Skip to content

Category: Недко разказва

07.06.2018

Последните дни чета доста за карането на дълги разстояния на висок каданс и нещата изглеждат постижими. Днес ще завъртя пак към Албена да видим резултатите.

По този повод предното ми каране с подобна цел беше преди няколко дни и като приключих Polar-а ми каза да си гледам работата. Беше се счупило нещо в данните и така и не можах да ги извлека. Още ме е яд. А от поддържката ми казаха, че нямам шанс да взема дори и счупения файл (понеже запазва с XML-like format данните лесно може да се намери проблема ако не е нещо тотално осрано). И така.

In other news:

  • Следващия месец Intel правят 50 години, а тези дни пуснаха лимитирана серия на 8 генерация Intel Core i7-8086K, който работи на 5.0 GHz тактова честота. Според тях това е голям milestone, но всички знаем, че от доста време насам тактовата честота не е едноличен синоним на върхова производителност (баси изречението);
  • Ако при ъпдейт на WordPress получите “Briefly unavailable for scheduled maintenance check back in a minute” не се шашкайте. Това е добра идея, защото при ъпдейт за малък период от време сайта ви може да хвърля грешки, логове и каквото се сетите. За това от WordPress са направили тази страничка, която да показва нещо адекватно в такива случаи. Проблема обаче е, че понякога не иска да се трие. Оправянето на проблема е много лесен и просто трябва да изтриете .maintenance файла от основната директория на вашата инсталация. След това си вижте правата по директориите, защото това е една от вероятните причини;
  • Страхотно четиво за SEO хората – “100+ Google SEO Success Factors, Ranked“.

Денят в който се пречупих – Коджа Кая – 25 км. планинско бягане

Има дни в които човек иска да умре. И такива в които няма сили да го пожелае.

На Гергьовден симпатягите от iRun.bg организираха горско бягане в източна Стара Планина, село Билка, което по снимките изглеждаше епично, а панорамите бяха умопомрачителни. Реших да участвам почти веднага след като отвориха записванията по няколко причини, които съм писал неведнъж и тук:

  • Искам да знам колко мога и кога ще се пречупя;
  • Искам да изляза и да дишам чист въздух с пълни дробове и да направя това, което някои наричат невъзможно;
  • Да вляза във форма.

 

Преди бягането имах два lifetime events – 500 км. на колелото за два дни и QA: Challenge Accepted и сякаш не ми остана време да мисля за Коджа Кая. Но искам или не дойде и то със силата на нещо, което човек отдавна се е опитвал да сложи в по-долния шкаф и го намира прекалено късно. Докато се настроя вече бях на старта, казахме си чао със Златина и поех с реката от хора, щеки и усмивки по стръмния склон на село Билка по посока връх Коджа Кая.

Разказа ще е кратък (за разлика от този за първия ми дуатлон). Времената се измерваха в броя чешми, които преминавахме и контроли покрай тях, нямаше подкрепителни пунктове. Аз бях подкрепен с:

  • 1.5 л. вода във воден резервоар в раницата;
  • 4 гелчета;
  • 2 вафли;
  • 4-5 кофеинови бонбонки.

 

Максималното време за 25 км. бягане беше 6 часа със старт от 10:00 часа и финал не по-късно от 16:00 часа.

Не успях.

И все пак ще ви доразкажа. Първия път, когато рухнах беше на около 5 км. от старта. Тогава бързото темпо при изкачването на Коджа Кая и изключително горещото време си казаха думата прекалено бързо. Вървях с неравномерна скорост, тоест бавно, после притичвах и пак бавно, което допълнително ме прецака. От колоезденето знам как да се справям с такива ситуации и успях, макар да ми костваше много. Започнах да анализирам защо така стана – храна, вода, тонус, пулс уж бяха в норма.

Продължих. Пункт втори мина с втора стена* при стръмното спускане. Бедрата ми не издържаха и започнаха да се огъват от прекомерното натоварване. Продължавах да се опитвам да бия математиката за да измисля как да успея да финиширам в контролно време. 

Не успях.

1400 метра вертикална денивелация по целия маршрут се равнява на малко над 460 етажен блок (при средна височина от 3 метра включително плочата на пода и тавана).

Обяд е. Всичко започва да боли повече от обикновено, слънцето подигравателно ме гледа как се влача по баирите. Трета стена. Стоварвам се тежко на земята, отпивам от водата в раницата и започвам да смятам – калории, температура и колко вода съм изпил. Увеличих приема на храна от 60 минути на през 45, а водата – почти два пъти по-често на по-малки порции.

Боли.

Станах насила и започнах да се влача по баирите. И тогава дойде онова полурелигиозно усещане за лекота и сила. Прикапаха първите капки дъжд. Сложих си телефона във водозащитен плик и тръгнах смело напред. Тогава трябваше да се досетя, че делюзията не е породена от дъжда, а от последния сигнал с който тялото ми каза, че ще последва още една стена и този път няма да мога да я прескоча.

Седемнайсти километър. Изкачването ще започне всеки момент. Остават ми 7 километра, които без значение през какви баири мина с колелото ще ги изкарам за минути. В бягането е различно. Там боли повече, колкото повече крачки се натрупват толкова повече натежават на душата и очакваш скоро да се скърши.

Пристигнах до предпоследната контрола. Казаха ми, че има чешма на около 200 метра в страни, запътих се натам и ето, че света започна да се пълни с цветове и аромати отново. Имаше огромна чешма с чудовищен дебит. Напълних вода, измих лицето, но не издържах и влязах в нея. До колената. Усещането беше нещо средно между болка и най-хубавото чувство на света.

Тръгнах нагоре. Три часа и половина катерих най-абсурдния връх, който съм катерил някога. Болеше, беше нечестно стръмно, заваля дъжд и температурите паднаха с няколко градуса. Спирах на всяка трета крачка. Болеше като дишах, като стъпвах, като спирах, дори като си движех врата.

Три часа и половина ми отне да изкача връх, който беше покорен предния ден за рекордните 23 минути.

Бързах, но не можех повече. Физически и психически не можех. Нещото в мен се счупи и спрях. Нямах нито желание, нито сила да продължа нататък. Това, което не можах да строша през над 12 000 км. на колело последните 3 години, всичките лекции на които съм бил на ръба, всички неща в личен план. Нищо не беше ме пречупило. Дори и 30-те часа колоездене. Нищо. Освен една купчина камъни и 6 часа бягане. Почувствах се унижен, че съм позволил да стигна до тук. И исках да умра. По философския начин, сигурно, не знам. Исках да легна, да затворя очи и да се събудя в нас. Искаше ми се никога да не бях искал да се запиша, никога да не бях губил. Никога, никога.

Тогава се срещнахме с Ники Томов, питах го колко е часа и той ми каза – “16:00, защо?”. И се случиха две неща, които винаги се случват по каналния ред когато стане време да съм на място на което не съм:

  1. “Изгубих” си казах. На часове от финала съм, бягах часове, боли;
  2. “Спечелих” си казах толкова тихо, че да не ме чуе никой. Най-накрая съм свободен от часовника, от финала. Вече мога да спра, да си почина и да приключа когато поискам.

Просветляващото чувство с философията на бревета (велосипедно каране на дълги разстояния, обикновено от 200 до 1200 км БЕЗ състезателен характер), който винаги е казвал, че не е нужно да се състезаваш с другите, а само със себе си. И че никога състезанията не са ме интересували. Всъщност се опитвам да надвия себе си и онзи около 1400 грама между слепоочията ми и никой друг.

Ако трябва да съм честен дори и да бях на финиша 30 минути по-рано сигурно щях да се спра и да изчакам някой да финишираме заедно. В духа на бревета, в духа на човешкото, а не освирепялото състезателно темпо. Не бях там за това.

Бях отново на върха на Коджа Кая. Този път той ме покори. Настани се с цялото си величие и тежест удобно в мен и пречупи нещо, което доскоро смятах, че ще е много по-трудно за чупене. Застоя се, огледа се и запечата в мен няколко невероятни гледки, дъжд и желанието да разкажа тази история на вас.

Последва крайно болезнено едночасово слизане и финал.

На 300-400 метра от финала хора започнаха да ръкопляскат, да свирят и да окуражават, обявиха ми номера (261, нали помните?) и … финиширах.

На 2 крачки зад финала ме чакаше Златина. Отпуснах се на нея и се разплаках.

Другата година ще се видим пак, Коджа Кая.

 

И нещо извън разказа – организацията, провеждането, маркировката и всичко беше на толкова високо ниво, че не знам как е възможно без спонсори и само на такси за участие да се случи нещо толкова красиво, организирано, добре популялизирано и технически над високите ми очаквания (например интеграцията с race-tracking.org и следенето в реално време на участниците).
Вие, добри хора, сте страхотни.

Можете да видите всичките снимки от събитието в тяхната страница.

