Tag: Един Недко разказва

31.05.2023

Бааах мааму – никога през живота ти не съм вярвал, дори и за миг, че ще има опашка за книга.
Бах мааму и опашка.

Бах аз тоя успех.

Та, влизайки в културните релси в които искам да се натъпча бих казал, че Г.Г. освен, че е великолепен е и гениален. Наградата му Booker International взе, че започна интензивно за човърка с нокът коричката от рана на average Joe (Ivan в случая) и този същия реши, че може да си купи книга. И излезе, и чака на опашки, за книга, за бога.
За книга.

Същото направиха и четящите хора. Но по опашките, поне по снимки и разкази оставам с впечатление, че не са само такива.

Ако си мислите, че Георги Господинов успя да спечели награда (дори и една от най-престижните в света) грешите. Спечелихме всички.

Христо Блажев, главен редактор в издателство Сиела, писа, че от 30+ години такива опашки за книги е нямало. Не съм сигурен дали е така, но съм склонен да му повярвам.

Великопелен Г.Г., великопелно (но натъртващо, удрящо шамари, после галещо, после ритащо в слепоочието, после бъркащо с пръст в очите) Времеубежище.

Знаете ли, винаги съм се страхувал от това да загубя разсъдъка си, да изгубя спомените, които съм градил през годините. И точно там Г.Г. е насочил своя остър ум. Точно там той е закопал надълбоко и ни е дал и решение и проблем в едно.

Заглавната снимка е от страницата Етюдите на София, отново един великопелен автор, но на снимки и емоции. Ако не сте попадали – препоръчвам с три ръце и осем тестиса.

НАП експириънс 101

Трябва да попълня една бланка за която трябва да декларирам и че нямам задължения към НАП и днес остана време отивам, вътре 5000 човека с разстояние един от друг между 5 и 10 см, питам, казаха ми да отида на гише 20, там няма никой, тази от 19 гише ми вика

– Kо искате?? (20 минути преди обедната им почивка).

Обяснявам аз докато скърцам със зъби, тя ми казва

– Идете на 21 гише (където няма никой).

Леко червен на 23 гише намирам един мъж, който богу изглеждаше така все едно нямаше идея къде е и какво трябва да прави. Излезе любезен (смисъл, че не въртя очи и не ми се кара или говори постагресивно), обяснявам му аз за какъв уй съм там и той

– Еми да и аз

– ??? и той –

– Кое не разбрахте?!? и аз

– ?!?, гледа ме гледа като болна коза.

Обясних му пак същото, но на 0.9х скорост. Разбра, вика

– Пуснах справката ама … имате задължения.

– Нали за това съм там бе! мисля си аз докато скърцам със зъби.

Питам любезно:

– А какви задължения имам и цитирам единствената информация, която получих от НАП за моите задължения:

– Еми от общината нещо, глоби ли, наказания ли нямам идея ама 20 кинта са така, че ги пускам за плащане и аз:

– Ама … какви са тия и бях срязан както  Анакин реже глави с лазерния меч и се спрях. И тоя

– Готово!

– Кое?

– Еми плащането, готови сте!

– Как е готово като не съм ви дал картата си?!? и тоя

– !!!, аз:

– ?!? Аз на свой ред и тоя

– Идете на гише след 25 и преди 30 за да си го платите и после при мен.

– Ок
Отивам и срещам жена на прага на менопаузата, която така е яхнала метлата, че ме intimidate-на моментално все едно видях учителката си по литература в средното училище. Просъска ми (3-4 минути преди обедната им е това все пак) и аз смачкан като картоф ѝ обяснявам и таз жена за сигурно 20 секунди ми взе ЕГН-то, направи справка, разпечата я и ми каза къде да разпиша. И я питам

– Това ли е? и тя

– ?!?, аз

– ???, тя

– Айде следващия!

Ок викам си, отивам при бот №1, че нали ми каза да отида при него, отивам и той

– ?!?, аз

– ???, той

– Какво искате??? с глас на много, много бясна учителка в средно училище и аз

– Еми нали ми казахте да дойда и тоя

– Тръгвайте си, няма нужда да идвате тук!

И така, платих си борча към общината-майка, попълних формуляра, който е супер dodgy и сега очаквам от счетоводството да ми върнат 45 мейла с грешки и препоръка да отида да се лекувам в някой санаториум.

Ако можете го направете електронно, а до тогава – да идва Божо и да ги рефакторира, че всеки пък си е приключение (особено в КАТ, но те са за друга тема).