TagНемечек

QA: Challenge Accepted 4.0

Ще се кюейваме, ще се аксептваме и ще се челинджваме на 21.04.2018 година на QA: Challenge Accepted 4.0. Акнетата за лекторите е пусната (Секция “Гласувайте за лектор“) и има 20+ желаещи да заемат челни места и да говорят там.
Аз съм един от тях. Ще говоря за jMeter и как да направим eye candy (и разбираеми!) графики с Grafana и InfluxDB, сигурно пак ще си съборя VPS-а по време на демото (been there, done that) така, че сигурно ще напомпам още малко marvin да преживее и това извращение върху него и така.

 

Едно е сигурно – дали ще говоря или не на QA: Challenge Accepted лекцията ще бъде подготвена и при първа възможност ще я разкажа, сигурно пред колегите в софийския офис на Немечек.

 

И още нещо, последно – ако гласувате ще ви помоля да го направите честно. Има много интересни лекции, интересни неща за които ще се говори и си заслужават да бъдат чути.

Равносметката 2017

Мина още една година. И по навик казвам нещата, които не съм направил първо, защото са по-важни.

  • Не водих лекции в Социалната Чайна. Преди няколко месеца излязоха открито и казаха, че парите им не стигат. Тогава се свързах с тях и говорихме да водя лекции в тяхната зала, а приходите (всеки плаща колкото реши) да отиват в Чайната. По същото време смених работата и реших да забавя нещата за да мога да се концентрирам върху нея;
  • Почти не снимах. За поредна година;
  • Почти не танцувах;
    • Нямам нито едно представление за годината.
  • Не говорих на TEDx. Темите ми щяха да бъдат свързани с депресията или Quality Assurance in real live;
  • Не говорих на WordCamp Varna 2017. Предложените ми теми бяха за security и performance testing. Не ги одобриха;
  • Почти не свирих;
  • Не карах колелото точно колкото исках. За това вече писах;
  • Не четох толкова, колкото исках;
  • Не писах толкова, колкото исках.

 

Нещата, които се случиха:

  • Започнах нова работа. За момента това е най-доброто място в което съм работил в съотношение колеги/проект/условия. Компанията е Немечек;
  • Направих моето Голямо Каране. До половината. Три дни интензивно каране и общо 264 км, спане в колата, катерене на връх Ботев, ядене на малини и ягоди на средата на нищото;
  • Случи се това. И близките ми за здрави и повечето дори са щастливи. Повече не мога да искам. Дори и котката Иво е жив и здрав (и дебел);
  • Изкарах 2 дуатлна (Злати се включи във втория и го изкара също), на единия дори и завърших в контролното време. Имам си и медал!
  • Пътувахме със Злати много. Обикаляхме из България, а тази година направихме и няколко пъти Варна-София-Варна със самолет;
  • Изкачихме връх Ботев за ден и спечелих от габровец 10-тина бири;
  • Говорих в WordPress meetup Varna за “Security of WordPress”. Получи се много добре;
  • Говорих и в “ИТ Форум” в Технически Университет Варна. Там организацията беше зле, след като си написах лекцията после 5 (!!) човека от предната фирма в която работих я редакритаха, рязаха, добавяха, осакатяваха докато не стана една страхотно скучна лекция типична за скучно-университетските и/или корпоративни среди. И имаше 10 човека (заедно с лекторите);
  • Говорих във “Вечер на таланта” за моето Голямо каране. Беше интересно, даже има и видео как фъфля;
  • Говорих в “EU Code Week Varna 2017” – беше най-класното и посещаемо събитие провело се в зала “Black Sea Hall” на хотел “Черно Море”;
  • Месец по-късно говорих в “Zara Code Week 2017” поканен от Венко Добрев. Беше най-сърцатото събитие, срещнах ценни хора, имаше крайно черен хумор вечерта преди моята лекция, заразих се от ентусиазма на Орлин. Абе беше страхотно преживяване;
  • Започнах да се заигравам с микроконтролери. За момента съм загърбил Raspberry Pi-то и си играя с ESP8266 (контролер с 80 Mhz процесор, micro USB захранване, вграден WiFi, I2C, etc.), DH11 (датчик за температура, влажност и атмосферно налягане), BSP280 (като DH11, но много по-точен и производство на Bosch) и голямата ми гордост – SDS011 (датчик за твърди частици). Като сглобя всичко това ще се включа в Air Bulgaria да следим в колко мръсен въздух живеем;
  • marvin е още жив. Покрай него научих супер много за системната администрация и как работи отдолу nginx. Нико, Владо – благодаря за помощта, която ми дадохте през времето когато го омазвах солидно;
  • Тръгнах да чета Хари Потър, до момента съм към края на петата част – “Хари Потър и Ордена на Фениска”. Четох и Бакман, Весела Тотева и Агата Кристи. Следващата година ще дочета Потъра и после – Глуховски. И повече от 9 книги за годината(срам, срам…);
  • Отидохме на Hills Of Rock, счупихме главите и си изкарахме потресаващо добре.

