Tag: лични

Световния ден на Танго е днес, 11.12

Танго е нещо за което пиша от много време. Танго е нещо като любовта към нещо, което вече го няма. Хем ти е едно такова леко мелахнолично, хем говориш за него, хем те жегва поне малко като го чуеш.
Танго ми помогна преди повече от 5 години да намеря себе си, да намеря, че дори и аз мога да правя красиви неща, че мога да водя, да се забавлявам искрено (макар и да не го показвам много), да тренирам все едно е последното нещо, което ще направя. Научи ме да обичам и усещам музиката повече от преди, научи ме на дисциплина.

Танго ме научи да бъда свободен. Да изразя свободата и себе си с движения. После ме научи, че извън тези строго определени движения, които учим има цяло нов хоризонт от напълно наши си, такива, които ние си измисляме и използваме само с подходящите хора.

Научи ме да имам партньор за който да се грижа, да дялкаме заедно треските си и да успокоявам макар, че на мен краката са ми треперили много повече.
Научих се, че мога да изляза на сцена и да не говоря за QA, IT. Изобщо да не говоря.

След всичките тези години още ме стяга гърлото, а краката и ръцете ми потреперват минута преди да излезем на сцена. Обичам това усещане. Обичам и последвалото го – не на сметки на кой такт какво трябва да правим, а на това да се рея и да хвърлям по един поглед в публиката.

До ден днешен пазя първите си танго обувки – дясната подметка е с дупка от многото тренировки и танци, но не ми дава сърце да ги изхвърля. Те са поели всичките непохватни движения, всичкото ми колебание и страх, всичкото неволно (надявам се) настъпване.

 

И последно – Кремена. Благодаря за това, че ми показа какво е да бъда аз в много по-различен от обикновеното начин. За всичките понякога крайно изтощителни тренировки за да можем после с лекота да правим най-шантавите поддържки, които съм виждал, за куража, който блика от теб и крайния позитивизъм. Успя да ме научи как мога да намеря покой в неспокойната си душа. Благодаря и на Миленка, Надя, Деси и Нели за това, че ме изтърпяха през всичкото това време както и за цялата група, която действаше като едно и макар и с малко хумор и закачки си помагахме или просто окуражавахме, когато духа падне в някой от нас.

 

Ваш,
Недко.

10.12.2017

Днес имаше време за разходка. Около 2 часа бродихме около Витошка основно, покарак Аудито (с главно А, баси животното) и даже имаше време да поснимам. Харесаха снимките така, че съм доволен. Отдавна не бях вадил апарата.

Утре ме чака интересен ден.

07.12.2017

Хубав ден, но предната вечер ни се спря тока с плачещите деца. Изморително е.

Иначе в офиса е стадартно весело – ходихме да хапваме, свършихме работа и така.

Другото интересно нещо, което се случи днес е, че Първа Инвестиционна Банка спря сметките на всички онлайн биткойн търговци. Те са единствената банка, която позволяваше търговия с bitcoins в България. Ще видим сега колко наши борси(чки) (или по-скоро сайтове предлагащи тази услуга) ще излязат коректни и колко ще преебат хората.

 

Леон Анави пусна своя ANAVI Light pHAT. Това е open-source add-on board, който контролира 12 V RGB LED летна. Борда поддържа сензори за светлина, температура, влажност, датчик за движение. С малко програмни познания и MQTT можете да направите буквално чудеса.

06.12.2017

Времето днес е учудващо приятно. За разлика от публичния транспорт. Не знам лятото на какво мирише вътре, но и сега се долавят различни миризми, които не съм фен да съм в присъствието им.

Anyway – деня мина добре, имахме доста неща за правене, говорихме си и със сисадмините в офиса по няколко въпроса. Беше интересна дискусия.

In other news:

05.12.2017

Днес ориентацията ми към офиса беше отлична и освен крайно натъпкания градски транспорт всичко беше супер. Дори успях в някакъв момент да почета малко.

Пак се сетих за Bring me the Horizon, та:

 

In other news:

 

04.12.2017

Първи ден в софийския офис. Сутринта се събудих и Злати ми съобщи страхотната новина – навън най-накрая заваля снях. Е – не обилен и натрупващ, но пак много по-добре от нищо. Доволен съм.

Приготвих се и се изстрелях навън. -1, кал и киша, но ентусиазма ми беше несломим за разлика от адекватността на Google Maps. Завъртях се 2-3 пъти из квартала докато намеря спирката на трамвая. Качих се в отвратителната тъпканица и не можах да се добера да си купя билет. Не беше честно да се возя гратис 15 спирки, слязох, пак не намерих билетен център. Качих се пак и с неистови усилия се добрах, взех един билет и зачаках. Google Maps пак ме прееба и откачи напълно (това се случи след последния ъпдейт на Paranoid Android-а на моя OnePlus One). Anyway – спрях  1-2 спирки по-рано и вървях до офиса.

