето те – стоиш по пижама на два часа от нещото, което никога не си и помислил, че ще успееш да направиш. Чудиш се дали ще можеш, дали ще се справиш, дали няма да предадеш себе си, хората, които ти пожелаха успех и най-близките.
Стискаш зъби. Хапваш набързо и започваш да се приготвяш. Да слагаш екипировката, последна проверка, целувка и тръгваш към старта. Бавно.
Май ще можеш.
На старта чуваш боботене на хора, изстрел на съдийския пистолет и после нищо. Само студения сутрешен вятър в ушите си.
И тук усещаш, че часовете, дните в пот и безсилие, болка и понякога откровено и чисто крещене са започнали да ти се отблагодаряват. Грубо, но го правят.
При старта поглеждаш надолу – там е най-големия ти враг. Нещото, което искаш да победиш, да покориш и да бъдеш.
Себе си.
Знаеш, че единственото нещо, което те дърпа напред е това да можеш да надминеш всяка една своя граница. Всяка една.
Да счупиш всичките си разбирания за – “Няма да мога”, “Няма да успея”, да ги полееш обилно с пот, кръв и сълзи и да изковеш от тях себе си.
Единственото нещо, което имаш сега е раница, велосипед и точно 303 километра, които трябва да изизминеш.
Триста и три километра, които трябва да изминеш метър по метър, сантиметър по сантиметър.
Освен да ги минеш трябва и да ги покориш. Да ги изядеш.
Да измориш всичките си демони, които те дърпат надолу, които живеят в теб. Да им покажеш, че не си същия и място за тях в теб вече няма.
Да ги оставиш изморени до смърт зад себе си и да продължиш с чистия поглед на момче, което бяга по плажа с брат си и пръчка в ръка.
“Не може да не може”
Въртиш колкото можеш. След това още. И още.
След 10 трудни часа вече си отчаян.
Не можеш повече.
Боли.
Не можеш да дишаш, ръцете и краката вече болят до смърт, погледа ти е замъглен, лек дъжд ръми.
Няма.
Да.
Мога.
Казвам тихо. И скланям глава. Притварям очи. И последното, което виждам е Аз. Стои огледално в асфалта, усмихва ми се и сякаш ми казва – “Казах ти, че не можеш. Не можеш да си по-добър от самия себе си.”.
И усещам пак кръвта в главата, ръцете, краката, въздуха, всяка молекула.
Боли.
Ще мога.
Ако не мога ще остана тук, лежейки за да знам, че съм направил ВСИЧКО. До тогва ще въртя по-бързо от всякога, ще ме боли повече от всякога, но ще се справя.
Капка се стича по носа ми. Вече не знам дали е пот или сълза. Поглеждам напред – другарите са с мен, помагат. Грохнал съм. Остават 80 км.
Боли.
След час помощ от момчетата се връщам в кожата си и безсилието бързо се разрежда с въздуха около мен, изчезва, изпарява се.
На 20 км от финала нещо се случва с мен – няма енергия, нямам сила, нямам нищо, имам само една гола воля, но започвам да въртя. Въртя като побесняло животно, като някой, който вече няма какво да губи, някой, който може всичко. Не мога да повярвам, но го правя. Прави го душата ми, сърцето и самия Аз.
Другия, който виждах до скоро в отражението на асфалта отдавна се е предал заедно с лошото в мен. Дяволите ги няма. Оставам само аз, премръзнал, мокър и изнемощял, но с чисто в гърдите.
Минавам финиша след почти 16 часа.
Събуждам се.
Поглеждаш се в огледалото.
Днес е моят ден.
Ще. Мога.
Ще.
Raspberry Pi 3 – по-мощен от всякога + вградени WiFi и Bluetooth
Тези, които ме познават знаят, че колекционирам разни проекти, които биха тръгнали на Raspberry Pi, Arduino, Olimex* и т.н. (и още нищо не съм реализирал от край до край…). Покрай новото Raspberry Pi се реших да напиша една кратка статия за него, за компанията и защо тази малка платка е толкова популярна.
Първо ще започнем с малко интро защо изобщо тези малки SoC (System on Chip) са толкова популярни и се продават с милиони бройки всяка година.
