Блогинки

15092025 – git шмекерии

Днес един от колегите в офиса имаше интересен казус. Някой му беше омазал IaC-то и търсеше начини да си направи контрола на промените по неговата част от кода много по-затегнат.

Проблема обаче е, че това репо е споделено между два доста големи екипа и ежедневно валят по много PR-и, които той не може да следи един по един.

Та ни разпита какво решение може да има в GitHub и се присетих за това, което бях гледал преди време пак по подобен случай. git са измислили супер елегантно решение (което се поддържа от github/gitlab и сие) с много тъпо име – CODEOWNERS. To представлява специален файл в който даваме условие и owner, например:

# All Terraform files
*.tf @devops @nedko

# Everything in the devops folder and its subfolders to @devops-team and user @nedko
/devops/ @devops-team @nedko

Горното е пример за това как можете да добавите в CODEOWNERS както файлове (може и единични като pom.xml например) или по друг критерии, може и цяла директория. Добра практика е да използваме групи, а не единични акаунти, защото ако аз напусна (или HR разбере за вицовете, които разказвам в офиса) ще стане лошо.

Файла трябва да се казва CODEOWNERS и да бъде в основната директория на проекта, в .github (за github потребителите) или в docs директорията.

12092025 – без

Пиша в 0:25 часа на 12 Септември.

Още една нощувка и трябва да изпратя децата при майка им. Вече не е тайна, че сме разделени, скоро ще станат вече две години.

И идва онова лепкаво, отвратително чувство на празнота и тиха, душевна гибел, която идва всеки път когато трябва да си оставя децата. Онова чувство, което те кара да скимтиш вътрешно, но да се усмихваш на децата. А те да ти казват – “Тати, сега като си при мама много ще ни липсваш, наистина”.

А планове за след това – нямам. Една голяма, огромна бездна, която ще мине за седмица, но ще усетя като за две. Сигурно ще отида да карам прекалено много километри с колелото прекалено бързо за да стигна до онзи момент в който съм толкова потрошен вътрешно (и външно), че не мога да мисля. Тогава ще се гмурна в самотата, която само един баща може да изпита когато децата му не са около него.

11092025

Днес съм доволен в офиса – работя по една крива задача вече прекалено много време и днес най-накрая успях да деплойна голяма част от нещата. Говорим за AWS CDK и Python. Логично решение за програмисти и трудно за девопси.

Скоро ще пренапиша всичко на terraform, което ме прави щастлив. Ще раздвижа малко ръждясали пръсти.

10092025 – нова тема на блога

След много години изпозлване на Wilson реших да експериментирам с нова тема. Тази е болезнено проста и това ми харесва. Може би ще сменя цветовите схеми да са по-тъмни (или любимото ми solarized).

Какво мислите вие? Харесва ли ви?

P.S. Пиша поста за Дунав Ултра, днес/утре би трябвало да е готов. Отново се очертава солидно четиво.

10092025

Ако по някаква причина ви се наложи да експортирате всички параметри от вашия AWS Parameter Store можете да го направите учудващо лесно с:

aws ssm get-parameters-by-path --path "/" --recursive --with-decryption --region <region> > parameters.json

Импорта с малко python и магии и този пакет и нещата ще станат.

09092025

Днес е много плодовит ден за блога – трети пост за деня!

Пуснали са интервюто на русенската група с която карахме Дунав Ултра тази година – https://radioruse.com/article/10067.

Скромни, систематични и разказващи есенцията на ултра маратоните. Нямам търпение да карам с тях отново.