  • Не мога да повярвам колко дълга ми стана косата.

Нещата, които ще ми се случат:

  • Да направя каквото мога за Чайната;
  • Да правя хората по-добри. Винаги съм вярвал в споделянето на знания и ще продължавам да го правя докато мога;
  • Да чета приказки в дома за деца лишени от родителски грижи;
  • Да се случи моето Голямото каране 2 – този път 500+ км за седмица, вероятно пак сам;
  • Силна бреветна година – 200км, 300км (евентуално 200+300 във Варненски бреветен уикенд) и ако успея да вляза във форма – и един 600 км (400 е за ден, а 600 има време човек да поспи 2-3 часа за това казват и че е по-възможен);
  • Дунав Ултра – много се надявам да успея да участвам и да финиширам в контролното време;
  • Да изкарам първия си мартон.

 

Нещата, които заболяха:

13.12.2017

Днес бяхме на Коледното парти на Немечек. Беше добро, но няма да задълбавам в това.

Две неща се случиха този ден за които научих след като се прибрах в нас:

  • Орлин писа, че Ана Борисова си заминала на този ден. С Ани не бяхме супер близки, но се познавахме от варненските милонги, които посещаваше от време на време. Беше грациозна, вдъхновяваща, лека като перо и прощаваше всеки път като я настъпя. Не знам какво я е отнело от нашия свят, но се надявам да не я е боляло;
  • Колоезденето е един от най-тежките спортове в света. И много хора с крайни амбиции се опитват да бъдат на върха. А този връх в покрит със спринцовки и всякакви жалки опити едни да станат по-бързи от други рискувайки живота и здравето си и най-вече – колоезденето в очите на феновете. Тръгнах да пиша за Ланс Армстронг, но се отказах. Примери можете да видите в Wikipedia и списъка им с допинг скандали в колоезденето. Списъка е толкова голям, че се отвратих от професионалната част на този спорт. Anyway новия допинг скандал се завъртя около Крис Фрум, три пъти печелил Тура  и десетки състезания и rock star в съвременото колоездене.

 

И малко във връзка с втората точка – ако не сте гледали Tour de Pharmacy ви го препоръчвам.

08.12.2017

Никога няма да свикна да се возя в софийските трамваи. Цялото това блъскане ми идва в повече.

В офиса мина доста добре деня, а вечерта излязохме да пийнем по една – две бири с колегите. Станаха три – четири. Не знам как сервитьорката не ни изгони заради крайно специфичния фаталистичен черен хумор с нотки на извращения. Много се кефя с какви хора работя!

Утре е събота и мисля, че ще мога да се наспя най-накрая.

 

In other news:

02.12.2017

През деня обикаляхме по задачки и привечер тръгнахме към летището. Полета беше в 21:55. Времето не беше най-страхотното и имаше доста турболенция на моменти, но пък стигнахме успешно в София :)
Бяхме посрещнати от 2 спящи бебета и сестрата на Злати.
Утре се надявам да направим една разходка и си чакам снега!

ISTA 2017 live blogging day 1

ISTA 2017 ден първи

 

“Innovate, automate, accelerate” – Birger Thorburn CTO на Experian

Доста интересна и надъхваща реч относно бързото развитие на Expirian, която се занимава и с data analysis, няколко огромни цифри и ме накара пак да се замисля за сигурността ни онлайн. Това беше един страхотен пример как се води презентация пред хора – много добър начин на изразяване, слайда с данните беше представен по правилния начин (а не да се изчете всичко дословно), посланието от презентацията стигна до (повечето от) нас.

 

“The new leaders of quality” – Lyudmila Labova from Paysafe

Людмила говори за качеството, за quality measurements, non-measurable quality и best practices, говори доста за компанията в която работи. Споменава за това, че използват SonarQube. Като цяло лекцията е много основна и не научих много нови неща от нея.

