CategoryБлогинки

QA: Challenge Accepted 6.0 English podcast

A (not) so short English version of my talk “How (not) to talk at conferences” at QA: Challenge Accepted 6.0.

It’s my first episode of the series. On the next episodes of the series I’ll cover:

  • Soft skills
  • Hard skills
  • Practical presentation examples
  • Fighting a stage fright
  • memes!

Questions

If you have questions you can ask them on Discord or at https://sli.do/NedTalk

Ще бъда лектор на QA Challenge Accepted 6.0

Малко може би закъснях с новината, но след като писах февруари месец, че ще съм лектор на QA Challenge Accepted 6.0 после дойде COVID-19 и така до 12 Септември. Та да – след седмица съм в София и ако някой иска може да ме дръпне и да си подрънкаме на конференцията.

Fun fact е, че времетраенето ми удължено от 25 на 30 минути така, че все ще се намери време евентуално да кажа нещо умно. Или пък ще е абсолютния провал (за който също ще си говорим там).

Наздраве. Хлъц.

С малки стъпки към прогреса

Вчера наново започнах да препрочитам блога на maniax-а и някак ми дойде желание да продължа с моя блог.
Доста мислих защо стана така, че постепенно спрях да пиша в него и осъзнах защо – в началото беше с постове като този – какво ми се е случило, разни размисли, стихове и разкази, tech news, после обаче започнах да пиша малко по-дълги постове (и най-дебелия ми разказ “Мина Дунав Ултра 2018“, в който има скромните 5683 думи…), после това започна да става стандарт, после направих списък със статии по които ще пиша и накрая смених работата и всичко остана на заден план. Дори и това да постна няколко любими български автора.

Тъй де. Ей ме на. Лонг стори шорт:

  • Още карам колелото;
  • Още си мечтая да се включа в извращението наречено Дунав Ултра (или друг подобен challenge);
  • Преди точно година смених работата и полето – от QA към DevOps (това беше една от темите, които предложих за QA: Challenge Accepted 6.0), чувствам се отлично. Имам супер много, супер различна и супер трудна понякога работа, но чувството на удовлетвореност когато нещо влезе в production по което съм работил е моята най-голяма награда (в отделен пост ще разкажа как затрих едни бази прeди време … :D );
  • Мисля си за подкаста и формата му и колкото повече мисля толкова по-малко неща ми остават. Моите идеи се препокриват на 70% с тези на Говори Интернет, които правят прекалено добри подкасти (тяхната сметка!!!), имат си и Експлейнърът на ГИ и се чудя какво да правя и в коя ниша да се насоча. Не мисля, че някой би искал да слуша едни и същи новини на две различни места;
  • Ще говоря на QA: Challenge Accepted 6.0, който ще е по-особен формат от обикновено благодарение на вируса, който накара всички интроверти да се чувстват на своя територия. Ще говоря за това как да говорим пред публика, което е супер тъпо заглавие, но ще задълбаем малко в психологията, как да излезем от панически атаки (което може да ви сте струва смешно или с прекалено малък шанс да се случи, но ако излезете пред 700 човека всяка малка пукнатинка за която дори и не знаете зейва и положението става да си е*е майката), някакви малки tips and tricks (spoiler alert – ще я има историята за OpenFest и PornHub в history-то на единия от lightning talk-овете) и по-големи tips and tricks и като цяло се очертава да е епична лекция. Или да е пълен провал, ще видим!

Та тъй де. Откъм вицове съм се запасил с един златен фонд, който ще изсипя някъде тук, защото поколенията трябва да знаят какъв идиот е бил баща им. Освен това в Pocket имам супер много материал поне за няколко епизода.

Те така. Радвам се да се видим отново и до нови (скорощни срещи).

3/7 Христо Ботев

Днес в 12:00 си спомняме за Христо Ботев, който дори и няма да се опитвам да опиша, да разкажа със скромните си спомени от училище за него, нито да опиша величествената му битка (вътрешна и външна) в която участва за да освободи страната ни.

“Благословен бог наш…”

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…

МОЯТА МОЛИТВА – Христо Ботев

2/7 Валери Петров

Валери Петров, добрия старец с пронизителния поглед през дългия си живот е издал 34 книги, като първата му излиза едва на 15 (под псевдонима Асен Раковски), 19 пиеси, 6 от които са пиеси-приказки, 19 филма по негов сценарии, от които 6 анимационни (което без да претендирам за истинност вярвам, че е някакъв рекорд за България). Името на Валери Петров идва дълго след като той е бил роден от фамилията на майка му Мария Петрова. Баща му се казва д-р Нисим Меворах, а родителите му му го сменят след като приемат протестанството.
Таланта, дълбоката култура и разбиране за живота, за езика и за изкуството Валери Петров показва първо на всички с преводите му на Уилям Шекспир и Йохан Волфганг Гьоте.
И малко от мен – Валери Петров е толкова лек за четене, текстовете му са като перушина и мелодични като глас на майка, която вика детето си през терасата за обяд. По-долу качвам 7 прочетени негови стиха.

