Skip to content

16.12.2017

Стана 18:00 и започнахме да се сбогуваме с домакинката и двете очарователни деца. В 18:20 аз вече звъня на такси и … никой не отговаря. Пробвах с ОК Такси и Yellow Taxi. После с Taxi Me. Поглеждаме през прозореца – навън вали.
Сестрата на Злати ни закара до летището, което не е никак близо до тях. Почти бегом стигнахме до гишетата и после се зататрузихме към security check-а. В самолета бяхме на различни места и се паднах до майка с момченце на около 6. През втората половина на полета започна да се закача, а аз слушах много съсредоточено новия албум на Еминем и гледах да не му обръщам внимание. Пипането с пръстче прерастна с ръчкане, после скубане на косми и накрая се заиграхме. През цялото време се чуваше – “Спри се бе, Иване!”. Като кацнахме дори ми удари една целувка на ръката за довиждане. Прибрахме се по живо по здраво. Котката Иво много се зарадва да ни види.

Тези две седмици в София бяха крайно изтощителни. Да си на работа и после да помагаш с децата беше нещо много предизвикателно за мен. Нямах сила, време и възможност да съм навън за повече от 30 минути.
Следващия път като се видим и вече малко по-големички се надявам да е различно.

Published inБлогинки

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.