С влизането в офиса на Немечек ме посрещнаха разни колеги, направихме няколко дълго отлагани срещи, хапнахме и деня взе, че свърши. Прибра ме един от клегите, а после реших да помогна малко на момичетата, взех малката (на почти 3 седмици е) и така стояхме някъде от 20:00 до 23.30 вечерта. Изтръпнаха ми и ръцете и краката, но си струваше :)

03.12.2017

Бебета. Едното плаче, другото ме дърпа за косата докато аз съм на пост, а Злати и кака ѝ готвят, чистят и правят подготовка за баня и там каквото друго трябва.

Към края на Хари Потър и Огнения Бокал съм и екшъна ме държи на тръни.

Още си чакам снега!

02.12.2017

През деня обикаляхме по задачки и привечер тръгнахме към летището. Полета беше в 21:55. Времето не беше най-страхотното и имаше доста турболенция на моменти, но пък стигнахме успешно в София :)
Бяхме посрещнати от 2 спящи бебета и сестрата на Злати.
Утре се надявам да направим една разходка и си чакам снега!

22.11.2017

Докато втората статия за ISTA 2017 се готви малко загърбих блога.

От 14.11.2017 вечерта до 18.11.2017 г. вечерта бях в София с основна цел да посетя ISTA – една от малкото QA насочени конференции в страната. За нея в друг пост.

Във Вторник кацнах в 22 и нещо и вече ми се спеше. Бакшиша ми говореше някакви неща докато не стигнем в околията на МОЛ “Сердика”. Не разбирам аз ли ги предразполагам или просто има такива хора, но е крайно дразнещо това някой непознат да те занимава с глупостите си.

Видяхме се само с Виктор, че Катина и Алек си бяха легнали, поговорихме си малко за живота, строенето на къща и компютърджийски истории и си легнах.
На следващия ден сутринта се излюпих набързо и с бодра крачка тръгнах към офиса (около 40 минути пеш). Отидох там по-рано и част от колегите вече бяха там за да се видим преди работа, да поговорим простотии и т.н., общо взето – нормалните неща :)
За добре дошъл ми поднесоха две бири и беше трудно да ги скатая за да не личи от далече, че започвам сутринта с бири :)
Деня в Софийския офис на Немечек мина скандално – от всякъде колеги ме дърпаха да ме разпитват как съм, да си разказваме неща по проектите, простотии и т.н. и деня мина супер бързо (дори и успях да свърша няколко неща!).
Вечерта прекарах в приятели, видях се с порасналия Алек, говорихме си до късно и така.
Следващия ден отидох на ISTA 2017 няколко минути след като отвориха регистрациите и имаше немалка опашка. Организацията беше ок и с влизането видях доста познати лица. За останалото можете да прочетете предния ми пост.

Ден трети започна пак с ISTA, нови хора, нови лекции, много кафета, networking. Отказах се да пиша live blog, защото сметнах, че е безпредметно. За сметка на това сега довършвам ден втори от лекциите.

Прибрах се при моите приятели, поговорихме малко и стегнах багажите за място 2 в което щях да преспя един ден. То беше при сестрата и съпруга на Злати заедно с двете деца – Кати на малко над годика и Габи на няколко седмици. Беше приятно, легнахме почти навреме, а на следващия ден станах в 6 и нещо, защото голямата вече се беше наспала и дойде ред за храненето ѝ.

След приятен ден прекаран основно на закрито се сбогувахме, викнах такси (15 кинта) и директно към летището. Почаках малко, четох, дойде моя ред, влязох в самолета и си пуснах албума “You want it darker” на Leonard Cohen и тръгнах да чета. В самолета имаше малко изпълнения от пасажери, които се държаха тъпо със стюардесите, но иначе всичко мина гладко.
Във Варненското летище взех такси (10 кинта) и се отправихме с около 190 км/ч по магистралата и 100 в града към квартирата. След третата забележка към относително грубия шофьор пуснах оплакване към централата на Триум Такси и се разбрахме с 2 думи. Дано да му е за урок.
Прибрах се на топло при Злати и котарака Иво и най-накрая се наспах като хората.

(пак) за блогването

Преди време писах за блогването, а тези дни започнах да реализирам една стара идея – да направя списък с повечето (активни) български блогове (най-вече персонални, не от типа на lifehack.bg, който е добър, но извън моя интерес.
За сега съм събрал около 20 като за всеки ще има малко информация – активен ли е, основна тематика, кога е създаден и т.н.

Ако имате други идеи съм отворен.

А аз пак се опитвам да направя писането в блога ежендневен процес, но понякога не ми дава съце да напиша нещо от типа на “Днес деня беше насран, искам да спя”. Като не носи някаква дори и минимално полезна информация за вас като читатели не виждам голям смисъл.