Tag: лични

За блогването

01/09/2017 / / 0 Comments

Тази прекрасен български глагол – блогвам.

Да блогваш е елементарно – изисква някакъв CMS, най-доброто от години е WordPress. Можете да използвате и някои провайдъри като wordpress.com, blogger, medium.com та дори и facebook/google+, twitter и т.н. Някои дори предлагат възможност да си купите домейн и да го пренасочите към услугата.

Другия вариант е да използвате т.нар. self-hosted. Това значи да си купим годишен абонамент от някой hosting provider (например superhosting.bg/host.bg, godaddy и много други) и домейн. Инсталацията е абсолютно елементарна и става за две минути.

Та идеята ми е, че всеки, който пожелае може да си има блог.

Последните години социалните мрежи свиха блог сегмента, но верни блогъри има още. А и собствения блог понякога предразполага към по-голяма свобода, без цензура и можем да правим каквото си пожелаем. За добро или за лошо.

По-долу ще изброя няколко неща за които се сещам, които ме карат да блогвам:

  1. Подобрява писането. Уж правя забележки в Интернеда на някакви сополи, че пишат неграмотно, но като си видя своите блог постове понякога ми иде да си блъсна главата някъде. Забелязахте грешката в по-горното изречение, нали?
  2. Ще започнете да филтрирате по-критично и само интересните за вас и вашите читатели неща. Например блога на Грандоман-а пази своя стил на типизирани постове от години.
  3. Има някаква евентуална (при мен нулева) вероятност да вдъхновите някой с нещо писано от вас. Например част от моето вдъхновение се гради на блога на Васил, както писах по-горе.
  4. Ще научите много за техническата част на нещата. Покрай блога ми създадох marvin, който ми отне месеци в инсталация и fine tuning. Не съжелявам за нито една милисекунда в която нещо се е счупило и се е наложило да си блъскам главата в намиране на решение.
  5. Начина на изразяване и критичност се увеличава много. За да постна например в поста за “Ние като QA НЕ осигуряваме качество!” трябваше да седна и сериозно да осмисля твърдението си, защото се изправям срещу част от масата, а тя не мисли така. Хубавото и лошото в поддържането на блог е това, че всичко ни е публично. А съдържанието, което пишем трябва да не ни кара да направим drop database nedko; след като си прочетем писанията след 2 години, например. Ето един хубав пример за повторения и неясна реч (от трети клас са започнали да ми правят забележки учителките и така и не се научих…);
  6. Блогването може да ви промотира хобито. Моето хоби, особено преди време, беше да пиша. Писах няколко разказа и стиха, които могат да бъдат намерени в този блог и това ми помогна да покажа на света какви глупости съм способен да пиша :)

 

И понеже отгоре нахвърлих няколко идеи за това защо да пишем блог е честно да споделя и минусите, които носи това (забележете, че някои от точките се препокриват с горните):

  1. Блогването няма да ви донесе пари. Ако разчитате на google ads ще се наложи да ви разочаровам. От друга страна ако се научите да пишете добро съдържание може да бъдете нает да пишете за някой друг.
  2. Хората ще знаят какво правите, за какво мечтаете, но хей – ще знаят само това, което вие решите да споделите.
  3. Най-вероятно аудиторията ви ще се ограничи до 20-30 човека, както е с този блог. Това никога не ме е спирало да пиша в него, но изграждането на постоятна аудитория е трудно. Много трудно.
  4. При започване на нова работа премислете три пъти дали да споделите за това, че имате блог. Той е олицетворение на вас самите и работодателя ви едва ли ще е очарован да прочете, че предишния ви работодател е “оня нещастник дето имаше бахти многото работа при него”. Сигурно няма да е ок. Аз при започването си в nemetschek споделих, че пиша от време на време и това сякаш скъси дистанцията между мен и колегите, но ако сте наци или чалга фен е възможно това да е във ваш минус;
  5. Трудно е. Трудно е ежедневно човек да пише в блога си. И е трудно да не пише глупости, както аз си позволявам от време на време да правя (като например един от последните ми постове, който носи точно нула полезна информация за четящите го).

 

Последни думи (наистина се надявам това да не са ми последните думи):

Ако сте пътешественик по душа (Драго, Теди, Ели, за вас говоря), спортист (бегач, колоездач) или просто обичате наистина силно да правите нещо то блогването е за вас. Няма нищо тъпо в това да снимате десертчетата, които гънете в сладкарничките, няма нищо тъпо в това да слагате “снимките си от телефона” в блога. Ако обичате това, което правите (и не сте порно актьор) ви моля – направете си блог и пишете в него. Пишете как сте се почувствали като сте стъпили за пръв път в Барселона или като сте финиширали първия си маратон, слагайте снимки. С времето нещата ще стават все по-добри и по-интересни.

