Онзи ден се разхождахме с децата по “Алеята на книгата” и взех една енциклопедия на Борко и боички на Оги.
И Борко ме попита – “Тати, на теб коя ти е любимата книжка?”
Замисли ме, защото консумирам доста (имам 40 книги от началото на годината с прогноза да направя 60+ до края на Декември), но не винаги попадам на нещо наистина запомнящо се.

И се замислих, че може би една от най-значимите за мен книги е тази с която открих Георги Господинов – “И всичко стана луна” и тази, която ме бутна (направо ритна по стълбите) да пиша “Нощта в действие”. След това дойдоха още няколко много ценни за мен книги, но последната, която откровено ме разтърси беше “Градинарят и смъртта”, пак на Г.Г. Толкова фин разказ за една смърт не бях чел. Г.Г. е великан.

In other news тази година съм във форма на червей и почти не успях да тренирам. За това пък за Дунав Ултра се записах за 5 дни с личен таргет по 230 км/ден. Ще е много по-спокойно, приятно и дори ще имам време да разгледам какво става около мен (плюс минимално нощно каране и спане на легло, а не на земята :D ).