v 0.4 | A glimpse of happiness
В София сме от седмица със Злати и децата. На гости сме, където има едно бебе (7) и две каки на 5 и 6. Общо 5 бебета.
Ден втори Борко се разболя. Ден трети Оги се разболя. Ден днес – аз и Злати сме болни.
Искам да се гръмна, но няма кой да ми приключи нещата в офиса.
И добре, че имам интересни таскове, че иначе бих умрял. Днес например мигрирах един bash скрипт от Ubuntu към AlmaLinux, писах terraform, занимавах се с CloudFlare tunnels. Доволен съм, макар и на 1 health.
Бах – не съм вярвал, че пак ще ме тресе желанието (и нуждата) да тренирам, но си гледам часовника от 09:00 и чакам да си приключа един таск (доста интересен btw, ако на някой му е интересно мога да разкажа малко за ansible и terraform). Та направих малко над 200 км на тренажора и честно казано съм удивен от това, че макар и 110 кила успявам да поддържам темпо по-добро от очакваното.
Скоро ще опиша в детайли сетъпа си, плановете за карането (които се припокриват в някакви евентуални граници, както би казал Пратчет, с тези за които вече писах) и една страхотна новина покрай спортното ми ампоа. Само чакам да приключим последните детайли.
Плюс In Flames имат нова песен, която е доста обещаваща:
Добре де, напоследък го обърнах на музикален блог, но ми се споделя това. А музиката е нещото без което буквално не мога. За това и държа на хубавите слушалки, но това е тема за друг път.
Та – LP и Manowar с нови сингли. До преди няколко години бих обърнал последователността, но сега нещата са други. Lost е неиздавано парче на LP с доста интересно видео. Видях го от стената на Ирина, за което ѝ благодаря! Повече инфо – тук.
А Manowar продължават с галенето на фен базата си и този път групата е направила песен за (не само, но основно) немските си фенове. Двете парчета няма как да бъдат сравнявани така, че просто ще ви оставя да им се насладите, ако сте фенове.
И понеже когато бях project manager ме научиха, че като изброяваме неща не трябва да са по-малко от три ето и великолепната Флор Янсен на сцената с Хенк Порт. Ако се чудите кой е последния – второто видео ще ви покаже как тя пее с него през 2019 г. когато беше се явила на някакво състезание или там както се нарича и в общи линии когато с Хенк запяха Фантома … най-добрия израз, който ми идва е, че дикслапна всиките певачки, които бяха там. Все едно дете да отиде на дефлифтинг състезание, сещате се.
Последните дни съм се фокусирал доста върху работата и буквално не ми остава никакво време.
Но пък на background си мисля проекта за домашния homelab и искам или не май ще го търкалям на k8s, че както учих доста за CKAD така и след смяна на работата спрях рязко и ако не деплойвам по 1-2 пъти седмично за да се държа под напрежение няма да стане :D
In other news:
Ако ще се залавяте със self-hosted версията на Okteto, която предлага всички удобства пред SaaS версията им ето и мояв 5 изречения:
Основните места от които можете да намерите сбита информация освен в тяхната документация (която за self-hosted service не е супер):
Добра новина… за всички мои врагове, както казваше брат ми навремето :D
Вчера от лигавщини докато бяхме навън с Борко се наведох да го целуна по челото и долу-горе там останах. Сецнах се и едва-едва се добрахме до колата. Снощи цяла вечер пруфтях като парен локомотив, а днес положението направо беше плачевно, щом се наложи да шибна един аулин особено …
Онзи ден Спотифай ми светна и вика – “Чш, ей, келеш, спри всичко и пусни новия албум на Kovacs”. Викам си – брех, много добре. Учуден бях, защото откакто мацката си обръсна главата не очаквах да приключи добре всичко това.
Но така де – имат една стара песен вътре, и един gem, който като чух гласа му ми настръхнаха космите зад ушите. Тил? Тил Линдеман (от Рамщайн ако някой не му знае името)? ТИЛ ЛИНДЕМАН? Ta Шарън (Шарън Ковакс, от там и името на “групата” ѝ) и Тил имат една колаборация, която се казва Child of sin. Ако трябва да съм честен самия факт, че колаболират е по-голям от самата песен, защото текста не е супер уау, но като цяло не е никак лоша.
Джийзъс фъкин крайст. Не вярвах, че ще има изобщо нещо ново на Металика докато не излезе Lux Aetherna, която си беше ок и обещание за нов албум.
Но ето, че днес денят ме хвана неподготвен за ново от тях и този път си изкарах слушалките, надух ги до последно и честно казано доста добре ми дойде. Няма го техния траш-бяс от осемдесетте, но това е нормално и не виждам защо хората очакват това.
Честно казано ми харесва доста. Щом си държах слушалките да не паднат от главата ми докато веех грива сам в офиса сякаш ми е харесала.
Нямам търпене за целия им албум. Още го могат старчетата!
Добре де, Димо ми се заби в главата тези дни. Димо от ПИФ, който си замина. И някак бях забравил колко много харесвам ПИФ и колко ми липсват спорадичните им концерти във Vintage33. Имаше няколко песни, които си имаха свои “концертни” версии, които бяха по-малко шлифовани, с повече чувство и като цяло по-живи.
Поля от слънчогледи
Гледат към слънцето
Поля от слънчогледи
Хиляди малки слънца
Гледам и аз
Ябълка и праскова
Устни затворени
Сняг и ябълков цвят вали
Чисто и бяло
Никога не ще се стопи
Няма изток от рая
Посей, огледай болката и отрежи.
Поля от изгорели малки слънца
Поля от присъдени болни цветя
Поля от изгладнели любовни сърца
Поля от слънчогледи бели петна.
P.I.F. Поля от слънчогледи
Припомня ми за годините в които пишех. Малки думички, натежали от значение, от любов. Малки прашинки от душа издухани някъде далеч от вятъра.
За да не стане прекалено тъжно за cover слагам една идиотска снимка на мен и Златина в поля от слънчогледи.
Днес е шантав ден. Борко започва ясла и го водя, отивам на работа, работя, дейлита, билдове, взимам го, водя го в нас, отивам в офиса, срещи, билдове, докери, става 7-7 и нещо, прибирам се – акота, памперси, къпане, спане, помощ на Злати и накрая – 2 бирички с God of War: Ragnarok.
Убеден съм, че след няколко години ще осъзная, че това са ми били едни от най-щасливите мигове в живота. Не от онези при раждането на двете деца или като се оженихме със Злати, а онези периоди, които са една страхотна забързаност.
А музикалния поздрав за днес е кавър, който е толкова мазан, че го слушам от половин час – тоя брутаааален синхрох, бийтбокса, как преливат гласовете им един в друг и как се включват са божествени. Цялата акапела е нещо извънземно за мен.