The downsize initiative

От месеци се каня, но може би последните две капки бяха, когато:

  • Платих последния месец и осъзнах, че мога да намаля потреблението си с поне 1/3
  • Прочетох (и говорихме надълго и на широко) с Мишо за downsizing-а на неговия сетъп

VPS

Основните ми разходи по VPS-а на който живее този блог (иронично кръстен marvin, на депресирания хуманоиден робот от Пътеводителя) са:

pCloud cleanup

Както казва и заглавието – дълго време използвах pCloud акаунта си да мятам неща в него с “абе после ще го организирам” и така до момента в който вече не можеше повече. Подхванал съм да оглеждам и сортирам и по последни сметки ще спестя около 20%-25% откъм място. За моя недолюбен офисен Windows ми помогна с един приятен проект (който имаше много подобен и за Linux да не се възгордяват много феновете на микромеките) – WinDirStat като ncdu/baobab/filelight/etc.

Homelab

Най-интересната част. Там съм подхванал смяната на enterprise хардуера с miniPC-та. Там имам няколко много интересни идеи за които ще споделя малко по-натам.

05092025 – музика

Преди няколко месеца бях поканен от един от най-старите ми приятели да им бъда кум на сватбата. Едно от най-високите отличия, което един мъж може да получи.

И там говорих от сърце и душа и споменах, че точно Радо ме въведе в метъла структурирано и стъпка по стъпка. До тогава бях на рок, метъл, ама то имало и други подметъл култури? Ама то Лимп Бизкит рап ли е, метъл ли е? Та Радо беше този, който отдели адски много време да ми покаже красотата и колосалността на метъла като цяло. И красотата във виковете на Lamb of god, но същевременно и великолепността на Buckethead, на Sepultura и на още десетки банди.

Докато умувах какво искам да кажа пред останалите хора, които са му неговото ново семейство ме настигнаха спомени, които не съм вярвал, че още пазя. И особено с един mp3 плеър, който беше с 256МБ (да, мегабайта, не гигабайта!) и – “Ела да чуеш тия Lamb of god за които ти говорих скоро, Недкоу”. Защото стрийминг услуги малко след 2000 година нямаше.

И ето ме днес, поне 20 години след тези дълги разговори за метъл, апрежио, вибрато и викове съм в офиса, по средата на една отвратителна криза и работя.

Ето, че идва notification, че група, която скоро открих е пуснала ново EP и си ги пуснах. Групата е Synestia, а песента е Premonitions. И усетих онази топла прегдърка на хаос, гняв и нещо друго, което не съм сигурен точно както е, да ме обливат. Онова старо чувство на – “Ей, това май ще го чуя поне още няколкостотин пъти”.

Незабравимото чувство да откриеш твоето нещо.

Същото стана и с друго парче от тяхното EP, което релийзнаха по-рано тази година, което намерих супер случайно докато търсих вариации на Dies Irae на Верди след като чух феноменалното изпълнение на Metropolitan Opera.

Dies Irae е може би откритието ми за тази година. Вече писах за нея – безпардонно брутална, могъща и завладяваща, тя ме откара до финала на едно от първите ми 200 км карания за годината.

04092025 – google is down

Днес с огромен интерес установих, че днес Google и техните услуги не работят. Повече инфо можете да намерите тук – https://outage.report/google

Някъде някой е apply-нал грешния terraform, грешна конфигурация или pipeline към грешната среда и айде.

Обикновено тези outages са в основата си нещо малко (в смисъла на някой параметър или фикс от няколко реда), а не нещо огромно (като запален datacenter). Естествено impact-а е огромен.

И понеже и услуги несвързани с google или GCP пак гърмят се сетих за един случай преди много години в TransportAPI където работих като ДевОпс. Имахме сървис, който използвахме и който съвсем логично понякога падаше. Проблемът беше, че като падне с него падахме и ние заради изчаквания и таймаути, които ни чупиха логиката.
Най-доброто решенеи за такива ситуации е circuit breakers и кеширане на данните така, че ако някой сървис е долу ние няма да паднем, а с кешираните данни ще върнем и данни много близки до това, което трябва да покажем. Има и други подобни техники, които са safety nets и те трябва да бъдат взети предвид. За жалост това се случва рядко, защот винаги всички бързат прекалено много.