v 0.6 | I hate to say it, but I’m done.
Последните няколко дни са пълна кочина. Имам интересн проект за performance testing с jMeter и Magento 2, но нещата се закучиха мощно.
За сметка на това започвам да разбирам jMeter и скоро планирам да наприша една обширна статия за това как се използва, какво можем да правим с него, предаване на данни в променливи, специфично натоварване, fancy графики и тест на marvin (сигурно ще напиша някой прост скрипт, който да тествам, че блога няма много открита функционалност.
Както може би забелязахте последните 2 дни блога ми не се отваряше и причините бяха две:
И това естествено по празниците, когато нямах достъп до компютър :)
Ето и какви бяха причините за това, че на nedko.info не минаха сертификатите, но на останалите 7-8 сайта, които хоствам минаха без проблеми:
Failed authorization procedure. www.nedko.info (http-01): urn:acme:error:unauthorized :: The client lacks sufficient authorization :: Invalid response from http://www.nedko.info/.well-known/acme-challenge/PdzPmGSbFd1XOOqa0LshcRGxqUАGHАUj3qМNamp1-Yw: "<!DOCTYPE html> <html lang="en-GB"> <head> <meta charset="UTF-8"> <meta name="viewport" content="width=device-width, initial" IMPORTANT NOTES: - The following errors were reported by the server: Domain: www.nedko.info Type: unauthorized Detail: Invalid response from http://www.nedko.info/.well-known /acme-challenge/PdzPmGSbFd1XOOqa0LshcRGxqUАGHАUj3qМNamp1-Yw: "<!DOCTYPE html> <html lang="en-GB"> <head> <meta charset="UTF-8"> <meta name="viewport" content="width=device-width, initial" To fix these errors, please make sure that your domain name was entered correctly and the DNS A record(s) for that domain contain(s) the right IP address.
Проблема е, че при опит за достъп по http (близко до ума, но на мен ми отне време да се досетя, че Let’s Encrypt callback-а е по http, а не по https) при misconfiguration горния линк http://www.nedko.info/.well-known
/acme-challenge/PdzPmGSbFd1XOOqa0LshcRGxqUАGHАUj3qМNamp1-Yw пренасочваше към друг от моите домейни.
2. Започнах да преглеждам къде ми е проблема с това пренасочване и реших да изключа напълно port 80 поддръжката (http) макар и да имам redirect 301 в случай, че имам request по http.
Решението ми беше да спра изцяло поддръжката на http през vhosts. Става съвсем лесно с коментар или изтриване на удебеления ред:
#listen 80;
listen 443 ssl;
След тази промяна и рестартиране на nginx (service nginx restart) успях да стартирам процеса по преиздаването на сертификата успешно със следните редове:
letsencrypt certonly -a webroot --webroot-path=/var/www/nedko.info/ -d nedko.info -d www.nedko.info
където пътя до сайта е в директория /var/www/nedko.info/
Ако имате проблеми с намирането на директорията /.well-known/acme-challenge/ можете да я създадете наново като:
ls -lah /var/www/nedko.info/
Ако не съществува можете да я създадете със следната команда и дадете съответните правомощия:
mkdir /var/www/nedko.info/.well-known/acme-challenge/ && chmod 755 /var/www/nedko.info/.well-known/acme-challenge/
И изпълянвате по-горната команда за renew на сертификатите.
Ако не стане пишете в коментарите и ще го гледаме заедно.
Вчера Злати повдигна една интересна тема:
Да имам едно хоби, в което да съм наистина добър, да имам много, в които да съм в съвсем начално ниво или това, което работя да ми бъде и хоби
Ето и моята гледна точка:
Аз бях от третия и в последствие втория тип. Никога не съм бил мега добър в нещо толкова, че да кажа на себе си – “Ей, човеко, ти наистина си добър в това”, но пък правя това, което обичам, а от няколко години имам и други занимания като колоездене, което отнема все повече и повече от свободното ми време, танците (и участията покрай тях), блогването и на последно място – писането.
Много хора смятат, че мотивацията е само за спортисти, но не е така. Има хора при които дори и едно потупване по рамото с думите – “Брато, това решение е наистина добро”, може да свърши чудеса.
И тук е времето да кажа, че това е моето виждане и не е задължително човек да пасне на 100%, в някоя от трите точки. Все пак човек не е тетрадка от десет листа, а книга (понякога от няколко тома) и е напълно възможно някой да пасне на повече от едно от нещата в списъка или да си има своя си, четвърта точка, която да пасва като онези матраци по теб и просто да не искаш повече.
Вие от кой тип сте? Има ли друга категоризация според вас?
Пишете в коментарите вашите мнения.
Мина и IT Forum Варна, който се проведе в читалнята на Техническия Университет, темата беше “Unsung heroes of the software industry: Quality Assurance Engineers“. Имаше около 10 човека, което е най-малкото участие, което съм имал до момента :) Сигурно проблема е в това, че темите бяха оповестени ден преди събитието, но иначе беше приятно. Бяхме в читалището на НУК. Малко комунистическо, но пък присъствието на толкова много книги стоплят атмосферата. Можете да видите програмата на събитието и от тяхната страница.
Говорих на дълго и на широко за QA, основи, SDLC и още бая работи (при интерес ще опиша лекцията).
Пренаписвам този пост днес 29.12.2017, оригинално започнат на 07.04.2017:
Ще бъда честен – лекцията беше посредствена, а публиката – от 5 човека, буквално.
Първо шест човека ми редактираха лекцията барем нещо да не кажа от свое име и от свободна лекция стана на докторантски труд, второ – организацията беше крайно болезнена – и от страна на фирмата за която работих и от страна на организаторите в ТУ.
Това беше може би най-големия мой лекционен провал за 2017 г.
Следващия път ако получа покана за говоря в ТУ първо ще поговорим с организаторите, защото втори път няма да участвам в такава вяла организация.
Малко (дебел) снимков материал.
Днес е един от онези дни, които започват добре и продължават катастрофално. Бесен съм, яд ме е и искам да си захапя трахеята сам.
Но ще мине. Както обикновено минава.
Иначе вчера ходих да карам от офиса към Белослав през Страшимирово и обратно през Константиново. Извода е, че със себе си трябва да нося или огнехвъргачка или картечница. На ШЕСТ пъти улични кучета ме гониха и за пръв път ме хвана сериозно бъза. Не е яко да те гонят кучета на средата на нищото.
Но пък това си има и добрите страни – например това, че счупих два свои рекорда по скорост в някои отсечки :D
Ето и Strava трака
И още нещо – онзи ден Mr. Freesk издаде нова песен. До сега не го бях чувал, но Матю ака Жлъч го препоръча и му дадох шанс. “Къса коса” е лавина от рими, смисъл и житейско изпяти по цветен и доста добър начин.
И понеже ВСЕКИ път като ми се наложи да архивирам директория под линукс и търся разни тъториали та реших да си го постна тук за по-лесно намиране, пък и на някой ако му е интересно/полезно – още по-добре.
Ако искам да архивирам директория с всичките поддиректории и файлове с tar (zip и rar не идват инсталирани в пакетите на Дебиан и Убунту и вероятно на повечето останали дистрибуции) използвам следната команда:
tar czfv nedko.info.tar.gz /var/www/html/nedko.info/.
Дисекция на командата:
c – create
z – де/компресирай с gzip
f – архивирай във файл
v – verbose output (ще ни покаже полезна информация по време на компресирането. Не се препоръчва ако използваме командата в cron)
nedko.info.tar.gz – името на архива
/var/www/html/nedko.info – директорията, която искаме да архивираме
И да речем, че нещо се прецака и искам да разархивирам архива в определена директория:
tar xzfv nedko.info.tar.gz /var/www/html/nedko.info
Дисекция на командата:
x – extract
z – де/компресирай с gzip
f – file (трябва да подадем име на файла след тази директива)
v – verbose – ще ни изкара полезна информация по време на декомпресирането. Не се препоръчва ако използваме командата в cron.
Вчера деня беше тежък. Имах много неща за които трябваше да се погрижа в офиса и беше напрегнато. На отиване се разходих пеш, но на връщане колега ме изпрати почти до нас.
Прибрах се, котката беше любеобвилна, чудих се дали още искам да карам, мислих какво да правя, чудих се и реших, че малко против собствената ми воля ще изляза за една кратка разходка. Все пак тренировъчната ми програма тази година ще е жестока и не мога да си позволя да не карам като имам възможност.
Заех се да си приготвям нещата – облекло, каска, очила, проверка на нещата в раницата, документи и пари, ключове. Слизам. Пред блока е вече студено и много тъмно. Засичаме се на входната врата със семейство, което се прибира от работа и училище, говорят какво ще вечерят и детето казва, че няма търпение да легне да спи. На всички комфортната им зона е вкъщи. Както и моята.
Огледах пак колелото, гумите, спирачните челюсти, заден стоп – включен, преден фар -включен, закопчавам се за стоманеното колело и после… тишина.
Обикновено след първото завъртане на педалите човек може да прецени дали карането ще си го бива или не. Това определено щеше да си го бива.
Не носих слушалки, чувах въздуха, вдишвах го – бодеше ми белите дробове. Очите ми за кратко и по навик се насълзиха от студената въздушна струя, краката ми нямаха избор и започнаха да въртя интензивно. Въртях и си мислих за най-близкото каране от 500 км, което ще се проведе след месец, чудих се дали ще го изкарам, мислих стратегия за хранене, мислих за офиса, за вкъщи и после последва тишината.
Тази комфортна тишина в която чуваш само как сърцето бие жестоко, чуваш само дъха си и как веригата задвижва колелото под теб и теб самия. Друго няма.
Едно от най-важните неща, които научих за колоезденето (по трудния начин) беше да бъда ритмичен. Без спринтове, но и без услушвания.
С горното твърдение мога да кажа, че колоезденето е като музиката – ако е ритмично и хармонично е красиво и приятно, ако не е трудно.
Стигнах до Т-образното кръстовище на Аладжа Манастир и завъртях на обратно. Дори не усещах изпепеляващата болка от бързината, не усещах да съм задъхан, да съм разконцернтриран. Чувах няколко птички, които си подсвирваха по дърветата, чувах малкото коли, които преминаваха, видях 1-2 звезди, които се показваха от и без това малкото обаци.
Прибрах се и ми беше леко.
Маршрута можете да видите тук.
Очертава се една ненормално яка колоездачна година.
В тази статия ще напиша (пък и да напомням на себе си от време на време :) ) плановете ми до края на годината, а те със сигурност са по-откачени и от най-смелите ми мечти. Тук можете да видите и моя Strava профил. Ако имате въпроси, нужда от помощ при подготовката (имам статия за това какво трябва да знаем за колоезденето)
Целия януари въртях като хамстер велоаргометъра във фитнеса и чаках удобно време за да изкарам колелото. В началото на Февруари макар и доста студено и заснежено на места направих един мой любим маршрут – Варна – Белослав – Синдел – Аврен (и проклетия му баир :)) и се довърших в Морската градина. Общата дължина на машрута е 87 км с денивелация от общо 860 метра. Единствените две места в които имаше катерене за повече от 2-3 минути са баира на Константиново преди Белослав и този преди Аврен. Останалото както се и вижда е прав терен. Можете да видите трака ми тук.
Запалих колата през деня и отидох към Балчик. По време на пътуването реших да мина през най-стръмните баири в околията. Те се намират на рибарското селище, което е малко след Златни Пясъци посока Кранево. Общата дължина на баирите е само 500 метра, но наклона е 13% като има места на които изкачването е около 23%. Това са 4 минути в чиста агония по баирите нагоре и то особено с моите плочи.
След това продължих към Балчик и на бензиностанцията оставих колата и се метнах на колелото и оттам отпраших към нос Калиакра. Общата дистанция за отиване и връщане е 66 км със само 350 метра положителна денивелация. Ако човек има късмет вятъра ще е много слаб и ще кара с нормална скорост, но обикновено това не се случва. Отидох до любимото ми местенце – самия край на нос Калиакра и се върнах в страхотно настроение. Тук можете да видите трака + малко снимки от нос Калиакра, а тук можете да видите не особено големия и трака с баирите.
На трети Март ходихме да катерим Шипка с Пешо. Тръгнахме от Велико Търново през Казанлък, а на връщане се прибрах сам по същия маршрут. Можете да видите моя пътепис съвсем скоро в блога. Обща дължина на маршрута беше 266 км с 3000 метра положителна денивелация. Траковете (по технически причини свързани със смотаната батерия на телефона ми има два трака като втория също не е баш до финала ми, но вече го преживях) можете да видите тук и тук.
На 25 март ще се проведе откриващия за сезона и превърнал се в емблема за най-посещаван бревет – Сливенски бревет “Долината на тракийските царе – пролет”. Бревета е лек, приятен и в първите топли дни на годината (нищо, че последния път карах 10 часа в лек дъжд :D).
Старта е в Сливенски Минерални бани, оттам към Кермен, Нова Загора, Твърдица (първи подкрепителен пункт), Гурково, Казанлък (ОМВ-то на Казанлък, втори и последен подкрепителен пункт), Стара Загора, Нова Загора (обикновено спираме на бензиностанцията в началото на града за кратка почивка) и обратно към Сливенски Минерални Бани.
Общата дължина на бревета е 209 км с 1375 м положителна денивелация (което се изразява основно в баира на село Ягода).
Можете да видите подробен трак тук или можете да хвърлите един поглед на моя трак в Strava.
Два дни със забавления на юг и на север от Варна бреветния уикенд със сигурност ще бъде първото ми много сериозно предизвикателство.
08.04.2017 ще се проведе бревет “Ненчо Христов”. Маршрута е Варна – Белослав – Разделна – Си
09.04.2017 ще се проведе бревет “Добруджа”, който пресича границата ни с Румъния и за ден можем да се насладим да караме в южна и малка част от северна Добруджа. Миналата година участвах и го подцених, тази година със сигурност ще съм по-подготвен. Маршрута е Варна – Кранево – Балчик – Генерал Тошево (първа контрола) Карда
Тайната на дългите преходи е ритмичността, пресметливостта на ресурсите и добрата сметка за прием на храна и вода постоянно.
