Skip to content

Tag: лични

32, усещат се като 22

Последните години около рожденния ми ден все се замислях как минава времето, броях годините, започна едно – “Преди 15 години завърших училище”, “Преди 10 – университета” и то няма как да не се сдуха солидно човек. Особено след 30.

Тази година беше различно. Бяхме на Stone Sour (за което ще пиша в отделен пост) със Златина и приятели и си изкарахме скандално яко. Имаше дъжд, бира, любима сладкарница в Букурещ, разговори, пътуване, имаше от всичко. И се замислих дни преди това какво е нужно на човек да бъде щастлив и отговора винаги е – други хора около него.

Благодаря на тия, които са около мен (особено в трудното време), за тия, които стават в 6 сутринта през уикендите да ми помогнат да се оправя и да ходя да тренирам, за тия в офиса, които ме натискат с всеки ден да дам колкото мога. Това ме прави щастлив.

Бъдете и вие щастливи.

19.01.2018

Снощи свърших “Хари Потър и Нечистокръвния Принц“. Никога не съм чел по-бързо 550+ страници. Четох сутрин преди работа, в обедната почивка, вечерта и когато имах възможност.
Сега хем искам да изям последната книга, хем не искам да свършва.

 

P.S. 2018 сме, стига съм писал 2017 по постовете! :D

13.01.2017 – първи сняг, най-накрая!

В Събота пътувахме към Добрич и най-накрая се случи – видяхме пръвия за годината сняг (тоест повече то 5 случайни снежинки). Не натрупа, но ни зарадва.

После последва заксънял празник за Иванов ден, 5 двулитрови бири, а в неделя – мощно хапване и се видяхме с децата на сестрата на Злати и цялото ѝ семейство. Беше идилия докато не опитах да запаля колата и да заключа, че стартера е придал богу-дух. И това на -6. Бутнахме колата, запали по трудния начин, след малко работа я спрях и пуснах и всичко беше наред. Да видим. Не съм дебъгвал кола до сега.

И говорейки за това и за микроконтролеите по които хвърлям око последно време – смятам да взема един ELM327 и да видя какви статистически данни мога да видя и да дебъгвам ако имам нужда. Иначе се чудя и дали има смисъл да пазя данните при шифиране.
Теоритично мога да събирам данните от ELM327 на RaspberryPi и като вляза в колата автоматично да се закача за моя Wi-Fi hotspot и да хвърля данните към InfluxDB. Ако измисля дали мога да имам някаква полза от това ще му обърна по-сериозно внимание.

09.01.2018

Има и такива дни. Днес ходих да ми вадят зъб, после се оказа, че колата нещо има пробем със стартера, една кокошка ми шибна колата с нейната врата докато бях на 5 метра от нея, после болката, после личния лекар ми отказа да ми издаде болничен (от Университета по Дентална Медицина казаха, че още не можели да издават ?!?) и накрая главоболието.

Но има и такива дни. Попадна ми безценно видео на Perl Jam от 1992 година с брилиантно качество. Гласа на Еди е потресаващо добър, а песните направо могат да накарат човек да заплаче от кеф.

 

Ако някой ден направя нещо, което има поне половината душа от това, което ще чуете в тези 5:27 минути по-долу аз ще бъда най-щастливия човек на света.

 

 

В крайна сметка живота може да не е чак толкова гаден. Даже може да се преглътне сравнително лесно с малко хубава музика.

04.01.2017

Зъболекари, зъби, машинки, шитни, болнични. Днес деня не е толкова положителен, колкото се надявах да бъде. Но кот-такоа. Сашо от офиса ме открехна към As I Lay Dying, а аз се сетих, че имам и фаворит:

 

 

16.12.2017

Стана 18:00 и започнахме да се сбогуваме с домакинката и двете очарователни деца. В 18:20 аз вече звъня на такси и … никой не отговаря. Пробвах с ОК Такси и Yellow Taxi. После с Taxi Me. Поглеждаме през прозореца – навън вали.
Сестрата на Злати ни закара до летището, което не е никак близо до тях. Почти бегом стигнахме до гишетата и после се зататрузихме към security check-а. В самолета бяхме на различни места и се паднах до майка с момченце на около 6. През втората половина на полета започна да се закача, а аз слушах много съсредоточено новия албум на Еминем и гледах да не му обръщам внимание. Пипането с пръстче прерастна с ръчкане, после скубане на косми и накрая се заиграхме. През цялото време се чуваше – “Спри се бе, Иване!”. Като кацнахме дори ми удари една целувка на ръката за довиждане. Прибрахме се по живо по здраво. Котката Иво много се зарадва да ни види.

Тези две седмици в София бяха крайно изтощителни. Да си на работа и после да помагаш с децата беше нещо много предизвикателно за мен. Нямах сила, време и възможност да съм навън за повече от 30 минути.
Следващия път като се видим и вече малко по-големички се надявам да е различно.

Световния ден на Танго е днес, 11.12

Танго е нещо за което пиша от много време. Танго е нещо като любовта към нещо, което вече го няма. Хем ти е едно такова леко мелахнолично, хем говориш за него, хем те жегва поне малко като го чуеш.
Танго ми помогна преди повече от 5 години да намеря себе си, да намеря, че дори и аз мога да правя красиви неща, че мога да водя, да се забавлявам искрено (макар и да не го показвам много), да тренирам все едно е последното нещо, което ще направя. Научи ме да обичам и усещам музиката повече от преди, научи ме на дисциплина.

Танго ме научи да бъда свободен. Да изразя свободата и себе си с движения. После ме научи, че извън тези строго определени движения, които учим има цяло нов хоризонт от напълно наши си, такива, които ние си измисляме и използваме само с подходящите хора.

Научи ме да имам партньор за който да се грижа, да дялкаме заедно треските си и да успокоявам макар, че на мен краката са ми треперили много повече.
Научих се, че мога да изляза на сцена и да не говоря за QA, IT. Изобщо да не говоря.

След всичките тези години още ме стяга гърлото, а краката и ръцете ми потреперват минута преди да излезем на сцена. Обичам това усещане. Обичам и последвалото го – не на сметки на кой такт какво трябва да правим, а на това да се рея и да хвърлям по един поглед в публиката.

До ден днешен пазя първите си танго обувки – дясната подметка е с дупка от многото тренировки и танци, но не ми дава сърце да ги изхвърля. Те са поели всичките непохватни движения, всичкото ми колебание и страх, всичкото неволно (надявам се) настъпване.

 

И последно – Кремена. Благодаря за това, че ми показа какво е да бъда аз в много по-различен от обикновеното начин. За всичките понякога крайно изтощителни тренировки за да можем после с лекота да правим най-шантавите поддържки, които съм виждал, за куража, който блика от теб и крайния позитивизъм. Успя да ме научи как мога да намеря покой в неспокойната си душа. Благодаря и на Миленка, Надя, Деси и Нели за това, че ме изтърпяха през всичкото това време както и за цялата група, която действаше като едно и макар и с малко хумор и закачки си помагахме или просто окуражавахме, когато духа падне в някой от нас.

 

Ваш,
Недко.

10.12.2017

Днес имаше време за разходка. Около 2 часа бродихме около Витошка основно, покарак Аудито (с главно А, баси животното) и даже имаше време да поснимам. Харесаха снимките така, че съм доволен. Отдавна не бях вадил апарата.

Утре ме чака интересен ден.

07.12.2017

Хубав ден, но предната вечер ни се спря тока с плачещите деца. Изморително е.

Иначе в офиса е стадартно весело – ходихме да хапваме, свършихме работа и така.

Другото интересно нещо, което се случи днес е, че Първа Инвестиционна Банка спря сметките на всички онлайн биткойн търговци. Те са единствената банка, която позволяваше търговия с bitcoins в България. Ще видим сега колко наши борси(чки) (или по-скоро сайтове предлагащи тази услуга) ще излязат коректни и колко ще преебат хората.

 

Леон Анави пусна своя ANAVI Light pHAT. Това е open-source add-on board, който контролира 12 V RGB LED летна. Борда поддържа сензори за светлина, температура, влажност, датчик за движение. С малко програмни познания и MQTT можете да направите буквално чудеса.

06.12.2017

Времето днес е учудващо приятно. За разлика от публичния транспорт. Не знам лятото на какво мирише вътре, но и сега се долавят различни миризми, които не съм фен да съм в присъствието им.

Anyway – деня мина добре, имахме доста неща за правене, говорихме си и със сисадмините в офиса по няколко въпроса. Беше интересна дискусия.

In other news: