Мина и IT Forum Варна, който се проведе в читалнята на Техническия Университет, темата беше “Unsung heroes of the software industry: Quality Assurance Engineers“. Имаше около 10 човека, което е най-малкото участие, което съм имал до момента :) Сигурно проблема е в това, че темите бяха оповестени ден преди събитието, но иначе беше приятно. Бяхме в читалището на НУК. Малко комунистическо, но пък присъствието на толкова много книги стоплят атмосферата. Можете да видите програмата на събитието и от тяхната страница.
Говорих на дълго и на широко за QA, основи, SDLC и още бая работи (при интерес ще опиша лекцията).
Пренаписвам този пост днес 29.12.2017, оригинално започнат на 07.04.2017:
Ще бъда честен – лекцията беше посредствена, а публиката – от 5 човека, буквално.
Първо шест човека ми редактираха лекцията барем нещо да не кажа от свое име и от свободна лекция стана на докторантски труд, второ – организацията беше крайно болезнена – и от страна на фирмата за която работих и от страна на организаторите в ТУ.
Това беше може би най-големия мой лекционен провал за 2017 г.
Следващия път ако получа покана за говоря в ТУ първо ще поговорим с организаторите, защото втори път няма да участвам в такава вяла организация.
И понеже ВСЕКИ път като ми се наложи да архивирам директория под линукс и търся разни тъториали та реших да си го постна тук за по-лесно намиране, пък и на някой ако му е интересно/полезно – още по-добре.
Архивиране с tar
Ако искам да архивирам директория с всичките поддиректории и файлове с tar (zip и rar не идват инсталирани в пакетите на Дебиан и Убунту и вероятно на повечето останали дистрибуции) използвам следната команда:
tar czfv nedko.info.tar.gz /var/www/html/nedko.info/.
Дисекция на командата:
c – create
z – де/компресирай с gzip
f – архивирай във файл
v – verbose output (ще ни покаже полезна информация по време на компресирането. Не се препоръчва ако използваме командата в cron)
nedko.info.tar.gz – името на архива
/var/www/html/nedko.info – директорията, която искаме да архивираме
Разархивиране на създадения архив
И да речем, че нещо се прецака и искам да разархивирам архива в определена директория:
tar xzfv nedko.info.tar.gz /var/www/html/nedko.info
Дисекция на командата:
x – extract
z – де/компресирай с gzip
f – file (трябва да подадем име на файла след тази директива)
v – verbose – ще ни изкара полезна информация по време на декомпресирането. Не се препоръчва ако използваме командата в cron.
Очертава се една ненормално яка колоездачна година.
В тази статия ще напиша (пък и да напомням на себе си от време на време :) ) плановете ми до края на годината, а те със сигурност са по-откачени и от най-смелите ми мечти. Тук можете да видите и моя Strava профил. Ако имате въпроси, нужда от помощ при подготовката (имам статия за това какво трябва да знаем за колоезденето)
04.02.2017 – Първа добра тренировка за годината (86 км)
Целия януари въртях като хамстер велоаргометъра във фитнеса и чаках удобно време за да изкарам колелото. В началото на Февруари макар и доста студено и заснежено на места направих един мой любим маршрут – Варна – Белослав – Синдел – Аврен (и проклетия му баир :)) и се довърших в Морската градина. Общата дължина на машрута е 87 км с денивелация от общо 860 метра. Единствените две места в които имаше катерене за повече от 2-3 минути са баира на Константиново преди Белослав и този преди Аврен. Останалото както се и вижда е прав терен. Можете да видите трака ми тук.
16.02.2017 Катерене на баири + Балчик – нос Калиакра (67 км)
Запалих колата през деня и отидох към Балчик. По време на пътуването реших да мина през най-стръмните баири в околията. Те се намират на рибарското селище, което е малко след Златни Пясъци посока Кранево. Общата дължина на баирите е само 500 метра, но наклона е 13% като има места на които изкачването е около 23%. Това са 4 минути в чиста агония по баирите нагоре и то особено с моите плочи.
