11.07.2021

Ахх ти любими мой Window-е, верен като човек с психически отклонения, на 6 ракии и ударен с тухла по главата.

Днес реших да тествам за незнамвечезакойпът това лайно (ако има възмездие нан този свят някой ден ако някой напише лайно в гугъл може да му се покаже линк към сайта на Polar :D ) – cloud service-a на Polar. Драмата ми с него е, че не синхронизира нито през Windows, нито през Android и това е well known issue от вече сигурно година и половина – две и практически тренировъчните ми сесии, които GPS-а е записал не се синихронизират с техния облак и съответно със Strava (като third parity provider). Писах на тия шибаняци няколко пъти, кур.
Отплеснах се.
Та реших да рестартирам в windows (имам лицензен windows за много emergency recovery ако нещо си засера на Ubuntu-то) и естестествено не можах да си синхронизирам нищо. Реших да не съм капо и да си пусна ъпдейтите на Windows (имам някакво перверзно увлечение в това да ъпдейтвам машините в нас до latest …) и след 1-2-3 рестарта (и по-точно след този на feature update-а, който мина) ми презаписа bootloader-а. След около 8 минутно взиране в екрана, псуване и мислени блъскайки лаптопа в главата си потърсих дали windows нямат tooling за работа с bootloader-а (които със сигурност имат, но не бях ползвал до сега). Другия вариант е класическия – boot-вам с live CD и си ползвам grub tooling-а за да си го запиша наново, но ИЗОБЩО не ми се търсеше флашка в нас). Та порових и намери един доста задоволителен отговор, който приканва да направим следното:

  • mountvol Z: /S (или който и да е неизползван от вас drive letter);
  • dir Z:EFI в който ви дава възможните bootloader entries, моето, което търсих се казваше ubuntu.
  • bcdedit /set {bootmgr} path \EFI\ubuntu\grubx64.efi прави магията.
  • Правите рестарт и сте готови. Има още една стъпка със забраняването на Fast startup, която можете да намерите в отворите на темата.

И така лесно можете с build-in tools на windows 10 да си възстановите bootloader-а без да търсите като животните флашки.

Освен това disk management репортва линукс дяловете като 100% free – не се шашкайте – не ви е затрило дяловете, а репортва грешно.

06.07.2021

Идвам да видя дали блога е още на мястото си.
През изминалите месеци се случиха всякакви чудесни неща като например, че се роди Борис, започнах наново да карам, стартирах (мнооооого мудно и бавно, но стартирах) подкаст, на работа продължавам да уча супер много нови неща.

In other news:

  • Днес медиите оповестиха, че Джон Лоутън си е заминал на 29.06.2021 г., който всяка, бога ми всяка година от последните 15 го слушахме на изгрева на първия ден от Юли месец. Жалко, че не отидох нито веднъж да го чуя на живо. Интересен факт за Uriah Heep e, че са първата световноизвестна хард рок група, която гостува в България по време на комунистическия режим. Това става през август 1988 г., като изнасят около 25 концерта в най-големите български градове. Представете си кефа по онова време;
  • Audacity, които използвам за записване на подкаста на един Недко, бяха купени съвсем скоро от собствениците на Ultimate Guitar (един от основните ми източници за табове за китарат) ииии почти веднага си смениха privacy policy-то с дооооста по-обширно и либерално към споделяне на данни към трети страни и основно към правителствени органи (и офиса им в Русия). Не е яко това и community-то е лееееко бясно (все едно да кажат, че забраняват варенето на ракия, представете си какво ще стане тук). On other side пуснаха версия 3 цели девет години след последната major версия в която introduce-наха ъпдейтнатата версия на техния формат – aup3 плюс малко minor features, фикс на 160 бъга (дееееба) и вероятно за наблъскали spyware-ish. Кой знае. Аз знам обаче, че следващия запис на подкаста ще бъде на Mac-a на Златина (за който имам сериозни съмнения, че микрофоните му са с качество подобно (пък и може би и по-добро) от моя скъпоценен Shure MV5) ползвайки Garageband;
  • Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени пуснаха нов албум – “Жълт код”, който си ебе майката по всички параграфи. Тия хора не знам как не се изтъркаха, но това им е един от най-силните албуми – шарен, изпълнен с енергия и много, много приятен за слушане. Реших да потърся малко за него в гугъл, първи резултат – ева.бг, втори – днес.бг (и абсурдната секция с коментари, където всеки австралопитек може да пише), трети нямаше. Три пъти писах това изречение и го изтривах, защото явно нямам думи за това как някои хора са просто малоумни. Та препоръчвам ви го с няколко ръце. Линк към spofity;
  • Дори няма да си правя труда да коментирам Windows 11, епичния leak на цялата OS седмици преди официално да я обявят, абсурдното централно start menu и поддръжката на native Android (което всъщност не е лошо, поне на хартия);
  • Тази новина ще я кръстя “мечтата на всеки антиваксър“. В Индия положението с вируса не е добро и тъъъъъкмо започнаха да им се отпушва ваксинирането и започнаха измекярките номера в които са инжектирали физиологичен разтвор вместо ваксини. Явно положението при тях не е по-добро от при нас от гледна точка на корупция и безскрупулност;
  • Купих си Playstation 5. Ако на някой му е интересно мога да споделя как си го намерих нов и в гаранция за 999 лв (версията с диска).

