02.12.2021 – баааааавно каране

Едно от най-бавните карания за годината беше миналия Вторник когато ходих за едно кратко каране към Морска гара и обратно (между 25 и 30 км обикновено) с гръмотевичната скорост от 17 км/ч. Просто реших да вляза в духа на бреветното каране и да карам спокойно и под нормалното ми (обикновено самоубийствено) темпо.

Абе да ви кажа беше приятно. Не слушах музика/подкасти и някак ми дойде доста отрезняващо. Слушах вятъра, колите, морето като минах през морската.

Препоръчвам ви ако усетите, че прекарвате прекалено много време на слушалки докато карате да отделите малко време на тишината, защото тогава ще чуете света около вас, а понякога това е страхотно.

73 км с Одесос, в мъгла, катерене на баири и после каране в гора

Неделя беше продуктивен ден. От седмици се каня да изляза и да карам повече от 40-50 км, но така и не се случи – я имам някакви задачи, я мотивацията ми беше много ниска. Та с малко планиране се разбрахме със Златина тя да гледа малкия в неделя, а аз да мръдна до Балчик за около 4 часа.
Плана беше да отида до Балчик през Албена. Така щях да пропусна дългото изкачване на Оброчище и ако ако се чувствам добре да изкача далеч по-трудния баир на буквално цял Балчик от плажа до бензоностанция Лафи (като ги определям като най-ниска и най-висока точка на Балчик).
Тръгнах доста късно, защото имах един малък неделен деплоймънт да направя, отделно и се успахме със Златина (случва се за пръв път от 13 месеца насам) и тръгнах към 10:00. И паля аз кита и започвам да си повтарям мантрата – “Не карай бързо, не карай бързо, не карай бързо” защото последните месеци имам много малко време за каране и обикновено карам за 100-120 минути в червената зона. И тъкмо започнах да си вярвам и по едно време засичам двама колоездача с джърсита (колоездачно горнище) на Одсос. Това е най-големия аматьорски велоклуб във Варна в който бях член няколко години. Настигнах ги и се оказа, че съм се засякал с регулярното неделно каране. Бяха сигурно 15 човека от които 12 ме поздравиха и се зарадваха да ме видят, а от тях сигурно 10 отбелязаха, че съм с ново колело.
Почувствах се много приятно, хората ме помниха, питаха ме как съм, знаеха, че имаме бебенце, уговаряха ме да се виждаме да караме по-често. Като цяло изживяването беше супер, а освен това и беше много зареждащо и най-вече – имах си някой, който да ме pace-ва, защото това никога не ми е било силата.
След като си казахме чао аз продължих към Балчик от посока Албена и искрено се насладих на гледката, на пътя, на всичко. От много време се каня да опитам вело/пешеходната алея, която започва от кръговото на Албена и стига до отбивката за Ботаническата градина в Балчик. Оказа се супер. Беше малко разнебитена на места и имаше малко неокосени треви, но беше приятно и много по-спокойно от това да карам в платното за движение.