Raspberry Pi е малка развойна платка, която има всички нужни параметри, за да работи като самостоятелен компютър – процесор, памет, storage port, има си няколко USB, GPIO (General-purpose input/output за комуникация с различни периферии извън USB), HDMI аудио/видео изход, без движещи се елементи (вентилатор) и т.н. Цялото това нещо тежи едва 45 грама (за последната версия без адаптера).
Второ – защо ни е такава развойна платка?
Когато за пръв път попаднах на сайта на Raspberry Pi си помислих, че това е развойна платка, която се използва в роботиката и/или автоматизацията (основно заради тогавашните проекти най-вероятно) и е много тясно специализирана. След няколко дни пак се присетих нещо за Pi-то и се замислих, че на това чудо биха тръгнали всякакви интересни неща, ако му се подкара някаква (Linux базирана) операционна система.
Разбира се след като открих Raspbian (базиран на Debian) и NOOBS разбрах колко ценен е този малък продукт. С времето видях как хора го ползват от всякакви проекти – от метереологични станции през малки Apache/nginx services, home automation (с подходящите китове, които се продават отделно можете да настройвате климатици, да отваряте и затваряте прозорци и врати и каквото се сетите още (ето един страхотен пример за open source home automation) и стигнетете до изграждане на клъстери с 256 паралелно работещи Pi-та за каквото се сетите.
Всичко, от което имате нужда е едно Raspberry Pi, памет (последната трета версия работи с microSD карти, предците му – с SD) и адаптер с мощност от над един ампер (тоест повечето зарядни за телефони, например) и ще можете да си поиграете с тази играчка.
Трето – моите идеи. Те, разбира се, са ужасно много, но след строга селекция реших да използвам моето Raspberry Pi 2, за да се запозная малко повече с:
- mySQL replication;
- Load balancing (с Apache/nginx);
- Failover schemes (пак с Apache);
- Proxies;
- (евентуално) High-availability.
Това са нещата, които са ми интересни. С някои от тях съм се борил, но винаги е хубаво човек да обнови малко стари знания и да добави пресни такива.
Червърто – периферия. С разширяването на проекта разработчиците и third parity страни започнаха разработки на интересни хардуерни проекти свързани с Pi. Може би първото нещо, което прави в мен най-силна асоциация е Camera Pi. Това е една микроскопична 5 мегапикселова камера с размери 25х24х9 и тежи едва три грама (без интерфейсния кабел), снима видео в 1080p (30 кадъра в секунда), 720p (60 кадъра в секунда) и 640x480p (60/90 кадъра в секунда). Повече информация за нея можете да прочетете тук. Има и инфрачервена версия – NoIR Camera.
Разбира се освен камерата има и още много хардуер, който е съвместим (или правен за) Raspberry Pi, например дисанционни, мишки и клавиатури, WiFi, 3G, Infrared и Bluetooth приемници, звукови карти, GPS, smart card readers, екрани чувствителни на допир, скенери за пръстви отпечатъци и още много други. Ето тук можете да видите пълен списък с устройствата, които са тествани и работят на Pi.
Пето – малко история. Типично за мен започвам нещата малко отзад напред.
В общи линии идеята на проекта се е зародила от възпитаниците на Кеймбридж Eben Upton, Rob Mullins, Jack Lang и Alan Mycroft през 2006 г. с идеята да създадат достъпен компютър за общи цели. Техния ценови диапазон (само за платката) е едва $35 (като имат и Raspberry Pi Zero за … $5, но за него след малко). За рожден ден на проекта създателите смятат датата 29.02, защото тогава са направили и първата продажба на Raspberry Pi 1.
Ето и през какви периоди преминава Raspberry Pi за последните 4 години:
02.2012: Raspberry Pi Model B
10.2012: Raspberry Pi Model B rev2
02.2013: Raspberry Pi Model A
05.2013: Camera module
10.2013: Infra-red Camera module
07.2014: Raspberry Pi Model B+
11.2014: Raspberry Pi Model A+
04.2014: Raspberry Pi Compute Module
02.2015: Raspberry Pi 2 Model B
08.2015: Raspberry Pi Sense HAT
11.2015: Raspberry Pi Zero
02.2016: Raspberry Pi 3 Model B
По данни на Raspberry Pi foundation за 4 години са продадени над 8 милиона устройства.
Пето – най-доброто, което Raspberry Pi може да ви предложи – Raspberry Pi 3.
С всяка версия Raspberry Pi става невъзможно добро, а цената му си остава същата.
