CategoryБлогинки

11.01.2021

Ще отнеме време докато свикна да пиша 2021 вместо 2020…

Навън вали и то по най-правилния начин – нито съвсем тихо, нито силно, а точно по средата, точно върху прозорците, Борко спи блажено с майка си, а аз съм налял едно малко и пиша съдържанието на следващия епизод на подкаста. Искам да кажа толкова много и знам, че обикновено им омръзва на хората като започна да правя някакви дълги анализи/разкази и тази компресия ми отнема 1/3 от времето на продукция.
Искам и да се оплача – тоя Audacity е супер инструмент, но е тооооооолкова дървен, че ме връща обратно в 2000 г. Learning curve-а му не е малък, дейба.

Освен това точа лиги на новите Apple Air с M1 процесори – знам, че до съвсем скоро ги ругаех по всякакъв възможен начин, но М1 е революция. Youtube suggestion-ите ми са 80% ревюта на M1 и честно казано съм на ръба да заменя моето X1 с Ubuntu 20.04 LTS с Air с Big Sur. Пък ако някой има едно такова под ръка ще се радвам да колаборираме и да направим малко real world tests.

Та така – равносметка ако има ще я пиша малко по-натам, но най-важното, което се случи миналата година е, че се оженихме и че Борко се роди преди 2 месеца и малко. Клиширано може би ще прозвучи, но съм щастлив извън нормалните предели.

Пазете се и до нови (подкастърски) срещи.

Подкаста на един Недко е тук!

Ето, че след като обещах, че тази година подкаст ще има е факт и първия епизод (който е нулев и е втори, но!).

За сега можете да слушате подкаста от блога, от Spotify или Google Podcasts, чакам си одобрението от Apple Podcasts.

В първия епизод ще си говорим за доста неща, но основната тема ще е моя заигравка с WSL 1 vs WSL 2 – синтетични тестове на двете среди по няколко вектора, малко полезни линкове и впечатления. Освен това ще има и доста други неща, stay tuned.

Note – благодаря на Светьо, че ми направи art-а.

Отиде си Димо от P.I.F.

Преди 7-8 години Габс ме извика да отидем да слушаме P.I.F. в стария Винтидж 33. Беше си изживяване. Но по-голямо изживяване беше когато видях, че за разлика от това, което си мислих членовете на групата всъщност са си хора, говорят си с публиката, пият си питиетата преди и след концерта.
След това ходих на (почти) всички техни концерти във Варна. Слушах прекалено епичните им концерти, слушах и не толкова епичните им такива, слушах ги с 30-40 човека публика. И всеки път, всеки, пяхме с пълни гърла. Единия път ходихме заедно с тях на някакво афтърпарти в Болата. Там дълго пихме и говорихме с членовете на групата и чувството, че са съвсем нормални хора пак ме шокира. Говорихме си тогава с тях за музиката, за музите, за пиенето, за хората. Тогава говорих малко и с Димо. Признавам си, че по изявите му изглеждаше малко надут един такъв, но това се разсея на първите минути разговор с него.
Сещам се веднъж как бях на един техен акустичен концерт, пак във Винтидж 33, и в една от паузите излязох да подишам чист въздух и проведохме някакъв доста непринуден разговор на по цигара (на по цигара и бира в случая). Беше си в зоната и размишлявахме за живота, за изкуството. Беше толкова приятно.

А покрай него се запознах с толкова хора, от редовните, цялата тази непринуденост.
Преди няколко седмици като чух, че търсят кръвна плазма за него бях сигурен, че ще се намери и ще е само едно от онези неща, които минава периферно, защото ще се излекува и ще бъде пак по сцените.

Но не и този път.

Днес Димо почина. С него нашата алтернативна/поп рок сцена ще си остане същата, но в средата ѝ, ще остане вакуума, който никой, никога няма да запълни. Защото П.И.Ф. си бяха и си остават едни от основните опорни точки на нашата музика. На нашето детство с тяхното колело и тяхната приказка и в дните в които вече ние, децата, вече пораснахме и си имаме собствени деца, с техния огън. И с всичко останало.

Плаче ми се. Но човек е жив докато е жив в сърцата ни, нали така? Тогава той ще живее завинаги в нас.

Честит ден на танго

I Write To Remember, And I Write To Forget.

Останаха само фрагменти от едно далечно минало, дълбоко заровено от чужди очи. Остана само това, което е в мен.
И така, преди 9 години влязох за пръв път в часовете по танго. И от първия ден в който се потих като прасе, настъпвах дамите с които танцувах и забравях стъпки в стотната в която ми ги показваха, смущавах се от близкия хват и не вярвах да си взема обувки за танци , отпеснах се, та до сега едно малко парченце си остана в мен. Парченце (д)еволюирала любов, прикрита дълбока, нелечима тъга, вътрешно щастие и лекота си остана да плува из мислите ми.

Сещам се за Креми, която стоически ни научи да дишаме и ходим, която не се оплака нито веднъж, че стояхме до 12 вечерта седмици наред за да си научим хореографиите, говореше с всеки от нас заедно и по отделно, помагаше ни.

Сещам се и за Пламен, който ми подари тетрадка и ми поръча в нея да напиша най-хубавите си стихове.

Сещам се и за Милена, за Деси, Надето и Нели с които тренирахме стотици часове за да можем да излезем на сцена, да покажем, че танго е мноооого много повече от клишетата по филмите, да покажем и на себе си, че можем, да пишем поезия под звуците на Otros Aires, Gothan Project, Пиацола, Assassin’s tango-то на Джон Пауел. Благодаря.

През седмица се сещам за Ванката и Креми, за Ани и Вили, за Цве, за Емо, Диди, Лили, Габи, за Сашо (с който танцувахме веднъж версията за двама мъже в танго и беше доста disturbing), за Диди, за Марто и Катето, за Бояна и Юли, за Пацо, Рени, Нели, за Стоян и Деситата, за Мимето, за Ники и Пламен, Тома и Виктор за бургаската група. За всички.
Сещам се и за Тони, първокласника, който на съвсем първото ми представление, тогава във Варна МОЛ, дойде при мен, потупа ме по рамото и каза – “Не се притеснявай, не е трудно, важното е само да вярваш в себе си и в момичето с което танцуваш”. Сега Тони е голям, но завинаги ще остане спомена за мъдростта на един седемгодишен.

Пиша за да не забравя.

Помня и Varna Summer Festival, беше преди толкова много години. Сещам се как всички треперихме като вейки, имаше сцена, хора, музика, всички се забавляваха. Беше нещо, което ще нося в себе си до края.


Честит празник на всеки, който малко или много се е захващал с танго. Всички, които го харесваме сме малко или много повредени – имаме нещо, което ни тежи, което изплува рядко, но е там и точно танго в един или друг момент от животите ни е помагало.
И сега, няколко години по-късно, когато обувките ми са покрити в прах аз си спомням и още се отъждествявам със залата, с Креми, с всичките тези чудесни хора.

Честит ден на танго.

Дикпикнаха ме …

Да ви разказвам как ме dickpic-наха преди няколко дни. На клетия marvin освен блога виси и сайта на едни мои приятели от танцова школа. И така има някакви неща, които човека, който се занимава с него трябва да се направят и ми пише и в някакъв момент трбяваше да му ъпдейтна конфигурацията и му викам – “Това ще отнеме 10-тина минути, ще ти пиша” и тоз ми прати кур. Ама не се ебавам, беше снимка на кура му и отдолу писал “полунадървен” или нещо такова (ест. имам го на screenshot, но няма да ви го пречинявам) И пуля се аз и си викам – “Бах мааму тоя какво ниско ниво на търпимост има, хем фор фрии му правя неща хем и кур ми праща. И тоз, след 5 сек. го изтри и ми праща аудио (което бях малко резертиран да отворя) и се смее и вика – “Абе пиша си тука с една и … така, сори”. Ама кура е пратен и се чудя сега дали беше за мен или е пращащ курове насам и натам… Те така.

Ще ставам татко

Каня се от месеци да пиша тук, но по една или друга причина все отлагах.

Та да – ще ставам татко. След като се оженихме със Зуза назря бързо момента да си признаем, че искаме дете и то не от днес и нещата се случиха бързо. Казахме на семействата на четвъртия месец заради COVID-19 блокадата по пътищата и така.

Не мисля, че съм се чувствал по-щастлив от тези последните месеци в които всеки от семействата и приятелите е жив и здрав, ние се оженихме (бяхме 5 човека точно в началния пик на COVID-19), а сега и чакането на малкия.

А да, малкия, момченце ще е. Към момента всичко тече нормално, термина е за 02.11.2020 така, че нека пращаме вселенска енергия (или шоколади) на Зуза и малкия всичко да е наред.

Направихме мега ремонта на детската (плюс умно осветление, НАЙ-НАКРАЯ!!!), който започна само с “Нека сменим тапетите” и свърши с тотална подмяна на всичко (ламинат/тапети/пребоядисване/нови мебели, всичко). Така би изглеждала детската стая на моите мечти като бях малък в общи линии.

Еми това е и съвет – задължително си направете бременна фотосесия – спомените, които остават са наистина страхотни.

22.10.2020 – nedko.info беше off за 24 часа, големи новини, ъпдейти, клюки, абе всичко в един пост

Айй карамба, последните 24 часа бяха като да си от кофти страната на евтин порно филм. marvin живее в data centers на Digital Ocean и последните 2 години бях доста доволен. И ето, че счупиха един сайт, който хоствам при мен на добра воля и ми спряха целия VPS. Дебъгвах 3-4 часа, виках за помощ Владо и накрая излезе външен firewall. Писах тикети, response time – 3-4 часа на съобщение от г-н Кумар. И накрая вече ми кипна и писах във фейсбук страницата на компанията и СЛЕД ТРИ МИНУТИ вече бях on. Странно нещо са това социалните мрежи, а? Ако на някой му е интересно бих разказал по какъв път минахме да дебъхнем и да направим изводите си.

После – не съм писал от месеци, причина имам, за която ще пиша в отделен пост.

Иначе съм жив (все още), работя, излизам доста по-малко от нас по ред причини, не карам колело от Юли месец (занимавам се със зъби, операции, мамата си тракало), но пък Септември се хванахме със Златина и отпрашихме към София където аз говорих на QA: Challenge accepted 6.0 (за трета поредна година) и беше наистина голямо преживяване.

Другите новини както писах по-горе – в отделен пост. Сега ви оставам в ръцете на най-усмихнатото емо/гот (?) и този безкрайно мазен груув, който ме кара да подскачам на стола като ученичка.

QA: Challenge Accepted 6.0 English podcast

A (not) so short English version of my talk “How (not) to talk at conferences” at QA: Challenge Accepted 6.0.

It’s my first episode of the series. On the next episodes of the series I’ll cover:

  • Soft skills
  • Hard skills
  • Practical presentation examples
  • Fighting a stage fright
  • memes!

Questions

If you have questions you can ask them on Discord or at https://sli.do/NedTalk

Ще бъда лектор на QA Challenge Accepted 6.0

Малко може би закъснях с новината, но след като писах февруари месец, че ще съм лектор на QA Challenge Accepted 6.0 после дойде COVID-19 и така до 12 Септември. Та да – след седмица съм в София и ако някой иска може да ме дръпне и да си подрънкаме на конференцията.

Fun fact е, че времетраенето ми удължено от 25 на 30 минути така, че все ще се намери време евентуално да кажа нещо умно. Или пък ще е абсолютния провал (за който също ще си говорим там).

Наздраве. Хлъц.

С малки стъпки към прогреса

Вчера наново започнах да препрочитам блога на maniax-а и някак ми дойде желание да продължа с моя блог.
Доста мислих защо стана така, че постепенно спрях да пиша в него и осъзнах защо – в началото беше с постове като този – какво ми се е случило, разни размисли, стихове и разкази, tech news, после обаче започнах да пиша малко по-дълги постове (и най-дебелия ми разказ “Мина Дунав Ултра 2018“, в който има скромните 5683 думи…), после това започна да става стандарт, после направих списък със статии по които ще пиша и накрая смених работата и всичко остана на заден план. Дори и това да постна няколко любими български автора.

Тъй де. Ей ме на. Лонг стори шорт:

  • Още карам колелото;
  • Още си мечтая да се включа в извращението наречено Дунав Ултра (или друг подобен challenge);
  • Преди точно година смених работата и полето – от QA към DevOps (това беше една от темите, които предложих за QA: Challenge Accepted 6.0), чувствам се отлично. Имам супер много, супер различна и супер трудна понякога работа, но чувството на удовлетвореност когато нещо влезе в production по което съм работил е моята най-голяма награда (в отделен пост ще разкажа как затрих едни бази прeди време … :D );
  • Мисля си за подкаста и формата му и колкото повече мисля толкова по-малко неща ми остават. Моите идеи се препокриват на 70% с тези на Говори Интернет, които правят прекалено добри подкасти (тяхната сметка!!!), имат си и Експлейнърът на ГИ и се чудя какво да правя и в коя ниша да се насоча. Не мисля, че някой би искал да слуша едни и същи новини на две различни места;
  • Ще говоря на QA: Challenge Accepted 6.0, който ще е по-особен формат от обикновено благодарение на вируса, който накара всички интроверти да се чувстват на своя територия. Ще говоря за това как да говорим пред публика, което е супер тъпо заглавие, но ще задълбаем малко в психологията, как да излезем от панически атаки (което може да ви сте струва смешно или с прекалено малък шанс да се случи, но ако излезете пред 700 човека всяка малка пукнатинка за която дори и не знаете зейва и положението става да си е*е майката), някакви малки tips and tricks (spoiler alert – ще я има историята за OpenFest и PornHub в history-то на единия от lightning talk-овете) и по-големи tips and tricks и като цяло се очертава да е епична лекция. Или да е пълен провал, ще видим!

Та тъй де. Откъм вицове съм се запасил с един златен фонд, който ще изсипя някъде тук, защото поколенията трябва да знаят какъв идиот е бил баща им. Освен това в Pocket имам супер много материал поне за няколко епизода.

Те така. Радвам се да се видим отново и до нови (скорощни срещи).