v 0.7 | "Chaos is inevitable and somehow enjoyable"
Няма за къде да бързаме, няма за къде да отлагаме.
Later, the coffee gets cold,
Later, people grow up,
Later, words go unsaid
Later, you loose interest,
Later, opportunities slip away,
Later, the day turns into night,
Later, you regret not doing something,
Later, life goes by…
And you had the chance.
Before the Coffee Gets Cold by Toshikazu Kawaguchi
Днес е празник – Жлъчката мачка без да е спрял от го-ди-ни. И колкото повече време минава става все по-добър!
Май беше време да си рестартирам nginx-а след 6 месеца работа
Както и малко под 200 дни uptime от последния рестарт:
Howdy dear visitor.
In this page you’ll find the repo with the code I’ve used to create the presentation for Wordcamp Europe 2026.
Everything is dockerized so you can run the exact setup I used to present locally on your PC.
Note that the repo is under GPL license, such as WordPress itself. I firmly believe in knowledge sharing as the only way to keep ourselves better.
Щях да пиша нещо за WordCamp и колко се вълнувам от цялото нещо, но видях, че е минало 00:00 часа и – честит ден на детето.
След всичката гняс, която ям от 2 години и повече след развода още стои в мен искрата на детето в мен, макар и по-бледа от всякога.
Но не се отказвам лесно. Хвърлям се в приключения, борим се с децата в тревата в двора, смеем се когато някой пръдне и се изненадвам на моите набори (и по-млади), които го нямат този живец.
Колкото и трудно да е три неща трябва да са в центъра на всеки човек:
Та честит ден на детето.
Откритието на деня. Нещо изискано като праскова и вино от Сотерн. Но за да има смисъл и за вас горното сравнение оставям този великолепен диалог между Mythical Kitchen и Алтън Браун в който си говорят за храната и за бащите.
А Тами Нелсън сама по себе си е бижу, която наподобява на смесицата между една от любимите ми песни изобщо, тази на Iyeoka, която идва със абсолютната нежност, на грубия глас на Kovacs и може би мааааалко на Bet Harth като и трите са в свои собствени категории.
Май малко се увлякох. In other news – нов епизод на подкаста ще има, пиша сега скрипта!
Don Lee speaks about Xiaoman – small fullness
When the moon reaches its full it starts to wane.
When the cup of tee is full it starts to spill.
And when power reaches its peak it starts to decline.
Както писах преди време, че нещо голямо се задава – ще бъда лектор на WordCamp Europe 2026!
Ще говоря за две неща, които ме бутнаха напред в моята кариера и за които говорих на Cybersec usergroup-а на dev.bg, на OpenFest 2025 и сигурно на още много места – WordPress и Security.
Всичко започна преди доста годни (домейна към момента е на 19 години така, че няколко месеца/година след регистрацията) с една Joomla! която в последствие ме вкара в web development-а, но след редица грешни решения на Joomla дойде време да се разделим и минах към CMS-а, който бута малко 43% от ЦЕЛИЯ (видим) Интернет и 62% от CMS пазара.
С годините мигрирах от споделения хостинг на superhosting.bg (преди да ги купят) към Vultr, след това на моя home server (vortex и marvin) и накрая, от вече няколко години – в DigitalOcean. И понеже не обичам да НЕ оптимизирам неща покрай себе си ми се струваше, че 1GB RAM и 1vCPU са прекалено много за един клет блог така, че реших да се насоча към кеширане, FPM, mySQL оптимизации и още много малки и големи трикове. И изведнъж видях как се освободиха значителни ресурси. А после дойде и downscale initiative-a и сега блога, cdn-check и още няколко проекта си живеят съвсем комфортно на 1vCPU и едва 1GB RAM:
Тоест 430МБ RAM на разположение (available) и пог-оре виждате натовраврането на CPU-то.
Та когато видях, че WordCamp Europe, най-голямото WordCamp събитие в Европа и едно от най-големите в света, имат CfP (Call for Papers) реших да се включа с тема, която ми е близка – как да натъпчем колкото можем повече WordPress в малък VPS.
И демото щеше да е просто – щях да използвам вече направеното в dev.bg workshop-а за сигурност, което както и бях обещал, живее тук – https://github.com/NedkoHristov/WordPress-Security-or-keep-yourself-positive-dev-bg-webinar (и е под GPL лиценз, така, че няма проблем да си го вземете и използвате и вие), да емулирам малко постове, WooCommerce плъгини и още малко неща и кот-такоа.
Накрая приключих с цялостен docker compose, който вдига nginx + mariaDB + apache + k9 + playright + grafana/logi/prometheus, абееее 100000 неща. И съм доволен. Дори имам скрипт, който следи за точно определено събитие за да направи правилни screenshots за презентацията. Този път съм доволен то себе си, ти да видиш.
Събитието ще е в Краков, Полша и е второто ми такова извън страната за тази година.
Доволен съм.
Линк към LinkedIn поста
Е – най-накрая го постигнах. С ръка на сърцето мога да кажа, че съм в най-лошата форма в живота си.
И не преувеличавам – на медикаменти за кръвно и пулс съм от много време, бях на ръба на инсулиновата резистентност (бях, но не съм си правил скоро изследвания), ментално съм до никъде. Единственото, което имам са децата и съответно хвърлям всичката си енергия там.
А това е смазващо. Особено като си дойдат при мен и видя понякога каква деградация е било и се отчайвам от всичко. Нямам думи да опиша колко жестоко разочарован съм от себе си, от златина, от света и живота си като цяло.
Нямам абсолютно никакво желание да продължавам напред в каквото и да е отношение. Никакво.
Идвам да кажа, че marp е жесток инструмент! Ей сега разцъквах покрай слайдовете за конференцията за която ще пиша скоро и попаднах на този инструмент. Може да конвертира MarkDown файлове в много неща две от които са PPTX (powerpoint), PDF или направо в HMTL. Това ще рече, че мога да си променям SLIDES.md файла и при commit или PR може да пали pipeline, който да генерира презентацията в няколко формата.
Скоро ще пусна лекцията заедно с md файла и инструкции как да си ги направите в нужния формат.