Ето и спецификациите с които може да се похвали последния Pi:
Чипсет – Broadcoam BCM2837 (CPU, GPU, DSP, SDRAM) срещу 32 битовия му предшественик Broadcom BCM2836;
Процесор – ARM Cortex-A53 1.2 GHz 64-bit quad-core срещу QUAD Core @900 MHz;
Рам памет – 1 GB @ 400 MHz (споделена с тази на видео картата);
Видео – Broadcom VideoCore IV @ 250 MHz, поддържа OpenGL ES 2.0 (производителност от 24 гигафлопа), хардуерен MPEG-2 и VC-1 кодеци,1080p 30 кадъра в секунда H.264/MPEG-4 AVC декодер и енкодер
USB – 4 готови за използване USB 2 порта (всъщност са 5, но единия е резервиран за ethernet модула);
Видео вход – 15 пинов MIPI интерфейс (CSI) за връзка с Raspberry Pi Camera и Raspberry Pi NoIR);
Видео изход – HDMI (ревизии 1.3 & 1.4) в 14 резолюции от 640×350 до 1920×1200 плюс PAL и NTSC стандарти, composite video (PAL и NTSC) през стандартен 3.5 мм жак със споделен аудио изход;
Звук – всички версии на Raspberry Pi използват I²S;
Storage – през microSDHC карта, идва с допълнителни 4 GB eMMC;
Мрежа – Еthernet – 10/100
Мрежа – Wireless – 802.11n
Bluetooth – 4.1 поддържата и Low Energy
Цена от производител (без доставка и адаптер) – $35 (не забравяйте, че в тази версия WiFi и Bluetooth са вградени и няма нужда да ги купувате отделно);
Цена за адаптер – около $8
MicroSD карта – 16GB microSDHC за около $8
Обща цена без доставка – $51
Търсите нещо още по-евтино? Няма проблем. Клон на проекта Pi е Zero. Това е още по-малко, по-просто и много по-евтино устройство, което ще задоволи нуждите на всеки, който търси автоматизация на възможно най-ниска цена.
Спецификации:
Процесор – Broadcom BCM2835 ARM 11 @ 1 GHz (или с около 40% по-бърз от първото Pi);
Рам памет – 512MB LPDDR2;
Слот за microSD карта;
mini-HDMI сокет с до 1080p @ 60 fps
40 pin GPIO (съвместим с всички останали Pi от първия до последния);
Размер – 65мм x 30мм x 5мм
Цена – wait for it… $5.
Извод – няма нужда да сте запален geek или специалист, за да подкарате Raspberry Pi и то да върши точно това, от което имате нужда. Платката е производителна, не грее (много), не е скъпа и има огромно предназначение. Силно препоръчвам Raspberry Pi / Raspberry Zero на хора, които са от специалисти до начинаещи в бранша и дори деца (представете си вашия 10-12 годишен син/дъщеря да котролират кога диода закачен на GPIO-то ще свети и кога не).
Ако има интерес ще напиша и за конкурентите на Raspberry Pi, които са също толкова впечатляващи, а някои от тях – дори и по-евтини.
QualityAssurance.pro brought back to life
I bought the perfect domain for a quality assurance blog about four years ago. It’s called QualityAssurance.pro. I started the project but it failed. And it failed for the following reasons:
- Unclear concept;
- Inefficient article structure;
- It took me way more time to set up the WordPress theme to write a couple of articles.
For those four years I learned a lot and I recently launched Nedko.info (personal humorous blog in Bulgarian). This made me feel like the time to bring QualityAssurance.pro back to life is now!
My concept for it is very simple:
- Highly targeted content based on the following subject mainly:
- Software Quality Assurance;
- Development;
- System administration (mostly *unix based, but Windows will be on the list somehow :) );
- Practical tips and tricks, tools.
- Some fun and geeky projects;
- Brand new, very clean and simple design that makes reading as easy as possible;
- The fanciest logo the world would ever see!;
- “Article request form” that will gather ideas for new articles;
- NO commercials, no AdWords, no clickbait and etc (the people who know me they know that I hate that kind of stuff);
- Articles written in English only. That should make me improve my English (or at least I hope so!);
- All IT related posts from Nedko.info will be translated there so there will be no information loss;
- Nedko.info will remain my personal blog (in Bulgarian only);
- Changelog to keep you up with the platform improvements.
So stay tuned.
Cheers,
Nedko.