За блогването
Тази прекрасен български глагол – блогвам.
Да блогваш е елементарно – изисква някакъв CMS, най-доброто от години е WordPress. Можете да използвате и някои провайдъри като wordpress.com, blogger, medium.com та дори и facebook/google+, twitter и т.н. Някои дори предлагат възможност да си купите домейн и да го пренасочите към услугата.
Другия вариант е да използвате т.нар. self-hosted. Това значи да си купим годишен абонамент от някой hosting provider (например superhosting.bg/host.bg, godaddy и много други) и домейн. Инсталацията е абсолютно елементарна и става за две минути.
Та идеята ми е, че всеки, който пожелае може да си има блог.
Последните години социалните мрежи свиха блог сегмента, но верни блогъри има още. А и собствения блог понякога предразполага към по-голяма свобода, без цензура и можем да правим каквото си пожелаем. За добро или за лошо.
По-долу ще изброя няколко неща за които се сещам, които ме карат да блогвам:
- Подобрява писането. Уж правя забележки в Интернеда на някакви сополи, че пишат неграмотно, но като си видя своите блог постове понякога ми иде да си блъсна главата някъде. Забелязахте грешката в по-горното изречение, нали?
- Ще започнете да филтрирате по-критично и само интересните за вас и вашите читатели неща. Например блога на Грандоман-а пази своя стил на типизирани постове от години.
- Има някаква евентуална (при мен нулева) вероятност да вдъхновите някой с нещо писано от вас. Например част от моето вдъхновение се гради на блога на Васил, както писах по-горе.
- Ще научите много за техническата част на нещата. Покрай блога ми създадох marvin, който ми отне месеци в инсталация и fine tuning. Не съжелявам за нито една милисекунда в която нещо се е счупило и се е наложило да си блъскам главата в намиране на решение.
- Начина на изразяване и критичност се увеличава много. За да постна например в поста за “Ние като QA НЕ осигуряваме качество!” трябваше да седна и сериозно да осмисля твърдението си, защото се изправям срещу част от масата, а тя не мисли така. Хубавото и лошото в поддържането на блог е това, че всичко ни е публично. А съдържанието, което пишем трябва да не ни кара да направим drop database nedko; след като си прочетем писанията след 2 години, например. Ето един хубав пример за повторения и неясна реч (от трети клас са започнали да ми правят забележки учителките и така и не се научих…);
- Блогването може да ви промотира хобито. Моето хоби, особено преди време, беше да пиша. Писах няколко разказа и стиха, които могат да бъдат намерени в този блог и това ми помогна да покажа на света какви глупости съм способен да пиша :)
И понеже отгоре нахвърлих няколко идеи за това защо да пишем блог е честно да споделя и минусите, които носи това (забележете, че някои от точките се препокриват с горните):
- Блогването няма да ви донесе пари. Ако разчитате на google ads ще се наложи да ви разочаровам. От друга страна ако се научите да пишете добро съдържание може да бъдете нает да пишете за някой друг.
- Хората ще знаят какво правите, за какво мечтаете, но хей – ще знаят само това, което вие решите да споделите.
- Най-вероятно аудиторията ви ще се ограничи до 20-30 човека, както е с този блог. Това никога не ме е спирало да пиша в него, но изграждането на постоятна аудитория е трудно. Много трудно.
- При започване на нова работа премислете три пъти дали да споделите за това, че имате блог. Той е олицетворение на вас самите и работодателя ви едва ли ще е очарован да прочете, че предишния ви работодател е “оня нещастник дето имаше бахти многото работа при него”. Сигурно няма да е ок. Аз при започването си в nemetschek споделих, че пиша от време на време и това сякаш скъси дистанцията между мен и колегите, но ако сте наци или чалга фен е възможно това да е във ваш минус;
- Трудно е. Трудно е ежедневно човек да пише в блога си. И е трудно да не пише глупости, както аз си позволявам от време на време да правя (като например един от последните ми постове, който носи точно нула полезна информация за четящите го).
Последни думи (наистина се надявам това да не са ми последните думи):
Ако сте пътешественик по душа (Драго, Теди, Ели, за вас говоря), спортист (бегач, колоездач) или просто обичате наистина силно да правите нещо то блогването е за вас. Няма нищо тъпо в това да снимате десертчетата, които гънете в сладкарничките, няма нищо тъпо в това да слагате “снимките си от телефона” в блога. Ако обичате това, което правите (и не сте порно актьор) ви моля – направете си блог и пишете в него. Пишете как сте се почувствали като сте стъпили за пръв път в Барселона или като сте финиширали първия си маратон, слагайте снимки. С времето нещата ще стават все по-добри и по-интересни.
Ще се радвам в коментарите по-долу да сложите вашите блогове. Ще ми е интересно да ги прочета.
