Month: September 2017

Заглавието си го казва – ще участвам на Зелен маратон 2017 – горско бягане и колоездене.

Предишния ми дуатлон беше изпълнен с нечовешки много емоции, изпитание на духа, тялото и характера. Този път се надявам да е дори по-интересно.
Днес ми предстои да взема един Sprint Apolon от веломагазин Устрем и утре ще го разтъпча малко.

Според прогнозата в Събота уж няма да вали, но като гледам колко е мрачно и ветровито времето навън няма да се учудя ако синоптиците не познаят.

Ако някой ще участва ще пишете тук и може да се организираме. Можете да използвате и услугите на My Event Trips.

Теди ме покани на “Вечер на талантите” за да разкажа малко за моето Голямо каране, а основната тема на вечерта е свободата.

Вечер на талантите беше и първото място в което бяха четени (и то цели два пъти) мои неща. Интересно съвпадение е и че преди три години (20.09.2014) ми беше първото четене там, а същия ден паднах лошо с колелото. Можете да прочетете цялата история в статията ми “Историята на един Недко” среща “Солидарен Център – Варна”.

 

Този път няма да правя сериозна подготовка и план за разказа, а просто ще разкажа какво съм преживял плюс малко снимки и видео. Надявам се да е интересно на всички.

 

Edit – можете да видите видеото от цялото събитие по-долу:

Събуждам се от хотелчето в което бях отседнал от звуци на превъзбудени птички, влак и трополенето на една от десетте ми аларми. Навън слънцето тъкмо се показва и е нечовешки тихо. А, споменах ли петлите, които сякаш се надпяват?

 

Днес маршрута ще е Хисаря – Пловдив. Ако някой има желание да се видим в Пловдив може да пише.

Днес паля колата от хижа Узана към Калофер и оттам Калофер – Карлово – Хисаря и обратно.

За разлика от вчера днес се надявам да направя 100+ км за да компенсирам за вчерашните 70.

 

Още не съм тръгнал. До тук ми отне супер много време по тия завои а и спирах няколко пъти за снимки. Тук колата показва 34 градуса и седнах да хапна нещо докато се разхлади. Надявам се това са в скоро.

 

 

Маршрута е Калофер – Карлово – Сопот – Хисаря – Карлово.

 

Линк към маршрута ми в реално време:

https://www.strava.com/beacon/MfsUkJNJeq2

 

 

Снощи приспах в близост до Казанлък, а днес маршрута ми ще е до язовир Копринка и околията. А взех, че изкарах до Копринка доста бързо и не ми остана нищо друго освен да преизпълня плана си и да се подложа на онова многочасово мъчение – чиста проба нечовешка болка и огромно каляване на духа и характера – изкачването на връх Шипка. Това го направих вече веднъж на трети Март и се бях зарекъл повече да не припарвам до там с колело, но ето, че съм тук, отново. Малко снимки от Копринка : След бруталното изкачване на връх Шипка за награда освен неприлично епичните гледки намерих и тази малки приятелчета да се продават по пътя на връщане. BTW струваха общо 4 кинта. Чувствам се веганизиран. Довечера ще поправя и това.

След като приключих с карането реших да се поразходя из Казанлък. Страхотен град. Има доста хора, супер много колоездачи, архитектурата му е красива. Намерих си и кафе в което се забих за да търся къде да преспя, че след 2 дни сън в колата сигурно съм изградил ароматен щит срещу диви животни.

(намерете грешката)

(рядко човек може да намери обява написана на пишеща машинина :))

(сладкарница Ивет – скандално кафе и набурсучен персонал)

След кратко търсене се оказа, че минимума, който намерих беше едно хотелче за 30 кинта.

Намерих една страхотна алтернатива в лицето на хижа Узана. Едно безкрайно красиво място почти до географския център на България с хубави хижари, които ме настаниха и нагостиха срещу общо 15 кинта. Изкъпах се и рая слезе на земята. Излязох да погледам огромния звездоброй и си легнах.

 

 

Можете да гледате в реално време и къде съм с този линк – https://www.strava.com/beacon/2RmbrUtA9zl

В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост  и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.

 

Ваш,
Недко.

Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.

В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.

Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.

Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.

 

Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.