Ако беше жив днес щеше да стане на 100.

Ключето

Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –

със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

– Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.

1/7 – Христо Фотев


Лично

Започвах три пъти да пиша за Христо Фотев, но то е като да пишеш за планина – хем можеш с две думи да я опишеш, хем колкото и да пишеш няма да е достатъчно.
Романтичната душа на Христо Фотев е бездънна като очите на момче. Именно той е в моите топ трима български автори. Публикувани са 21 негови стихосбирки. Fun fact е, че е роден в Турция и чак на 6 родителите му се местят в Бургас и оттам идва морето, поезията, любовта. Пред адаша Недялко Йорданов казва, че не може да не говори български след като диша нашия въздух, гледа нашето море. И такъв си остава до края. Друг интересен факт е, че кандидатства за Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Работи и като художник преди да стане главен редактор на “Черно море”. 7 години след смърта му министерството на културата и съюза на българските писатели ще направят Национална награда в конкурса за поезия „Христо Фотев“.

Морето само живите обича – Христо Фотев

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Морето само живите обича – Христо Фотев

20.04.2020 – Поезия

Поезията винаги е била част от моя живот. Понякога повече, понякога по-малко.

Поезията като част от изкуството присъства навсякъде, но не е това целта на поста ми. Не помня всеки мой стих на изуст, но помня емоцията в която съм бил потопен (залят/удавен?) докато съм го писал. Дори и онова краткото, за бармана, което ми отне една вечер, два рома и един час прибиране от Кубо до квартирата в зимата. И в повечето случаи съм бил в дълбока вътрешна скръб. И тогава винаги е бил момента в който ако имам сили да дишам, да прехвърля енергията си в 10 реда бих го направил. Това се отнася и за разказите.

Отдавна премествах поглед от стиховете и разказите, защото понякога боли. Но винаги, ви-на-ги са ми били близо до сърцето.
И днес, в 2:36 вечерта, Златина е заспала отдавна, котката Иво е в агрегатно състояние вода (и ако го вземеш и преместиш някъде дори няма да си отвори окото), а аз чета Христо Фотев. После се сетих за брилиантната идея на interview.to, които канят известни наши актьори да цитират вечните стихове. Има толкова много, толкова много красота, някои са толкова фини, други са тъжни, но всяко докосва струна на душата.

Та така и не публикувах няколко статии с поезията в музиката, но смятам следващите дни да публикувам по един стих + видео, защото красотата ще спаси … ай без клишета, но не е ли така? Никой не е умрял от малко цвят и красиво.

Н.

16.04.2020 – github с повече безплатни екстри

Ся, супер тъпо заглавие, но толкова. Ръждясалите ми за блог активности мозъчни клетки им трябва малко заигравка за да зпаочнат да пишиат … още по-тъпи заглавия :)

Та – преди няколко дни GitHub си промени ценовите условия. Не е станал безплатен, защото беше безплатен за всички и преди това, но някои от нещата, които бяха за план “Team” вече са безплатни за широката аудитория.

Основните разлики са:

  • Private repositories – преди безплатните акаунти в github имаха само публични repo-та, вече всеки може да си има и свое private repo. Някои компании ползваха платените планове на github само за да се възползва от private repos (макар, че предложих неведнъж да минем на gitlab, но това е друга тема);
  • Unlimited collaborators;
  • До 2000 минути безплатно за достъп до GitHub Actions – това е тяхната (сравнително нова) CI/CD платформа;
    • Като подточка, но имайте едно наум, че “Required status checks“, което значи, че хората, които правят ревю по него няма да могат да merge-нат, е само за публични репота;
    • Automated code scanning също работи само за публичните репота.

Промяната е страхотна и ще помогне на много малки организации, училища и университети и хора (влизащи) в бранша да мигрират към GitHub, защото частните repo–та са голяма благинка, а GitHub Actions са чудесен старт в CI/CD. В пакета са включени и 500 MB място за вашите проекти (note – 500 МЕГАбайта, може да ви се стори малко, но за код това си е направо невъзможно за запълване с код).

И понеже говорихме за безплатната версия може да ви е станало интересно какво може “Team“:

  • Първо цената – редуцирана е от $9 до $4;
  • Require reviews – ако това го имаше в безплатната версия щеше да е медец. В доста огранизации хората не могат да commit-ват директно към master branch-а, а трябва да мине ревю от поне още един човек;
  • 3000 минути за GitHub Actions за частни репота, безплатно за публичните такива;
  • 2 GB code storage (което е 4 пъти повече от безплатния план);
  • НЯКАКЪВ support, описан сравнително лаконично. Ако погледнете таблицата за Enterprise плана ще видите 8 часов SLA, което вече си е нещо друго.

Детайлни разбивки на всички планове можете да видите в страницата на GitHub.

И за финал цитирам поста на GitHub – “But every developer on earth should have access to GitHub. Price shouldn’t be a barrier.

13.04.2020 – разни

На тази дата преди година се състоя QA: Challenge Accepted 5 за което вече писах. Помня колко много се притеснявах и какви организации бяха за да мога да отида. Тогава работих за Немечек и беше удовоствие да отида да се видя с колегите, да поговорим, да изпием петхиледиипетсоттин бири (ако не ме лъжат спомените бях в София 5 дни и 5 дни не спряхме да пием, за това и тоя поглед…). Тогава беше и най-голямата публика пред която съм говорил – 700 човека дошли да ми слушат глупостите…

Тази година QA: Challenge Accepted 6.0 за малко да се състои, но предвид пандемията на COVID-19 организаторите мъдро отложиха лекцията за Септември месец. Но не пречеше да отида да се видя с част от лекторите (Роман, ти си великан!), хапнахме и пийнахме, а на връщане се отказах от полета и се прибрах с племенничките с кола до Варна. Беше си приключение, но успешно.

И така, сега си пренаписвам лекцията за тазходишното издание, да видим дали ще се получи епична или ще е провал.


Бтв не знам дали ви е попадало, но излезе видеото от ISTACon 2020 г. и е потресаващо зле. Част от лекцията ми ще включва и това защо така съм се провалил и как можех да го избегна (за някои от вас може да са али-бали, но като излезе на сцена човек нещата изглеждат много по-различни за добро или лошо).

In other news (рубриката е жива!!!):

  • Няма да говоря в този блог за COVID-19, нито за решението църквите да работят (и дават причатия с една и съща лъжичка), нито за 5G (макар, че това ми е на кантар, впечатляващо тъпи хора вярват в това, че ще ни избие);
  • Windows 10 ще поддържа Linux FS native! Това е голяма новина;
  • Джим от The Office започва свой канал с положителни новини;
  • PluralSight пускат един месец безплатен пълен достъп;
  • Ubuntu 20.04 LTS излиза съвсем скоро, но за него – отделна статия.

06.04.2020 – Занимавки по време на чума

Значи таз чума трябва да я разкарам от заглавията си, но пък звучи добре, деба. Имам един огромен списък с неща, които искам да споделя с вас, но това май ще стане в отделен пост.

Понеже живеем в tricky времена смятам, че една рубрика с хубави новини няма да навреди на мрачното настроение на блога.

Иначе последните седмици откакто е и извънредното положение работим заедно със Златина в нас. В началото беше малко на нож работата, но след ден-два всеки си намери мястото в къщата, темпото на работа и научихме кой кога има срещи та да не си пречим един-друг.
И като цяло моето ежедневие не се променя много освен, че не ходя да жуля Costa през ден и не се прибираме да се видим с моите и на Златина родителите.
В нас се скъсвам да слушам Leo, вече се опитвам всячески да филтрирам на 95% коронавирус новините, защото ми писна. А във фейсбук е някаква порнография – всеки излезе вирусолог и честно казано обмислям дали да не си деактивирам акаунта.

Иначе в офиса нещата са добре – последно време уач Ruby и ползвам безплатните уроци на CodeCademy и съм доста доволен.

И ако сте забелязали някакво подобрение на зареждането на блога то това е, че ми мина през ума съвсем скоро да проверя през Google Speed колко точки имам, защото ми се стори, че малко бавно ми зарежда началната страница. Отварям и очаквам 75-80 и БАМ – 28 точки. И като излязоха едни змии и гущери (както пя Керанов). Например при embed на youtube клип по някаква причина зареждам от YouTube JS, който се зарежда ВСЕКИ ПЪТ при всеки embed. И при все, че в предната статия имам 5-6 видеа YT зарежда JS с размер от 1 МБ (!!) на клип или 5-6 МБ в JS. Как е, а?
Та започнах да мисля стратегия – gzip по някака причина ПАК не е разрешен, обвинявам ISPConfig за това, защото имам спомен, че го оправях вече веднъж, после JS minification, но направих стъпка назад и се замислих, че проблема ми е основно в снимките и видеата. И реших проблема с един lazy load плъгин. После, защото няма как да е лесно, нали, се наложи да тествам 6-7 плъгина докато стигна до един, който просто прави lazy load без да ми чупи дизайна или да ми предлага по доста интрузивен начин да мина на про план (за lazy load, yea).

Та така де – след малко тихо псуване си харесах a3 Lazy Load, който като цяло е прост, прави това, което искам и е сравнително конфигурируем.

Не казвам, че това е най-гениалния начин за фиксване на производителността на един WP, но за моя върши работа.
Ето и преди/след:

Сега остана и да започна пак да пиша често в него…