MonthSeptember 2017

Предстои ми втория за годината дуатлон на Зеления маратон 2017

Заглавието си го казва – ще участвам на Зелен маратон 2017 – горско бягане и колоездене.

Предишния ми дуатлон беше изпълнен с нечовешки много емоции, изпитание на духа, тялото и характера. Този път се надявам да е дори по-интересно.
Днес ми предстои да взема един Sprint Apolon от веломагазин Устрем и утре ще го разтъпча малко.

Според прогнозата в Събота уж няма да вали, но като гледам колко е мрачно и ветровито времето навън няма да се учудя ако синоптиците не познаят.

Ако някой ще участва ще пишете тук и може да се организираме. Можете да използвате и услугите на My Event Trips.

Мина Вечерта на таланта

Снощи в 19:00 се замъкнахме със Злати към Вечер на таланта по покана на Теди, настроих с известни закъснения google slides презентацията ми и след Хеми (известен варненски писател с който предварително успях да си поговоря) беше мой ред. Излязох и вместо 15 минути говорих около 40.

Разказах много неща, изглеждаше, че е интересно на публиката, но това вече те трябва да си го кажат.

Едно нещо изтървах и то беше безпрецедентната липса на подкрепа в голяма част от хората от моето обкръжение. Злати обаче беше до мен и ми помогна с наистина много и най-вече с укоражаваща подкрепа, идеи и огромно количество кукита. Оценявам го силно това.

Иначе скоро ще приключа и историята и ще я публикувам тук. Има и малко видеа. Май трябва да си взема един action cam.

Ще разкажа за Голямото каране на “Вечер на таланта”

Теди ме покани на “Вечер на талантите” за да разкажа малко за моето Голямо каране, а основната тема на вечерта е свободата.

Вечер на талантите беше и първото място в което бяха четени (и то цели два пъти) мои неща. Интересно съвпадение е и че преди три години (20.09.2014) ми беше първото четене там, а същия ден паднах лошо с колелото. Можете да прочетете цялата история в статията ми “Историята на един Недко” среща “Солидарен Център – Варна”.

 

Този път няма да правя сериозна подготовка и план за разказа, а просто ще разкажа какво съм преживял плюс малко снимки и видео. Надявам се да е интересно на всички.

 

Edit – можете да видите видеото от цялото събитие по-долу:

monitor.bg копаят биткойни през техния сайт използвайки вашия компютър

Вица на деня е, че monitor.bg са си сложили coin-hive в сайта.

Така като посетите великолепния им сайт пълен с абсолютните истини (!111!!!!!) и несобственост на Пеевски (!11111@1!!!) JS библиотеката ще стартира процес по копаене на вашата машина. На моя i7-7700 го товари на ~30%. Това не значи, че крадат от нас или че ще спечелят десетки биткойна, но не е коректно в никакъв случай.

Радвам се, че съм си оставил addon-а #ДАНСwithme и ми блокира тия пеефски сайтове.

И поста от който видях това е от dev.bg

I’m not even mad. That’s awesome.

Btw Касперски вече информира за сайтове, които имат coin-hive библиотеката в тях.

 

Оказа се, че и The Wall Street Journal са имали същия coin-hive на сайта си. Към днес не го намирам, но от страницата в reddit в която се споменават и други имена има един пич, който е направил набързо сметките:

Alexa states 2 visits/day for each visitor (https://www.alexa.com/siteinfo/wsj.com).

42million visitors * 2 visits per day * 30 days * 3.5 minutes * 60 seconds * 15 hashes * (0.000148xmr per 1m hashes) is $109762usd/month

((42000000*2*30*60*3*15)/1000000)*0.000148 = 1007xmr per month

Голямото приключение ден 4

Събуждам се от хотелчето в което бях отседнал от звуци на превъзбудени птички, влак и трополенето на една от десетте ми аларми. Навън слънцето тъкмо се показва и е нечовешки тихо. А, споменах ли петлите, които сякаш се надпяват?

 

Днес маршрута ще е Хисаря – Пловдив. Ако някой има желание да се видим в Пловдив може да пише.

Голямото приключение ден 3

Днес паля колата от хижа Узана към Калофер и оттам Калофер – Карлово – Хисаря и обратно.

За разлика от вчера днес се надявам да направя 100+ км за да компенсирам за вчерашните 70.

 

Още не съм тръгнал. До тук ми отне супер много време по тия завои а и спирах няколко пъти за снимки. Тук колата показва 34 градуса и седнах да хапна нещо докато се разхлади. Надявам се това са в скоро.

 

 

Маршрута е Калофер – Карлово – Сопот – Хисаря – Карлово.

 

Линк към маршрута ми в реално време:

https://www.strava.com/beacon/MfsUkJNJeq2

 

 

Голямото приключение ден 2

Снощи приспах в близост до Казанлък, а днес маршрута ми ще е до язовир Копринка и околията. А взех, че изкарах до Копринка доста бързо и не ми остана нищо друго освен да преизпълня плана си и да се подложа на онова многочасово мъчение – чиста проба нечовешка болка и огромно каляване на духа и характера – изкачването на връх Шипка. Това го направих вече веднъж на трети март и де бях зарекъл повече да не припарвам до там с колело, но ето, че съм тук, отново. Малко снимки от Копринка : След бруталното изкачване на връх Шипка за награда освен неприлично епичните гледки намерих и тази малки приятелчета да се продават по пътя на връщане. BTW струваха общо 4 кинта. Чувствам се веганизиран. Довечера ще поправя и това.

След като приключих с карането реших да се поразходя из Казанлък. Страхотен град. Има доста хора, супер много колоездачи, архитектурата му е красива. Намерих си и кафе в което се забих за да търся къде да преспя, че след 2 дни сън в колата сигурно съм изградил ароматен щит срещу диви животни.

(намерете грешката)

(рядко човек може да намери обява написана на пишеща машинина :))

(сладкарница Ивет – скандално кафе и набурсучен персонал)

След кратко търсене се оказа, че минимума, който намерих беше едно хотелче за 30 кинта.

Намерих една страхотна алтернатива в лицето на хижа Узана. Едни безкрайно красиво място почти до географския център на България с хубави хижари, които ме настаниха и нагостиха срещу 15 кинта. Изкъпах се и рая слезе на земята. Излязох да погледам огромния звездоброй и си легнах.

 

 

Можете да гледате в реално време и къде съм с този линк – https://www.strava.com/beacon/2RmbrUtA9zl

Голямото приключение започна

Пиша от нещо като поляна близо до манастир Лясковец в 12:40. След 300+км за един ден беше малко трудно и спирах 2 пъти за по-голяма почивка. Сега съм си подредил “леглото” и ще дремна до към 6:00. Оттам отивам до Търново и сменям най – накрая превозното средство с двуколесно. :) BTW звездоброя е безкраен. 18.09.2017 Добро утро, манастир Лясковец.

Ето и маршрута ми в реално време – https://www.strava.com/beacon/loEWKDQrqip

Днес времето е впечатляващо горещо. Минах през очарователното селце За, едно малко гьолче на което говорих с рибаря и гледах как огромно куче си играе с едно малко котенце, през Дряновския манастир където мъж с ликра гледаше странно мъже с рокли и сега спирам за почивка и да се скатая от жегата в Габрово.

P. S. Ако пише, че нямам батерия или обхват това е защото като оглеждам някоя местност си спирам приложението за отчитане на маршрута ми.

Относно голямото каране

В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост  и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.

 

Ваш,
Недко.

16.09.2017 – Приготовлението

Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.

В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.

Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.

Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.

 

Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.