Month: February 2019

26.02.2019

Не съм сигурен дали остана някой, който чете блога, но това така или иначе не ми е пречило да си бълвам простотиите тук :)
Последните месеци се стичат, както казват ейчарките, доста динамично. Случват се неща – и хубави и лоши, вървим напред и гледаме нагоре, а не в краката си и да мрънкаме.

Освен това в офиса нещата се случват доста добре. Имах възможност да се докосна до docker (и docker-compose), научих много покрай него и ако на някой му е интересно мога да разпиша една статия по темата. Освен това съм в дилема дали да не прехвърля инфраструктурата на marvin към контейнери. Питах интернета и той спомена застрелване в крака. И понеже трудно се вслушвам в хорското мнение най-вероятно ще вдигна още един VPS и ще мигрирам. Вероятно е и да сваля целия VPS както направих последния път :D

И така. Resolution-а за следващия месец е да блогвам по един пост дневно. Ако някой чете този пост ми се иска да пише от както се интересува и ако ни съвпаднат интересите да разписвам нещо по темата.

06.02.2019 – размисли разни

Стоиш в офиса, гледаш стената и искаш да си някъде другаде. Искаш сняг или пясък, зависи какво обичаш. А може да искаш само малко време за теб.
Понякога искаш твърде много, мислиш си.

Но истината е друга – ние сами си го правим, сами леем бетона който по-късно ще излеем и решетките, сами си слагаме тъмните очила с които виждаме до носовете си и освен това само черно-бяло, сами си мислим, че сме нещастни и гоним илюзорните клишета като плажа с палмите, “свободата” и себе си като не можем дори да дефинираме какво за нас е свобода и защо не сме на свобода сега.

Защото има хора, които сами си греят като слънца там където са си и гледат на нещата по по-друг начин. Те пак са на работа гледайки същата тази стена, но се забавляват, не им пречи и то не за друго, а защото на душата им не тежат бетона и оградите, не боли при всяко вдишване и могат да са си самодостатъчни.

Такъв искам да стана като порасна.