Днес било ден на бащата

Днес Златина ме събуди в 8 и малко и се учудих, че малкия е спал толкова. Oказа се, че малкия е станал в 05:00 и 2 часа е тормозил майка си, но тя не ме е събудила да страдаме заедно, а е решила да ме остави да си почина. Нещо като подарък за деня на бащата, което било днес.

Та по темата, понеже ми е първи ден на бащата и съм си вирнал брадичката като мустаката лесбийка на осми март, ТА – баща се става много след като се роди детето. Моя баща е Баща с главното си и заслужено Б, неговия Баща – също. Надявам се някой ден и аз да бъда така.

А баща е нещо, което се случва между трима човека – детето, майката и (биологичния) баща – това е някаква симбиоза на любов, разбиране и търпение (и недоспиване), която с времето разцъфва и не увяхва до дълбоки старини. Това е една неприкосновена любов, която изтрива цели черти от характерите ни (нетърпение, раздразнителност, подобни) и добавя нови (абсолютната любов, която знаеш, че никога няма да си отиде) и тримата ще сте едно голямо и велико трио завинаги.

И последно, че не искам да звуча като бегемама, но – винаги ще помня Златина, когато ми звънна и ми каза, че Борис се е родил (след жестоки болки, мъки и умора) и помня как гласа ѝ трепереше. Моя трепереше много дълго след това.

Благодаря и на двамата, че ме направиха баща. От тук нататък е мой ред да бъда най-добрата версия на себе си и да давам всичко за тях.

Станах татко

Минаха месеци преди да се реша да пиша тук, но си заслужаваше.


Повечето близки покрай мен хора научиха доста по-рано, но така и не намерих време и муза за да седна и да напиша за вероятно най-радостното събитие, което ми се е случвало за последните 34 години живот.

На 30.10.2020 г. се роди нашия син – Борис.

И винаги, винаги съм твърдял, че раждалите жени са много повече от “нормалните” хора – събрали са цялата мъдрост и сила на вселената и са я канализирали към нещо малко и прекрасно. Моята съпруга мина през доста изпитания докато роди малкия Борко, но се справи, както обикновено, мъжката и без да се оплаче нито един път.

А Борко е страхотен – от съвсем малък е супер енергичен, усмихва се (а последно време се и смее с глас), започва да разбира от света с всеки изминал ден, в погледа му има повече мъдрост отколкото на повечето хора, които познавам.


Та така де, смятах да пиша километричен разказ, но няма. Вместо това имам идея да говоря за значението на таткото по време на бременноста, раждането и отглеждането, защото ударихме немалко камъни, които не ги пишеше в книгите/блоговете/youtube клиповете.

Запознайте се с по-големия брат на marvin – vortex

От много време ми се върти в главата да направя един homelab в нас, но решенията, които ми попадаха бяха или rack mountable или прекалено шумни. После мислих да ползвам Lenovo Thinkstation E31, който имам в нас. Сам по себе си е страхотна машинка, с 16ГБ рам, Intel Xeon E3-1230v2 с десет (не питайте) диска с различен обем между 1TB и 2TB и сменено захранване с нещо по-читаво и мощно (защото дефолтното беше с нищожните, макар и реални 280W. Плюс всичко това машината беше супер тиха.

