Category: Недко разказва

Да обиколиш страната с колело

13/08/2017 / / 3 Comments

Тези дни започнах да мисля за една моя мечта. Искам да обиколя страната с колело.

Колко

Смятам, че ако взема отпуска от една седмица и карам общо седем дни (първия почивен е за транспорт с колата до някъде, последня е прибиране) ще направя не повече от 700 км, а ако се напъна или терена е по-равнинен може да опитам да достигна напълно митичните за мен 1000.

Защо

Както писах по-горе – мечта ми е. Искам да си изчистя главата малко, да карам по маршрути различни от тези, които са ми познати до болка и да опитам нещо ново.

Сам?

Сам, да. Свикнах да карам сам и ми е много по-комфортно да карам сам, а не да гоня някой през цялото време.

Подготовката

Ако да кажем реша да направя карането след месец ще се наложи да правя по 5 караня седмично като три ще са кратки (~30 км.), едно малко по-дълго каране (~50 до 60 км) и за месец поне 4х100 км, което ще рече, че за месец ще имам около 700 км. Нещо, което не мисля, че съм правил до сега. Edit – след справка виждам, че рекорда ми е от тази година Април месец и е 808 км, което ме успокоява малко :)

Техническа подготовка

Практически имам всичко необходимо за еднодневен бревет до 300 км, но при по-дълги маршрути ще трябва да се дооборудвам със следното:

  • Чанта за кормило с място за карта най-отгоре, непромокаема, дисаги;
  • Две нови гуми, вероятно 28 мм. Сегашните ми са 23 мм и са абсолютно неподходящи за дълги карания;
  • GPS с предварително запазени маршрути в случай, че се замотам. Ще гледам да не карам по основните пътни артерии както направих като ходих да катеря вр. Шипка на трети Март като минах два пъти за ден през Хаинбоаз;
  • Евентуално още един power bank, макар, че си мисля, че и сегашния ми 20 ah ще стигне;
  • Евентуално и платен акаунт за Strava за да мога да stream-вам публично и в реално време къде се намирам в момента в случай, че на някой ще му е интересно. В тази връзка се сещам и за варианта на Никото за просто логване и изпращане на GPS координатите към marvin и чертаенето им в Google Maps. Ще видим дали изобщо ще използвам и този вариант, защото телефона ще трябва да го пазя само за разговори и emergency situations, че с тая смотана батерия с музика и GPS ще ме изкара не повече от 12-13 часа;
  • Ще ми се да намеря и някакъв издръжлив (водо и силово) фотоапарат или action cam за да добавя малко снимки по време на карането;
  • Одеало против измръзване в случай, че ме хване нощта или дневните температури прехвърлят 40 градуса;
  • Дълъг USB кабел за зареждане в движение от раницата;
  • Евентуално още един LED стоп за раницата;
  • Отразителна жилетка;
  • За екстремисти – резервна верига с quick link и малко спици + инструмент за монтирането им;

 

План

Плана е да направя някакъв интересен маршрут с планински елементи за да мога да се потопя максимално в красивата ни природа. Ако се сетя за някой приятел, който е около района може да отседна там. Или да ползвам couch surfing. ще видим до къде ще го докарам в това отношение, че първо ще заминат немалко пари и второ – не мога да гарантирам сравително точен час на пристигане.

 

Ако някой има идеи или е правил нещо подобно (с шосейно колело, не с MTB :)) ще се радвам да сподели опит.

Ком-Емине с нови колоездачни и вело рекорди за скоростно преминаване

08/08/2017 / / 0 Comments

Антония Григорова пробяга епичния и най-дълъг пешеходен маршрут в България Ком-Емине изминавайки 600-километровото трасе по билото на Стара планина за 5 дни, 22 часа и 55 минути.

Четири дни по-късно тръгва и Борислав Йорданов и прави абсолютен рекорд по скоростно изминаване на същото трасе, но с колело – за невероятните 3 дни, 9 часа и 1 минута.

Още двама нечовеци са на същия терен, гонейки своите дяволи – Божидар Антонов с бягане и човекът, който сдъвква и изплюва общоприетите норми – Любомир Палакарчев, който е на 64 и бягането му е целия живот.

Чувствам се горд, че живея в това време, чувствам се горд, че спорта при нас продъфтява и живот и се популяризира повече и повече.

 

 

Хиляди Microsoft книги – безплатно

02/08/2017 / / 0 Comments

Макар и рядко се случва да пиша за Microsoft днес ми попадна линк от една много тенденциозна статия написана от от Eric Ligman в който обещава, че ще сподели хиляди книги на Microsoft тематика for free.
Линка можете да намерите тук, а книгите, макар и малко изненадващо за мен могат съвсем свободно да се свалят. Тествах с няколко и няма ядове.

Файл с всичките линкове можете да намерите тук, а ако искате да изтеглите всички наведнъж можете да използвате wget (got the irony?) след като изтеглите файла с линковете:
wget -i ligman-books-links.txt

 

Enjoy.

Как да намерим незатворен HTML таг с прост скрипт

02/08/2017 / / 0 Comments

Проекта

Вчера ми се наложи да намеря незатворен HTML таг в една страница и се оказа приключение. Първо започнах да търся някакъв начин да го направя през Sublime, но бързо преустанових и реших да потърся някакво WEB решение.

И се оказа, че има. Автора е Jon Aquino, а скрипта му е прост и върши само това, което очаквах от него.

Как се използва?

Използването на скрипта е елементарно – копираме вече генерирания HTML от браузъра (за Chrome – ctrl+u) и после просто paste-ваме тук.
Разбира се можем да сложим и HTML от наши сайтове ако имаме достъп.

 

Притеснението ми е, че проекта е стар (2013 г.) и не съм сигурен, че има добра поддръжка на HTML5/CSS3, но за основни неща ще свърши добра работа.

It’s even harder now – R.I.P. Chester

21/07/2017 / / 0 Comments

Още едно от малкото останали парченца, които направиха моето детство и мен се отчупи днес – Честър от Linkin Park се самоуби. Като Крис Корнел, на неговия рожден ден, който щеше да бъде днес, по същия начин – с въже.

Именно Честър изпя Hallelujah на Ленард Коен, който почина преди почти година, на погребението на Крис Корнел.

Много хейтиха Linkin Park, включително и аз за новия им албум, но истината е, че ако си на върха от толкова много години хоризонта се замъглавя, депресията те хваща за гърлото и започва да те дърпа надолу, а ако с това има и алкохол с наркотици нещата просто продължават по извесния за всички ни начин.

 

Честър няма да е нито първия, нито посления, който ще си замине от този свят с тяло обляно от сълзите на неговите фенове. Няма да е и първия за който ще тръгнат някакви кофти слухове, няма да е първия, който ще остави шестте си деца и вдовица.

Но ще е този за който като чуем, че си е отишъл нещо ще ни опъне душата и ще заболи. Ще си спомням как като чух Linkin Park за пръв път преди около 15 години не си признавах пред приятелите, защото си мислих, че ще ми се смеят, че слушам толкова “лек” метъл. Много неща се промениха от тогава.

Детството ми си отиде отдавна, но под вече побеляващата ми коса и изморените очи винаги ще има място за шепа неща, които ще са старателно опаковани в светлосин станиол с панделка. И всеки път, когато се случи нещо такова като днешния тъжен повод едно от тях ще започва да избледнява и накрая сигурно ще изчезне. И така докато последното добре опаковано нещо от детството ми изчезне. Тогава ще изчезна и аз.

 

Почивай в мир, Честър Бенингтън.

 

И за да заболи повече намерих запис на Linkin Park и Chris Cornell:

 

И още едно мое любимо видео с невероятната английска публика

Arch Enemy с нова песен!

17/07/2017 / / 0 Comments

Ся, признавам си, че ми е трудно да се развълнувам мощно като ви разказвам за това. Причините са три и може би повечето, които са чували Arch Enemy, но не са мега фенове ще се съгласят:

  • Анджела за мен беше гласа на Arch Enemy. Алиса изглежда добре, добра е в това, което прави, но имам чувството, че melodic-а ѝ е повече от death-a в нея. Не, че е нещо лошо де, но за някоя друга банда;
  • Arch Enemy е melodic death metal (мелодичен умрял метъл, както биха го превели от man.bg) банда и това, което могат беше силно концентрирано в далечната 2005 година с техния потресаващ албум “Doomsday Machine” и главорезници като Enter the Machine, TAKING BACK MY SOUL (която се превърна в емблема на мелодичния дет метъл), която Анджела изръмжа жестоко пред трудната токийска публика преди няколко години и ме спечели като техен фен, Carry the cross, My Apocalypse и разбира се Slaves of yesterday са камъните, които построиха Arch Enemy и устояха на времето и претенциите на публиката;
  • Струва ли ми се или китарите вече не са толкова прогресивно-агресивни както в първите албуми? Имам чувството, че слушам няколко ритъм китари без душата, която се носеше преди от тях?

