Един татко Недко разказва

Днешната борба е с nodejs и Azure pipelines. Няколко неща, които знам, но забравям понякога:

1. MacOS си има команда, която взима stdout и го праща към clipboard-а –> cat package-lock.json | pbcopy После paste където си пожелаете, но ако искате по някаква причина да го направите през конзолата можете с pbpaste
2. Можете да генерирате package-lock.json с npm i --package-lock-only. Така няма да проверява node_modules и да тегли dependencies
3. Azure си имат много приятен списък с всичко инсталирано по техните runnenrs на база image. Можете да намерите например списък с всичко по техния Ubuntu 22.04 image
4. Може и да има по-добро решение, но когато имам някаква дебъг сесия и имам да проверя няколко лога и/или файла които са на runner-a предпочитам да направя една стъпка, която прави job artifact в който мога да навигирам спокойно. Изглежда по този начин. Това например днес ми спести няколко допълнителни run-а за да видя няколко конфигурации, логове и .npmrc.

Набързо, преди да съм забравил:

1. Във VSCode често работя по повече от един проект, но понякога стават грешки ако терминала на IDE-то е в друга директория. За това в keyboard shortcuts търсим workbench.action.terminal.newWithCwd и нашиваме удобен shortcut (в моя случай си избрах command+T). Така всеки път когато натисна command+T ми се отваря нов терминал във VSCode, който е в директорията на текущия ми отворен файл;
2. Shame on me, но днес научих за pushd и popd. Ще ги използвам по-често в bash скриптовете си като се наложи да работя повечко с директории
3. Нещо интересно и по-скоро за статията git магии , но можете да направите бърз списък със само модифицирани, но не и push-нати файлове в git repo бързо и лесно с git status -uno –porcelain. Повече инфо можете да видите в един от любимите ми сайтове – explain shell. Също така е и добър флекс ако искате да се заиграете с някой колега като му кажете, че “uno” и “porcelain” са валидни параметри в git
4. Една чудесна статия за това как да си докреризираме react app директно от docker.com за начинаещи в docker.

Аз съм “няма кинти”, аз съм “няма ‘леб”
Мушни се зад мене, че съм най-отпред
Аз съм тоя дебил, дет’ кара пил върху тротоара
Аз съм “kill, kill, kill” и “бате дай една цигара”
Аз съм помияра, яката дупара
Водката менте я пия всяка вечер в бара
Твоето момче цял ден бъхти и после кърка
Лошото ченге в квартала, дето го пребърква
Как ше ме убиеш като аз съм килъра?
В царството на слепите най-сляп е дилъра
Сирия на три морета, харе кришна, многя лета
Щом па си решил да газиш, бате – дай на пета

София град – душеяд
Аз съм тая гад, аз съм тая гад
София град – душевад
Тука всеки ми е свиден, тука всеки ми е брат
София град – душеяд
Аз съм тая гад, аз съм тая гад
София град – душевад
Тука всеки ми е обиден, тука всеки ми е враг

Веган-хомофоб, математик, антрополог
Радикален еколог, аз съм жесток, направо съм Бог
Аз съм нощен труд – нисък, грозен, злобен, луд
Аз съм шизо и съм наблизо
В смога над Ариана, в медицинска марихуана
В скромната ти сянка, в твойта (ха-ха) “лична банка”
Цигането във кашона, дет’ не го лови закона
И пичето, което ти чати срещу левче от телефона
Аз съм болната фантазия на фалшивата буржоазия
Лицемерната куртоазия на богатата жена
Аз съм салон за красота – яко, яко самота
Грим, галерии, калмари, пепел от рози, кич, кампари
Аз съм лъжата, аз съм лъжата, аз съм лъжата
Аз съм лъжата, в погледа на излъгано дете
Аз съм Витошки, площади
Аз съм стъклените сгради, в които се перат души
Аз съм ти. Да бате – аз съм ти
Ти ръждива катерушка, ти, заплатка ако слушкам
И последния ми опит за живот между тоя изтещял народ
Да бате – аз съм ти
Щом па си решил да газиш, бате – дай на пета

Копеле, слушай ме внимателно, слушай, ше ти ка’а защо
Ако искате, ше има надежда, вяра и любов, захар и канабинол
Но ако се ебавате ще има кръв и караминьол
Израснал във смог, омесен от странно тесто
Хляб съм и сол, аз съм златен и нов
Аз съм гладен и гол, аз съм
Корумпирания катаджия, който сега събира
Кинти да изучи двете си деца в чужбина
Тегаво е под полите на Витоша
Доста по-лесно е под други поли в които шавам
Нали съм хитро шано, ще си купя младост
Ще си купя чистота и после някой друг ще я плати с душа

А не мо’ат си напишат правилно и завещанието
Идвам от “Майчин дом”, дишал съм в “Дружба I”
Бил съм при кръстовището на “Драган Цанков” и “Самоков”
Бил съм до “Каблешков”, до “Княз Борис” и “Цар Симеон”
Където Фреди от Ирак готви магическо агнешко
Хвърчал съм през “Летище София”, през терминал едно
И накрая ме посрещат като шибан цар у Княжево
Копеле, слушай ме внимателно, гледай, ще разбереш веднага защо
Ако искаш – ше има надежда, вяра и любов
Ако не искаш – София много бързо ти дава урок

Добър вечер, драги зрители
Да ви пускам новините ли?
Или да си помълча?
Така е хубаво след дъжда –
Като съм тиха
Като съм тиха
Като съм тиха

След всичките пъти в които съм бил на сцена или пред хора (танци, лекции (по конференции, училища и университети), по спортни събития, четене на мои стихове, гост на подкасти, интервюта и каквото там се сетите още си мислих, че ще се усещам малко по-специален. Когато бях дете бях много, много срамежлив и идеята, че изобщо ще изляза на сцена ме вцепеняваше.

И си имах някакви milestones – сега ще изляза пред 20 човека, ще говоря за това или онова, или – ще направим тази хореография пред няколкостотин човека, или пък … абе каквото се сетите.

Е, покрай раздялата със златина и съответно нередовното виждане с децата (50/50) животът ми стана отвратително труден. Все едно, че плувам в цимент, който се стяга с всяко замахване на ръцете. Аболютната тъга и … абе направо да си го наречем – скръб, когато се прибера вкъщи и е тихо, празно и има детски дрешки навсякъде, но ги няма децата, е нещото, което явно има потенциала да ме унищожи. Един от най-трудните ми спортни моменти, когато тичах 25 км skyrunning или изкарах Дунав Ултра и 700-те ѝ километра за точно 48 часа, когато съм бил на абсолютния си предел на силите, когато съм бил на ръба на припадъка, когато съм си казвал, че съм прескочил границата и вече съм убеден, че ще си нанеса някоя перманентна щета, когато съм падал и см се наранявал жестоко, когато получих първата си паник атака на сцена (мога да изброявам още) не могат да се сравнят и с фракция от чувството когато се прибера в нас и е тихо.

Тихото, изпепеляващо чувство на самота, на скръб и на празнота е толкова силно, че от месеци не съм спал добре, не се концентрирам на пълния си потенциал, не мога да мисля за нищо друго освен за децата и дали са добре, какво се случва с тях, научили ли са нова думичка или навик, как ще им се отрази цялото това shit show…

Абсолютно и напълно съм опустошен и никога не съм си и мислил, че ще се превърна в чичко, но ето, че само с няколко снимки и няколко прочетени чата успях да се превърна от онзи идиот, който разправя смешки в офиса и ръсеше простотии, смееше се и се събираше с приятели до тихия и пречупен чичко, който е недоволен от света.

I hate to say it, but I’m done.