На вашето внимание – Оги.

Отдавна не съм писал за него. Оги е обичлив, танцувален и обича да хапе (като побеснял пинчер). Обича да се гушка и не обича да му сменяме памперса в колата.

Преди седмица бяхме на гости на баба и дядо с Оги, Борко и Зуза и на връщане стана малка беля от памперсен тип. То хубаво, обаче Оги е като Армен Назарян през 2000 г. в Сидни – прилага ключове, избягва ловките ми опити да го хвана за краката да не се омаже целия и като цяло не е почитател на цялата тая работа със смяната на памперсите.
Да, обаче около с. Църква рецепторите ми блокират от нежния аромат на ядрено гориво и блато и трябва да отбием докато Борко спи, което си е хазарт от най-високо естество.
Вадим Огито навън, обаче понеже е жилаво копче ни е ясно, че в колата шанс нямаме. За това правим като всеки нормален родител – Златина държи Оги във въздуха, аз му махам панталонките, бодита, памперса, мислено припадам около 6 пъти, вадя морките кърпички и бам – те са се трансформирали на сухи такива. Какво ще правим сега? Еми чистим, не мога да го избърша в асфалта (помислих си, но не би било много ефективно). Чистя, а очите ми са пълни със тъга и горест, мухи започват да ни обикалят.
През това време минават около 5-6 коли и всички зяпат сцената в която все едно полагаме Оги на някое божество. Може и да са звъняли на ченгетата, но никой не ти потърси в последствие.
Оги е доволен, че е било смешно, а аз вътрешно съм сгърчен, защото знам, че Борко 100% е събудил, отварям врата и шок – човекОТ спи. Учудени сме аз, Злати, Оги и 5-6 мухи, които започнаха да ни обикалят. Айде турбо режима на поставяне на бебе в детско столче, Златина търси торбичка за да прибере памперся, тя отдавна е на някакво по-добро място в което пият кафе с Мат Диймън и си говорят за последните му филми. Мятам се в колата, първа, газ и … Борко се събуди 5 минути по-късно.