Ще се радвам в коментарите по-долу да сложите вашите блогове. Ще ми е интересно да ги прочета.

29.08.2017

29/08/2017 / / 0 Comments

Снощи хорих да карам и реших да го карам спокойно, защото иначе с темповете с които карам по поринцип няма да изкарам повече от един ден на голямото каране :) Та отидох до Галата и през морската и се прибрах. Малко по-късно заваля приятен дъжд.

Днес станах в 6.30 да закарам колата на ремонт (за да изтърва задръстванията). Полу-разпаднатия Ситроен дрънчеше на умряло докато 20 минути не намерих майстора. Спрях и започнах да чакам. Усетих как мигрената ме ритна в главата и спрях да чета, опитвах се да игнорирам болката и да си мисля положителни неща. Дойде майстора, много културен човек, прие колата и тръгнах. Района на зеленчукова борса е кошмарен. Там се разхождат едни кучета, цигани, срудени сгради има на всеки 10 метра, абе апокалипсис.
Хванах такси, за 2 км. ми взе 5 кинта, слязох на Гранд МОЛ и оттам до офиса пеш. Главата ми имах чувството, че беше притисната с менгеме. Докато стигна до офиса болката отшумя.
Сега се занимавам с perforce и си автоматизирам малко environment-а и ми е интересно. Ако на някой му е интересно може да споделя.

 

Днес се сетих и за една нестихваща моя любов към група, която имат няколко нечовешки песни. И са в пъти по-добри в концертните си изпълнения отколкото в записите си.

Представям ви Blue October:

28.08.2017

28/08/2017 / / 1 Comment
  • Четвъртък вечер – банкет в нас + бебе и бременна;
  • Петък вечер – банкет с още повече хора в нас  + бебе и бременна + още двама човека + още повече бира;
  • Събота вечер – рожден ден в Балчик;
  • Неделя по обед – банкет в Тошево.Реших да не ям повече. Теглото ми е точно 97 кг, което е деградация от началото на годината. За голямото каране трябва да съм възможно най-лек.

Anyway – започнах да карам пак. Правя тестове на един стар Garmin Edge 205, но не мисля, че ще ми свърши работа на голямата обиколка. Ще се наложи да използвам Strava на телефона на който му пада батерията за 8 часа та ще видим :)

Иначе вчера реших да не карам на 90%,а  по-полека и спокойно за да видя след 30-тина км. как ще се чувствам, но пак не се сдържах и от Аладжа до Осми Приморски пак въртях на максимум. Нямам търпение да намеря дисаги (багажник имам вече, колелото, както виждате, изглежда супер идиотско) и да тествам с 10-тина кг. багаж :)

 

In other news:

Имам си нов favicon

14/07/2017 / / 0 Comments

Днес сложих новия favicon, който стои и чакаше реда си от месеци.

Искаше ми се да сложа и логото, но с дизайна на тази тема наистина няма къда да го цопна без да изглежда не на място.
Може би след време като реша да сменя темата ще му дойде ред и на него.

Жив съм!

14/06/2017 / / 0 Comments

Новините една по една:

  • Жив съм.
  • Смених работата. Да – така се получи, не – нямах проблеми с предишния работодател, да – коректен беше до последно, да – новия за момента е много обещаващ (проект/работодател/условия), да – ще пиша, но по-натам повече и къде;
  • На ръба съм да стана 93 кг. Нещо, което тялото ми не е виждало от няколко години;
  • Тренирам, да. И постигам учудващи резултати. Е – маршрута ми е еднообразен, но пък за сметка на това с почти всяко каране успявам да науча по нещо ново, да си слушам тялото повече, както и велосипеда. Все по-често се случва да доближа 30 км/ч средна скорост за 30 км, а преди няколко дни карах в равна Добруджа (Генерал Тошево – Крушари – Генерал Тошево) като се изкъртих от каране (практически беше ТТ през цялото време) със средна скорост от 29 км/ч за 90 км. Скандално каране беше плюс малко допинг от черешите по пътя;
  • Започнах по-често да бягам – може да е веднъж седмично/на две седмици, но май се очертава тенденция. Скоро направих традиционните 5km run за 5.05 min/km , което беше най-бързото ми бягане до момента. Това не може да се каже обаче за благотворителното бягане, което направих последния уикенд, но пък имаше интересни моменти;
  • Продавам си колелото. Да – ще изневеря на стоманата и Dura-Ace-а, да – сигурно ще мина на карбон, да, да – знам. Ето и линк към обявата. Много се надявам да попадне в ръцете на ценител и да го кара още много километри;
  • Ще съм в София на командировка две седмици така, че който ми чете блога и иска да се видим да пише – ще имам достатъчно време след работа за биричка :) И да – ще си нося колелото и живот и здраве ще покараме с Пешо, Велосити и още сума ти народ. Ще е епично.
  • Днес разбрах каква е разликата между == и === в JS – просто второто сравнява освен по value и по тип.

13.02.2017

13/02/2017 / / 0 Comments

Студен Понеделник. Исках да карам сутринта, но дори не съм си чул 15-те аларми. Вечерта смятам да изкатеря баирите на Аксаково или на Кранево. Ще видим как ще е времето, но предполагам, че няма да се спра освен ако не е заледено. В момента е около -2.

И новината на деня – откриха уязвимост в abv.bg

09.02.2017 – Whiskey tasting

09/02/2017 / / 0 Comments

Миналата седмица се бяхме разбрали с приятели да се видим в тях и да дегустираме няколко уискита. Те са почитатели и ни изненадаха приятно с цели седем вида.
Ще се опитам да опиша доколкото помня кое какво впечатление ми е направило. Имахме листи в които описвахме по точкова система от 1 до 5 така, че резултата ще е подобно описан и тук:

  1. Highland park single malt:
    1. Аромат – 4 (опушен)
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 5
  2. Singleton single malt scotch, 12 годишен:
    1. Аромат – 3
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 3
  3. Jack Daniels made in Germany tennessee:
    1. Аромат – 4
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 3
  4. Jack Daniels made in USA:
    1. Аромат – 4
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 4
  5. Islay barley single malt:
    1. Аромат – 5
    2. Вкус – 5
    3. Завършек/послевкус – 5
  6. Ballantines scotch:
    1. Аромат – 2
    2. Вкус – 2
    3. Завършек/послевкус – 2
  7. Glengrant:
    1. Аромат – 3
    2. Вкус – 3
    3. Завършек/послевкус – 3
  8. Jack Daniels Honey:
    1. Аромат – 4
    2. Вкус – 4
    3. Завършек/послевкус – 3

 

Аз бих класирал топ 3 от гореизброените по следния начин:

  1. Islay Barley – опушен и много плътен вкус Islay Barley е от онези уискита, които не можеш да пиеш в промишлени количества. Силно опушения му вкус му придава жестока индивидуалност и крайна специфичност;
  2. Highland Park – мек и деликатен Highland Park в малки количества гали небцето. Вкуса му е изискан и нежен, не като Islay Barkey например. Подходящ е за консумация в приятна компания от дами и господа;
  3. Glengrant – Страхотно и много балансирано уиски, което е страхотно и с 5-6 капки вода (на стайна температура) в него. С точно това изкарахме една сватба (на нашите домакини снощи) и беше повече от страхтен избор.

 

Както може би забелязахте точки 3 и 4 са с Jack Daniels. Така стана, че домакините имаха две бутилки от различен произход – от Германия и САЩ. Оказа се, че това от САЩ е малко по-тъмно и с много по-приятен (после)вкус. Разликата беше осезаема дори и за лаик като мен.

22.01.2017

22/01/2017 / / 0 Comments

Днес имахме малко екстремно пътуване пътуване към Генерал Тошево (през Балчик) – Добрич – Варна.
Голяма грешка. Пътя Балчик – Тошево е 30-тина км и се минава през няколко села. Пътя на места беше с 50% стеснен, малко сняг, малко лед и няколко циганина. Даже видяхме двама излезли с каруца. За пръв път виждам кон да се пързаля и за малко да падне докато го подминавахме.

Вечерта ходихме във Vintage 33 да гледаме The Comedy Club. Две неща станаха ясни:

  1. Всички ще горим в ада за това, че се смяхме на всичките тия мръсни шеги (в това при рогатия съм си резервирал едно от челните места :D);
  2. Иван и Филип са огромни. Много силно представяне предвид, че сме ги гледали вече веднъж в София.

Вече си имат и podcast, който има интересни неща (чувствителността на микрофоните обаче не ми е никак по вкуса).

Enjoy.

Nedko is back!

