Първо – честит празник на буквите. Днес научих Борко какво е буквичка и му обясних, че днес празнуваме това, че ги има и ни помагат толкова много. Борко самия изрецитира (почти) всички гласни буквички в нашата азбука и гордо каза -“Дааааа”.

Но празникът като празник нямаше как да е същия, точно на 24.05 (всъщност няколко минути преди 24, но да не издребняваме). На тази дата за пръв път в историята на International Booker (нещо като Оскарите, но за книга) я спечели българин. Може би най-престижната книжна награда в света, хора. Не е като някое читалище да я е подарило. Г.Г. с превода на Анджела Родел си я спечелиха съвсем сами.

За книгата, Времеубежище, с много сполучливия превод Time Shalter, мога да кажа неща, но вероятно учителката ми по БЕЛ няма да е щастлива да ми чуе брътвежите. Това, което остана в мен e нуждата от носталгия, копнежа за “преди”, за любовта за която не подозираме, за тихото убежище (времеубежище) в нашите детски стаи, дори и когато сме вече стари, за същите тапети и бонбони, за хората, които не искат да се разделят с това време, за бъдещето, за това как историята не е само това, което ни се е случило, а и това, което ни е останало в главите и ние сме си създали илюзията, за всичко, за Гаустин, за фасетъчните стаи, които са близо, но не се докосват. За нас, за нашите деца и нашите родители.

Господинов е фина и комплексна душа, един поет, който сякаш е извън нашето време, който само определя пътя си и върви целеустремено напред. Неговия Естествен роман, Физика на тъгата и десетките му разкази и стихове бяха горивото, което възпламени моето желание да пиша.

И един съвет – ако ще четете Времеубежище се убедете, че сте в правилния майндсет, дайте си време и търпение и му се насладете. Защото ще остане във вас, обещавам ви.