v 0.7 | "Chaos is inevitable and somehow enjoyable"
Огромен човек е тоя ми ти д-р Георги Бърдаров.
Малко са хората на които не съм им врял в носа разказа за петата ракия и колко е хубав живота (линк 1 (seems down?), линк 2) и са немалко моите истории на които доктора е повлиял.
Това писане на топли думи, рисуването на жежки пейзажи с думи и енергията, която струи от него правят този разказ един от любимите ми.
И на свой ред е правилно да благодаря (пак) на Дидето, че го сподели с мен преди няколко години.
Наздраве.
See less
По принцип харесвам github pipelines, но напоследък нещо оголвам зъби срещу тях.
В офиса въртя едни магии – искам от Atlassian Service Desk да стартирам pipeline, който в себе си да стартира контейнер с AI, който ни изпълнява задачката, вдига PR, прави си магиите и умира.
Да амаааа първо service desk forms са суууупер flacky, 2 дни само в дебъгване на това защо понякога данните ги изпращам успешно и защо понякога връща null за някои стойности, после се оказа, че в определени ситуации не връщаме нищо, после дублиране на данни.
Да не започвам с това, че не съм github admin и правенето на всеки token отнема доста време докато мине през външен approval.
И се закачих здраво към тази задача и няма откачане, но този път май попрекалих с Claude и след като приключа с таска ще направя refactoring и ще си я пренапиша. Убеден съм, че ще съкратя кода поне х2, ако не и повече.
Стига до тогава в тестовете да не изпълня terraform apply на стар run, че тогава ще стане тя една…
Идвам за две неща:
Този пост може да се събере в един SMS. Трябва да започна пак да пиша често тук, ц, ц, ц.
Забравих да пиша, но мина Дунав Ултра 2026 и този път мина успешно. Подготвям пътепис подобен на пръвия ми по темата – Мина Дунав Ултра 2018, но знаете, че нещата стават бавно. Ще разглася като е готов.
Часът е малко преди 12 вечерта, тъкмо ще си лягам и гледам, че във ФБ имаше една (ЕДНА!) новина, че Falling in Reverse имали нова песен и нещо за Corey Tyler (Slipknot) и Serj Tanakian (SOAD). Но чакай малко. В едно изречение? Явно писането на YAML-и и билдването на .md (не питайте) днес ми е дошло в повече. Търся – излиза. Joseph.
И понеже съм аутист нека си поговорим за песента, защото първо, че няма да ѝ се разминат поне 50 слушания и второ – нека си поговорим за музиката, чувството, което изпитвам аз докато я слушам и всичко около нея.
Започваме с кинематографичната вселена на Ronnie Radke (Falling in Reverse) с “нормалните” за клиповете му ефекти. Добро начало, чудим се дали ще ни се кара към средата или ще е по-баладична.
Идва момента в който самолета пада и 35 секунди след началото на клипа усещаме първия преход дяволски добре изпълнен със звука на турбините на падащия самолет. И Рони започва блестящо с опенинга и настойката за това, че това ще ми бъде песента за тренировки идните седмици. Много ми харесват различните настроения около 0:42 секунда където не е просто рапиране или да се метне с ушите напред в рев.
Ето до на 0:53 как сменя стила със своя и показва какво ще очакваме до края. Музиката също сменя посоката. Ах, обичам го тоя Радке, деба.
Клипа се подчинява на абсурдните закони на Радке вселената, но това не ми действа дразнещо, даже напротив.
И идва жестоооооокия преход когато Радке излиза от асансьора иииииии на 2:06 ни посреща нашия стар приятел с дредовете, човека, който ревах с цяло гърло когато видях на живо в Пловдив, Кори Тейлър. Прехода е нечовешки як.
Радке изревава с пълно гърло – “I’m not afraid to die” и следваща сцена, непонятна и напълно изненадваща като жена без цици сложила от онези магически сутиени за които разбираме много по-късно и изобщо не навреме, отплеснах се, идва и самия Сердж Танакиан. До този момент двата монумента на нашето детство не са имали нито един съвместен проект.
От твърди китари, дисторжъни и рев настроението се сменя (но учудващо плавно?) с лириката на Сердж напълва душата с тъга, говорейки за геноцид и война с неговия безкрайно разпознаваем глас смесващ меланхонията на цял един народ с тежкото звучене.
Трета минута и великолепието е пълно – Радке, Кори и Сердж пеят заедно. Усещането е странно, като на онези mashups навремето, но това звучи някак правилно.
Искам да отхапя бюрото. Китарите и барабаните след това не вдигат на 5см от земята.
Радке надгражда себе си в последните секунди от клипа и изпразва няколко пъти дробовете в неповторимата музика и рифове на Falling in Reverse.