След това продължих към Балчик и на бензиностанцията оставих колата и се метнах на колелото и оттам отпраших към нос Калиакра. Общата дистанция за отиване и връщане е 66 км със само 350 метра положителна денивелация. Ако човек има късмет вятъра ще е много слаб и ще кара с нормална скорост, но обикновено това не се случва. Отидох до любимото ми местенце – самия край на нос Калиакра и се върнах в страхотно настроение. Тук можете да видите трака + малко снимки от нос Калиакра, а тук можете да видите не особено големия и трака с баирите.
03.03.2017 – изкачване на връх Шипка от Велико Търново (266 км)
На трети Март ходихме да катерим Шипка с Пешо. Тръгнахме от Велико Търново през Казанлък, а на връщане се прибрах сам по същия маршрут. Можете да видите моя пътепис съвсем скоро в блога. Обща дължина на маршрута беше 266 км с 3000 метра положителна денивелация. Траковете (по технически причини свързани със смотаната батерия на телефона ми има два трака като втория също не е баш до финала ми, но вече го преживях) можете да видите тук и тук.
25.03.2017 – “Долината на тракийските царе – пролет” (209 км)
На 25 март ще се проведе откриващия за сезона и превърнал се в емблема за най-посещаван бревет – Сливенски бревет “Долината на тракийските царе – пролет”. Бревета е лек, приятен и в първите топли дни на годината (нищо, че последния път карах 10 часа в лек дъжд :D).
Старта е в Сливенски Минерални бани, оттам към Кермен, Нова Загора, Твърдица (първи подкрепителен пункт), Гурково, Казанлък (ОМВ-то на Казанлък, втори и последен подкрепителен пункт), Стара Загора, Нова Загора (обикновено спираме на бензиностанцията в началото на града за кратка почивка) и обратно към Сливенски Минерални Бани.
Общата дължина на бревета е 209 км с 1375 м положителна денивелация (което се изразява основно в баира на село Ягода).
Можете да видите подробен трак тук или можете да хвърлите един поглед на моя трак в Strava.
08-09.04.2017 – Варненски бреветен уикенд “Ненчо Христов” и “Добруджа” (502 км)
Два дни със забавления на юг и на север от Варна бреветния уикенд със сигурност ще бъде първото ми много сериозно предизвикателство.
08.04.2017 ще се проведе бревет “Ненчо Христов”. Маршрута е Варна – Белослав – Разделна – Синдел – Дъбравино – Гроздьово – Бозвелийско – Провадия – Кюлевча – Мадара – Ветрино – Езерово – Варна с обща дължина от 202 км. и денивелация от 1910 м. Тук изкачването е мааалко повече от Сливенския и основния баир, който участниците трябва да покорят започва малко преди Провадия и свършва малко преди Мадара. Общата дистанция е около 35 км. като в тях има и прави участъци. Тоест няма стени или невъможни баири. Разбира се на Мадра има сравнително стръмно, но кратко изкачване. Траковете можете да видите в MapMyRide и OpenRunner.
09.04.2017 ще се проведе бревет “Добруджа”, който пресича границата ни с Румъния и за ден можем да се насладим да караме в южна и малка част от северна Добруджа. Миналата година участвах и го подцених, тази година със сигурност ще съм по-подготвен. Маршрута е Варна – Кранево – Балчик – Генерал Тошево (първа контрола) Кардам – Negru Vodă – Topraisar – negru Voda – Constanta (втора контрола)- Mangalia – Vama Veke – Българево – Каварна – Балчик (обикновено спираме за бърза почивка) – Кранево – Варна с обща дължина от 300 км. с максимално допустимо време от 20.00 часа и обща положителна денивелация от 1817 м. Тук официалния маршрут и това, което минах аз се различават в това, че ние влязохме в Констанца където е средата на маршрута. Официалния трак можете да видите в OpenRunner, а моя – тук.