И формулата за успеха на PaySafe е: V x D x F > R (Vision x Discomfort x First steps x Resistance). Ако това ви свърши работа намерете Любмила и я черпете едно.

 

Лекцията приключи 20 минути по-рано и имах време да вляза към края на:

“Security, Big Data and other challenges to the IoT” – Martin Harizanov от Visteon

Мартин Харизанов ни говори за сигурността в IoT и разказва за векторите на атака (които по дефиниция са почти същите както и на други real-world системи) като brute force, DDoS, после за превенция – client/server/OS updates, FOTA (firmware-over-the-air), monitoring и т.н. Накрая пак ни напомни, че абсолютно сигурни системи няма (може би освен тези, които са offline?). След това поговори за Big Data в IoT. Каза, че CISCO са излезли с доклад, че до 2020 година ще има около 20 милиарда неща (игра на думи от internet of things). Forbes пък са предвидили, че IoT трафика ще достигне 600 ZB (600 трилиона гигабайта) през 2020.

Note – тук отварям една голяма скоба:

  • Проверих твърдението, че до 2020 г. ще има ~ 20 милиарда IoT devices. Доклада, който намерих е от 2011 година и на страница три се споменава цифрата от 50 милиона устройства;
  • Доклада на Forbes относно твърдението, че до 2020 IoT ще генерират ~ 600 ZB е коректен, но написан в статия от преди точно година (13 Ноември 2016);
  • Тези статистически детайли не знам колко могат да бъдат прогнозирани, но ще следя с интерес какво се случва на IoT пазара.

Мартин обръща внимание на данните и трафика, които IoT могат да генерират. Всички ние взимаме трафика за нещо не толкова важно, но истина е, че той трябва да се пести. Разказа ни също и за няколко неща, които могат да ни помогнат като например това, че не всички данни трябва да се запазват и измерват, може да използваме агрегация (статия за data aggregation от IEEE), “Cold” data (или данните, които не са ни наистина нужни или използваме прекалено рядко) и т.н. Даде пример как няма нужда да измерваме температурата в стаята ни през 30 секунди, например. Какво ще се случи за толкова време? Помогна ми да взема решение за home automation-а, защото се чудих дали 2 минути са ок за измерване, но може дори и на повече.

 

“Testing Red Hat Enterprise Linux the Microsoft way” – Alexander Todorov от RedHat

Александър говори основно за pariwaise testing, installation testing и спомена, че за автоматизация на инсталациите използват Anaconda.

Разказва за спецификите на тестване на инсталатора на RedHat – симулация на iSCSI (с и без authentication) например, за това как един тест кейс може да продължи по 30 минути.

Говори за оптимизиране на test matrix (нещо за което трябва да прочета повече). Освен това трябва да си припомня и повече за pairwaise. За големи test suites и направен правилно може да даде впечатляващи резултати.

В общи линии разказа, че използва 3 tiers – първия е набор от тестове, който намира около 30% от всички логнато бъгове, втория набор е от всички тестове, които ползва (още около 30% от намерените бъгове са от тях) и 30% са от exploratory testing. Останалите 10% са дефекти (4 critical) – 1 firmware dependent, 1 corner case в s390x  (не може да се закачи правилно по NFS, hidden dependency и разлика в работата на IPv6 иIPv6) и третия в недостатъчно тестване (human error).

В извод pairwaise има доста силни страни така, че трябва да бъде използван от нас често и мъдро за да намалим броя на нашите test cases без да афектираме качеството.

 

Обедна почивка – време за networking, хапване, кафе и дойде време на:

 

“The future of computing” – Laurent Bugnion от Microsoft

Забавния Laurent Bugnion с интересния швейцарски акцент започна с историята за computing_а отзад-напред – със старите лентови карти, огромни комютри и т.н.

После мина на Blockchain:

  • Blockchain не е само валута;
  • Децентрализирано сигурно предаване на информация;
  • Информацията е най-ценния ни ресурс.

Следваща точка беше cloud computing (напомни ми на онзи лаф, че не качваш на cloud, а на компютъра на друг човек). Спомена Azure, OneDrive, Amazon Cloud Services и накрая – “Абе и Apple май имат някаква такава услуга, но …” и се засмя :D

Спомена за serverless computing (помните ли Силиконовата долина и идеята им за разпределено изчисляване (decentralized computing)?). (последните няколко знака заприличаха на някакъв извратен regular expression :D ).