Но не беше достатъчна, защото ако имам да прехвърля всичко от моите VPS-и към home-grown badass homelab ми трябва нещо по-enterprise. И не го намирам за лигня това, защото все пак това ми е работата и искам нещата, които правя да се доближават поне малко до някакъв адекватен сетъп.

И така един ден ми попадна обявата за vortex. Машината има следните характеристики:

  • Tower Server (което ми беше супер важно, защото rack в нас няма къде да държа пък и Златина би ме унищожила ако взема един);
  • CPU Xeon E5 2403 v2 с възможност за още един + ъпгрейд до извратените E5-2470 v2 с 10 ядра поддържащи HT, 25MB L3 кеш и “само” 95W TDP
  • Ram 32 GB DDR3 Advanced ECC
  • Power supply – redundant – 2×480 Watt
  • SAS controller P222 with 512MB cache latest firmware
  • Вграден SAS/SATA controller B120i
  • 2x146GB SAS 2.5″ 10K disks
  • 2x 500GB SAS 2.5″ 7.2K disks
  • 2х1.5TB SATA 7.2K disk
  • ILO 4 advanced licensed


Цялото това нещо има два (от 4) индустриални, 120мм вентилатора, които при стартиране на машината развъртат на 100% и в стаята не се стои. През останалото време работят на средно 12% и почти не се чуват.
Та очаквах да имам някакви спънки, защото до сега не съм конфигурирал желязо, което да е server grade при мен и споделям с вас, защото на мен ми е мега интересно:

  • iLO или HP Integrated Lights-Out е един невероятен инструмент с който можете да конфигурирате част от системата си дори когато сървъра е изключен! Как? iLO си има отделен хардуерен порт + отделна система, която работи постоянно. Така можете да правите remote connection през html5 agent, можете да спирате и пускате системата, да правите сравнително читав monitoring (+ 3D модел на температурния профил вътре в кутията, бтв в машната има 20 отделни температурни датчика), следене на разхода на машинта във ватове (при мен avg consumption за 24ч е само 72 вата, определено очаквах да е повече), можете да boot-вате през т.нар. virtual media (аз откакто съм взел машината не съм закачал за нея никога монитор, а разкарах Windows 2019 datacenter, инсталирах proxmox и не съм усетил нуждата да закачам такъв), имате си супер детайлна информация за системата и още много, да не говорим, че можете да подкарате iLO във федерация и да закачите няколко машини заедно;
  • Всичко е redundant – започвайки от BIOS-а и стигайки до различните firmware (повечето, не всички) имате redundant support на много ниско, системно ниво. Например ако реша да си ъпдейтнете BIOS-а при fail системата автоматично ще switch-не към работещата втория ROM с работеща версия. Това можете да го направите и ръчно ако нещо не ви харесва или не работи as expected. Машината има две захранвания (едното за електическата мрежа, другото за UPS), advanced ECC (нещо за което за пръв път чувам, която позволява multi-bit correction (за разлика от стандартната ECC, която поддържа само single-bit correction), RAID контролерите (и двата, но особено HP Smart Array P222, който идва с отделна батерия в случай на power loss и кеш модул от 512MB);
  • Hot-plug baby – дискове, захранване и вентилатори могат да бъдат махнати/добавени/разменени докато машината работи. Да не говорим, че ако някой диск гръмне стига да намеря същия (или поне по обем да е същия) мога в движение да го заменя с дефектиралия и zfs сам ще си свърши работата;
  • Изработката е солидна и имам предвид точно това. Машината тежи 20 кг, капаците са от солиден метал, дъното е огромно, разположението вътре първоначално ми беше малко нелогично, но после всичко си дойде на мястото. Но това с което още не мога да свикна е, че процесора ми е с пасивно охлаждане! Да, 80 ватовото чудовище се охлажда от пасивен heatsink с вентилатор, който охлажда и останалата част от системата.

И няколко думи за софтуера:

  • На машината ще върви ProxMox като Host OS;
  • На нея ще се търкалят няколко мои проекта в отделни виртуалки (докато не си начеша крастата, после миграция към Ansible host), TrueNAS (за това ще пиша малко повече, защото е супер интересно и шантаво като решение), PiHole (че ми писна да гледам реклами в youtube на телевизора и на телефона), probably openHAB;
  • Въпросите относно networking-а и връзката със сензорите още е отворен.

И накрая, но не на последно място – ще хоствам няколко сайта на ученици така, че ако сте такъв (или студент) и наистина няма къде да си хостнете нещата за подготовка за изпит – пишете тук.

11.01.2021

Ще отнеме време докато свикна да пиша 2021 вместо 2020…

Навън вали и то по най-правилния начин – нито съвсем тихо, нито силно, а точно по средата, точно върху прозорците, Борко спи блажено с майка си, а аз съм налял едно малко и пиша съдържанието на следващия епизод на подкаста. Искам да кажа толкова много и знам, че обикновено им омръзва на хората като започна да правя някакви дълги анализи/разкази и тази компресия ми отнема 1/3 от времето на продукция.
Искам и да се оплача – тоя Audacity е супер инструмент, но е тооооооолкова дървен, че ме връща обратно в 2000 г. Learning curve-а му не е малък, дейба.

Освен това точа лиги на новите Apple Air с M1 процесори – знам, че до съвсем скоро ги ругаех по всякакъв възможен начин, но М1 е революция. Youtube suggestion-ите ми са 80% ревюта на M1 и честно казано съм на ръба да заменя моето X1 с Ubuntu 20.04 LTS с Air с Big Sur. Пък ако някой има едно такова под ръка ще се радвам да колаборираме и да направим малко real world tests.

Та така – равносметка ако има ще я пиша малко по-натам, но най-важното, което се случи миналата година е, че се оженихме и че Борко се роди преди 2 месеца и малко. Клиширано може би ще прозвучи, но съм щастлив извън нормалните предели.

Пазете се и до нови (подкастърски) срещи.

Подкаста на един Недко е тук!

Ето, че след като обещах, че тази година подкаст ще има е факт и първия епизод (който е нулев и е втори, но!).

За сега можете да слушате подкаста от блога, от Spotify или Google Podcasts, чакам си одобрението от Apple Podcasts.

В първия епизод ще си говорим за доста неща, но основната тема ще е моя заигравка с WSL 1 vs WSL 2 – синтетични тестове на двете среди по няколко вектора, малко полезни линкове и впечатления. Освен това ще има и доста други неща, stay tuned.

Note – благодаря на Светьо, че ми направи art-а.

Отиде си Димо от P.I.F.

Преди 7-8 години Габс ме извика да отидем да слушаме P.I.F. в стария Винтидж 33. Беше си изживяване. Но по-голямо изживяване беше когато видях, че за разлика от това, което си мислих членовете на групата всъщност са си хора, говорят си с публиката, пият си питиетата преди и след концерта.
След това ходих на (почти) всички техни концерти във Варна. Слушах прекалено епичните им концерти, слушах и не толкова епичните им такива, слушах ги с 30-40 човека публика. И всеки път, всеки, пяхме с пълни гърла. Единия път ходихме заедно с тях на някакво афтърпарти в Болата. Там дълго пихме и говорихме с членовете на групата и чувството, че са съвсем нормални хора пак ме шокира. Говорихме си тогава с тях за музиката, за музите, за пиенето, за хората. Тогава говорих малко и с Димо. Признавам си, че по изявите му изглеждаше малко надут един такъв, но това се разсея на първите минути разговор с него.
Сещам се веднъж как бях на един техен акустичен концерт, пак във Винтидж 33, и в една от паузите излязох да подишам чист въздух и проведохме някакъв доста непринуден разговор на по цигара (на по цигара и бира в случая). Беше си в зоната и размишлявахме за живота, за изкуството. Беше толкова приятно.

А покрай него се запознах с толкова хора, от редовните, цялата тази непринуденост.
Преди няколко седмици като чух, че търсят кръвна плазма за него бях сигурен, че ще се намери и ще е само едно от онези неща, които минава периферно, защото ще се излекува и ще бъде пак по сцените.

Но не и този път.

Днес Димо почина. С него нашата алтернативна/поп рок сцена ще си остане същата, но в средата ѝ, ще остане вакуума, който никой, никога няма да запълни. Защото П.И.Ф. си бяха и си остават едни от основните опорни точки на нашата музика. На нашето детство с тяхното колело и тяхната приказка и в дните в които вече ние, децата, вече пораснахме и си имаме собствени деца, с техния огън. И с всичко останало.

Плаче ми се. Но човек е жив докато е жив в сърцата ни, нали така? Тогава той ще живее завинаги в нас.

Честит ден на танго

I Write To Remember, And I Write To Forget.

Останаха само фрагменти от едно далечно минало, дълбоко заровено от чужди очи. Остана само това, което е в мен.
И така, преди 9 години влязох за пръв път в часовете по танго. И от първия ден в който се потих като прасе, настъпвах дамите с които танцувах и забравях стъпки в стотната в която ми ги показваха, смущавах се от близкия хват и не вярвах да си взема обувки за танци , отпеснах се, та до сега едно малко парченце си остана в мен. Парченце (д)еволюирала любов, прикрита дълбока, нелечима тъга, вътрешно щастие и лекота си остана да плува из мислите ми.

Сещам се за Креми, която стоически ни научи да дишаме и ходим, която не се оплака нито веднъж, че стояхме до 12 вечерта седмици наред за да си научим хореографиите, говореше с всеки от нас заедно и по отделно, помагаше ни.

Сещам се и за Пламен, който ми подари тетрадка и ми поръча в нея да напиша най-хубавите си стихове.

Сещам се и за Милена, за Деси, Надето и Нели с които тренирахме стотици часове за да можем да излезем на сцена, да покажем, че танго е мноооого много повече от клишетата по филмите, да покажем и на себе си, че можем, да пишем поезия под звуците на Otros Aires, Gothan Project, Пиацола, Assassin’s tango-то на Джон Пауел. Благодаря.

През седмица се сещам за Ванката и Креми, за Ани и Вили, за Цве, за Емо, Диди, Лили, Габи, за Сашо (с който танцувахме веднъж версията за двама мъже в танго и беше доста disturbing), за Диди, за Марто и Катето, за Бояна и Юли, за Пацо, Рени, Нели, за Стоян и Деситата, за Мимето, за Ники и Пламен, Тома и Виктор за бургаската група. За всички.
Сещам се и за Тони, първокласника, който на съвсем първото ми представление, тогава във Варна МОЛ, дойде при мен, потупа ме по рамото и каза – “Не се притеснявай, не е трудно, важното е само да вярваш в себе си и в момичето с което танцуваш”. Сега Тони е голям, но завинаги ще остане спомена за мъдростта на един седемгодишен.

Пиша за да не забравя.

Помня и Varna Summer Festival, беше преди толкова много години. Сещам се как всички треперихме като вейки, имаше сцена, хора, музика, всички се забавляваха. Беше нещо, което ще нося в себе си до края.


Честит празник на всеки, който малко или много се е захващал с танго. Всички, които го харесваме сме малко или много повредени – имаме нещо, което ни тежи, което изплува рядко, но е там и точно танго в един или друг момент от животите ни е помагало.
И сега, няколко години по-късно, когато обувките ми са покрити в прах аз си спомням и още се отъждествявам със залата, с Креми, с всичките тези чудесни хора.

Честит ден на танго.

Дикпикнаха ме …

Да ви разказвам как ме dickpic-наха преди няколко дни. На клетия marvin освен блога виси и сайта на едни мои приятели от танцова школа. И така има някакви неща, които човека, който се занимава с него трябва да се направят и ми пише и в някакъв момент трбяваше да му ъпдейтна конфигурацията и му викам – “Това ще отнеме 10-тина минути, ще ти пиша” и тоз ми прати кур. Ама не се ебавам, беше снимка на кура му и отдолу писал “полунадървен” или нещо такова (ест. имам го на screenshot, но няма да ви го пречинявам) И пуля се аз и си викам – “Бах мааму тоя какво ниско ниво на търпимост има, хем фор фрии му правя неща хем и кур ми праща. И тоз, след 5 сек. го изтри и ми праща аудио (което бях малко резертиран да отворя) и се смее и вика – “Абе пиша си тука с една и … така, сори”. Ама кура е пратен и се чудя сега дали беше за мен или е пращащ курове насам и натам… Те така.