Skip to content

07.02.2017

Снощи писах до два и нещо блога ми за карането уикенда, настроих си алармата за 6:00 сутринта с идеята да направя Варна-Кранево-Варна. Приготвих си дрехите, раницата, колелото, заредих батериите на стопа и фара, легнах и като звънна телефона в 6:00 бях в будна кома. Дори не можах да отлепя. Завих се през глава и си обещах вечерта да карам.

Мина работния ден (доста интересно. Вече си имам git проект за който ще пиша скоро), прибрах се, облякох се набързо и тръгнах към Аладжа Манастир. На излизане на един завой от мъглата поднесох доста неприятно, но стабилизирах. През целия път се чувствах много добре. Въртях на около 65-70%, бях без слушалки, гледах, дишах. Беше приятно като единственото, което леко разваляше идилията беше мъглата, която се беше спуснала на места (целия ден беше мъглив в града), но за това пък имам стоп, който свети прилично.
На отиване мислих да изкарам и баира на Аладжа манастир (около 1200 м. със среден наклон около 6%), но реших вместо това да изкатеря Почивка, че му имам зъб от последния път, когато си прецаках сегмента. На връщане видях две ПТП-та. Едното беше лек удар между две коли като на едната ѝ я нямаше част от бронята, но второто ПТП беше по-необичайно.

Почти стигнал до табелата “Варна” видях в далечината кола, която беше обърната срещу движението. Намалям и гледам – колата прави обратен, шофьора на другата кола тъкмо излязал претичва да си прибере предната броня от средата на пътя. Бях WTF :D

Published inБлогинкиКолоезденеПътепис

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.