Category: Блогинки

Знаете ли, че блога, който четете е с домейн регистриран Март 2006 г.? Тогава го търкалях на Joomla 1.0. След това мина няколко етапа в развитието си включително и един domain drop (за това и повечето whois services не показват реалната му дата, а тази на регистрацията след drop-а).

Периода в който регистрирах домейна беше от онези лудите години на сравнително младия интернет – бъкаше от блогове (като този), бъкаше от цветни хора, които творяха, пишеха и се изразяваха. Сега във времето на reels и fast gratification рядко някой би седнал да напише няколко изречения (и даже да не получава лайкове, представете си!). Беше времето на Internet Explorer 6, Firefox 2.0, още нямаше Google Chrome, a Windows беше XP. Нямаше iPhone, Android, a Blackberry беше абсолютен връх заедно с причудливите модели на Нокиа. FB в България по това време беше несъществуващ, а IRC беше още на върха, макар и изместван лека-полека от ICQ и новия играч – Skype. Intel тъкмо беше излязал с новата си архитектура Core 2 Duo, която ще се задържи (прекалено) много време измествайки епохата на Pentium 4.

Ииии пак се отвлякох. Та исках да осъвременя блога и реших да мигрирам от Joomla 1.0.х към 1.5.0, като стана ясно, че ъпгрейда е не-въз-мо-жен с тогавашните инструменти. Реших да мина на нещо друго. Тогава, както и днес имаше варианти, но всички бяха първични, със слаба поддръжка и никакви plugins/themes/community. За това мноооого години по-късно, през 2014 г. реших, че е време да мина на WordPress.

Тогава блогът изглеждаше по много по-различен начин. Реших да не прехвърлям старите си постове към WordPress и да започна от начало.

Тогава беше моя писателски период и основата на блога беше в стихоте/личен блог/музика и тук-таме някое ревю или tutorial.

Статистика на блога:

Публикувани постове –> 639

Непубликувани постове (в статус draft) –> 369

От 2024 до днес трите месеца с най-висока посещаемост са:

• Ноември 2025 г.: 657 активни потребители
• Август 2024 г.: 571 активни потребители
• Декември 2025 г.: 515 активни потребители

(сайта е зад CloudFlare така, че ботовете и останалите не влизат в тази бройка)

А аз? Аз станах на 40. Не мога да повярвам още, че ги чукнах. Някак в главата съм си на 32-33 и 40 ми звучат прекалено в бъдещето. Нека видим какво ще ме очаква през идните 365 дни.

Bring me the Horizon с нова песен – Dehumanized:

С удоволствие бих я слушал наживо.

Днес е празник – Жлъчката мачка без да е спрял от го-ди-ни. И колкото повече време минава става все по-добър!

Май беше време да си рестартирам nginx-а след 6 месеца работа

Както и малко под 200 дни uptime от последния рестарт:

Howdy dear visitor.

In this page you’ll find the repo with the code I’ve used to create the presentation for Wordcamp Europe 2026.

Everything is dockerized so you can run the exact setup I used to present locally on your PC.

Note that the repo is under GPL license, such as WordPress itself. I firmly believe in knowledge sharing as the only way to keep ourselves better.

https://github.com/NedkoHristov/WordPress-Europe-2026/

Щях да пиша нещо за WordCamp и колко се вълнувам от цялото нещо, но видях, че е минало 00:00 часа и – честит ден на детето.

След всичката гняс, която ям от 2 години и повече след развода още стои в мен искрата на детето в мен, макар и по-бледа от всякога.

Но не се отказвам лесно. Хвърлям се в приключения, борим се с децата в тревата в двора, смеем се когато някой пръдне и се изненадвам на моите набори (и по-млади), които го нямат този живец.

Колкото и трудно да е три неща трябва да са в центъра на всеки човек:

1. Здраве
2. Детската искра
3. Любов (към нещо – деца/половинка/място/хоби/каквотоидае)

Та честит ден на детето.

Откритието на деня. Нещо изискано като праскова и вино от Сотерн. Но за да има смисъл и за вас горното сравнение оставям този великолепен диалог между Mythical Kitchen и Алтън Браун в който си говорят за храната и за бащите.

А Тами Нелсън сама по себе си е бижу, която наподобява на смесицата между една от любимите ми песни изобщо, тази на Iyeoka, която идва със абсолютната нежност, на грубия глас на Kovacs и може би мааааалко на Bet Harth като и трите са в свои собствени категории.

Май малко се увлякох. In other news – нов епизод на подкаста ще има, пиша сега скрипта!

Don Lee speaks about Xiaoman – small fullness

When the moon reaches its full it starts to wane.

When the cup of tee is full it starts to spill.

And when power reaches its peak it starts to decline.