 

Note – този тип бягане с голяма денивелация се нарича skyrunning, сметката за етажите е правилна (1400/3 с малко отклонение от 6.66 за да охладя емоциите на стоителните експерти относно стандартите в строителството) и да – и ти можеш да го направиш. Не е невъзможно за един сравнително обездвижен 100 килограмов QA (да, салих 5 кила последните месец и нещо, йес!). За техническите хора – средния ми пулс е 150, максималния – 180. В петте HR зони съм както следва:

  • Zone 5: 4% (най-висок пулс)
  • Zone 4: 57%
  • Zone 3: 28%
  • Zone 2: 11%
  • Zone 1: 0% (най-нисък пулс)

30.04.2018

След всичките емоции покрай карането и лекцията дойде време за спокойна седмица в която исках просто да чета и да лягам рано.
Но плановете са за слабаци. От миналата сряда до вчера всяка вечер имаше биросмучене. То не бяха афтърпартита, но не беше излизане с колегите, последните 2 дни бяхме на гости, снощи се видях с приятели и днес вече е време да си кажа стоп на бирите, че тоя черен дроб сигурно като ударя 2 чаши вода и се изненадва.

Вчера излязох за една бърза тренировка и тя излезе наистна бърза. Реших да си измеря максималния пулс за да настроя добре Polar-а си и … направо се изкъртих. 182 беше абсолютния максимум, а тренировката ми беше направо убийствена. Това не беше особено приятно докато карах, но като слязах от колелото беше доволно и мазната усмивка веднага ми се лепна на челото.

 

In other news:

!. Северна и Южна Корея обявиха премирие! Това ще го има в учебниците по история

  1. WeWorkRemotely купиха wfh.io. И понеже няма НИТО ЕДНО МЯСТО в което пише за това освен мейла, който получих го поствам по-долу. А идеята да redirect-ват wfh.io към weworkremotely е гениална.

We have some very exciting news: WFH.io is now part of the We Work Remotely Family!
The Work From Home website will now be redirecting to our website: We Work Remotely. We’re super excited about the amazing community around Work From Home, and we’ll continue the great customer service in the name of continuing the remote work revolution!

 

2. Публикувах си поста за Code Week Varna 2016, който понякаква причина не бях. И последно, добавих и минусите, които явно не бях дописал преди година.

3. От Varvy правят някакви скандални tutorials. И понеже последно време интереса ми е насочен към performance testing ми попадна тяхна статия, която е скандална. Препръчвам я на всички;

4. И една статия за performance testing с Gatling;

5. И сега нещо интересно – хакери са успели да хакнат My Ether Wallet. Интересното е, че не са хакнали сайта. Как може да стане това се досещате – направили са BGP hijacking.

В много общи линии BGP протокола е в помощ на DNS. Когато направим запитване за, да кажем nedko.info, правим първо DNS lookup, който resolve-а IP-то, а BGP протокола се грижи за коректното рутиране на пакетите до нас.

После е лесно. След като посетителя отвори сайта се пренасочва към огледалното му копие. Вднъж логнати оттам идва и тоталния контрол, който атакуващия може да осъществи към вашия акаунт сексовете. Ако ви е интересно пишете да разкажа в отделен пост за този похват;

6. Новината на годината е, че Oracle тихомълком анонсираха, че от Януари 2019 бизнес потребителите им ще трябва да заплащат лиценз, а от 2020 (най-рано според тях, но всички знаем какво значи това) – и обикновените потребители. В офиса говорихме по темата и позицията на част от колегите е, че най-вероятно искат да бъдат алтернатива на все по-развиващия се отворен свят на .net да кажем;

7. Един страхотен инструмент, който ми спаси гъзът тия дни беше crontab.guru. С него човек може да разбере crontab мааалко по-добре. Има си и примери, които правят задачата приятна за изпълнение.

 

P.S. Ако този пост ви се стори разхвърлян и странен не сте в грешка – пиша го в продължение на сигурно седмица добавяйки това-онова в него. Накрая стана работата стана return return breack.

Успях!

 Най-накрая, след два неуспешни опита от минали години за 200 км + 300 км за два дни успях да финиширам в контролното време.

 

Кратката равносметка е:

  • 500 км за два дни – явно е възможно за 105 килограмов човек НЕтренирал последните 6 месеца;
  • Общо почти 12 000 калории заминаха за  двата дни;
  • Направих над 25 хранения уикенда (каква мечта, но без да кара човек… :D) включително над 10 гела, много сладко, изотонични напитки, над 10 кафета и по груби сметки около 10 литра изпита вода;
  • Не само краката са важни, а и инатът. Според мен последните ~30% от втория ден беше абсолютно нелогичен и нерационален за моите мускули и само на едната проклетия го изкарах;
  • Ръцете болят не по-малко от краката;
  • През деня температурите стигната до над 20 градуса, вечерите паднаха до около 5. Това с една и съща екипировка, много е трудно човек да уцели правилната комбинация;
  • Имайте предвид кучетата. За 2 дни ме гониха на десеттина пъти български и румънски торби с косми и кокали. Не е яко ако е тъмно като в гъз и от полето се чуе бягане на 2-3 кучета и лай. Но ако човек е подготвен нещата са по-лесни. И един от най-важните уроци – ако ви гонят НЕ ритайте или размахвайте ръце, защото ще изгубите баланс и оттам ще стане по-голяма беля;
  • Добър фар и стоп са не само задължителни, но и животоспасяващи. Ако дадете 20 лв. за китайчета, които са малко по-слаби от църковна свещ и сте на 60 км. от дома чувството не е приятно. Не съжалявам и за секунда за инвестицията за моите. Жилетка и каска са абсолютно задължителни също както и power bank;
  • И последно – болеше. Боляха стъпалата, краката, гъза, ръцете (пръстите ми са още изтръпнали) и рамената. Психиката на човек при такива разстояния са изтънена и разклатена, готова да се разпадне при всяка миниатюрна преграда. Това е сигурно най-трудното – да победиш себе си.

И така, за изминалата седмица сбъднах една моя мечта, която преследвам прекалено много време, а тази – ще се изпълни друга моя, професионална мечта, която доскоро не вярвах, че ще реализирам.

Stay tuned.

500 км на колело за два дни

Е – дойде времето да напиша редовното си обещание, че ще изкарам Варненски бреветен уикенд – Събота са 200 км., а Неделя – 300.

Пиша това, за да има какво да ме държи на крака (гуми) докато изстисквам последните капки енергия. Предния път се отказах на половината на втория ден (общо 350 км за двата дни), но този път съм вдигнал ината с поне 3 левела.

За съжаление няма да мога да stream-вам както правих на голямото ми приключение, но пък ще напиша по-подробен блог пост за това.

Седмица по-късно ще бъда в София като лектор на QA: Challenge Accepted 4.0 и се вълнувам страшно много и за това.

 

И за не е непълен този блог пост ще отговоря и тук на хората, които питат “Защо го правя”.

  • Правя го заради себе си;
  • Правя го за да бъда във форма;
  • Правя го, за да видя до къде мога да стигна. Изтръпналите ръце, тотално отказващите крака, глада и желанието за вана и пържола и топла прегръдка;
  • Правя го за да покажа на хората, че спортът е нещо прекрасно и че всеки го може;
  • Правя го заради тишината, която се натрупва като дъждовна вода. Луксът да нямам хаос между ушите, луксът да реша дали искам да мисля нещо различно от това, което правя точно сега, в този момент, лукса да съм сам, аз да определям своя път;
  • Правя го за да изпълня обещанието си към теб, че мога да направя това, което правят малко.
  • Причина да прочета пак своето “Не мога?” без да се чувствам гузен.

04.04.2018

Вчера излезе WordPress 4.9.5.

А Speedy са хомосексуалисти – имат гениалния план за изпращане на пратки за 2 дни. И пратката идва на следващия ден, стои ЕДИН ДЕН в техния склад и на следващия ти я носят.

 

In other news:

  • Оказа се, че Chrome сканира локалните файлове. Повече информация – в статията;
  • Жлъч говори пред chronicle.bg;
  • Ahrefs правят един анализ на над 170 милиона сайта и ни показват малко статистики за тези, които използват машините ни да копаят криптовалути. Най-големия играч в това отношение е coin-hive, който води класацията с почти 94%. Ако се загледаме в списъка с топ 20 сайта две неща правят впечатление:
  • Side note към горната точка – можете да блокирате съвсем успешно тези JS maining scripts с uBlock или AdBlock;
  • Понеже ще сменям скоро гумите на Ситроена и потърсих малко ревюта за летни гуми. Та ако решите – списъка на ADAC за 2016 (не намерих за 2017) за 185/65/15 можете да видите тук.

03.04.2018

Поръчах си Polar V650 и нямам търпение да го тествам! Ще пиша моите наблюдения по-натам.

In other news:

 

Преди няколко години попаднах на фотограф, който заснима и разказва историята на жена си, която страда от рак на гърдата. Ся такива разкази ще кажете, че са лигня, че натоварват излишно, но вижте света света на Angelo Merendino и разказа му за една любов, която не умира. Самия той говори на TedX и разказите му са пълни с любов. Та да не забравяме за хората около нас и че не всичко е вечно, както си мислихме като деца.

 

И последно за днес, цитат на деня от Дийкстра – “Selecting a tool first and then trying to fit it into an existing software development and testing process is a bit like buying a horse and then realizing you live in an apartment on the twentieth story of a Manhattan skyscraper: probably not such a good idea.”

31.03.2018

Днес направих първото си по-голямо каране за годината. Отидох до Балчик и обратно или общо 90 км. Този път въртях умерено и без да се самоубивам по баирите. Целта на упражнението беше да видя как се чувствам на колелото, да видя дали ще мога да си контролирам поривите да въртя на максимум сили и да тествам Garmin-а, който ми подариха наскоро.
За сега всичко е ток. Ще гледам тези дни да направя няколко последователни дни с дълги карания за да мога да видя как ще ми го понесе тялото и ако всичко е както очаквам ще се пусна на първия ми за годината бревет – Варна 200+300.
И да – това са 200 км в Събота и 300 км на следващия ден. Миналата година опитах и се справих добре на 200-та, но на следващия ден бях дроб и не финиширах на 300-та.

Тази година целта е да се науча как да възстановявам бързо (все пак 500 км. за два дни го изискват), да приемам правилната храна по време на движение и най-вече да си контролирам силите за да не тръгна на спринт първите 20 км и после да лазя докато не дойде момента в който искам да умра :)

 

Те така.

In other news:

Замина си Стивън Хоукинг

Както вече разбрахте, днес IQ-то на света падна рязко. Всички се правим, че знаем колко голям е бил, но лично аз не мога да разкажа повече от 1% от това, което той е направил. И все пак е бил badass. Защо? Освен, че е гениален Хоукинг притежава още няколко неща, които прекалено малко хора имат. Едно от тях е, че през 60-те години, когато го диагностицират с ALS му казват, че ще живее още няколко години. Почина 50+ години по-късно вкопчил се в масивния клон на любопитството и нуждата да разгадае колкото се може повече загадки докато е жив. И успява. А теориите върху които е работил са:

Няма да ви копирам информацията от Wikipedia , защото е тъпо. Но не мога да не се сдържа да кажа, че това е един от най-известните съвременни учени, които ги е грижа и са толкова популярни извън специалистите в неговата област.

Книгите, които издаде (или участваше в издава) заслужават да бъдат изчетени и аз със сигурност ги мятам скоро:

 

И последно, обещавам, искам да цитирам големия Самуил Петканов:

IQ-то на човечеството падна наполовина

ЗА ЩАСТИЕ САМО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ – Видът homo sapiens sapiens се върна на библейските си нива на разум считано от рано тази сутрин.

Това се случи, след като цивилизацията загуби един от онези свои представители, който въпреки невъзможността да се преметне през лост впечатляваше всички с физическото си състояние половин век повече, отколкото бяха прогнозите.

Резкият спад в умственото ниво на вида, измислил неща като “София: Ден и нощ” и същевременно “Черни дупки, бебета вселени и други есета” надали ще доведе до особени катаклизми и Вселената ще продължи да си вселенува.”

 

Господ в паника: Само Хоукинг знаеше как работи цялото това Нещо

АМ ГОРЕ – Всевишният изпадна в паника, след като професор Стивън Хоукинг спря да съществува рано сутринта вчера.

“Само той знаеше горе-долу как работи всичко това, което аз създадох в един от своите пиянски периоди” – завайка се Господ.

Той нерядко е ползвал знанията на Хоукинг, за да поддържа Вселената в сравнителен порядък и в някаква степен логична.

 
“Сега, ако нещо се бастиса, кого да питам? Някой професор от Библиотекарския ли? Не е хубаво това, вече ме е яд, че тая работа със задгробния живот я лансирах само като шега за глуповатите” – кахърен бе Създателят на Северното сияние, гравитацията, проказата и инстаграм профила на Николета Лозанова.

Единственият вариант с поправяне на Вселената сега е тя да бъде застрахована, но Бог смята, че застрахователите ще го изпържат и винаги ще казват, че щетите са по негова вина поради небрежност.

 
 
 
Не почивай в мир, а бъди сред звездите, намери отговорите и се усмихвай в някоя галактия, so far away.
 
 
 
P.S. Хокинг е известен и с това, че е забавен и много ироничен (основно със себе си).