Краят е подобаващ. Сигурно е трудно да бъдеш себе си покрай титаните на метъла, но Радке се справя отлично.
Сигурно тук е момента да спомена за влеченията си покрай Falling in Reverse и по-точно Popular Monster и Watch the world burn на които изкарах с оклелото почти 700 км за 68 часа през 2024 г. Бяха неотлъчен мой приятел през всичките възможни настроения през които минах докато изкарах маршрута на Дунав Ултра 2024.
Nota bene – може би си заслужаваше да спомена и за Arsenal – изненадващото парче на Slipknot, което изобщо не се прие добре от средите, но ще ви го спестя.
Докато си правя презентацията за DEV: Challenge Accepted случайно минах през 50 минутно видео и докато разцъквах и гледам – себе си. Беше малка изненада честно казано :D
И Пешо е прав – един до мен мачкаше патката докато гледаше голи мадами и това на ПЪРВИЯ ред, деба. Всякакви откачалки.
Две неща – първо – приключих успешно Дунав Ултра и този път пътепис ще има.
Второ – обичам Чоплин, но неговото Nocturne No. 20 in C-sharp minor винаги ме е водило на някакво странно място в главата ми. Някъде, където няма друго освен музиката и някакъв лек повей носещ полски аромати. Изпълнител е фермерското момче-вундеркинд Augustin Hadelich:
Друго няма.
Денят започва с една история от далечното (за някои) минало и по-точно от 2011 г. когато Интернет беше пълен с хора които пишеха. Нямаше още кратки видеа, brain rot (имаше, но беше по-рядък може би) и трендове. И понеже това не звучи като нещо хипер ангажиращо хората отделяха време и пишеха. Пишеха по блогове, пишеха по сайтове и някои от историите още се скатават по вече отдавна прашлясали кътчета на българския Интернет.
Едно такова е историята, която търсих наскоро – Една лайняна зимна история.
И понеже от време на време в главата ми излизат подобни истории, които съм чел преди години се замислям – мислите ли, че ще е добра идея да направя един архив на същите? Мисля, че ще е забавно пък и не се знае кога ще deprecate-нат някой акаунт или някой ще спре да си плаща за хостинг и домейн?
Днес беше долу-горе хубав ден – сутринта станах рано, оправих нещата, които ми бяха останали от вчера (правя реорганизация на детската) ииии се оказа, че не сме се разбрали нещо и ще взема децата чак в 2000. Стана ми доста криво няма да ви лъжа. Пооправих още малко неща в нас, но ми докривя още повече и реших да покарам колелото. Да не забравяме, че Дунав Ултра идва след седмица (старта е на 30 този месец!).
Харесва ми как си върнах навиците бързо и отново приемам, че 40 км. са кратка тренировка. Това преди няколко месеца ми беше трудно да го преодолея.
И понеже идва голямото каране правя последни промени по колелото (разположение на чантите, настройка на екраните на Garmin-а, на скоростите и т.н. и т.н.) и днес тъкмо си казах, че вече всичко си е наред и ми падна веригата. Даже не падна, а се оплете по отвратителен начин в предната касета, излезе от делейрьора и нямаше как – с ръце тръгнах да я оправям. И понеже реших да опитам стандартните лубриканти (които са много по-близки до моторното масло) съответно се освиних целия:
Това е като свалих ръкавиците :D Та покарах до Тополи с идеята да е бърза тренировка, а не да катеря баири, нооооо ми се изпречи баира насреща и нямаше как да не го атакувам. Бавно, но го качих. След това минах “случайно” през 43.23, защото каращите на дълги разстояния знаят каква болка е да намери човек хубаво кафе по пътищата (от там и снимката).
Няма да лъжа обаче – 2 часа каране бяха трудни, а основния проблем не беше нищо друго освен това, че гармина отчете, че съм карал на средно 34 градуса (39 в пика си). Много е криво да си дебел и да напъваш в жегата.
Иначе ето го красавеца:
Остана ми да наглася чантите с багажа, да сменя маслото на веригата с парафиново с което съм карал през 90% от времето, да заредя всичко, да определя точното разположение на всичко и газ по Еконт към Видин.
Ако някой, който е от Видин чете този пост – ще се радвам да изпием по едно кафе на местна почва.
Нааааай-накрая остана малко време да започна едно предварително обречено приключение с Home Assistant-а:
На машината в нас, кръстена на Слартибартфаст (сещате се от къде) в момента си върви отлично един immich, който се поизпоти докато ми ипортне всички снимки. Сега второто по важност е напът. Ако в е интересно може да разпиша повече за сетъпа.
