Skip to content

Един Недко разказва Posts

14.08.2018

Пък се бях зарекал да не спирам да пиша тук…

Та – жив съм, продължавам тренировките за Dunav Ultra с пълна сила и вече усещам началото на старта в гр. Видин след три седмици.

In other news днес няма да има, но скоро общеавам да започна да пиша по-често. Имам и за разказване доста.

 

А, а! И с подготовката за първия podcast съм да кажем на половината така, че скоро очаквайте изненади.

32, усещат се като 22

Последните години около рожденния ми ден все се замислях как минава времето, броях годините, започна едно – “Преди 15 години завърших училище”, “Преди 10 – университета” и то няма как да не се сдуха солидно човек. Особено след 30.

Тази година беше различно. Бяхме на Stone Sour (за което ще пиша в отделен пост) със Златина и приятели и си изкарахме скандално яко. Имаше дъжд, бира, любима сладкарница в Букурещ, разговори, пътуване, имаше от всичко. И се замислих дни преди това какво е нужно на човек да бъде щастлив и отговора винаги е – други хора около него.

Благодаря на тия, които са около мен (особено в трудното време), за тия, които стават в 6 сутринта през уикендите да ми помогнат да се оправя и да ходя да тренирам, за тия в офиса, които ме натискат с всеки ден да дам колкото мога. Това ме прави щастлив.

Бъдете и вие щастливи.

07.06.2018

Последните дни чета доста за карането на дълги разстояния на висок каданс и нещата изглеждат постижими. Днес ще завъртя пак към Албена да видим резултатите.

По този повод предното ми каране с подобна цел беше преди няколко дни и като приключих Polar-а ми каза да си гледам работата. Беше се счупило нещо в данните и така и не можах да ги извлека. Още ме е яд. А от поддържката ми казаха, че нямам шанс да взема дори и счупения файл (понеже запазва с XML-like format данните лесно може да се намери проблема ако не е нещо тотално осрано). И така.

In other news:

  • Следващия месец Intel правят 50 години, а тези дни пуснаха лимитирана серия на 8 генерация Intel Core i7-8086K, който работи на 5.0 GHz тактова честота. Според тях това е голям milestone, но всички знаем, че от доста време насам тактовата честота не е едноличен синоним на върхова производителност (баси изречението);
  • Ако при ъпдейт на WordPress получите “Briefly unavailable for scheduled maintenance check back in a minute” не се шашкайте. Това е добра идея, защото при ъпдейт за малък период от време сайта ви може да хвърля грешки, логове и каквото се сетите. За това от WordPress са направили тази страничка, която да показва нещо адекватно в такива случаи. Проблема обаче е, че понякога не иска да се трие. Оправянето на проблема е много лесен и просто трябва да изтриете .maintenance файла от основната директория на вашата инсталация. След това си вижте правата по директориите, защото това е една от вероятните причини;
  • Страхотно четиво за SEO хората – “100+ Google SEO Success Factors, Ranked“.

Ще участвам на Дунав Ултра 2018!

Още една мечта е на път да се сбъдне.

По съществото си Дунав Ултра е едно огромно каране по поречието на северната ни граница. От миналата година го дебна, но така и не успях да се включа, защото започнах нова работа и приоритетите ми се смениха.

Скоро излезе информация за тазгодишната версия на Дунав Ултра носеща името Dunav Ultra: Teamwork. Правилата са прости:

  • Човек може да се запише индивидуално, екип от двама или екип от четирима души;
  • Карането е с несъстезателен характер;
  • Времето за финиширане е ДО 5 дни.

Няколко минути след като излезе официалната информация Пешо ми писа – “И кво, можем ли го за 48 часа то’а Дунав?”. И така се сформира нашия екип от двама ентусиаста. Един програмист и един QA :D

Участието беше платено, уговорката как да стигнем, груб план на карането и т.н. бяха направени за часове. Само ще вметна, че ще направим 400+280 за двата дни, разделени с малко сън.

Ще бъде епично.

 

И понеже ще има и live GPS tracking ще намеря начин да го сложа в блога ако ви е интересно да гледате какво се случва с нас.

 

До септември!

05.06.2018

От толкова много време не съм писал, че списъка, който имах за този пост е вече прекалено остарял.

Месеца при мен мина добре, ходихме със Златина преди седмица на първите летни палатки, Дунав Ултра обявиха, че ще има каране и тази година на което вече силно се надявам да участвам.

In other news:

  • Microsoft купуват GitHub за $7.5 милиарда в акции, което е доста повече от предварителните оценки. Огромен трафик започна да се генерира към GitLab, а Atlassian (на които е BitBucket) имат един огромен пазар с още по-големи възможности за експанзия;
  • Май не съм пускал тук, но EFAIL е името на уязвимостта в имплементацията на PGP;
  • Написах Privacy Policy за блога с повече информация какво паза за вас като посетители (hint – нищо освен access/error logs и google analytics). Всеки, който си го хареса може да си го копира и използва за своя блог с единственото условие конфигурацията му да е същата като описаната :)
  • Блокчейн стартъп спечели финансиране за $4 милиадра без live продукт;
  • Един страхотен сайт, който показва как работи DNS;
  • (малко простотия) Google махнали “Don’t be evil” от техния code to conduct и се вдигна малко шум около това;
  • Божидар Божанов писа за седем мита за GDPR;
  • Нови zero-days на Internet Explorer;
  • Side-channel attacking browsers through CSS3 features;
  • 7-zip също с критична уязвимост;
  • Хомосексуалните господа и дами от Polar спряха форума си, защото в него успяха да разкатаят как работи и върху каква основа върховия им вело-модел V650. Грр!
  • А знаете ли, че ако замените социалните медии с книги за година ще сте прочели около 200 такива?
  • Още чакам видеото от QA: Challenge Accepted 2018.

Тихо. Нека чуем сирените.

От толкоз патетика, от толкоз „Ура“,
от тропане във ледени води на хора,
от портрети и бюст-монументи,
от строени пишман десиденти.
От балонни фрази, викани в рупори
от „интелигенти“ във редици струпани
забравяме Ботьова. И го размиваме с времето.
Тихо, да чуем сирените!!!

Любомир Любомиров

Когато бях дете

Мина прекалено много време откакто наистина празнувах празника на детето. Може би бях средните класове, после малко ме беше срам, защото все пак бях почти пълнолетен, как така ще празнувам детски празник?!?

Отне ми само няколко години за да осъзная нещо – когато сме малки искаме да пораснем бързо, а когато това стане искаме да се върнем в детската стая, при мама и татко, училището и приятелчетата пред блока. От тогава си казах, че няма да оставя ей така да порасна.
През годините социалната среда ме натисна силно – трябваше да порасна, често трябваше да виждам песимистичното, сивото, ежедневното, защото повечето това виждаха. И ако аз гледах детайли, гледах цветовете, формите, плезих се на децата това някак беше приемано добре. Може би тогава се научих, че да си цветен (макар и с една торба коса и брада) не е нещо лошо, дори напротив. Да може човек да разказва приказки на петгодишни, да пее странни песни на бебета и да мечтае е нещото, което ни прави хора.

Ако станем съвсем сериозни ще убием малката искричка, която ни държи. И ако това стане ще остареем.
Аз не искам.

 

Честит ден на детето. Бъдете деца вътре в себе си.

Polar V650 с поддръжка на Strava Live Segments

Новината на седмицата е, че Polar пуснаха поддръжка на Strava Live Segments за Polar V650. Освен това новите потребители получават и 2 месеца безплатен Premium акаунт.

Ето и списък с новостите покрай последния firmware:

  1. Strava Live Segments – можете в реално време да проследите напредъка по определени сегменти. Можете да използвате до 20 предефинирани сегмента, а синхронизацията става през Polar Flow;
  2. Нови метрики за хората с power meters – Normalized Power, Intensity Factor и Training Stress Score. Повече за тях можете да прочетете във firmware announcement-а;
  3. Един оправен бъг с измерванията на барометъра.

Голяма работа, ще кажете. И ще е така! Знаем, че може да ви звучи тъпо, защото е свързано с платен Страва акаунт и power meter, които струват маса пари, но желанието, което демонтрират Polar да бъдат лидер на пазара е огромно.

Защо избрах Polar пред абсолютния лидер на пазара – Garmin?