Направи и малко демо с Cortana (като първия път фейлна :D) за времето, да му напомни нещо и накрая интересното беше “Като се прибера ми напомни да направя еди си кое”. Имаше и tell me a joke и хумора беше трагичен :) Следващата част на лекцията беше за AI/ML (Artificial Intelligence, Machine Learning). Едно нещо не ми хареса – каза, че ще направи serverless demo, но после каза – “Upload-ваме това на сървъра”. Това е тъпо и ще прочета малко за тяхната идея за serverless и ще видим каква е тяхната дефиниция.Та – направи един пример в Azure cognitive services с blob upload event (тови е event при upload на снимка в нашия случай) успя да прочете нещо надписано на ръка. Успя от две свои снимки с Emotion API да разпознае емоцията на лицето си с доста добра точност. Дойде ред на Augmented reality (пример беше Pokeymon Go) и Virtual Reality (напълно виртуална реалност, рендирана от някакво изчислително устройство). Спомена с и известна надсмешка за Google Cardboard glasses (които по дефиниция са супер евтини, мисля $2 и после почти директно ги сравни с VR на Acer) и HoloLens и mixed reality (смесена AR и VR – практически можем да взаимодействаме с реалния свят смесен с виртуална реалност).Показа и забавно демо с един космонавт над публиката. HoloLens заби само веднъж, а стрийминга беше ужасно бавен. Сигурен съм, че ползва 2.4 GHz мрежа. И пак Apple reference като спря stream-а – “Can you turn off your phones?” :D Показа едно тъпо демо с едни кубове и после дойде някакво абрусдно добро демо за планиране на индустриални структури упралвяемо с глас и жестове (добави кран/махни кран/покажи информация за този кран). Презентацията и кода можете да видите тук.

До момента най-забавна/приятна/интерактивна лекция.

 

В почивката имах възможност да се запозная с Алекс Тодоров, който е супер активен в нашата сфера и поддържа един от най-интересните блогове за QA в България – http://atodorov.org/ а след това и се запознах (най-накрая!) с Виктор Славчев – още един страхотен лектор и блогър. Нещата му можете да видите тук – http://mrslavchev.com/

 

“A Team Contributing Full-time to Open Source Projects – A Primer on Making It Happen in Your Company” – Iancho Dimitrov, Dimitar Ivanov – Musala Soft

 Двамата лектора изглеждат интересни и разказаха защо е ок да работят върху / разработват open-source проект.
До момента разказаха основно за МусалаСофт.  След това заговориха за smart home и споменаха OpenHab и SmartHome.Продължават да говорят основно за Мусала.

Разказаха как са убедили борда на директорите, че имат нужда от opensource проект по който да работят и в момента по него са включени 10+ програмистра (full-time) и един Senior Dev (part-time mentoring).

Описали са доста документация, доста unit тестове и са метнали тежките задачи. После е последвал static code analysis, работа по интеграцията с различни устройства и разбира се са вложили вътрешните си, вече утвърдени процеси в разработката.

Малко разпиляна ми дойде лекцията така, че на TL DR – пичове са решили да се занимават с open source, харесали са си smart home идеята, убедили са мениджмънта, че ще е яко ако имат такъв проект и с времето са набавили 10+ човека, които работят за проекта постоянно. И нещо важно – казаха, че по-неопитните хора, които първо са минали през този opensource проект са се интегрирали много по-бързо и по-качествено във фирмената инфраструктура работейки по комерсиалните проекти.

 

“Mastering scrum mastering” – Nikola Bogdanov от Fourth

Започва с това, че има куче и че е от Добрич. Оставам до края на лекцията! Учи за PhD и води университетски класове (не каза къде).

Започва със самото начало, защо SCRUM е важен, какво прави един scrum master и т.н. Разказа как в началото на agile stuff всичко е било self-organizing team и как е минало доста време докато се оформи нуждата на отделен човек, който да работи като scrum-master.

Scrum master as a teacher:

  • Boundaries;
  • Alignment;
  • Constraints;
  • Support;
  • Observations.

 

Scrum Master Evolution Model:

  • ScrumDude – part time, Schedules meetings, time keeping, three questions, Lists positives & negatives;
  • ScrumMom – Moderates meetings, protects the team, directly removes impediments, team interface, artificial harmony, bossy, cares about velocity and delivery dates;
  • True ScrumMaster – facilitates meetings, grows the teams long term, delegates & analyses, makes the team responsible and accountable, encourgages and motivates, mirror of the team, leads by example, an experimenter;
  • Agile Guru Lama Sensei – light for the team, sees & feels the matrix, holds the space, refills & inspires, just listens & reflects, flow & evolution, asks powerful questions, kokoro teacher.

 

“Automating Web security testing” – Yavor Papazov – CyresLab

Явор разказа с голямо въодушевление и страст за това, което прави. Разказа как не се прави вече:

Yesterday’s IT projects:

  • Waterfall methodology;
  • Testing comes after construction and before deployment;
  • Discrete releases;
  • A release of a project can be certified for security
    • e.g. common criteria

 

И как се прави сега:

Today’s IT projects:

  • We’re Agile now
    • We don’t do releases
  • Tendencies
    • DevOps
    • Continuous Integration;
    • Continuous Deployment
  • Cloud-first design
    • Elastic Load Balancing & Autoscaling
    • Systems that manage themselves

Обясни ни за това, че има два подхода към сигурността:

  • Options A: Give up security at release and work to improve it afterwards
    • Resilience instead of security
  • Option B: Ensure security early along the software production pipeline
    • Leads to automating security testing

Спомена и за Chaos Monkey.

 

Защо автоматизирането на security тестовете е трудно:

  • Lack of well-defines security requirements
    • “Make it secure” is not well-defined;
  • Most security requirements are non-functional
    • “Make it secure” is non-functional
  • Lack of well-defined security requirements
    • Check “Application security verification standard” by OWASP
    • CWEs
  • Most security requirements are non-functional
    • We can translate some requirements to functional

 

What other people use:

  • OWASP ZAP (Zed Attack Proxy) – had API
  • BDD-security )Confinuum Security)
  • Mittn (F-Secure)
  • Gauntlt

Demo time:

 

Това беше края на ден първи. Имах удоволствието накрая да се запозная лично с the Microsoft dude и с Явор и побъбрихме мъничко. Беше много приятно да видя, че извън сцената хората са си същите – без много взимане на сериозно, много приятелско и тополо отношение.

 

 

Stay tuned за ден втори :)

Мина EU Code Week Varna 2017

И ето, че мина Code Week Варна 2017.

Презентацията си я направих на 90% Петък вечерта стоейки до около 2:00., а сутринта отидохме два часа по-рано от старта на Code Week-а в Costa Coffee, изсмуках едно flat white (което съдържа три къси еспресота) за отрицателно време и пренаписах 80% от презентацията.

Качихме се в презентационната зала на хотел “Черно Море” и останах много доволен – имаше мек килим под нас (който е от съществено значение да се изчисти кънтенето в залата), страхотни столове, тюлени пердета, които не пропускат светлина за да може да се вижда какво презентирам на проектора.
Малко преди старта оставих малките изненадки, които Немечек любезно ми предоставиха (отварачки за бира, които са и поставки за такава, весели химикалчета с ръчички и тефтерчета със скрити в тях бонбонки (казващи се “Plan B – creativity boosters”)) и беше крайно време за първи контакт с хората (и тест на това дали всички ме чуват добре. Побърборихме си малко с всички (докато все още влизаха хора) и си личеше от тогава, че презентацията ще е приятна – средната възраст беше под 27, хората бяха разговорливи и не се притесняваха да комуникираме открито.

Презентацията започна в 10:10, Галин Желелязков, организатора на EU Code Week Varna, започна с всъпателни слова за Code Week, разказа с лекота за организацията и идеята на събитието и дойде моя ред като първи лектор.

Залата събира по думи на организацията 120 човека и беше почти пълна, което беше много приятна гледка (особено и за първа лекция). Говорихме на дълго и на широко за всякакви неща, хората се включваха от време на време, имаше и кикотене при някои от меметата, които бяха в презентацията.
Силно се надявам някой да се е вдъхновил и да е почел малко повече по темата.
На Александър Тодоров дължа извинение, че обърках къде работеше. Правилния отговор е Red Hat Enterprise.

И на IT бога Светлин Наков на който му обърках името.

Останалите лекции бяха на:

Страхотни лекции. Юлиан по навик е харизматичен и надъхващ, Преслав Михайлов с който се запознахме преди началото на събитието беше приятен и с лекота разказа нещата, които очевидно са му доста интересни, Жан говори със страстта на човек, който се кефи супер много на това, което прави, Галина Момчева отново демонстрира класа с нейните идеи, а накрая Aaron събра всички около себе си и демострира колко е интересно човек да се занимава с 3D Printing.

 

И малко линкове:
Линк към събитието във Фейсбук;

Медийна подкрепа на събитието имаше от moreto.net, БНР Варна, kmeta.bgyouthub.bg, Информационна агенция “Черно Море” и интервю с Галин Желязков. Искаше ми се информационните агенции и “информационните агенции” да имат малко въображение и да си пишат новините сами, а не да copy/paste директно от събитието.

Презентацията ми:


(Ако се чудите как се embed-ва Google Slides в WordPress (и не само) можете да прочетете тук)

Моите видеа:

Част първа:

Част втора:

Част трета:

 

 

Всички видеа можете да намерите тук:

 

И малко снимки :)

Довиждане София, Варна – добре дошла

И минаха две седмици в които бях извън Варна. Не помня последните години да съм бил извън Варна за толкова време и това беше добро упражнение.

Ето и малко мои впечатления свързани със София:

  • Културния живот там има огромна разлика от варненския – има опера, концерти (от които и много алтернативни), има няколко театъра;
  • Трафика е ок. Преди ми се струваше, че трафика е убийствен, но с помощта на Google Maps и телефон в ръка се справях много добре пеш и с колата. Транспорта е добре огранизиран и структуриран (освен проклетите трамваи – не мога да свикна да има и още един играч в платното за движение и като карам покрай трамвай продължавам да изтръпвам);
  • Дилектите са много и смесени. Понеже във Варна и Добрич (от където съм родом и живял прилична част от живота си) диалектите са практически еднакви е трудно да приема как всеки втори говори по различен начин. Което пък от своя страна е ок, защото и аз сигурно им звуча странно (особено като кажа, че е патладжан, а не син домат (а историята за чушка vs пипер изобщо няма да я започвам, че може да ям бой :) )). Пък и има много хора от всички краища на страната там и не е изобщо за учудване. Голям град – много хора и от всякъде;
  • Таксиметровите шофьори са измекяри. Точка;
  • Метрото е огромно предимство, а хората си познават града добре;
  • Имат си планина, която е само на няколко километра извън столицата;
  • Чешмяната вода не само, че не струва, ами и има вкус на пестициди и уран взети заедно. Поне водата в хотела беше такава;
  • Парковете са пълни с хора. На втория ми ден в София излязохме с колегите за по бира в парка и нещо ме сви – парка беше пълен с хора – деца, младежи за по биричка на пейката и възрастни хора – всякакви се бяха събрали. И ми припомни едно време като се събирахме на Бункера с метълските тениски и кецовете и как цъкахме хек и пихме биричка. Сега там е пусто…
  • Въздуха е малко странен – първо, че няма почти никакъв вятър (което беше нещо, което ми отне много време за да свикна във Варна) и второ – няма почти никаква влага. Тези две неща ме караха първите 1-2 дни да се чувствам странно и за първи път ми липсваше и морето. Все го приемах за даденост, а то…
  • Заведенията са много и разнообразни, има много бирарии и малки ресторантчета. Отнема време човек да ги обиколи;
  • В зависимост от това къде се намира човек въздуха варира от отвратителен и трудеш за дишане до ок.

 

За две седмици там, извън офиса направих следното:

  • Вървях много и в различни посоки. Всеки ден ми отнемаше около час и половина отиването и прибирането от хотела до офиса и респективно почти не шофирах в града;
  • Срещнах се с приличен брой мои близки хора и изпихме още по-прилично количество бира;
  • Покарах с Велоприключение малко в Тетевенския балкан на изтощителни жеги (имам си вече и аграрен фен, йей…) с хора, които не познавам, но беше супер яко приключение;
  • Със Злати ходихме на Hills of Rock в Пловдив. Чухме Контрол, Epica, Evanescence, Three Days Grace, Immencence, Revaneye, Мерудия. Беше брутално яко!
  • Разходихме се с Вик, Катина и Алек в Люлин планина;
  • Запознах се със супер много нови хора (покрай офиса) и още на втория ден привикнах с тях;
  • Направих първата си презентация новата фирма пред колегите. Говорихме си за performance testing с jMeter (цялото заглавие на презентацията беше jMeter and other strange animals) и беше много яко;
  • За пръв път се спуснах по пързалка, която е между два етажа в офиса. Беше епично;
  • За пръв път бях на масаж (изключая онзи път преди първия ми бревет в който щях да умра от болка и отидох да ме видят и те взеха, че ме оправиха). Беше странно и в офиса;
  • Свалих 2 кг за 2 седмици и бия нов рекорд от 94.5 кг. Не знам дали да се радвам, защото не бяха качествено свалени, а от нередовното ядене  в комбинация с джънк;
  • Изслушах около 80% от нещата на покойния Chris Cornell. Има някои, които чувам за пръв път и смятам, че съм идиот, за това,че не съм ги намерил по-рано.

