Category: Блогинки

24.01.2023

Ако ще се залавяте със self-hosted версията на Okteto, която предлага всички удобства пред SaaS версията им ето и мояв 5 изречения:

  • Документацията по self hosted версията е outdated;
  • Подкарва се учудващо трудно;
  • Не можете да го подкарате на повече от един домейн ако имате нужда;
  • Wildcard certificates обикновено поддържат до първия поддомейн, например sub1.nedko.info. Вече okteto.dev.nedko.info (както трябва да е по тяхна конвенция) ще плюе невалиден сертификат, което е решимо, но досадно.

Основните места от които можете да намерите сбита информация освен в тяхната документация (която за self-hosted service не е супер):

23.01.2023

Добра новина… за всички мои врагове, както казваше брат ми навремето :D
Вчера от лигавщини докато бяхме навън с Борко се наведох да го целуна по челото и долу-горе там останах. Сецнах се и едва-едва се добрахме до колата. Снощи цяла вечер пруфтях като парен локомотив, а днес положението направо беше плачевно, щом се наложи да шибна един аулин особено …

11.01.2023 – Поля от слънчогледи

Добре де, Димо ми се заби в главата тези дни. Димо от ПИФ, който си замина. И някак бях забравил колко много харесвам ПИФ и колко ми липсват спорадичните им концерти във Vintage33. Имаше няколко песни, които си имаха свои “концертни” версии, които бяха по-малко шлифовани, с повече чувство и като цяло по-живи.

Поля от слънчогледи

Гледат към слънцето

Поля от слънчогледи

Хиляди малки слънца

Гледам и аз

Ябълка и праскова

Устни затворени

Сняг и ябълков цвят вали

Чисто и бяло

Никога не ще се стопи

Няма изток от рая

Посей, огледай болката и отрежи.

Поля от изгорели малки слънца

Поля от присъдени болни цветя

Поля от изгладнели любовни сърца

Поля от слънчогледи бели петна.

P.I.F. Поля от слънчогледи

Припомня ми за годините в които пишех. Малки думички, натежали от значение, от любов. Малки прашинки от душа издухани някъде далеч от вятъра.

За да не стане прекалено тъжно за cover слагам една идиотска снимка на мен и Златина в поля от слънчогледи.

09.01.2023

Днес е шантав ден. Борко започва ясла и го водя, отивам на работа, работя, дейлита, билдове, взимам го, водя го в нас, отивам в офиса, срещи, билдове, докери, става 7-7 и нещо, прибирам се – акота, памперси, къпане, спане, помощ на Злати и накрая – 2 бирички с God of War: Ragnarok.

Убеден съм, че след няколко години ще осъзная, че това са ми били едни от най-щасливите мигове в живота. Не от онези при раждането на двете деца или като се оженихме със Злати, а онези периоди, които са една страхотна забързаност.

А музикалния поздрав за днес е кавър, който е толкова мазан, че го слушам от половин час – тоя брутаааален синхрох, бийтбокса, как преливат гласовете им един в друг и как се включват са божествени. Цялата акапела е нещо извънземно за мен.

05.01.2023

Ако някога ви се случи да се логвате в (private) docker repo и тръгне да ви гърми с:

It reports: Error saving credentials: error storing credentials - err: exit status 1, out: status code not OK but 401: {"detail":"Incorrect authentication credentials"}

Първото нещо, което искате да направите преди да променяте конфигурацията в ~/.docker/config.json е да направите

docker logout

You’ll thank me later. Моя train of thought тръгна към друга посока и изгубих 15 минути докато се сетя да опитам да logout-на преди да дебъгвам по на дълбоко.

04.01.2023

Преди 12-13 години може би Габс ме покани с приятели да ходим във Винтидж33 да слушаме ПИФ и може би от този момент нататък не мисля, че съм изтървал и един техен концерт. Всеки път беше магия, основно защото не бяхме много хора, беше приятелско, виждахме едни и същи лица през повечето време, Димо се раздаваше винаги, ви-на-ги, както и другите от групата. Бяхме се посприятелили с Димо и остатъка от групата. Даже единия път ходихме в Болла и напих басиста им като свиня. И сега всеки път като си пусна нещо тяхно и ме стяга, защото вече няма ПИФ, няма Димо.

Но човек не си заминава ако хората се сещат за него, нали? Докато му пеят песните той още е жив, нали? Дано е така.

In other news:

  • Сам Къри пише за това авто индустрията е направо като разграден двор от гледна точка на сигурност. Така е когато са в “startup” mode – features first, security last;
  • Славчев има нов блог пост, нещо, което ме кара да бъда щастлив, че го познавам.

03.01.2023 – светлина в тунела!

Не съм писал два поста в един ден от бая време, но този си заслужава.

Клиент съм на суперхостинг от 2006 г. или малко след като започнаха да предлагат услугите си. През годините когато използвах cPanel и правих сайтове те ми бяха основния доставчик на услуги (хостинг и домейн). С времето мигрирах marvin към DigitalOcean, а домейните си към CloudFlare, но остана един, който е .be, а CF не ги поддържат още. Та през някакъв период от време имам взимане-даване със суперхостинг.

Мой приятел, който е в web dev бранша и работи с бълграрски клиенти (и предпочита cPanel решенията) ми беше споделил, че качеството рязко е спаднало, особено след като са придобили ICN, hostbulgaria и host.bg и това съвпадна с моите впечатения като цяло.

Но ето, че днес се свързах с тях по повод подновяването на nasam.be и жената с която говорих беше супер ангажирана с моя пробле, помогна ми много и се ангажира да направи малко екстра усилие за да може да сме сигурни, че всичко ще мине наред (.be си имат своите специфични условия за подновяване та за това). Та пиша този пост за да кажа, че супер в суперхостинг явно пак се показва, а това ме кара да бъда щастлив, че на нашия пазар има решения, които могат да ни свършат работа.

03.01.2023

Ще ми отнеме да спра да пиша 2022…

Малко за миналата година – оставаше ми ЕДИН работен ден и тъкмо сутринта по време на дейлито Злати ми звъни по спешност – бъбречна криза. За 8 минути карайки напълно безразсъдно се прибирам в нас, звъняхме на личния лекар, ходих до аптека, но в крайна сметка просто извикахме бърза помощ. Ако ви се наложи, понеже при бъбречната криза единственото, което може да се направи е да се изчака да мине, най-добрия вариант е да звъннете или отидете в Бърза помощ. Там ще бият един коктейл от болкоуспокояващо, спазмолитик и антиеметици. Започва да действа до минути. Повече инфо можете да прочетете тук.

Мина ѝ на Злати, всичко започна да тече по нормалния си път и на другия ден се събудих с отвратителен зъбобол. Запазих час, отидох, прегледаха ме, отложиха часа за 16:00 (последен работен ден за годината, последен час за лекаря, йей). Хайде сега дръж това вадене на зъб и корен, дръж тез 6 шева. 5 дни на антибиотици, йей.

А преди бъбречната криза ден по-рано Оги направи реакция от редовните ваксини, та плака много повече от нормалното.

Та дойде края на годината, всичко се стабилизира и бам – Борко вдигна температура. Вече се чудих дали да не се гръмна, но на следващия ден му мина, предполагаме, че е от ваксината, кояот му биха също.

Абе като цяло беше някакво много “приятно” изкарване на празниците, макар, че имаше и много хубави моменти между кризите.

За тази година съм си решил да си направя един roadmap по който да действам и в професионален и в личен план и да споделям по него своя опит, пък да видим.

Плюс не можахме да запишем последния епизод на подкаста с Митака и Дидо с които щяхме да си говорим за бащинството, но скоро ще го направим и се надявам да си вземете нещо полезно от там.

Docker tips and tricks – choosing the right image

Some time ago I start an article about microservices but I got no time to continue the series. Nevertheless, I’ll publish the first one of the series. It’s a simple yet effective article on how to optimize often tremendous by size images to something that takes a lot less space and therefore can be run much faster.

The original code of a Dockerfile to run quite a simple python app looks like this:

FROM ubuntu:latest
WORKDIR /app
COPY ./app /app
RUN apt-get update && apt-get install python3 -y
RUN apt-get update && apt-get install python3-pip -y
RUN pip install requests==2.27.1
ENTRYPOINT [“echo”,”Hello”]

The result after we build the Dockerfile:

~/repo/docker-articles$ time docker build . -t original:0.1 --quiet
docker build . -t original:0.1 --quiet  0.10s user 0.09s system 0% cpu 35.108 total
$ docker images -a                                                                                                                                                                 REPOSITORY   TAG       IMAGE ID       CREATED         SIZE
original     0.1       27cfff826324   7 seconds ago   438MB

Let’s optimize:

FROM python:3.8-alpine
WORKDIR /app
COPY ./app /app
RUN pip install --no-cache-dir requests==2.27.1
ENTRYPOINT ["python", "hello.py"]

Changes:

  • Update the docker image to a python alpine (use the latest python on lightweight Alpine Linux)
  • Remove install python & pip steps (they come prepackaged)
  • Use –no-cache-dir to save some space

Result:

~/repo/docker-articles$ docker images -a
REPOSITORY   TAG       IMAGE ID       CREATED          SIZE
optimized    0.1       f5036ae50ca7   16 seconds ago   55MB

Build time:

~/repo/docker-articles$ time docker build . -t optimized:0.1 --quiet
docker build . -t optimized:0.1 --quiet  0.08s user 0.07s system 2% cpu 7.027 total

Build size reduced by 155.375%

Build time reduced by 133.291%

Choosing the right image with Docker is crucial. With a simple change, we can save 155% on the container’s size and reduce build time by 133%! With the next tutorial we’ll see multi-stage builds and how we can produce miniature, yet completely working and idempotent docker containers adding just a little more code in our Dockerfile.

14.12.2022

Тези дни много се чудя дали да не изкарам наново Дунав Ултра, който изкарах 2018 г. и писах за това. Пет години по-късно не мога да го изгоня от главата си и остана там като някакъв малък белег, който винаги човек гледа докато се взира в огледалото. И още 2-3 бревета (от общо 20-тина може би?). Но ДУ ми остана в сърцето с планирането, карането, с Пешо, който беше от моя екип, с видинско-врачанската група, с брат ми, който ме взе от Дуранкулак и ми прибра тленните останки във Варна, за Златина, която беше ощетена откъм време заради моите маниакални тренировки.

Снощи четох интервюто на Богдан Кирчев и да кажем, че може би беше последната капка за да се надъхам до последно пак да се кача на колелото.


А какво е нужно за да мога да изкарам пак Дунав Ултра?

  • Тренировки за обем и скорост. Предния път средната ни скорост беше около 24 км/ч, което е много добре и над очакванията ми, но тази година ако съм в солово участие трябва да се боря за около 25.5км/ч-26км/ч
  • Няколко ултра карания за да мога да идентифицирам къде и кое ми куца. Например в последния ми бревет установих, че имам лимит от около 50 км. в които мога да карам без да почивам
  • Сваляне на личното тегло. В момента съм 108 кг. и физически изглеждам плачевно. Технически до Септември мога да сваля в реалистичния спектър 10 кг, а в оптимистичния такъв – 20 кг (по 2 кг месечно или по 250 гр. на седмица). Личната ми цел би била 95 кг.
  • Да намеря някой, който да ми се навие на акъла и да кара сервизния автомобил 48 часа
  • Технически ъпгрейди от типа на нов GPS (Garmin 530/830 е супер, защото има карта и шанса да се изгубя би бил минимален), нови гуми (Continental GP 500 например), гидолин (вече си взех Fizik Performance tacky 3mm), нов kit (джърси и панталон), нова каска (старата има четири падания и май са ѝ достатъчни).
  • Външна мотивация (блога е перфектното място за целта)

Има още много вода да се изтече, но щом съм си го наумил не виждам причина поне да не опитам. Ако не мога поне мога да го изкарам за по-големия интервал до 5 дни (за жалост няма 3 дни, които биха били идеални).