 

Та за новата песен от предстоящия албум на групата – The world is yours. Можете да видите официалното ѝ видео тук:

Текста, взет от genius.com, на The world is yours:

[Verse 1]
Rise into the light and fade to the night
Sick of being told how to run your life
Their rules
They’re fools
Empty words they promise so much
The present status quo remains untouched

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Verse 2]
Every empire was raised by the slain
Built through the age and you can destroy it in a day
Turn the page
Unleash your rage
Burn your golden cage and walk away
On your path toward ultimate power

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Bridge]
Striking at the leash
Foaming at the mouth
No more subservience
Justice will be done

There was only so much
You could take
There was only so much
You could tolerate
When the bough breaks, the empire will fall

[Chorus] (whispered)
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours

[Chorus]
If you want the world
Use your mind
Take control
Feel the strength
Rise from within
If you really want it the world is yours.

 

 

И без помпозност и някакъв ненужен хейт ще оставя това тук – изпълнението на Arch Enemy в Токио за което говорих по-горе.
Btw препоръчвам да слушате целия концерт.

WordCamp 2017 във Варна

13/07/2017 / / 0 Comments

Новината от миналата седмица беше, че се записах за лектор на първия WordCamp във Варна, който ще се проведе на 2-3 септември 2017.

Там хората си говорят основно за WordPress (каква изненада), но и не само. Ще има и други интересни теми, които са не по-малко важни за изграждането на решения базирани на WordPress като например сигурност, дизайн, маркетинг и т.н.

Аз се записах с интерес да говоря по следните две теми:

  • Performance testing – ще направим няколко интересни задачки с jMeter и ще видим колко стабилни са ни всъщност плъгините/сайта/сървъра. В Немечек София вече говорих за това и на хората май даже им и хареса;
  • WordPress Security – вече говорих на тази тема на WordPress meetup и даже на хората май им хареса, нищо, че ми свърши времето и нямах време да покажа PoC-а, но на някой от следващите Meetups ще говорим и за това.

 

Във всички случаи ще е интересно, а ако бъда избран за лектор ще много яко.

Има и страничка за Call for Speakers така, че ако се интересувате имате само още два дни да се запишете.

 

 

Със здраве,
Недко.

Довиждане София, Варна – добре дошла

03/07/2017 / / 0 Comments

И минаха две седмици в които бях извън Варна. Не помня последните години да съм бил извън Варна за толкова време и това беше добро упражнение.

Ето и малко мои впечатления свързани със София:

  • Културния живот там има огромна разлика от варненския – има опера, концерти (от които и много алтернативни), има няколко театъра;
  • Трафика е ок. Преди ми се струваше, че трафика е убийствен, но с помощта на Google Maps и телефон в ръка се справях много добре пеш и с колата. Транспорта е добре огранизиран и структуриран (освен проклетите трамваи – не мога да свикна да има и още един играч в платното за движение и като карам покрай трамвай продължавам да изтръпвам);
  • Дилектите са много и смесени. Понеже във Варна и Добрич (от където съм родом и живял прилична част от живота си) диалектите са практически еднакви е трудно да приема как всеки втори говори по различен начин. Което пък от своя страна е ок, защото и аз сигурно им звуча странно (особено като кажа, че е патладжан, а не син домат (а историята за чушка vs пипер изобщо няма да я започвам, че може да ям бой :) )). Пък и има много хора от всички краища на страната там и не е изобщо за учудване. Голям град – много хора и от всякъде;
  • Таксиметровите шофьори са измекяри. Точка;
  • Метрото е огромно предимство, а хората си познават града добре;
  • Имат си планина, която е само на няколко километра извън столицата;
  • Чешмяната вода не само, че не струва, ами и има вкус на пестициди и уран взети заедно. Поне водата в хотела беше такава;
  • Парковете са пълни с хора. На втория ми ден в София излязохме с колегите за по бира в парка и нещо ме сви – парка беше пълен с хора – деца, младежи за по биричка на пейката и възрастни хора – всякакви се бяха събрали. И ми припомни едно време като се събирахме на Бункера с метълските тениски и кецовете и как цъкахме хек и пихме биричка. Сега там е пусто…
  • Въздуха е малко странен – първо, че няма почти никакъв вятър (което беше нещо, което ми отне много време за да свикна във Варна) и второ – няма почти никаква влага. Тези две неща ме караха първите 1-2 дни да се чувствам странно и за първи път ми липсваше и морето. Все го приемах за даденост, а то…
  • Заведенията са много и разнообразни, има много бирарии и малки ресторантчета. Отнема време човек да ги обиколи;
  • В зависимост от това къде се намира човек въздуха варира от отвратителен и трудеш за дишане до ок.