И така неусетно дойде Балчик и аз бях зареден с енегрия (което не ми се беше случвало отдавна) и готов да покоря невероятния баир, който започва от морското равнище и изкачва до най-високата точка на Балчик. Баира не е нещо кой знае какво от средата нататък, но в началото си е доста лют с някакви извращения от типа на 12%. После става по-лек и с наклон от около 6%. Проблема ми беше, че малко се превъодушевих (баси думата) и започнах с едни спринтове нагоре за които после си платих с лихвите. Много як беше и факта, че се беше спуснала мъгла, която беше точно като облак и преминах през нея за няколко минути и беше много зрелищно. В най-високата си точка направих 10 минутна почивка на бензиностанция Лафи и си взех дозата протеин, въглехидрати и кофеин, напълних си бидона и потеглих. Оставаше ми доста километри каране по равно, после едно голямо спускане към Оброчище и катеренето на последния баир, който си е 10 километра, но с нова настилка, което го правеше приятен за каране. И понеже усещах, че скоро ще ударя стената реших да не бързам супер много и да карам на каданс на най-голямата задна плоча, но дори и това не ми помогна след като изкачих баира и ме духна дасиебемамата и насрещен вятър. Подминах Кичево и вече ми беше писнало по някаква причина и реших да вкарам малко фън елемент и забих по един полу-черен път към месност Добрева Чешма и оттам като се забих в някаква гора и работата стана да си ебе. Бях си в гора като гора, асфалта свърши, изкарах акъла на една жена от последната къща, тя ми показа в каква посока трябва да карам и коя пътека да следвам, но си беше изпитание. После спрях друга жена, която се разхождаше супер спокойно в гората, но с огромен питбул (и аз бих се разхождал така спокойно ако имах такова чудо със себе си :D ) и тя ми показа друг път, викам си ок – LIFO ще е, цепя от там. И карам аз по листа, баири и камъни и стигам “Еко Рай“, доста приятно местенце, бтв и там виждам трета жена (в тази гора само жени, баси!) и тя ми каза ТРЕТИ път по който да мина. Викам си – ДОБРЕ, FILO, FILO ама то си ебе мамата, на 2км от Виница съм и не мога да се прибера. Ядосах се, хванах третия път и пред мен едно куче. Аз леко ядосан вече и започвам да му бая и излиза един дядо, 70+ годишен и си поговорихме малко и ми вика – “Хващаш ей тази пътека и си там”, четвърта версия. Викам си – ако не е това викам хеликоптер да ме спасява и толкоз, аман.
Но пък се оказа, че съм бил близо и стигнах крайните къщи на Виница като през това време се насладих искрено на gravel карането (което не е ок, защото ако се зарибя много ще стане грозно :D ) и после – в нас. Прибрах, бърз душ и излязохме да се разходим със Златина и бебе Борко.

Какво научих от това каране:

  • Пейсването е едно от най-важните неща – човек трябва да кара по интуиция, а не по средна скорост с която е карал преди година/две;
  • Втори бидон за над 50 км. каране е задължителен;
  • Носенето на стоп и светлоотражатели са не само препоръчителни, а и задължителни винаги когато излизате да карате;
  • Планирането на храненията е от изключителна важност, този път успях да се справя прилично по мое мнение.

Профила на маршрута можете да намерите тук:

Радикални промени

Последните години не бях добра компания както в блога така и понякога f2f. Реших да ви разкажа доскоро пазена дълбоко в мен тайна, защото е важно за мен.

От няколко години се боря с депресията с променливи успехи. И научих, че колкото повече човек подтиска проблема си толкова по-надълбоко го натиква и става още по-труден за разрешаване. Нещо като дъвка в косата – колкото повече я натискаш навътре толкова по-трудно е да я махнеш без да си обръснеш главата.

И с депресията ми се измениха и интересите и част от мен някак заспа. Последния път когато говорих пред хора (мисля беше на QA: Challenge Accepted) вече ми се струва супер далечен, а желание за това, поне за сега, нямам. Нямам и желание да танцувам и да карам колелото, нещо, което исках с цялото си сърце и душа.

Ако запомните едно нещо от този пост то е – ако се чувствате тъжни постоянно, ако усещате, че сте в дупка, ако не виждате много смисъл в това, което правите в офиса и вкъщи – говорете с някого. 2-3-5 срещи понякога са напълно достатъчни да се адресира проблема и да работите за разрешаването му. Хората имаме склонност към запазване на доста усложнени модели на света около нас в главите си и понякога някои малки и дори смешни неща като например … например някой съсед да ви изгледа накриво може да ви счупи настроението. И много често причината не е това, а нещо по-дълбоко, по-неочевидно и ако разберете какво е то можете много, много по-лесно да го обработите, храносмелите и изхвърлите от мислите си.

Дължа много на Златина, която е с мен и ме търпи когато не съм особено страхотна компания и ми помага с всичко с което може. За това и винаги ще я обичам.

И в повечето неща, които четох за депресията имаше няколко неизменно повтарящи се елемента и един от тях беше спорта.
Спорта ако се практикува по правилния начин обикновено не ви позволява да стоите комфортно в дупката си, а малко от малко ви кара да сптрете да мислите за всичко около вас. С мен това се случваше преди много години с танците, а сега – с колелото. Просто ми е толкова трудно като правя тренировки за скорост или катерене на някой абсурден баир, че просто мозъка ми спира да мисли за всичко останало и влиза в един вид режим за оцеляване. И този режим колкото и странно да е ми помага да се чувствам добре след 200 км. на колелото или след някакво абсурдно каране в което средния ми пулс е бил на 90% в червената зона (което практически си е агония).

Та радикалната промяна чаках да започне в началото на месеца, след като си купя ново колело, нови обувки, после я чаках да дойде като дойде лятото, после есента, после Борко да стане на годинка, после да деплойнем нещо в офиса и колкото повече отлагах и си намирах оправдания ставаше все по-трудно да се наканя да изляза.

Е, радикалната ми промяна ще се състои в няколко стъпки и искам да съм прозрачен към вас:

  • Спорт ( + план и статуса му)
  • Редовно блогване със споделяне на мотивация и резултати
  • Подкаст поне 2 пъти месечно

И понеже човека е същество, което обича да разбира света наоколо и се е научил да прави планове за бъдещето така и аз реших да си поставя дългосрочна цел, която да е да … wait for it … wait for it …

да участвам в най-стария и все още активен бревет в света – Париж – Брест – Париж, който е 1400 км в категория 90 часа


А за да се случи това трябва да изпълня следното изискване – да имам за един сезон (Октомври до Септември) изкарани следните бревети – 200 км, 300 км 400 км и 600 км (единствения двудневен бревет) като това ще ми донесе титлата супер рендоньор, която е пожизнена и няколко медалчета за завършените километри. Едва след като изкарам дистанциите във времето определено от организаторите мога да участвам в предварително записване за PBP и вече ако има свободни места може да ме приемат. Таксата общо е около 200 евро и включва храна по checkpoint–ите, сервизни автомобили и застраховка.

Сега се чудите сигурно (ако не сте чели преди блога) дали е възможно това и ще ви кажа, че освен възможно това може да е и едно наистина страхотно изживяване. През моите около 14000 км на колело стигнах до моята истина, която е, че карането е повече от 50% дух и воля и само 50% подготовка. Това не значи, че сега ще мога да се метна на 600 км и да ги изкарам безпроблемно, но всичките тези километри могат да бъдат изкарани от всеки човек, който е поне малко fit (аз към момента тежа 108 кг. така, че съм далеч от тази категория) и има ок колело.

Към момента плана за бреветите ми е следния:

Име на
бревета
ДатаДължинаДенивелацияКонтролно
време
Резово12.03 / 19.03430 км.3001 м.27 ч.
Исперих03.06 / 4.06402 км.3220 м.27 ч.
Тракийски26.03 / 2.04208 км.1466 м.13:30 ч.
Загоре15.01204 км.1228 м.13:30 ч.
Странджа05.02 / 12.02228 км.2553 м.13:30 ч.
Варна 30009.04 / 16.04207 км.3574 м.20 ч..
Варна 20010.04 / 17.04218 км.1524 м.13:30 ч.
Сакар19.02 / 26.02301 км.1943 м.20 ч.
Шипка11.06300 км.3682 м.20 ч.
Шипка12.06200 км.2553 м.201
Исперих25 – 06.06608 км.2553 м.40 ч.
Данните са взети от официалния Audax randonneurs Bulgaria

Както виждате ще е challenge и то дългосрочен, което ме прави нетърпелив и може би и щастлив.

Заедно с това ще последва и неизбежното сваляне на килограмите, защото сега положението е стил дамаджана малко. Влизайки в режим обикновено бързо ми се случват нещата, но да видим как ще е този път.

Техническата тема, която винаги ми е била слабост ще я разпиша в друг пост, че този започна да става в стил 2000 думи, но основното ми е ъпгрейда, който направи преди няколко месеца от винтидж шосейния велосипед, който си има нов собственик (още ми е тъжно, че го продадох, велико колело беше) на един страхотен шосеен велосипед – Triban RC520 – full Shimano 105, дискови хидравлични спирачки и страхотна геометрия.


Крайната цел на всичко това е един здрав татко и съпруг, който да дава всичко, което има за семейството си, а не един постоянно изморен чичко.


П.С. Ако някой има някакъв интерес към нещо конкетно може да пише в коментарите – дали ще е трасето, подготовката, хранене, бих споделил всичко, кето знам.

The old Slipknot is back!

Дееба, не ваярвах, че ще чуя пак това, което чух в Iowa преди толкова години (айде не същото, но до голяма степен). Чакам с нетърпение целия им албум + концерта им в Пловдив догодина (ако тия нещастници не го отложат за веченезнамкойсипът).

Падна Facebook, Instagram и Whatsapp

Айде и аз да не остана назад – Facebook, Instagram и Whatsapp са долу. Или бяха долу, де, за около 6 часа снощи. Случиха се следните неща:

  • Хората започнаха да си проверяват twitter-а и в последствие twitter се забави значително, отбеляза и най-много посетители в историята си;
  • Хората научиха какво е BGP;
  • От статията на ZDnet стана ясно, че някой се е гъбаркал с неща включващи и промени по BGP през WEB интерфейс, което за мен най-малкото е несериозно (но не знам детайли за да съм fair judge). Аз очаквах някой да е провизирал нещо грешно, да са минали някакви OTA updates, макар и малко вероятно, ей такива работи. А то е било – “Абе Киро – аз натиснах ли apply?”
  • Някои хора разбраха, че за тях хубавите (aka мощни, над среден клас) телефони, бързия интернет и интернета за тях са 2 сайта, което ако не беше трагично щеше да е … абе трагично си е. Рефлекса за скролване с палеца, постване, instant gradification и всичко останало е толкова здраво закотвен в нас, че понякога трябват такива удари с мокра кърпа за да се усетим колко сме зависими;
  • При такива networking issues не е рядкост системните а
  • И последно, но не на последно място – служители репортнали, че не могат да отидат на място в datacenters да борят проблемите, защото … картите им за достъп не работили :D

Подготвям един епизод на подкаста с подробен explainer ако на някой му е интересно.

Ще снимам, ще снимам, ще снимам

Юхууу, след няколко дни тръгваме на пътешествие в Гърция и Марто беше толкова добър да ми заеме Sigma 17-50/2.8 и се наканих да снимам всеки ден част от нашето пътешествие, децата, мястото и всичко наоколо. Не бях вадил апарата от наистина много време и някак нямам търпение да започна. Отдавна не бях изпитвал такава тръпка.

In other news си търся вентилатор за vortex, защото иначе не мога да му сложа втория процесор. Историята е дълга и мрачна, ще си я запазя за подкаста най-вероятно. Иначе ако се чудите – vortex e наследника на marvin. С него смятам да преместя всичко от марвин и съответно Digital Ocean’s VPS към self hosted, което ще ми даде няколко огромни предимства като повече контрол върху хардуера, ще мога да науча мега много нещa, security извън iptables/ufw, networking and so on.

Та така де. Пожелайте ми успех с 8 часовото шофиране и започвам да ви спамя съвсем скоро, хохо.

23.08.2021

Реших ей така, без причина, да напиша един пост за сигурно единствения човек, който чете блога.
Последно време покрай ме положението е повече от ок – нещата започнаха да си идват на мястото с малкия Борко, със съня и с работата (work from home с дете понякога не е лесно).

Депресията започва да се оттегля последните седмици и се чувствам много по-жив отколкото от преди година-година и половина да речем. Чувствам се ок и за това, че вече мога да говоря за това и че не съм само аз, който си носи мрака в себе си, а (за мое съжаление) са много. И ако сте от тези и нещо ги гложди винаги можете да ми пишете един мейл и да си поговорим. Понякога разговора с един непознат може да е много ценен.


Освен това съм се фокусирал много върху колоезденето и последните месеци си ъпгрейднах колелото, скоро си взех обувки, GPS и от 31.01.2021 до днес имам малко под 1000 км и си счупих вече мислейки за непреодолими 16 000 км на колелото (текущо съм на 17150 км).

Вчера ходих да карам по маршрута Балчик – Шабла – Тюленово – Камен Бряг – Свети Никола – Българево – Каварна – Балчик (Strava activity) и усещането беше величествено. Хапнах си праскови купени от Българево на една пейка, пих кафе в Каварна (на центъра където много години по-рано бях на първия си метъл концерт на който хората са чували групата и извън Добрич на Апокалиптика) и си взех провизии от Био магазина (страхотен е и супер зареден, не само с био и веган неща, споко :D). На прибиране просто си пуснах моята плейлиста и приключих карането с последни 10+ км каране в много червената зона – изкъртих се като мастия. Бях толкова на лимита си, че после ми отне малко време за да мога да си стъпвам стабилно на краката, но кефа от изживяното още ме държи. Това само до преди половин година щеше да ми е немислимо.

11.07.2021

Ахх ти любими мой Window-е, верен като човек с психически отклонения, на 6 ракии и ударен с тухла по главата.

Днес реших да тествам за незнамвечезакойпът това лайно (ако има възмездие нан този свят някой ден ако някой напише лайно в гугъл може да му се покаже линк към сайта на Polar :D ) – cloud service-a на Polar. Драмата ми с него е, че не синхронизира нито през Windows, нито през Android и това е well known issue от вече сигурно година и половина – две и практически тренировъчните ми сесии, които GPS-а е записал не се синихронизират с техния облак и съответно със Strava (като third parity provider). Писах на тия шибаняци няколко пъти, кур.
Отплеснах се.
Та реших да рестартирам в windows (имам лицензен windows за много emergency recovery ако нещо си засера на Ubuntu-то) и естестествено не можах да си синхронизирам нищо. Реших да не съм капо и да си пусна ъпдейтите на Windows (имам някакво перверзно увлечение в това да ъпдейтвам машините в нас до latest …) и след 1-2-3 рестарта (и по-точно след този на feature update-а, който мина) ми презаписа bootloader-а. След около 8 минутно взиране в екрана, псуване и мислени блъскайки лаптопа в главата си потърсих дали windows нямат tooling за работа с bootloader-а (които със сигурност имат, но не бях ползвал до сега). Другия вариант е класическия – boot-вам с live CD и си ползвам grub tooling-а за да си го запиша наново, но ИЗОБЩО не ми се търсеше флашка в нас). Та порових и намери един доста задоволителен отговор, който приканва да направим следното:

  • mountvol Z: /S (или който и да е неизползван от вас drive letter);
  • dir Z:EFI в който ви дава възможните bootloader entries, моето, което търсих се казваше ubuntu.
  • bcdedit /set {bootmgr} path \EFI\ubuntu\grubx64.efi прави магията.
  • Правите рестарт и сте готови. Има още една стъпка със забраняването на Fast startup, която можете да намерите в отворите на темата.

И така лесно можете с build-in tools на windows 10 да си възстановите bootloader-а без да търсите като животните флашки.

Освен това disk management репортва линукс дяловете като 100% free – не се шашкайте – не ви е затрило дяловете, а репортва грешно.