Тайната на дългите преходи е ритмичността, пресметливостта на ресурсите и добрата сметка за прием на храна и вода постоянно.
17.06.2017 – “Подбалканско предизвикателство” (381 км)
Ново по рода си събитие организирано от ентусиасти (и в основата си Пешо и Ойларипи) е извън бреветния календар и е с по-интересна насоченост. Целта е да прекосим пътя между София и Бургас с две контролни времена – 20 часа и 26 часа. Целта ми е да вляза в 20-те часа, което значи, че средната ми скорост трябва да е около 21 км/ч (19 км/ч ако не спирам). Постижимо е. Дистанцията е 381 км, а денивелацията 3300 метра. Ще бъде истинско приключение по подбалканския път. Повече информация за събитието можете да видите тук.
08-09.07.2017 – “Дунав Ултра IV – гладиатори на колела” (730 км)
Това без съмнение ще е най-тежкото физическо натоварване в моя живот до този момент. За два дни целта е в контролно време да се мине по цялата българска дължина по поречието на р. Дунав или точно 730 километра преминавайки в или около 80 населени места (17 града и 63 села) от с. Куделин (най-северозападната точка в страната) до с. Дуранкулак (най-източното населено място).
Темпото ще е брутално, изкачвания ще има (по мои сметки ще е около 5000 метра денивелация) а умората не е изключено да довърши някой от нас. Изключително мотивиран съм да отида и да видя колко мога. А това със сигурност няма да е малко. Повече информация можете да намерите тук.
Стефан Вълдобрев издаде съвместен албум с Обичайните Заподозрени преди почти година носещ заглавието 10½. Не знам защо, но не му обърнах особено внимание до скоро.
Няма да говоря нито за “По-полека”, нито за “Холивуд”, нито за “Бряг с цвят най-зелен”.
Ще говоря за “Тази песен не е за любов”. Spoiler alert – тази песен е за любов.
Стефан Вълдобрев издава първия си, емблематичен албум (О-о-обичам те, мила) преди 23 години. След това издава още десет албума. Всеки различен, цветен и със своите красиви елементи и трески за дялкане.
Но ще говорим за песента, която не е за любов. Не мога да разбера как за 23 години Стефан Вълдобрев не се изхаби, не запя чалга-поп-like еднодневни песни, които да се въртят като бесни по клубовете. С всеки албум се усеща една болезнена доброта, която струи от него. И премереност, красота. Като виното, което колкото повече остарява става още по-хубаво. Между другото той е на 46.
Момчешката любов, дерзания и трудности. Любов, която е била възможна преди, по времето на нашите родители, по времето на техните родители, но не и в нашето. През последните години майката на Вълдобрев боледува и той решава да напише песен за нея и покойния му баща, вероятно с надеждата да се съберат там горе. Така и става. Майка му си заминава миналия ноември, песента остава.
Публикувам текста и видеото. Отделете им 10 минути, заслужават си.
Текст:
Добър вечер… Хей!
Кой ме търси?
А! Ти ли си това?
Ти ли си това…
По-добре недей.
Не се ли свърши
старата игра…
Старата игра.
Стана време
да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме последвала?
И до мене остани.
Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
До днес останали хванати един за друг.
Няма вина
в любовта,
ако тя е стъбло
без сърцевина.
Затова си тръгни.
Билото-било.
Тази песен не е
за любов.
Да се разделим –
би ли ме прегърнала?
Би ли помълчала с мен?
Би ли се засмяла
както правеше преди?
А когато тръгна,
би ли се обърнала?
Би ли се затичала,
би ли ме настигнала?
И до мене остани.
Но не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял.
Да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
Лягаме в едно легло –
гледаме различни филми…
Лягаме в едно легло,
но сънуваме различно.
Ти ми каза, че не мога
да се променя. Не мога
на половина да съм цял,
да живея, сякаш никога не сме били
влюбени до изнемога,
вречени до край пред Бога –
две уплашени деца,
най-самите на света…
Мъча се, но все не мога
да се помиря със Бога,
да обичам без цена,
всичките си тъмни бесове
да укротя.
Не, не казвай, че не мога
да се променя. Не мога
да живея, сякаш никога
не сме се вричали,
да живея, сякаш никога
не сме обичали,
да живея, сякаш никога
не сме били до тук
създадени един за друг.
Уикенда бяхме в Добрич и Генерал Тошево. Взех колелото и екипировката и се наканих да направя Генерал Тошево – Негру Вода. Винаги излизането извън граница ме кара да се вълнувам супер много и този път не беше изключение.
След катеренето на връх Шипка видях, че новата ми задна вътрешна гума спада леко и реших да я прегледам преди карането. Освен, че беше спукана имаше и огромна цицина. И до тук бях с вътрешните гуми от по 15 кинта. От както имам шосейка карам с вътрешни гуми от Дектатлон за 5.30 лв. за две и понеже са евтини са дебели вършат страОтна работа по нашите прекрасни, гладки и чисти пътища :)
Тръгнах малко преди 12:00 часа от Генерал Тошево, минах през Кардам, продължих по пътя за Йовково (което на всички табели е написано на латиница като Uovkovo) и стигнах до граничния пункт.
Ако за пръв път ми се наложеше да прекося границата с колело сигурно щях да се откажа, но на миналогодишното жестоко 300 км каране (Варна – Генерал Тошево – Констанца – Дуранкулак – Варна) минахме и процедурата е елементарна – само с лична карта и чакане от 5 до 50 минути.
Та стигнах до граничния пункт, поздравих, подадох си картата и чакам за обработка. Граничаря измърморва – “И шофьорска книжка дайте.”. Аз малко заблуден започвам да търся шофьорска книжка и чувам смях от кабинката. Забавни се оказаха граничарите. След като ми върнаха личната карта мръднах 5 метра напред за да си прибера нещата и да продължа, но ме обградиха четирима граничари с интерес като на момченца пред нова играчка и се заговорихме. Единия ме заразпитва:
– С тия дрехи не ти ли духа, момче?
– Духа, но имам имам пет слоя отдолу, обяснявам.
– Аз като бях по-млад ми се наложи да карам три месеца едно Симсонче, знаеш ги, нали? И после 2 години ме боляха колената.
Разказах му за разни мазила, малко тренировки и се изпратихме по живо по здраво с усмивка. Тъкмо закачих единия педал и един от румънските граничари притича до мен и ме пита:
– Unde te duci? Constanza? (Накъде ще ходиш? Констанца?)
– Negru Voda.
Усмихна се, вдгина палците и ме остави.
Тръгнах с усмивка и дочух любеобвилното ръмжене на улично куче зад мен. Беше само и започна да ме годни, извика още едно. И понеже бяха близо до мен слязох от колелото и бях готов да ги направя на ръкавици и двете едновременно. Развиках се и се дръпнаха. Продължих да карам като ми беше ясно, че не бях много категоричен и ще продължат да си ритат здравните книжки.
И реших вместо да сляза и да видим дали моите 100 кила ще го спрат да се състезаваме. За кратко вдигнах максимална според ситуацията скорост, но кучето се оказа доста бързо и охладих поривите му със стария трик като му пръсна малко вода в очите в движение. Отказа се доста по-бързо колкото очаквах и продължих по живо по здраво към Негру Вода.
Негру Вода (Negru Vodă) или по старо му Караомер е малко градче на под 10 км от границата с България. Името му идва най-вероятно от основателя на княжество Влагуя Раду Негру и в превод е “Черния принц” (не “Мръсна Вода” както си мислих по-рано :D). Градчето след последното преброяване е с население от около 5000 човека. Структурата на селището, къщите, кучетата (доста по-дружелюбни от тия по границата) и хората са почти същите като в българско селище, което е и разбираемо предвид близоста му до границата. Потърсих бензиностанция да изпия едно кафе и да взема нещо за Злати, но не намерих, а не ми се рискуваше да си оставям колелото без надзор дори и за секунда и реших да се върна по същия път.
Не бързах изобщо. Разглеждах нивите, красивите гледки и ЖП линиите (а там има много) и набързо стигнах до граничния пункт (където Стравата е спряла да ми засича времето). Пак същата процедура, но от Румънска страна. Стана за около 15 минути (2 минути сканиране на документите, 13 минути гледане в една точка докато дойде другия колега) и тръгнах. Този път на изпроводяк ме гониха две кучета подобни на пинчери с козина, но бяха прекалено несриозни за да спирам и да се разправяме. Пътя в двете посоки е с променлива отврат, тоест е много смотан между Кардам и Йовково, а през останалото време пак не е як.
На прибиране спрях да снимам табелата “Сметището е затворено”, но не успях да заснема “Ферма за кози” малко след това. Щеше да ми свърши страхотна работа за край на спора с някой от срещуположния пол.
И се прибрах. Времето беше между 2 и 5 градуса, духаше, отне ми точно 2 часа, но разходката си струваше.
Снимки:
Strava track (от границата към Тошево Стравата явно е спряла да работи…)
Преди няколко месеца намерих Жлъчезар в един от най-добрите One Shots до сега. И след него последва пак манията по Керанов и Маната, после пак се върнах към детските си влечения по Eminem и нещата станаха много цветни. Основните ми причина за това са, че харесвам музиката, която за писането ѝ е използвана немалко мисъл и бийтовете, които ме карат да се чувствам много добре докато карам колелото.
Та преди няколко дни на whiskey testing-а домакините споменаха, че ще има събиране на пичовете от Ума и Дума, Лого5 и So Called Crew в Рубик център (бившите Трите Лъва). И стана така, че отидохме.
Бяха обявили час на започването от 22:00, ние бяхме там 15 минути по-късно, ударихме по 1-2 бири/ром/Йегермайстер/джин (цветна компания :) ) и зачакахме. Първи излязоха Ума и Дума в 12:30. Не бях щастлив от това да чакам два часа и половина, но пък за това си поговорихме доста хубаво с моите, разцъкахме заедно Spotify и тествах връзката му с Shazam и разни такива.
Ума и Дума
Ума и Дума е създадена 2012 г. във Варна от Ангел (MadBasta), Иван (Вантка), Никола (Колеца) и Ясен (Фенги). Излязоха, забиха и си тръгнаха. Бяха добри, но озвучението не беше добро и може би от там малко по-слабото според мен представяне.
Студийните изпълнения на момчетата са много добри.
Лого5
Лого5 от своя страна е създаден в София от Mr.Freesk, Илия Григовор и Jamez Bongg. Според мен се представиха доста добре, бийтовете бяха по-агресивни и мелодични (ако това може изобщо да е комбинация) и избухнахме.
So Called Crew
Ако трябва да съм честен отидох за So Called Crew. През 2011 г. Евгени, Жлъч, Бате Доуен и Trasher създават So Called Crew.
Римите са безпощадни. Понякога са меланхолични, понякога агресивни, често са мъдри. Наскоро издадоха албума “Светлосянка EP”. Препоръчвам го.
Жлъчезар според мен е модерен музикално-проповядващ философ, който иска да избяга от обичайното, клишето. Не говори за наркотици и рядко за алкохол. Уважава, рядко унижава. И ако това не ви е достатъчно за да го чуете, може да чуете неговия slam poetry:
След това отидох в Арест, видях се с Иван вегана, изпихме по една бира, имах интересна среща с председателя на студентския съвет към ТУ и ме покани да говоря пред студентите след няколко месеца. Ще пиша повече като имам повече информация.
Миналата седмица се бяхме разбрали с приятели да се видим в тях и да дегустираме няколко уискита. Те са почитатели и ни изненадаха приятно с цели седем вида.
Ще се опитам да опиша доколкото помня кое какво впечатление ми е направило. Имахме листи в които описвахме по точкова система от 1 до 5 така, че резултата ще е подобно описан и тук:
Highland park single malt:
Аромат – 4 (опушен)
Вкус – 4
Завършек/послевкус – 5
Singleton single malt scotch, 12 годишен:
Аромат – 3
Вкус – 4
Завършек/послевкус – 3
Jack Daniels made in Germany tennessee:
Аромат – 4
Вкус – 4
Завършек/послевкус – 3
Jack Daniels made in USA:
Аромат – 4
Вкус – 4
Завършек/послевкус – 4
Islay barley single malt:
Аромат – 5
Вкус – 5
Завършек/послевкус – 5
Ballantines scotch:
Аромат – 2
Вкус – 2
Завършек/послевкус – 2
Glengrant:
Аромат – 3
Вкус – 3
Завършек/послевкус – 3
Jack Daniels Honey:
Аромат – 4
Вкус – 4
Завършек/послевкус – 3
Аз бих класирал топ 3 от гореизброените по следния начин:
Islay Barley – опушен и много плътен вкус Islay Barley е от онези уискита, които не можеш да пиеш в промишлени количества. Силно опушения му вкус му придава жестока индивидуалност и крайна специфичност;
Highland Park – мек и деликатен Highland Park в малки количества гали небцето. Вкуса му е изискан и нежен, не като Islay Barkey например. Подходящ е за консумация в приятна компания от дами и господа;
Glengrant – Страхотно и много балансирано уиски, което е страхотно и с 5-6 капки вода (на стайна температура) в него. С точно това изкарахме една сватба (на нашите домакини снощи) и беше повече от страхтен избор.
Както може би забелязахте точки 3 и 4 са с Jack Daniels. Така стана, че домакините имаха две бутилки от различен произход – от Германия и САЩ. Оказа се, че това от САЩ е малко по-тъмно и с много по-приятен (после)вкус. Разликата беше осезаема дори и за лаик като мен.
Започвам категория “Книги” в която ще пиша за това, какво съм прочел скоро. И това в повечето случаи ще е copy/paste от моя акаунт в GoodReads, защото не мисля, че си струва да преразказвам какво съм писал там.
Няма да лъжа – взех “Яж и тичай” за да науча повече за екстремните натоварвания. Щеше да ми е полезно в колоезденето.
И историята започна скучно – с това как Скот Юрек е бил малък, имал е трудности, как е намерил бягането, бла, бла. После описва някави огромни дистанции (започва със Западни Щати 100 (160 км)) и се чудя защо ги пише тия неща. Търсих тренировъчни програми, идеи и препоръки от нелош атлет (за който не знаех нищо и реших да не търся преди да изчета книгата), но получих съвети за веганството и бях три пъти на път да спра да чета книгата.
После се появява някакво хипи, което се оказа олицетворението за едно истинско мъжко приятелство, изкълчени глезени, счупени пръсти, екшън, ски, а, у. Не гледах сериозно на книгата.
И мина един момент, който дори не разбрах кога беше, когато разбрах, че това не е книга, а душата на Скот написана на хартия. Започнах да разбирам семейните му проблеми и това, че точно те са го калили и научили да стиска зъби когато трябва и когато е нужно да се зъби на всяко безумно предизвикателство.
Това не е наръчник за бягане, нито рецептурник за веган храни (най-дразнещото нещо в книгата, за радост засегнато съвсем леко!), нито нещо като чесане на егото на един състезател.
Това е душата на Скот – едно от най-коравите копелета за които съм чел. След като участва три пъти в Спартатона (която е нещо като маратона, но с дължина 246 км !) го печели ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ПЪТИ, тича 160 км с глезен “голям колкото грейпфрут” и печели, рекордьор на САЩ за 24 часовото предизвикателство с 266.01 км и още много нечовешки бягания разбирам, че Скот нито се хвали, нито се опитва да се “овековечи” със собствената си книга. Той иска да покаже на света това, което прави най-добре – да е безумно силен физически и още по-силен психически. И ни показва как го е направил той.
Скот Юрек претърпява няколко лични трагедии, но с действия показва, че човек може да излекува себе си със спорт и с целеустременост.
В последните страници на книгата почти разплака.
Препоръчвам Яж и тичай за всеки, който се занимава със спорт и за всеки, който не. Това е книга, която ще добавя в книги, които бих прочел пак.
Днес деня мина в тестове и четене на PCI DSS, което се оказа не толкова скучно и безвкусно отколкото си мислих. Смятам, че е хубаво всеки да го мине отгоре и да види дали ще му е интересно.
Disqus пак правят шашми. В пост от техния блог обещават някакви страхотни работи само, че Васил Тошков от Cloxy ги е систематизирал в една статия. С една дума – not cool. Никога не съм се кефил на third-parity система за коментари, но това вече е прекалено. Основните минути са изброени в четири точки, а цялата статия можете да прочетете тук:
Koмeнтapитe oт cиcтeмaтa вeчe нe ce индeĸcиpaт oт тъpcaчĸaтa Gооglе, c ĸoeтo цялaтa им ЅЕО cтoйнocт ce гyби. Peaлнo ниĸoя тъpcaчĸa нe ги виждa зapaди външния іfrаmе;
Dіѕquѕ зaпoчнaxa дa cлeдят пoтpeбитeлитe cи oт вaшe имe, чpeз биcĸвитĸи във Baшия caйт. Taĸa ce нapyшaвaт eвpoпeйcĸитe зaĸoни и pиcĸyвaтe coлeнa глoбa;
Зaпoчнaxa дa cлaгaт peĸлaми в caйтoвeтe нa пoтpeбитeлитe, въпpeĸи oбeщaниятa им ниĸoгa дa нe гo пpaвят. Πpeмaxвaнeтo им e плaтeнo, peaлнo cиcтeмaтa вeчe e плaтeнa;
Eĸcпopтиpaнeтo нa ĸoмeнтapи oт cиcтeмaтa e мaĸcимaлнo зaтpyднeнo c цeл дa нe мoжe лecнo дa ce пpeмecтитe нa дpyгa тaĸaвa. “Paзвoдът” e пoчти нeвъзмoжeн.
In other news днес ми попадна домейн, който се казва CabinPorn :D е – не е това, което си мислих, но пък е скандална селекция от малки къщи в средата на брутално красива природа.
Днес голяма изненада ми поднесоха Обратен Ефект с новата си песен, която храни фейсбук хейтърите. Участва и Георги Бенчев, който е идеално подбран за клипа.
Enjoy:
ТЕКСТ:
Събуждам се намусен във седем сутринта,
веднага включвам Фейса с идея за кавга –
да видя кой е писал, какво е сътворил
и кой къде бил ходил и със к’во се бил напил…
Нюзфийда си преглеждам и лайкове броя
под снощните си мъдри и афиф послания,
нахъсвам се юнашки, запалвам смачкан фас,
сега ще ви разпердушиня с критики от раз!
Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот!
И ставам пак намръщен със задникът напред
Заяждам се със хората за сбъркан словоред,
за всяка запетайка изплювам аз змии,
кафето ми – утайка, а устата ми смърди…
И разни тъпанари се снимат в ресторант,
а други с няк’ъв смотан некадърен музикант,
пък трети на морето развяват си „онуй”,
на мене пък търбухът ми покрива моя… ой, ой!
Защот’ съм хейтър от класа
и патриот съм на маса
герой зад клавиатура
а всъщност карикатура
е моя живот! /2
Изтривам своя профил във тъпия Фейсбук
реших да се самоизхвърля в кофата с боклук,
че писна ми от всичко, особено от мен,
така че ще ви пожелая аз УЖАСЕН ДЕН!
