Бааах мааму – никога през живота ти не съм вярвал, дори и за миг, че ще има опашка за книга.
Бах мааму и опашка.

Бах аз тоя успех.

Та, влизайки в културните релси в които искам да се натъпча бих казал, че Г.Г. освен, че е великолепен е и гениален. Наградата му Booker International взе, че започна интензивно за човърка с нокът коричката от рана на average Joe (Ivan в случая) и този същия реши, че може да си купи книга. И излезе, и чака на опашки, за книга, за бога.
За книга.

Същото направиха и четящите хора. Но по опашките, поне по снимки и разкази оставам с впечатление, че не са само такива.

Ако си мислите, че Георги Господинов успя да спечели награда (дори и една от най-престижните в света) грешите. Спечелихме всички.

Христо Блажев, главен редактор в издателство Сиела, писа, че от 30+ години такива опашки за книги е нямало. Не съм сигурен дали е така, но съм склонен да му повярвам.

Великопелен Г.Г., великопелно (но натъртващо, удрящо шамари, после галещо, после ритащо в слепоочието, после бъркащо с пръст в очите) Времеубежище.

Знаете ли, винаги съм се страхувал от това да загубя разсъдъка си, да изгубя спомените, които съм градил през годините. И точно там Г.Г. е насочил своя остър ум. Точно там той е закопал надълбоко и ни е дал и решение и проблем в едно.

Заглавната снимка е от страницата Етюдите на София, отново един великопелен автор, но на снимки и емоции. Ако не сте попадали – препоръчвам с три ръце и осем тестиса.