Май е време за ъпгрейд на marvin. До сега се търкаля на Ubuntu 18.04 LTS, но end-of-life идва след по-малко от година, а и вече е доста стар. Една от болките ми е, че най-високата му PHP версия е 7.2, която достига своя end-of-life на първи Януари. Малко ми се свиди заради uptime-а, който до днешна дата е 769 дни, но сигурността и удобството са много по-важни.

Но всъщност какво значи EOL (end-of-life)? В software development EOL значи, че нещо спира да се разработва и поддържа напълно. Това може да е версия (както е с горните примери), а може и да е продукт или услуга.
EOL обаче в правилната си имплементация не настъпва от днес за утре. Обикновено автора анонсира, че да речем на 01.01.2023 г. спира да поддържа версия 7.2 на PHP, но и с това план как ще се случи това. Обикновено EOL е сравително далеч в бъдещето – 6 месеца, година или повече за да може всеки да вземе нужните мерки. Според анонса се споменава и кога спира активната разработка, а след това следват само security updates и в края си се спират и те.

Та по тази причина умувам какво да правя с marvin – дали да го преместя при мен локално на MicroServer-а си или да е отново в DigitalOcean или да се възползвам от безплатните услуги на AWS. Доста се чудя за последните, защото ако е при тях ще ми се наложи да си инструментирам всичко с terraform & ansible. Не, че на DO няма да ми се наложи, но няма да е тръпка, а колкото и извратено да звучи май ми липсва AWS. След толкова зор по сертифицирането ми явно съм развил стокхолмски синдром.

Последния вариант е да докеризирам всичко и да си вдигна един Kubernetes cluster, но пък тогава откъм оперативни неща ще ми е по-малко интересно.


Какво е вашето мнение, какво бихте направили вие:

  • Self hosted на машина в офиса
  • Cloud (DO, AWS)
  • Containerization (docker + k8s)