  1. Цената. Polar V650 + HR, Cadance и Speed сензори ми излязоха малко над 400 лв по време на промоциите в Basecamp. Garmin 520 с HR, Cadance и Speed сензорите в момента са 670 лв. в намаление;
  2. Марката – Polar, макар и не много познат в нас имат над 40 годишна история. Давам и бира на този, който произнесе правилно името на основателя на компанията – Seppo Säynäjäkangas. Та именно Polar са направили и първия безжичен heart-rate монитор през 1982 година носещ годрото (и типично за ’80 и ’90 години) име Sport Tester PE 2000. Именно те полагат първите стъпки в тогава фантастичното поле на безжичните HR. За сверка сегашния им модел Polar H10 е повече от скандален;
  3. Инвестицията в по-мощен хардуер и по-късните софтуерни ъпдейти не е задължително да са нещо лошо. Early-shipping модела е познат от много години и предлага continues improvement (все красиви български думички).

Денят в който се пречупих – Коджа Кая – 25 км. планинско бягане

Има дни в които човек иска да умре. И такива в които няма сили да го пожелае.

На Гергьовден симпатягите от iRun.bg организираха горско бягане в източна Стара Планина, село Билка, което по снимките изглеждаше епично, а панорамите бяха умопомрачителни. Реших да участвам почти веднага след като отвориха записванията по няколко причини, които съм писал неведнъж и тук:

  • Искам да знам колко мога и кога ще се пречупя;
  • Искам да изляза и да дишам чист въздух с пълни дробове и да направя това, което някои наричат невъзможно;
  • Да вляза във форма.

 

Преди бягането имах два lifetime events – 500 км. на колелото за два дни и QA: Challenge Accepted и сякаш не ми остана време да мисля за Коджа Кая. Но искам или не дойде и то със силата на нещо, което човек отдавна се е опитвал да сложи в по-долния шкаф и го намира прекалено късно. Докато се настроя вече бях на старта, казахме си чао със Златина и поех с реката от хора, щеки и усмивки по стръмния склон на село Билка по посока връх Коджа Кая.

Разказа ще е кратък (за разлика от този за първия ми дуатлон). Времената се измерваха в броя чешми, които преминавахме и контроли покрай тях, нямаше подкрепителни пунктове. Аз бях подкрепен с:

  • 1.5 л. вода във воден резервоар в раницата;
  • 4 гелчета;
  • 2 вафли;
  • 4-5 кофеинови бонбонки.

 

Максималното време за 25 км. бягане беше 6 часа със старт от 10:00 часа и финал не по-късно от 16:00 часа.

Не успях.

И все пак ще ви доразкажа. Първия път, когато рухнах беше на около 5 км. от старта. Тогава бързото темпо при изкачването на Коджа Кая и изключително горещото време си казаха думата прекалено бързо. Вървях с неравномерна скорост, тоест бавно, после притичвах и пак бавно, което допълнително ме прецака. От колоезденето знам как да се справям с такива ситуации и успях, макар да ми костваше много. Започнах да анализирам защо така стана – храна, вода, тонус, пулс уж бяха в норма.

Продължих. Пункт втори мина с втора стена* при стръмното спускане. Бедрата ми не издържаха и започнаха да се огъват от прекомерното натоварване. Продължавах да се опитвам да бия математиката за да измисля как да успея да финиширам в контролно време. 

Не успях.

1400 метра вертикална денивелация по целия маршрут се равнява на малко над 460 етажен блок (при средна височина от 3 метра включително плочата на пода и тавана).

Обяд е. Всичко започва да боли повече от обикновено, слънцето подигравателно ме гледа как се влача по баирите. Трета стена. Стоварвам се тежко на земята, отпивам от водата в раницата и започвам да смятам – калории, температура и колко вода съм изпил. Увеличих приема на храна от 60 минути на през 45, а водата – почти два пъти по-често на по-малки порции.

Боли.

Станах насила и започнах да се влача по баирите. И тогава дойде онова полурелигиозно усещане за лекота и сила. Прикапаха първите капки дъжд. Сложих си телефона във водозащитен плик и тръгнах смело напред. Тогава трябваше да се досетя, че делюзията не е породена от дъжда, а от последния сигнал с който тялото ми каза, че ще последва още една стена и този път няма да мога да я прескоча.

Седемнайсти километър. Изкачването ще започне всеки момент. Остават ми 7 километра, които без значение през какви баири мина с колелото ще ги изкарам за минути. В бягането е различно. Там боли повече, колкото повече крачки се натрупват толкова повече натежават на душата и очакваш скоро да се скърши.

Пристигнах до предпоследната контрола. Казаха ми, че има чешма на около 200 метра в страни, запътих се натам и ето, че света започна да се пълни с цветове и аромати отново. Имаше огромна чешма с чудовищен дебит. Напълних вода, измих лицето, но не издържах и влязах в нея. До колената. Усещането беше нещо средно между болка и най-хубавото чувство на света.

Тръгнах нагоре. Три часа и половина катерих най-абсурдния връх, който съм катерил някога. Болеше, беше нечестно стръмно, заваля дъжд и температурите паднаха с няколко градуса. Спирах на всяка трета крачка. Болеше като дишах, като стъпвах, като спирах, дори като си движех врата.

Три часа и половина ми отне да изкача връх, който беше покорен предния ден за рекордните 23 минути.

Бързах, но не можех повече. Физически и психически не можех. Нещото в мен се счупи и спрях. Нямах нито желание, нито сила да продължа нататък. Това, което не можах да строша през над 12 000 км. на колело последните 3 години, всичките лекции на които съм бил на ръба, всички неща в личен план. Нищо не беше ме пречупило. Дори и 30-те часа колоездене. Нищо. Освен една купчина камъни и 6 часа бягане. Почувствах се унижен, че съм позволил да стигна до тук. И исках да умра. По философския начин, сигурно, не знам. Исках да легна, да затворя очи и да се събудя в нас. Искаше ми се никога да не бях искал да се запиша, никога да не бях губил. Никога, никога.

Тогава се срещнахме с Ники Томов, питах го колко е часа и той ми каза – “16:00, защо?”. И се случиха две неща, които винаги се случват по каналния ред когато стане време да съм на място на което не съм:

  1. “Изгубих” си казах. На часове от финала съм, бягах часове, боли;
  2. “Спечелих” си казах толкова тихо, че да не ме чуе никой. Най-накрая съм свободен от часовника, от финала. Вече мога да спра, да си почина и да приключа когато поискам.

Просветляващото чувство с философията на бревета (велосипедно каране на дълги разстояния, обикновено от 200 до 1200 км БЕЗ състезателен характер), който винаги е казвал, че не е нужно да се състезаваш с другите, а само със себе си. И че никога състезанията не са ме интересували. Всъщност се опитвам да надвия себе си и онзи около 1400 грама между слепоочията ми и никой друг.

Ако трябва да съм честен дори и да бях на финиша 30 минути по-рано сигурно щях да се спра и да изчакам някой да финишираме заедно. В духа на бревета, в духа на човешкото, а не освирепялото състезателно темпо. Не бях там за това.

Бях отново на върха на Коджа Кая. Този път той ме покори. Настани се с цялото си величие и тежест удобно в мен и пречупи нещо, което доскоро смятах, че ще е много по-трудно за чупене. Застоя се, огледа се и запечата в мен няколко невероятни гледки, дъжд и желанието да разкажа тази история на вас.

Последва крайно болезнено едночасово слизане и финал.

На 300-400 метра от финала хора започнаха да ръкопляскат, да свирят и да окуражават, обявиха ми номера (261, нали помните?) и … финиширах.

На 2 крачки зад финала ме чакаше Златина. Отпуснах се на нея и се разплаках.

Другата година ще се видим пак, Коджа Кая.

 

И нещо извън разказа – организацията, провеждането, маркировката и всичко беше на толкова високо ниво, че не знам как е възможно без спонсори и само на такси за участие да се случи нещо толкова красиво, организирано, добре популялизирано и технически над високите ми очаквания (например интеграцията с race-tracking.org и следенето в реално време на участниците).
Вие, добри хора, сте страхотни.

Можете да видите всичките снимки от събитието в тяхната страница.

 

Note – този тип бягане с голяма денивелация се нарича skyrunning, сметката за етажите е правилна (1400/3 с малко отклонение от 6.66 за да охладя емоциите на стоителните експерти относно стандартите в строителството) и да – и ти можеш да го направиш. Не е невъзможно за един сравнително обездвижен 100 килограмов QA (да, салих 5 кила последните месец и нещо, йес!). За техническите хора – средния ми пулс е 150, максималния – 180. В петте HR зони съм както следва:

  • Zone 5: 4% (най-висок пулс)
  • Zone 4: 57%
  • Zone 3: 28%
  • Zone 2: 11%
  • Zone 1: 0% (най-нисък пулс)