 

За две седмици там, извън офиса направих следното:

  • Вървях много и в различни посоки. Всеки ден ми отнемаше около час и половина отиването и прибирането от хотела до офиса и респективно почти не шофирах в града;
  • Срещнах се с приличен брой мои близки хора и изпихме още по-прилично количество бира;
  • Покарах с Велоприключение малко в Тетевенския балкан на изтощителни жеги (имам си вече и аграрен фен, йей…) с хора, които не познавам, но беше супер яко приключение;
  • Със Злати ходихме на Hills of Rock в Пловдив. Чухме Контрол, Epica, Evanescence, Three Days Grace, Immencence, Revaneye, Мерудия. Беше брутално яко!
  • Разходихме се с Вик, Катина и Алек в Люлин планина;
  • Запознах се със супер много нови хора (покрай офиса) и още на втория ден привикнах с тях;
  • Направих първата си презентация новата фирма пред колегите. Говорихме си за performance testing с jMeter (цялото заглавие на презентацията беше jMeter and other strange animals) и беше много яко;
  • За пръв път се спуснах по пързалка, която е между два етажа в офиса. Беше епично;
  • За пръв път бях на масаж (изключая онзи път преди първия ми бревет в който щях да умра от болка и отидох да ме видят и те взеха, че ме оправиха). Беше странно и в офиса;
  • Свалих 2 кг за 2 седмици и бия нов рекорд от 94.5 кг. Не знам дали да се радвам, защото не бяха качествено свалени, а от нередовното ядене  в комбинация с джънк;
  • Изслушах около 80% от нещата на покойния Chris Cornell. Има някои, които чувам за пръв път и смятам, че съм идиот, за това,че не съм ги намерил по-рано.

 

Нещата, които не можах да свърша:

  • И този път мечтата ми да карам на колодрума в Пловдив не се състоя;
  • Не можах да карам с Велосити. Ходенето ми в София съвпадна с няколко други вело събития и свободни хора на практика нямаше;
  • Не можах да карам много или да отида на 5kmrun в София.

 

За офиса ще напиша отделен блог пост.

Сигурно изчистване на свободното място на дисковете ни (Windows и Linux)

07/06/2017 / / 0 Comments

Сигурно ще се зачудите защо по дяволите ни трябва да зачистваме свободното място на хард диска? Първо трябва да знаем как работят файловите системи (ще говоря основно за NTFS, но се отнася с извесни малки изменения за всички Windows файлови системи).

 

Какво става като изтрием файл?

Когато изтрием файл в Windows (и от Recycle Bin) не става така, че файла да отиде в небитието и на мястото, което е “освободено” да има само нули (както си го представях като малък). Всъщност това никога не е работило по този начин. Файловата система има особено поведение и има оптимизации, които в началото могат да прозвучат объркващо, но са за наше добро. Trust me.

MFT (Master File Table)

За да “знае” операционната система къде по диска физически са разположени всеки файл и директория той си има един огромен списък, който изглежда така:

файла pesho.txt е разположен на следните сектори;

файла gosho.txt е разположен на следните сектори;

като секторите не е нужно да са последователни (това идва от фрагментацията на файловата система).

Това, което се случва като искаме да изтрием файл/директория е, че неговия запис от MFT таблицата се изтрива, но физически данните остават на диска, но маркирани като свободни. В началото това ми се струваше простотия, но като се замисли човек е добра хрумка – така можем да трием десетки гигабайти за секунди като просто маркираме данните като свободно място и при следваща операция на копиране данните се позиционират на мястото на старите такива.

Как работят програмите за възстановяване на изтрити файлове и директории?

Всеки се е чудил каква магия става като пуснем програма за възстановяване на файлове и се оказва, че не е чак толкова сложно. Просто тези програми сканират празното пространство и по техни алгоритми се опитват да възстановят съдържанието им. За това ако направите грешка и изтриете важни данни спрете каквато и да е било работа с машината, стартирайте portable версия на recuva да кажем и действайте. Колкото повече записи прави операционната система, толкова шансовете за възстановяване на файловете ви се намаляват.

 

Сигурност и как да “изчистим” свободното място на дисковете си

Както се досещат повечето от вас обикновено изтриване на файлове, които не трябва да виждат бял свят не върши работа. За това има метод, която се нарича wipe free space и Windows и Linux имат два добри инструмента за това.

Преди да започнете искам да ви предупредя, че операцията може да бъде прекратена по всяко време и че е бавна. Все едно ако имате 200 гб свободно място да копирате 200 гб данни там и да ги изтриете.

Windows 10 wipe free space tool:

cipher /w:F

Тази команда я има в Windows 10 (тествано) и надолу, не изисква административни права и прави три последователни записа върху свободното свободното пространство (extra security) като:

  • Първо записва 0x00;
  • Второ записва 0xFF;
  • Трето записва прозиволни числа в мястото маркирано като свободно.

 

Тази операция може да забави работата на машината ви, но ако я пуснете преди излизане от офиса до следващия ден със сигурност ще е приключила.

Linux wipe free space:

 

В линукс нещата са по-интересни и можем да ползваме елементарното едноредово решение със запълване на всичкото налично място на диска и изтриването му по следния начин:

cat /dev/zero > zero.file && sync && rm zero.file

Досещаме се, че идеята е не особено гениална и на някой системен администратор този подход може да му причини лек уплах или перманентно адресивно поведение срещу мен така, че бързам да се презастраховам с другия тул, който се казва secure-delete

sudo apt-get install secure-delete

 

Повече и по-подробна информация можете да прочетете на сайта на Microsoft.

Ние като QA НЕ осигуряваме качество!

06/06/2017 / / 2 Comments

Покрай силната неопределеност и неструктурираност на част от методиките в Quality Assurance витаят едни общи разбирания, че Quality Assurance engineer-а осигурява качество. Това НЕ е така. Ние можем да:

  • Анализираме изискванията на клиента и на тази база (и немалко предишен опит) можем да предвидим още преди да е започнала активната разработка да открием несъответствия (логически, технически или концептуални);
  • На база клиентски изисквания да напишем десетки или дори стотици тестове (test cases) на всеки отделен компонент, които след като част от нужната функционалност е готова да изпълним за да се уверим, че това, което е направено съвпада с вижданията на клиента за добре работещо приложение;
  • Да използваме множество методики, тест техники, черна магия и каквото друго е нужно по време на разработката на проекта. Всичко, което намерим го логваме в някой bug tracking system (дали ще е TFS, BugZilla, JIRA, дори и Google Docs, etc няма значение). Знаете правилото – ако няма логнат бъг значи няма бъг. А повярвайте ми – в този ежедневен поток от информация много лесно можете да забравите нещо ако не го логнете;
  • Да проверим след като програмисти/дизайнери/други са фикснали проблема дали е направен по начин, който може да удовлетвори клиента (и в идеалния случай и нашите лични вижданя за това кое е правилно);
  • Да направим финални тестове, които да ни дадат солидни доказателства, че можем да кажем на клиента актуалния статус на проекта. Има вариант в който да репортнем, че нещото не работи според очакванията и изискванията, но да бъде предприет риск (risk management) и въпросната функционалност да бъде пусната в production. Това зависи от клиента, не от нас.

И още едно, много важно нещо – мога да ви гарантирам, че НЯМА софтуер без бъгове. Има такъв с неоткрити такива. Някой преди време беше казал, че: “QA can miss a bug, but the crowd will not”.