 

Нещата, които не можах да свърша:

  • И този път мечтата ми да карам на колодрума в Пловдив не се състоя;
  • Не можах да карам с Велосити. Ходенето ми в София съвпадна с няколко други вело събития и свободни хора на практика нямаше;
  • Не можах да карам много или да отида на 5kmrun в София.

 

За офиса ще напиша отделен блог пост.

Performance testing talk @ Nemetschek

Днес в офиса говорих с колегите на тема “jMeter and other animals” – малко performance testing с jMeter, дадохме си малко примери и беше интересно.

Залата почти се напълни, имаше въпроси и като цяло се получи добре. Пак малко мънках, но се надявам да не съм досадил много :)

Оставам нарочно формата за да могат колегите да си пуснат jMeter проекта и да видят как се случват нещата.

 

Едит – еми явно някой много старателно се опитва да тества баш върху тази форма и за това я махам :) Така или иначе при 1000 post-а за при повече от 20 поста за секунда дропи връзката към блога, но все пак :)
Пускам и два screenshots на формата и кода ѝ, при интерес:

София, ден 2

Днес беше първия ми ден в офиса на Немечек София.

Реших да се замъкна по-рано за да имам буфер ако нещо се случи по някаква причина (задръстване, поредица грешки от моя страна и т.н.) и отидох навреме. Просто задръстването беше малко повече от очакваното. неприятно.

Видяхме се с моя team lead – показа ми офиса – отвътре е скандален. Имаме няколко етажа от сградата, две джаги, билярд, просторни стаи и още и още. Колегите са доста приятни и гостоприемни. Силно обещаващо е всичко за момента.

Днес ходих на лекцията на DEV.BG на тема jMeter. Лекцията беше малко скучновата, защото беше за напълно начинаещи, а и нямаше много динамика. Иначе на лектора му личаха тия безброй часове в които си е блъскал главата с jMeter. В отделен пост ще напиша малко повече за лекцията и моя knowledge по темата.
А първото нещо, което видях като влязах в Бетахаус беше Боби – един суперактивен софийски QA, който също обича да споделя масивния си опит с хората и е постоянно усмихнат. Беше приятна изненада.

А стигането от офиса до Бетахаус и обратно беше лесено, особено с помощта на google maps и метрото. След това от офиса цъфнах в апарт хотела (очаквах нещо по-различно. Апарт хотела е скан-да-лен) и сгънах няколко бирички за да разтоваря.

В самия комплекс има малка Billa и тъкмо бях надул Parkway Drive на слушалките и се чудя какво да си взема освен бирите и чипса и един чичак ми маха от края на коридора – “Момче, хайде към касата, че затворихме”. И така се озовах с четири кенчета и един голям чипс за вечеря. Не, че се оплаквам, де. :)

 

Видях един софийски залез, една улица, която се казва Розова долина и точно зад табелата имаше няколко храста рози, няколко талибана, препълнено метро и супер много хора от моята порода в Бетахаус (всяка четвърта дума беше “QA” и аз по навик се обръщам като гладен сурикат като я чуя в нормален разговор :D).

 

Те така – от час слушам Joe Cocker (да почива в мир), стана 03:00 и не ми се спи. Утре прогнозирам, че ще се наредя повече от два пъти до кафемашината.

 

btw, защото съм голям хакер и всичко ми е супер-хипер защитено по сайтовете и т.н. и т.н. често става така, че слагам много ниски права за писане във wp-content на блога и не мога да качвам снимки (и се чудя поне по 5 минути защо).

С тази команда ще направим всички директории с достатъчни права за запис (като приемем, че WordPress инсталацията е във /var/www/nedko.info):

find /var/www/nedko.info/wp-content -type d -exec chmod 755 {} \;

Те така.

Утре се надявам да отделя време и да напиша статията за jMeter.

 

И малко n00b-ски телефонни снимки от днес: