Category: Пътепис

Очертава се една ненормално яка колоездачна година.

В тази статия ще напиша (пък и да напомням на себе си от време на време :) ) плановете ми до края на годината, а те със сигурност са по-откачени и от най-смелите ми мечти. Тук можете да видите и моя Strava профил. Ако имате въпроси, нужда от помощ при подготовката (имам статия за това какво трябва да знаем за колоезденето)

 

04.02.2017 – Първа добра тренировка за годината (86 км)

Целия януари въртях като хамстер велоаргометъра във фитнеса и чаках удобно време за да изкарам колелото. В началото на Февруари макар и доста студено и заснежено на места направих един мой любим маршрут – Варна – Белослав – Синдел – Аврен (и проклетия му баир :)) и се довърших в Морската градина. Общата дължина на машрута е 87 км с денивелация от общо 860 метра. Единствените две места в които имаше катерене за повече от 2-3 минути са баира на Константиново преди Белослав и този преди Аврен. Останалото както се и вижда е прав терен. Можете да видите трака ми тук.

16.02.2017 Катерене на баири + Балчик – нос Калиакра (67 км)

Запалих колата през деня и отидох към Балчик. По време на пътуването реших да мина през най-стръмните баири в околията. Те се намират на рибарското селище, което е малко след Златни Пясъци посока Кранево. Общата дължина на баирите е само 500 метра, но наклона е 13% като има места на които изкачването е около 23%. Това са 4 минути в чиста агония по баирите нагоре и то особено с моите плочи.

След това продължих към Балчик и на бензиностанцията оставих колата и се метнах на колелото и оттам отпраших към нос Калиакра. Общата дистанция за отиване и връщане е 66 км със само 350 метра положителна денивелация. Ако човек има късмет вятъра ще е много слаб и ще кара с нормална скорост, но обикновено това не се случва. Отидох до любимото ми местенце – самия край на нос Калиакра и се върнах в страхотно настроение. Тук можете да видите трака + малко снимки от нос Калиакра, а тук можете да видите не особено големия и трака с баирите.

03.03.2017 – изкачване на връх Шипка от Велико Търново (266 км)

На трети Март ходихме да катерим Шипка с Пешо. Тръгнахме от Велико Търново през Казанлък, а на връщане се прибрах сам по същия маршрут. Можете да видите моя пътепис съвсем скоро в блога. Обща дължина на маршрута беше 266 км с 3000 метра положителна денивелация. Траковете (по технически причини свързани със смотаната батерия на телефона ми има два трака като втория също не е баш до финала ми, но вече го преживях) можете да видите тук и тук.

25.03.2017 – “Долината на тракийските царе – пролет” (209 км)

На 25 март ще се проведе откриващия за сезона и превърнал се в емблема за най-посещаван бревет – Сливенски бревет “Долината на тракийските царе – пролет”. Бревета е лек, приятен и в първите топли дни на годината (нищо, че последния път карах 10 часа в лек дъжд :D).

Старта е в Сливенски Минерални бани, оттам към Кермен, Нова Загора, Твърдица (първи подкрепителен пункт), Гурково, Казанлък (ОМВ-то на Казанлък, втори и последен подкрепителен пункт), Стара Загора, Нова Загора (обикновено спираме на бензиностанцията в началото на града за кратка почивка) и обратно към Сливенски Минерални Бани.
Общата дължина на бревета е 209 км с 1375 м положителна денивелация (което се изразява основно в баира на село Ягода).

Можете да видите подробен трак тук или можете да хвърлите един поглед на моя трак в Strava.

 

08-09.04.2017 – Варненски бреветен уикенд “Ненчо Христов” и “Добруджа” (502 км)

Два дни със забавления на юг и на север от Варна бреветния уикенд със сигурност ще бъде първото ми много сериозно предизвикателство.

08.04.2017 ще се проведе бревет “Ненчо Христов”. Маршрута е  Варна – Белослав – Разделна – Синдел – Дъбравино – Гроздьово – Бозвелийско – Провадия – Кюлевча – Мадара – Ветрино – Езерово – Варна с обща дължина от  202 км. и денивелация от 1910 м. Тук изкачването е мааалко повече от Сливенския и основния баир, който участниците трябва да покорят започва малко преди Провадия и свършва малко преди Мадара. Общата дистанция е около 35 км. като в тях има и прави участъци. Тоест няма стени или невъможни баири. Разбира се на Мадра има сравнително стръмно, но кратко изкачване. Траковете можете да видите в MapMyRide и OpenRunner.

09.04.2017 ще се проведе бревет “Добруджа”, който пресича границата ни с Румъния и за ден можем да се насладим да караме в южна и малка част от северна Добруджа. Миналата година участвах и го подцених, тази година със сигурност ще съм по-подготвен. Маршрута е Варна – Кранево – Балчик – Генерал Тошево (първа контрола) Кардам – Negru Vodă – Topraisar – negru Voda – Constanta (втора контрола)- Mangalia – Vama Veke – Българево – Каварна – Балчик (обикновено спираме за бърза почивка) – Кранево – Варна с обща дължина от 300 км. с максимално допустимо време от 20.00 часа и обща положителна денивелация от 1817 м. Тук официалния маршрут и това, което минах аз се различават в това, че ние влязохме в Констанца където е средата на маршрута. Официалния трак можете да видите в OpenRunner, а моя – тук.

Тайната на дългите преходи е ритмичността, пресметливостта на ресурсите и добрата сметка за прием на храна и вода постоянно.

 

17.06.2017 – “Подбалканско предизвикателство” (381 км)

Ново по рода си събитие организирано от ентусиасти (и в основата си Пешо и Ойларипи) е извън бреветния календар и е с по-интересна насоченост. Целта е да прекосим пътя между София и Бургас с две контролни времена – 20 часа и 26 часа. Целта ми е да вляза в 20-те часа, което значи, че средната ми скорост трябва да е около 21 км/ч (19 км/ч ако не спирам). Постижимо е. Дистанцията е 381 км, а денивелацията 3300 метра. Ще бъде истинско приключение по подбалканския път. Повече информация за събитието можете да видите тук.

 

08-09.07.2017 – “Дунав Ултра IV – гладиатори на колела” (730 км)

Това без съмнение ще е най-тежкото физическо натоварване в моя живот до този момент. За два дни целта е в контролно време да се мине по цялата българска дължина по поречието на р. Дунав или точно 730 километра преминавайки в или около 80 населени места (17 града и 63 села) от с. Куделин (най-северозападната точка в страната) до с. Дуранкулак (най-източното населено място).

Темпото ще е брутално, изкачвания ще има (по мои сметки ще е около 5000 метра денивелация) а умората не е изключено да довърши някой от нас. Изключително мотивиран съм да отида и да видя колко мога. А това със сигурност няма да е малко. Повече информация можете да намерите тук.

Снощи се хванахме на бас със Злати, че днес няма да мога да отлепя за сутрешно каране и аз загубих :)
Станах в 6.30, докато се натуткам и приготвя стана 7 и нещо. Маршрута беше Варна – Аладжа Манастир – Виница – Варна или общо 26 км и две изкачвания – едно на т.нар. Дървен мост (от входа на Слънчев ден до спускането малко преди Т-образното кръстовище на Аладжа манастир и Златни Пясъци общо 2.1 км с положителна денивелация от 4%) и този, който всеки път ме остава без дъх – баира на Аладжа Манастир.
За него мога да пиша много, защото и много съм страдал на него :) Първия път, когато научих за него беше и когато до изкачих – април месец 2015 г. Тогава освен, че имах чувството, че някой си е направил МНОГО лоша шега с мен друго не усещах. 6 минути в брутална болка, бъхтене нагоре и очакване баира да свърши. Днес ми беше двадесет и първия опит да покоря еднокилометровата отсечка с положителна денивелация от 7%. Не поставих рекорд, но дадох всичко от себе си.

След Аладжа Манастир всичко е цветя и рози – прави участъци, спускания, Виница (кучетата в началото на квартала вече ги няма) е прашна и днес видях един пич да кара кола ВЪРХУ велоалеатя, после леко изкачване до светофара и оттам сериозно скускане надолу. Средната скорост там позволява да се движа долу-горе със скоростта на автомобилите, а след камерите стръмния баир винаги ме е привличал да се спусна с възможно най-висока скорост. Преди 5 дни минах по същия маршрут и счупих личния си рекорд за най-висока скорост изобщо – 72.7km/h

И те така. След малко над час сравнително интензивна тренировка се прибрах в нас и намерих една малка изненада :)

Страва трак на маршрута:

 

И те така – спорен ден от мен.

Уикенда бяхме в Добрич и Генерал Тошево. Взех колелото и екипировката и се наканих да направя Генерал Тошево – Негру Вода. Винаги излизането извън граница ме кара да се вълнувам супер много и този път не беше изключение.

След катеренето на връх Шипка видях, че новата ми задна вътрешна гума спада леко и реших да я прегледам преди карането. Освен, че беше спукана имаше и огромна цицина. И до тук бях с вътрешните гуми от по 15 кинта. От както имам шосейка карам с вътрешни гуми от Дектатлон за 5.30 лв. за две и понеже са евтини са дебели вършат страОтна работа по нашите прекрасни, гладки и чисти пътища :)
Тръгнах малко преди 12:00 часа от Генерал Тошево, минах през Кардам, продължих по пътя за Йовково (което на всички табели е написано на латиница като Uovkovo) и стигнах до граничния пункт.
Ако за пръв път ми се наложеше да прекося границата с колело сигурно щях да се откажа, но на миналогодишното жестоко 300 км каране (Варна – Генерал Тошево – Констанца – Дуранкулак – Варна) минахме и процедурата е елементарна – само с лична карта и чакане от 5 до 50 минути.

Та стигнах до граничния пункт, поздравих, подадох си картата и чакам за обработка. Граничаря измърморва – “И шофьорска книжка дайте.”. Аз малко заблуден започвам да търся шофьорска книжка и чувам смях от кабинката. Забавни се оказаха граничарите. След като ми върнаха личната карта мръднах 5 метра напред за да си прибера нещата и да продължа, но ме обградиха четирима граничари с интерес като на момченца пред нова играчка и се заговорихме. Единия ме заразпитва:
– С тия дрехи не ти ли духа, момче?
– Духа, но имам имам пет слоя отдолу, обяснявам.
– Аз като бях по-млад ми се наложи да карам три месеца едно Симсонче, знаеш ги, нали? И после 2 години ме боляха колената.
Разказах му за разни мазила, малко тренировки и се изпратихме по живо по здраво с усмивка. Тъкмо закачих единия педал и един от румънските граничари притича до мен и ме пита:
– Unde te duci? Constanza? (Накъде ще ходиш? Констанца?)
– Negru Voda.
Усмихна се, вдгина палците и ме остави.

Тръгнах с усмивка и дочух любеобвилното ръмжене на улично куче зад мен. Беше само и започна да ме годни, извика още едно. И понеже бяха близо до мен слязох от колелото и бях готов да ги направя на ръкавици и двете едновременно. Развиках се и се дръпнаха. Продължих да карам като ми беше ясно, че не бях много категоричен и ще продължат да си ритат здравните книжки.
И реших вместо да сляза и да видим дали моите 100 кила ще го спрат да се състезаваме. За кратко вдигнах максимална според ситуацията скорост, но кучето се оказа доста бързо и охладих поривите му със стария трик като му пръсна малко вода в очите в движение. Отказа се доста по-бързо колкото очаквах и продължих по живо по здраво към Негру Вода.

Негру Вода (Negru Vodă) или по старо му Караомер е малко градче на под 10 км от границата с България. Името му идва най-вероятно от основателя на княжество Влагуя Раду Негру и в превод е “Черния принц” (не “Мръсна Вода” както си мислих по-рано :D). Градчето след последното преброяване е с население от около 5000 човека. Структурата на селището, къщите, кучетата (доста по-дружелюбни от тия по границата) и хората са почти същите като в българско селище, което е и разбираемо предвид близоста му до границата. Потърсих бензиностанция да изпия едно кафе и да взема нещо за Злати, но не намерих, а не ми се рискуваше да си оставям колелото без надзор дори и за секунда и реших да се върна по същия път.
Не бързах изобщо. Разглеждах нивите, красивите гледки и ЖП линиите (а там има много) и набързо стигнах до граничния пункт (където Стравата е спряла да ми засича времето). Пак същата процедура, но от Румънска страна. Стана за около 15 минути (2 минути сканиране на документите, 13 минути гледане в една точка докато дойде другия колега) и тръгнах. Този път на изпроводяк ме гониха две кучета подобни на пинчери с козина, но бяха прекалено несриозни за да спирам и да се разправяме. Пътя в двете посоки е с променлива отврат, тоест е много смотан между Кардам и Йовково, а през останалото време пак не е як.
На прибиране спрях да снимам табелата “Сметището е затворено”, но не успях да заснема “Ферма за кози” малко след това. Щеше да ми свърши страхотна работа за край на спора с някой от срещуположния пол.

И се прибрах. Времето беше между 2 и 5 градуса, духаше, отне ми точно 2 часа, но разходката си струваше.

 

Снимки:

Strava track (от границата към Тошево Стравата явно е спряла да работи…)