09/12/2015 / / 0 Comments

Многоуважаеми дами, господа, тролове, градински охлюви и други:

Първо – след известно затишие бай Недко се връща в аржентинското танго (за добро или лошо);
Второ – точно днес точно от 21:00 до точно 03:00 в клуб Club Vintage 33 (Varna) (снимките на които аз присъствам там до една са photoshopped!) ще се счупим от танци.
Трето – Пак днес, пак там, Kremena DanceCenter ще ни изкърти с невероятно шоу – богато и цветно, хубаво и най-вече – за вас, зрителите.
Четвърто – Искам предварително да се извиня на Надежда ако по време на изпълнението ни я ритна, настъпя, хвърля през бара, насиня или поведа грешно.
Пето (и последно) – Задължителни атрибути за посещение на милонгата днес са:
Пето – Първа подточка – Настроение (по един или друг начин се пригответе за ослепителността на дамите, кавал_ерите и посетителите (и бармана!) );
Пето – Втора подточка – Домати/камъни/тежки и евтини предмети – just in case дет’ се вика;
Пето – Трета подточка – 5 кинта (входа е толкова плюс чаша вино);
Пето – Четвърта подточка – Фотоапарати, камери, стативи с акварелни бои и каквото още се сетите за да запазите този невероятен момент завинаги;
Пето – Пета подточка – Тук няма нищо, но звучи яко :)

TL; DR:

Клуб Vintage 33, Варна, Аржентиско танго, вино, Кремена Денс Център, танци.

Линк към събитието можете да намерите тук.

 

P.S. След това събитие последва още едно, още по-вълнуващо и още по-хубаво. То беше в залата на Кремена Денс Център където направихме хореографията само една двойка и се получи стра-хот-но! Но за това като имам време ще разкажа повечко.

29.10.2015

29/10/2015 / / 0 Comments

Нов ден, ново начало. Днес реших да отида в офиса с колелото (аз съм на кон). От нас до офиса са 2 км или общо ги минах за 7 минути без да се състезавам с градския транспорт :)

Чувството е хубаво, малко хладно, но се свиква бързо. Влизам в офиса, правя си чай, пускам turbo mode-а, youtube и първата песен, която пуснах на random беше супер приятна изненада от деткор (как смотано звучи в “превод”) бандата Thy art is murder и едноименната песен от последния им албум “Holy War“. Текст – тук.

По послание ми напомни много за Serj Tankian – Empty Walls макар и с малко по-различно послание.

Днес ще съм на deathcore & Serj Tanakian. И по някое време като превключа мога да си пусна любимия концерт за пиано №3 на Рахманинов.

Преди 10-тина години когато Стефан ме зарибяваше по Lamb of God го гледах странно, но като чух последния им албум – Hiatus and VII: Sturm und Drang се влюбих по отделно във всяка една от техните песни. И най-вече 512. Бррр.

Хубав и ползотворен ден от мен.

 

Дойде обяд, свърших доста работа и беше време за разходка плюс хапване. Не се чувствах особено добре и реших да се поразтъпча до пазар Чаталджа. Вървя аз и прекаленото много мисли в главата ми започнаха да придобиват вече почти нормалното за мен главоболие. Вървя и стискам зъби и на светофара на Чаталджа виждам една жена на около 60, видимо не беше много с всичкия си, но едвам се държеше по пътните знаци и околни опори (имаше проблем с краката) (ако не беше сериозно щях да кажа, че беше като Спайдърмен, но ще си замълча). Беше неугледна и миришеше лошо. Помоли едно момиче (на не повече от 25 според мен) да я преведе през улицата, че тя очевидно сама нямаше как. Мацката ‘щото е много яка (ръйш ли) се направи, че не я чува и аз ѝ подадох ръка ей тъй, напук на всеобщото, на всичките лайна, които се случват в момента в държавата ни и точно същите, които ни карат да бъдем разединени и чужди. Жената се учуди хич да не е, но благодари и пресякохме. Не мисля, че беше кой знае колко сложно упражнение нито за глухата мацка нито за кой да е друг, но това няма да го коментирам, че трябва да сложа +16 в заглавието на темата.

И нещо интересно се случи. Като я хванах за ръката и тръгваме да пресичаме някак ми минаха нещата, които ме тормозиха. Защото понякога нещата, които са ни на главите не са чак толкова спешни/важни/от изключително значение пък и понякога сериозно забравяме нещата, които имаме – здраве, дрехи, родители и приятели, човек до себе си. Продължи час и беше the second best thing that happen on that day. За първото, разбира се, е виновна Златито.

Та тъй де – не е трудно да повървиш няколко крачки с някого. За нас – здравите са нищо работа, но за хората, които не са или са прекалено възрастни това е целия им свят. Или поне светът им за следващите няколко дни.

 

Та тъй де – бъдете добри и не се страхувайте от странни погледи когато помагате на някого. После чувството на лекота и идиотската усмивка, която не можете да скриете са най-хубавото нещо.