2019

26.02.2019

Не съм сигурен дали остана някой, който чете блога, но това така или иначе не ми е пречило да си бълвам простотиите тук :)
Последните месеци се стичат, както казват ейчарките, доста динамично. Случват се неща – и хубави и лоши, вървим напред и гледаме нагоре, а не в краката си и да мрънкаме.

Освен това в офиса нещата се случват доста добре. Имах възможност да се докосна до docker (и docker-compose), научих много покрай него и ако на някой му е интересно мога да разпиша една статия по темата. Освен това съм в дилема дали да не прехвърля инфраструктурата на marvin към контейнери. Питах интернета и той спомена застрелване в крака. И понеже трудно се вслушвам в хорското мнение най-вероятно ще вдигна още един VPS и ще мигрирам. Вероятно е и да сваля целия VPS както направих последния път :D

И така. Resolution-а за следващия месец е да блогвам по един пост дневно. Ако някой чете този пост ми се иска да пише от както се интересува и ако ни съвпаднат интересите да разписвам нещо по темата.

06.02.2019 – размисли разни

Стоиш в офиса, гледаш стената и искаш да си някъде другаде. Искаш сняг или пясък, зависи какво обичаш. А може да искаш само малко време за теб.
Понякога искаш твърде много, мислиш си.

Но истината е друга – ние сами си го правим, сами леем бетона който по-късно ще излеем и решетките, сами си слагаме тъмните очила с които виждаме до носовете си и освен това само черно-бяло, сами си мислим, че сме нещастни и гоним илюзорните клишета като плажа с палмите, “свободата” и себе си като не можем дори да дефинираме какво за нас е свобода и защо не сме на свобода сега.

Защото има хора, които сами си греят като слънца там където са си и гледат на нещата по по-друг начин. Те пак са на работа гледайки същата тази стена, но се забавляват, не им пречи и то не за друго, а защото на душата им не тежат бетона и оградите, не боли при всяко вдишване и могат да са си самодостатъчни.

Такъв искам да стана като порасна.

30.01.2019

Не съм писал от толкова отдавна, че не знам от къде да започна. За това и няма да започвам от никъде.
Този пост ще е по-скоро моето обещание към мен самия, че ще започна да пиша редовно в блога както миналата година, но без да забивам на една тема. С учудване виждам, че доста трафик от търсачките идва когато хората са търсили неща за Raspberry Pi и разни технически чудесии. Предполагам, че ще ви е интересно ако напиша 1-2-3-4-5 по-технически статии.

Освен това един малък tease – поканен съм на една голяма техническа конференция на която имам идея да направя няколко интересни демота и един proof of concept, пък да видим какво ще стане.

Ако някой иска му е интересно нещо и иска повече информация можете да пишете коментар под тази статия и ако ми е интересно и на мен ще се постарая да напиша нещо интересно.

Те така. Поздрави от бай Недко.

Равносметката 2018

Мина още една година. И по навик казвам нещата, които не съм направил първо, защото са по-важни.

  • Почти не снимах. За поредна година, макар и да взехме нов фотоапарат с добър портретен обектив;
  • Не танцувах;
  • Не говорих на TEDx. Темите ми щяха да бъдат свързани с депресията или Quality Assurance in real live. Тази година като видях организацията на варненския TEDx се хванах за главата. Ако говоря някой ден вероятно няма да е във Варна;
  • Почти не свирих на китарата;
  • Не четох толкова, колкото исках. Гледам всяка година да чета повече, но колкото повече чете човек толкова повече осъзнава огромното разнообразие и това, че цял живот няма да му стигне да прочете всичко, което си струва;
  • Не написах нито един стих, само 1-2 пътеписа и нито един разказ. Нито един. В блога също писах рекордно малко.

Нещата, които се случиха:

  • Станах чичо;
  • Говорих пред 500 човека на – QA Challenge Accepted 4.0 за performance testing, смешки и закачки. Беше едно от най-трудните неща, които съм правил (за което също искам да говоря на tedX, защото това, което научих не го намерих някъде синтезирано и готово за консумация);
  • Най-накрая участвах в Дунав Ултра, за който писах вече. Беше безкрайно изпитание на духа и тялото, боля, смяхме се, ревеше ми се на моменти, почти не спахме, но минахме, изядохме и изчувствахме цялия маршрут по поречието на р. Дунав с Пешо;
  • Георги Ненов ми взе интервю за неговия подкаст с основна тема – Дунав Ултра. Той беше и човекът, който ме подготви за карането започвайки три месеца по-рано;Пътувахме със Злати много. Обикаляхме из България, но следващата година – повече;
  • Купихме си кола, най-накрая. От 20.11.2018 до 02.01.2019 имаме 3400 км. и карнето тепърва започва;
  • Продължавам да разцъквам микроконтролери и още ми е интересно. Тази година се надявам да сложа нещо в production;
  • Бягах 25 км. в гората. И за пръв път се пречупих. Тук можете да прочетете разказа за Коджа Кая, която ме сдъвка и изплю;
  • След втори опит направих успешно първите си 200+300 км. за един уикенд. Мислих си, че ме боля и че бях изморен докато не минах 700 км. за 48 часа на Дунав Ултра;
  • marvin продължава да съществува. Смених VPS провайдъра на DigitalOcean и към момента съм доволен. По традиция благодаря на Владо и Никото за помощта и за това, че и тази година не ме наругаха на куповете въпроси, които валяха от мен;
  • Отидохме на Varna Mega Rock и слушахме Nightwish, Apocalyptica, Kamelot, Глен Хюз, Кикимора. Ходихме за рожденния ми ден на Stone Sour в Букурещ и беше незабравим концерт (+ дъжд, бира и приятели);
  • https://www.goodreads.com/user/year_in_books/2018/46041874
  • Не мога да повярвам колко дълга ми стана косата.

Нещата, които ще ми се случат:

  • Дунав Ултра 2019;
  • Да правя хората по-добри. Винаги съм вярвал в споделянето на знания и ще продължавам да го правя докато мога което включва повече конференции, повече полезни блог постове;
  • Да чета приказки в дома за деца лишени от родителски грижи и/или за хора с увреден слух;
  • Да се случи моето Голямото каране 2 – този път 500+ км за седмица, вероятно пак сам (това стои от миналата година в todo list-ата ми);
  • По-силна бреветна година – 200км, 300км, 400 км, 600 км преди Дунав Ултра 2019;
  • Да изкарам първия си мартон/или да участвам пак в Коджа Кая на 25 км.

Нещата, които заболяха: