23.02.2018

Продължавам да пиша 2017 по постовете си :D

Днес Златина има рожден ден. Пожелавам ѝ да може да ме търпи още доста време, да търпи и котката. Също така да рисува, да прави това, което обича и да го прави с кеф и с цялото време на света :)

Подаръците я чакат довечера. И понеже знам, че няма да прочете днес блога ми мога да пиша за това колкото пожелая. Та да – смятам, че този път сякаш ще ѝ хареса. Нямам кой знае каква картичка (предната я правих сам и беше катастрофа), но няма да ѝ подарявам дрелка де :)

Art-а е на Златина – картичка, която ми нарисува за празниците. Продължавам да твърдя, че трябва да отделя повече време за това. Получават ѝ се много добре нещата. <3

Иначе днес преоткрих Dimmu Borgir, които са били на Wacken неведнъж:

И понеже се чудих между горния клип и още един ще пусна и него. Епични, но сърцето ми се напълни когато видях момчето с тромбона да куфее

QA: Challenge Accepted 4.0

Ще се кюейваме, ще се аксептваме и ще се челинджваме на 21.04.2018 година на QA: Challenge Accepted 4.0. Акнетата за лекторите е пусната (Секция “Гласувайте за лектор“) и има 20+ желаещи да заемат челни места и да говорят там.
Аз съм един от тях. Ще говоря за jMeter и как да направим eye candy (и разбираеми!) графики с Grafana и InfluxDB, сигурно пак ще си съборя VPS-а по време на демото (been there, done that) така, че сигурно ще напомпам още малко marvin да преживее и това извращение върху него и така.

 

Едно е сигурно – дали ще говоря или не на QA: Challenge Accepted лекцията ще бъде подготвена и при първа възможност ще я разкажа, сигурно пред колегите в софийския офис на Немечек.

 

И още нещо, последно – ако гласувате ще ви помоля да го направите честно. Има много интересни лекции, интересни неща за които ще се говори и си заслужават да бъдат чути.

Душа

Днес си пуснах Еди Ведър и се сетих за моментите на чисто и неподправено човешко щастие, които имах миналата година докато правих моето голямо каране.
Самото чувство да се събудиш някъде пренощувал в колата си, да направиш един чай/кафе на котлончето и да се потопиш в първите лъчи на изгрева е нещо толкова магично, колкото и обикновено. Всъщност всеки изгрев и залез са магични. Всеки един, който съм посрещал без значение дали съм бил на колелото, по Джулай Морнинг или просто ей така.

Сещам се после как си стягах багажите, палих колата до мястото от където исках да тръгна и финиширам, карах с отворен прозорец и душата ми (или това, което е останало от нея) беше пълна.

И всичко това беше гарнирано с Eddie Vedder и голяма част от OST-то на Into the Wild (ако има човек на света, който не го е гледал – препоръчвам го силно!).

И дори помня реда в който вървяха:

 

 

Лято

Искам пак да дойде лятото

с потните си мищници

със слънчевите очила

с късите гащи

маратонки, чехли

изгорели гърбове и колена

и пясък в чорапите

с топлината в нас.

Да се оплакваме един на друг колко е горещо

гадно

потно

и задушно

но да не искаме да го пускаме да си тръгне

и да дойде кремаво оранжевата есен

с умрелите си листа и хората с балтони

и тия с къси гащи отказващи да пуснат последната лятна нишка подсмърчащи тихо по автобусните спирки.

Да слушаме джаз пиейки джин или сангрия,

да говорим за риболов или любов,

за книги или работа,

за нас.

25.01.2018

Снощи най-накрая се наканих, изкарах стария Canyon, смених гумите му, напомпах общо 5 гуми (по 2 на двата велосипеда и една предна резервна) и се качих на тренажора.

Чувството беше странно в началото, защото бях в стаята, не бях се качвал на колелото от голямото ми каране (което са около 5 месеца…), но бързо свикнах. Почти с изненада установих, че стойката и баланса са ми запазени до голяма степен. Карах точно час и макар и да не бях сложил компютърчето чувството беше за около 23 км/ч средна скорост, което за липсата на тренировки и моите 105 кг (!!!) си е добре.

Следваща стъпка – да си взема MTB обувки (да, MTB с SPD, за това в друг пост) и да правя по 5 пъти седмично по час каране. Края на Февруари или началото на Март (зависи от времето) ще изляза навън и ще гледам да си върна формата, че петте хиляди километра за 2018 г. няма да се направят сами :)

23.01.2018 – ESPeedo

Продължавам да пиша 2017 в постовете и да трия при proof read-а. Така е откакто съм се научил да пиша :)

Понеже напоследък все повече и повече се интересувам от IoT и по-точно ESP8266 ми попадна МЕГА яката идея за вело компютър с изключителни благинки като:

  • Текуща, средна, максимална скорост;
  • Разстояние;
  • Каданс;
  • Power Meter (!!!);
  • Wi-Fi / bluetooth web login който можете да закачите и към API-то на Strava;
  • Алтиметър;
  • Температурен датчик;
  • Heart rate monitor.

Много и подробна информация можете да видите в блога на проекта както и в страницата му в hackaday.io.

 

Продължавам да търся практични проекти, които биха ми помогнали при крайно дълги и изтощителни преходи по над 15 часа. Хич не ми се иска да давам 600 лв. за Garmin 520 да кажем като мога аз да направя едно с подобни функционалности.
Та така де. За момента не съм намерил нещо компактно и идейно, но продължавам да търся. :)

19.01.2018

Снощи свърших “Хари Потър и Нечистокръвния Принц“. Никога не съм чел по-бързо 550+ страници. Четох сутрин преди работа, в обедната почивка, вечерта и когато имах възможност.
Сега хем искам да изям последната книга, хем не искам да свършва.

 

P.S. 2018 сме, стига съм писал 2017 по постовете! :D

18.01.2018 – дъждосняг

Днес ходих пеш до офиса. Навън времето беше особено – валеше (и продължава да вали) сняг и дъжд едновременно.

И понеже имам време да размишлявам необезпокояван 30 минути се сетих за две мои карания в подобни условия – едното беше сухо и крайно студено със спускане от над 20 минути при температура навън от 2-3 градуса като карахме с Пешо за Трети Март и изкачвахме Шипка (от Велико Търново). Помня как бях примрежил погледа, ръцете и колената ми бяха измръзнали, оглеждахме се трескаво за заледени участъци и когато слънцето започна да ни стрелка със срамежливи лъчи усетихме блаженството да караш на десетина градуса.

Втория ми спомен беше от преди две години когато май за първия сняг отдох да карам към Белослав. Два часа и малко на -6 градуса ми дойдоха толкова отрезвително, пречистващо и спокойно, че ако можех щях да направя още една обиколка. На ферибота стоях навън и гледах как тихо и леко падат огромни снежинки, а движение почти нямаше.

Ех.

16.01.2018 – Сутрешното море

Проклетата котка ме събуди прекалено рано и реших да изляза да почета на спокойствие преди работния ден. Нещо, което не бях правил от месеци.

Слязох с разведеляващото се слънце към плажа и погледах намръщеното тъмносиньо море, малките вълни, които се разбиваха с известна неприязън в камъните на брега и дърпаха малкото останал пясък към себе си.
Бях сам, прехвърчаха малко снежинки, излязох и подишах въздуха. Миришеше на водорасли, водата беше кристално чиста все едно никога никой не я е цапал с каквото му попадне, виждаха се камъчетата в плиткото, а студа притискаше гърдите ми.
Няколко облачета издишан въздух и зачетох.

В дни като тези трудно може някой да ти наруши вътрешния покой.

 

13.01.2017 – първи сняг, най-накрая!

В Събота пътувахме към Добрич и най-накрая се случи – видяхме пръвия за годината сняг (тоест повече то 5 случайни снежинки). Не натрупа, но ни зарадва.

После последва заксънял празник за Иванов ден, 5 двулитрови бири, а в неделя – мощно хапване и се видяхме с децата на сестрата на Злати и цялото ѝ семейство. Беше идилия докато не опитах да запаля колата и да заключа, че стартера е придал богу-дух. И това на -6. Бутнахме колата, запали по трудния начин, след малко работа я спрях и пуснах и всичко беше наред. Да видим. Не съм дебъгвал кола до сега.

И говорейки за това и за микроконтролеите по които хвърлям око последно време – смятам да взема един ELM327 и да видя какви статистически данни мога да видя и да дебъгвам ако имам нужда. Иначе се чудя и дали има смисъл да пазя данните при шифиране.
Теоритично мога да събирам данните от ELM327 на RaspberryPi и като вляза в колата автоматично да се закача за моя Wi-Fi hotspot и да хвърля данните към InfluxDB. Ако измисля дали мога да имам някаква полза от това ще му обърна по-сериозно внимание.