Ново по рода си събитие организирано от ентусиасти (и в основата си Пешо и Ойларипи) е извън бреветния календар и е с по-интересна насоченост. Целта е да прекосим пътя между София и Бургас с две контролни времена – 20 часа и 26 часа. Целта ми е да вляза в 20-те часа, което значи, че средната ми скорост трябва да е около 21 км/ч (19 км/ч ако не спирам). Постижимо е. Дистанцията е 381 км, а денивелацията 3300 метра. Ще бъде истинско приключение по подбалканския път. Повече информация за събитието можете да видите тук.
Това без съмнение ще е най-тежкото физическо натоварване в моя живот до този момент. За два дни целта е в контролно време да се мине по цялата българска дължина по поречието на р. Дунав или точно 730 километра преминавайки в или около 80 населени места (17 града и 63 села) от с. Куделин (най-северозападната точка в страната) до с. Дуранкулак (най-източното населено място).
Темпото ще е брутално, изкачвания ще има (по мои сметки ще е около 5000 метра денивелация) а умората не е изключено да довърши някой от нас. Изключително мотивиран съм да отида и да видя колко мога. А това със сигурност няма да е малко. Повече информация можете да намерите тук.
Снощи се хванахме на бас със Злати, че днес няма да мога да отлепя за сутрешно каране и аз загубих :)
Станах в 6.30, докато се натуткам и приготвя стана 7 и нещо. Маршрута беше Варна – Аладжа Манастир – Виница – Варна или общо 26 км и две изкачвания – едно на т.нар. Дървен мост (от входа на Слънчев ден до спускането малко преди Т-образното кръстовище на Аладжа манастир и Златни Пясъци общо 2.1 км с положителна денивелация от 4%) и този, който всеки път ме остава без дъх – баира на Аладжа Манастир.
За него мога да пиша много, защото и много съм страдал на него :) Първия път, когато научих за него беше и когато до изкачих – април месец 2015 г. Тогава освен, че имах чувството, че някой си е направил МНОГО лоша шега с мен друго не усещах. 6 минути в брутална болка, бъхтене нагоре и очакване баира да свърши. Днес ми беше двадесет и първия опит да покоря еднокилометровата отсечка с положителна денивелация от 7%. Не поставих рекорд, но дадох всичко от себе си.
След Аладжа Манастир всичко е цветя и рози – прави участъци, спускания, Виница (кучетата в началото на квартала вече ги няма) е прашна и днес видях един пич да кара кола ВЪРХУ велоалеатя, после леко изкачване до светофара и оттам сериозно скускане надолу. Средната скорост там позволява да се движа долу-горе със скоростта на автомобилите, а след камерите стръмния баир винаги ме е привличал да се спусна с възможно най-висока скорост. Преди 5 дни минах по същия маршрут и счупих личния си рекорд за най-висока скорост изобщо – 72.7km/h
И те така. След малко над час сравнително интензивна тренировка се прибрах в нас и намерих една малка изненада :)
Страва трак на маршрута:
И те така – спорен ден от мен.
sysДнес е ден за regression testing в офиса. Напомня ми защо не обичам i-shits. Знаете ли, че няма никъде в измисленото меню на iPhone (тествах върху 5 и 6) модела на телефона? Тоест никъде няма да видите iPhone 6S да кажем, а само неговия идентификатор (например A1549). Грр!
Иначе сутринта ходих да карам. НАЙ-НАКРАЯ отлепих в 6 и малко, подготвих се и завъртях до Аладжата, през Виница, после Морската и обратно в квартирата. Счупих си рекорта за скорост – 71.5 км/ч. Понеже GoPro-то е още в мен направих и няколко снимки и видео, но тях ще ги сложа в отделен пост.
ОЩЕ не съм свършил с пътеписа за изкачването ми на връх Шипка. Все не остава време тия дни…
Друго интересно е, че благодарение на Виктор се сдобих с един много приятен workstation – Lenovo ThinkStation E31 със следните характеристики:
Скоро ще напиша едно обстойно ревю + тестове, че ми е адски интересно да видя каква е практическата разлика между RAID 0 и RAID 1 и производителността на този четириглав змей с 8 мб кеш.
И последно – днес подкарах HTTP/2 и HSTS на marvin. Ще опиша в статия как го направих (hint – супер лесно е).
Помните като ви казах, че ще е за последно, нали? Еми не е. Това рядко администраторско портно нямаше как да не го споделя с вас: