Author: Недко

Author, writer, cyclist and a passionate DevOps/QA engineer that love to share his knowledge with everyone.

07.01.2017 – Малко размисли за Qubes OS и Debian 8

И понеже съм много постоянен разгледах Qubes OS 3.2 за който писах вчера и останах със следните впечатления:

Инсталацията на моето Lenovo T430 с SSD отне доста време, но иначе беше проста. Изпозлвах guided partitioning + encrypted LVM. При първи старт на системата Qubes OS ме пита дали искам да прекарам целия си трафик през Tor.

И сега на най-важното – защо го правя. Концепцията на Qubes OS е нещо много по-различно от всичко, което съм виждал до сега ще се опитам да разкажа и на вас защо я наричат “A reasonably secure operating system”. Qubes използва виртуализация за да изолира различните приложения за да не могат те да работят едновременно ако не им разрешим изрично. Това значи, че мога да направя така, че моя браузър да бъде в съвсем различна среда от файловия ми мениджър, например. Нека кажем, че има екслойт за да кажем Chrome, който успешно може да направи RCE (Remote Code Execution). В нашия свят това би било катастрофално, ако имаме чувствителна информация на машината, която е засегната, но в Qubes OS това няма как да се случи на среда, която е различна от тази в която е изпълнен RCE. Разбира се трябва да разделим и приложенията според критичността им (например браузъра с електронното ми банкиране да е единствено приложение и да е на своя собствена виртуализирана среда). Можем да продължим и още по-напред – всяка виртуална машина може да има свои firewall правила и да разгледаме следната ситуация – във виртуалката с да кажем офисните данни целия трафик да минава само по определен канал през прокси, докато през виртуалката в която минават личните ми данни целия трафил да минава през Tor. И двете среди са изключително разделени.

 

Та след като разгледах Qubes OS реших, че ще ми отнеме много време за да се почувствам конфортно там и сметнах за по-добре да мигрирам от Ubuntu 16.10 към Debian 8. Отдавна се каня да направя тази стъпка, но не мисля, че бях готов до скоро. НАЙ-НАКРАЯ ще се оттърва от Unity и идеята за Ubuntu One!
Сложих си Debian 8 и първото нещо, което срещнах беше, че не ми разпозна wireless-а на Lenovo T430-то. Решението е да инсталираме iwlwifi драйверите:

[code]sudo apt-get install firmware-iwlwifi network-manager[/code]

В Wiki-то на Debian има цяла статия за Lenovo 430 така, че който му е интересно може да я погледне. Има листнати всички устройства (дори и docking station-а (заради DVI порт-a)).

След инсталацията сложих и настроих ntp и настроих по тази статия.

С опит да сложа кирилица през графичния интерфейс нещо не ми се получи (имах само Английски) и трябваше да направя следното (ще ви отнеме малко време да знаете):

[code]mcedit /etc/locale.gen[/code]

Разкоментирайте българския като махнете # и пуснете да генерирате локалите наново:

[code]sudo locale-gen[/code]

И рестартирайте GUI-то си за да видите българския като опция.

В моя случай моя locale.gen беше с всичките локали така, че като пуснах locale-gen чаках 2-3 минути да се генерират всичките, но смятам да коментирам ненужните и да генерирам наново.

След това последва стандартния apt с инсталиране на zip, rar, Midnight Commander (в пакета си идва и с mcedit, любимия ми редактор, убийте ме с пръчки), nmap, ufw, rkhunter и curl (интересно беше, че не влиза в инсталационния пакет на Debian):

[code]sudo apt-get install zip, rar, mc, nmap, ufw, rkhunter, curl && rkhunter –update[/code]

След това идва ред да инсталираме и Sublime 3. За целта ще изтеглим .deb файла в Downloads на текущия логнат потребител (не е препоръчително да го изпълнявате с root), който е за 64 bit Ubuntu и ще инсталираме през dpkg:

[code] wget ~/Downloads https://download.sublimetext.com/sublime-text_build-3126_amd64.deb[/code]

[code]dpkg -i ~/Downloads/sublime-text_build-3126_amd64.deb[/code]

Hint – можете да извикате Sublime под конзолата използвайки subl.

Като ми остане малко време ще напиша и малко tips and tricks за ufw.

Какво намерих днес:

  • date-fns – date-fns provides the most comprehensive, yet simple and consistent toolset for manipulating JavaScript dates in a browser & Node.js;
  • VocaJS – Voca is a JavaScript library for manipulating strings;
  • Some useful regex patterns (Злати тества две от тях и не работиха както трябва (например валидацита по мейл приема за валидно – test@abv));
  • wget in examples.

06.01.2017 – дъждосняг, лед и Quebes OS

Днес деня започна със стабилно стъгране на сняг при приличен вятър. Наложи се да ходя до близката аптека за 70 градусов спирт та да ми помогне поне малко. След 40-тина минути колата беше разледена и готова за приключения. Само малко гумите бяха замръзнали, но всичко мина ок с потеглянето.

В офиса е забавно – топло и с тия големите прозорци времето може да се наблюдава много приятно.

Малко неприятен момент беше когато слизах в подземния гараж на офиса, че при това стръмно спускане в комбинация с бетон непочистен сняг + лед отдолу и гумите блокираха (докато се движих с 5 км/ч) и едва не обрах една от стените, но за щастие се оправих без проблеми. Към 15:00 слязох да преместя колата докато не е станало -10 (не, че ще има някаква разлика между -5 и -10 де) и изкачването мина безпроблемно.

Ден четвърти без кафе и без сладко (от типа на вафли и подобни, иначе плодове например меля като диво прасе). За момента нямам чувството, че ще умра. Теглото ми още е 100 кила. Да видим Февруари какво ще каже :)

Снощи инсталирах Qubes OS 3.2 като имах един много тъп проблем с boot от USB-то. Гледах да не е от AHCI/Compatability mode, UEFI и т.н., но се оказа, че проблема както се очакваше е в задклавиатурното устройство.

Изтеглих и валидирах ISO-то и направих bootable USB с dd (за Windows можете да ползвате Rufus). И както казах – просто не сработи.
Решението е просто. Вместо да окажа устройстовото + parittion-a (/dev/sdb1):

[code lang=”bash”]dd if=Qubes-R3-x86_64.iso of=/dev/sdb1[/code]

трябва да дам като параметър на устройството на което ще изпратя ISO-то за разархивиране (of) цялото устройство (без partition identifier-а):

[code lang=”bash”]dd if=Qubes-R3-x86_64.iso of=/dev/sdb[/code]

След това всичко тръгна.

 

Полезни неща, които намерих днес:

05.01.2017

Сутринта малко след като съм се събудил, но още в мощна просъница усещам, че някой тихо отваря вратата. В стаята влиза един двегодишен рошав мухикан, взима пакетиран хляб от масата и излиза.

Като хлопна вратата излязох от WTF режима и се усетих, че имаме гости. Малкия просто е бил гладен и решил да се обслужи :D

 

Снощи правих hamster ride – тоест въртях велотренажора като гламав във фитнеса, но пък си струваше. Счупих си рекорда за час – направих 31.7 км. Доволен съм.

В офиса нещата вървят добре – свърших си onboarding-а на Intershop и вече започвам да свиквам със странностите му.

Довечера се готвя да пробвам Quebes OS да видим защо я хвалят толкова.

16.12.2016 – Недко в Киев

Привет на всички от немногостуденинеособенослънчев Киев.

Тазгодишния тиймбилдинг се проведе в Киев и с колегите в Петък сутринта запалихме самолета към София. Полета ни беше в 8.45. Отидохме 2 часа по-рано с приготвени раници, паспорти и гривни (официалната украинска валута е гривна. На латиница се изписва напълно нелогично като hryvnya, на кирилица е гривня) и заредени батерии. Аз си носих киндъла и реших, че ще е перфектното време за четене. Бях си избрал “Бъдеще” на Бърнард Бекет. Излишно е да казвам, че не прочетох и една страница.
Пихме по едно кафе от Costa за 7.50 лв. и след като ми мина острата болка в сърцето дойде време за check-in. Мина проверката за багажа. Беше малко странно като се наложи да сваля кубинките и колана, но го преживях някак. Тогава за пръв път ме обля облекчението, че махнах дългата брада :)
Взеха ни с един Cobus (специализирано МПС от типа на автобус, но с малко седящи места, предназначен за транспорт на пасажери от терминала към самолета и обратно) и ни закараха до близкопаркиралия Airbus A320, който разполага със 150 до 180 места (180 в най-крайния си супер претъпкан вариант), една пътека и два реда седалки от по общо 6 места.

Аз се паднах в секция А, която по техни дефиниции е най-добра и е най-близко до прозореда. Полета беше доста бърз. Общото ни време във въздуха беше малко над 30 минути, а средната скорост беше около 730 км/ч. Излитането беше бързо и нямаше момент в който да искам да върна кафето. Излитането и кацането по мое мнение бяха малко повече от перфектни (особено кацането). Всъщност полета беше толкова бърз, че стюардесата не можа да раздаде шоколадчетата, които ползват против прилошаване от единия до другия край на палубата :)

Кацнахме в София към 9:20 и до 11:00 трябваше да изчакаме до слеващия полет. Замъкнахме се към терминал 2 с един счупен Cobus, хапнахме набързо по един летищен сандвич, помотахме се малко и минахме към следващия check-in. Тук е мястото да кажа, че летище София е доста по-занемарено от Варненското. Пък и културата нещо не ме обля с желание да прекарам много време там. Първото впечатление като излязохме за да хванем летищния абтобус беше едно едро улично куче и една служителка, която мислихме, че е починала права. Или поне го докара на поглед :)

Издадоха ни билетите, извадих паспорта и се наредихме на опашка от EU към non-EU countries. И още на опашката започнах да се разпакетирам – кубинки, колан, телефон и портмоне + документи и билет и якето. Проверката мина бързо. Дойде време да хващаме самолета. Този беше доста по-малък и събираше между 50 и 80 пасажера. Имаше две колони – от едната страна седалките бяха само по една а от другата – по две. Аз пак се паднах на единична и логично – до прозореца. Набутах си целия багаж, който щеше една раница над мен, изкарах тефтерчето с химикала, power bank-а, телефона и kindle-а сякаш, че ще летим 12 часа и се приготвих за излитане. Този път излитането беше сякаш с малко повече ряз, но пак напълно конфортно. Минахме през Румъния и Молдова, прекосихме повече от половината Уркайна и видяхме р. Днепър от бая високо. По време на пътуването ни сервираха малък брънч, който се състоеше от един сандвич (1/10 по вкус :D) и напитка (безалкохолна!) по избор. Сгънах сандвича, че бях освирепял и се потопих в гледките. Когато се качихме над облаците беше повече от епично. Направих няколко снимки и се потопих в “Бъдеще”-то на Бърнард Бекет.

Кацането пак беше чудесно, слязох и първото мощно разочарование беше факта, че вън си беше направо топло. Предните дни през деня беше около -10, а баш този ден беше -5. И се зачудих защо съм си взел дебелите дрехи и кубинките като можеше и без тях. 4-5 часа по-късно щях да съм благодарен, че са с мен. Кацнахме благополучно и си имахме дори и група по посрещането – няколко наши супер слънчеви колеги. След малко ахо-ихо се насочихме към осигурения ни Mercedes Sprinter и се затътрихме към хотел “Рус”. Имаше прилично задръстване и имах време да разгледам от прозореца малко от Киев.

Киев по последни социологически данни към Юни 2016 г. е с население от малко под 3 милиона човека, което го прави седмия най-населен град в Европа. Кмет на града е Владимир Кличко, а най-ниските температури през Декември са били -32.9 градуса. За това и си носих дебелото яке и кубинките! Но греда. Та – не почувствах Киев като някакъв супер отдалечен град на над 1000 км от Варна, а точно обратното. Все едно си бях почти като у дома. За това говориха следните три много общи черти:

  • Кирилица навсякъде;
  • Пътните знаци и дупките са като нашите;
  • Шофьорите взимат предимства като нашите. Че и повече :)

 

Влязохме в хотел “Рус” и се отправихме към рецепцията. Хотела е три звезди и 20 етажа висок. Партера му беше скандален – shiny and classy. След 15-20 минути чакане на рецепция (бяхме се събрали на куп повечето колеги от офисите извън Киев) се настанихме с Паскал в двадесет и трета стая на седемнадесетия етаж. Асансьорите бяха 6, но много малки (сигурно за да могат да развиват по-висока скорост). Стаята беше за двама, мъничка, но напълно достатъчна. Ударих един бърз душ и се приготвихме за събирането. След като се събрахме всички ни взе същия транспорт и се затътрихме по задръстванията към крайната ни цел – Freedom event hall. Мястото е огромно с малко над 90 маси, на два етажа (като първия е стъпаловиден), сцена и музика на живо. По данни бяхме почти 400 човека. Менюто се състоеше от богато начало с няколко вида салати, последвани от предястие, основно ястие (свинското беше нечовешко направо) и десерт. Сервираше се бяло и червено вино и шампанско.

Вчерта беше много интересна, пълна с нови запознанства и срещи с хора с които си говорим от последните 4 месеца, но така и не сме се виждали.

След като приключи вечерта с част от колегите отидохме в някакъв денонощен китайки (мда…) ресторант и си допихме там. Понеже те явно си нямат някакви разпространени националин бири (като Каменица, Пиринско и т.н. при нас) пих някаква немска, която забравих как се казваше, но беше скандална!

Легнахме към 3.30-4.00, станахме в 6 и в 6.30 пътувахме към летището. Имахме около 40 минут там и обиколихме duty free магазините. Взехме малко сувенири и зачакахме обратния полет.

 

Снимки – скоро.

151 км приключения на колело до нос Калиакра и скъсаната верига

Човек е жив тогава, когато е на път.

В бреветния календар на БФТ по традиция последния бревет за годината е Варнeския (Варна – Белослав – Ветрино – Дългопол – Арковна – Старо Оряхово – Варна) или общо 203 км с 1800 метра денивелация. Не съм карал този маршрут никога, но до скоро не мислих, че ще ми е проблем. Но откакто направих около двумесечна пауза от колоезденето нещата станаха много различни. Първо качих десетина килограма, обездвижих се яко и най-страшното – мотивацията и нуждата от движение нещо намаляха до критични нива.

 

И като реших пак да започна щях да умра по маршрут, който за мен беше тривиален (за справка – най-добро време Варна – Т-образното на Златни Пясъци – Варна – 46:53, преди седмица – 76 минути). Лека полека започнах да връщам форма макар и с по едно до две карания седмично… Та реших, че ако ще е гарга да е рошава, пък и трябва да се готвя за бревета, който ще е първо 200 км и второ – не съм правил толкова дълго изкачване до сега.

 

Реших да отида до едно от най-красивите места наоколо – нос Калиакра и тръгнах в Събота около 9.30 сутринта. Колелото беше прегледано и готово, новите фар и стоп бяха заредени на 100%, носих си power bank (Владо – благодаря!), 3 резервни гуми (след като спуках 2 едновременно започнах да нося по повече), помпа, тулове, щанги за смяна на гума, миши опашки, лубрикант, водонепромукаема горница, раница, очила и т.н.
Тръгването беше добро и до Златни Пясъци се чувствах добре. После до Кранево беше малко зор, но на баирите там се “състезавах” с един джип и Стравата репортна, че съм я направил 58 км/ч средна. И от кръговото на Албена до Балчик беше трудно. Познавам баира на с. Оброчище и отдавна съм се отказал да го покорявам. Особено когато съм в такава (кръгла) форма. И за това реших да го изкарам со кротце со благо. Във втората половина на изкачването ми паднаха очилата, които до този момент бях закачил на една от презрамките на раницата и моите грациозни 100 кг. + колелото премазаха горките очила. И така следващите 110 км – без.
Стигнах до кръговото на Балчик където заредих с вода и едно двойно късо еспресо, кратка почивка и напред и нагоре. До Каварна пътя беше равен и спокоен.
Каварна винаги ще има място в сърцето ми основно заради концертите на които съм бил и на които неведнъж съм си губил гласа. “Проблема” дойде, когато след края на града направих десен завой към с. Българево. От там до нос Калиакра и обратно ме духа такъв вятър, че ако бях 50 кг сигурно щеше да ме събори. Но пък и гледката си струваше. Безумно големите вертогенератори, есенна равна Добруджа, морето… След това дойде входа за нос Калиакра и оттам красота на най-източната точка на България. Нямаше чужденци, баби, които да продават плетени чорапи и коли. Само аз, колелото и две кучета (които отказах бързо от идеята да ме лаят). Потеглих бавно към най-източната част на страната и зяпах. Беше красиво. Стигнах възможно най-далечната точка там и в този момент моето малко приключение стигна своята среда.
Вятъра беше безпощаден и не ме остави да се застоявам прекалено дълго и след няколко минути съзерцавайки огромната гледка пред мен тръгнах.
Излизайки от нос Калиакра усетих едно много неприятно “хрупане” от курбела, което както стана ясно по-късно не беше изобщо на хубаво. Един от сегментите на веригата просто липсваше. Не знам какво му се беше случило, но не бях щастлив от два факта – единия е, че без верига трудно бих ползвал колелото за нещо друго освен за тротинетка и второ – факта, че една Dura Ace верига струва поне 50 кинта.
Изтръпнах, но реших да продължа възможно най-внимателно за да не скъсам веригата напълно. Карах с 10 км/ч. Но и повече не можах да вдигна без да натисна повечко педалите.
По пътя срещнах една жена колоездачка (с онези колелета с кошове) и я разпитах за вело магазин. И се изкефих супер много на дружелюбността ѝ – приветлива, усмихната и помогна (не ме бива в сравненията без да съм безпристрастен, но ако беше в някой по-голям град шанса да намеря някой катил щеше да е много много голям). Малко преди да стигна до веломагазина зад Томи една глутница кучета ме подгониха та се наложи да слизам и да се разправяме. Заклевам се – някой ден ще си взема пистолет точно за такива случаи (природозащитниците да заповядат и те). И най-накрая стигнах до вело магазина, който беше… затвоен. Чухме се с момчето, но с моя късмет ми каза, че не може да говори и че ще се чуем след малко. След 20 минути киснене на студа (и вече започвайки да се стъмва) реших да звънна още веднъж, но опита ми беше неуспешен. Ядосах се и реших да си ходя. Щях да въртя докато не се скъса веригата и после щях да звъня на някой да дойде да ме прибере. За радост точно на табелата за край на Каварна момчето ми звънна и се уговорихме да отида да ми види колелото.

Веломагазина в Каварна е приятно зареден, имаше си доста неща. Та Георги (мисля се казваше) ми предложи да сменяме звено на dura ace–а с някакво обикновено такова, което не бях сигурен, че ще ме изкара до Варна (и че интегритета на цялата верига не е компроментиран). И така логиката подсказа, че една нова верига е далеч по-добра идея. Имаше баш за осем скоростни венци, което си беше късмет. 15 кинта беше веригата, не ми взе нищо за това, че го занимавам в извънработните часове, аз се оказа, че имам точно 19 кинта, дадох му ги всичките и по живо по здраво тръгнах.

Вече бях изстинал и ми трябваха 5-6 км. да вляза в боен режим. Покарах стабилно до кръговото на Балчик където спрях да взема една вода и едно късо кафе. По пътя вече пуснах предния фар (моята гордост закупена само преди седмица заедно с един приличен стоп) да мига (най-ниско потребление има тогава), а задния стоп светеше през голяма част от деня. Което беше и моята грешка. Малко преди бензиностанцията няколко автомобила ми премигнаха и се усетих, че на стопа батерията му е свършила. Изкарах PowerBank-а, пуснах USB кабела извън джоба, закачих стопа на раницата и така го зареждах докато той работеше.
В бензиностанцията го оставих да се зареди още малко (без значение, че е само 0.5W му трябва време за да ме изкара следващите 3 часа да кажем), поговорихме малко с персонала и тръгнах. Мъглата вече започна да се сгъстява и на около километър от бензиностанцията падна до около 2 метра (от перспективата на колоездач). И така да обобщим – аз съм останал с 2 вафли, батерията на телефона ми е 25%, задния стоп е под въпрос колко време ще изкара, а ако предния спре съм изгубен. И карам по прав път, който от двете страни има поля, мъгла и разни шумове около мен. За момент си помислих, че е време да се стресна, но после сметнах, че няма да спечеля особено от това и започнах да си тананикам на Iron Maiden – Fear of the dark. Доста тематично :)

Хубавото от цялата работа беше, че си познавам добре маршрута, знаех, че ще мога да се прибера и изобщо не ми беше притеснено.

По време на мъглата бях изключително концентриран за дупки, препядствия, ориентация, коли и т.н. Към кръговото на Албена мъглата почти изчезна и реших да спра на магазина на Кранево да си взема нещо за хапване, но като спрях се сетих, че нямам кинти, поразтребих си нещата, спрях да зареждам стопа и закачих powerbank-а за телефона. През това време си говорихме с един прилично почерпан ловец, който противно на очакванията ми беше доста приятелски настроен. Тръгнах лека-полека към Варна. Изкачих проклетите баири на Кранево, после този на Златни Пясъци.

И тук дойде най-голямата грешка от цялото ми каране. Почувствах се напълно в свои води. И мотивацията ми точно за 10 секунди се изпари. Маршрут, който обикновено изминавам за 30-40 минути го взех за час и нещо. Беше болезнено, изморително и изнервящо.

Прибрах се в нас към 19:30 (тръгвайки от нас в 9:30) и не бях толкова изморен, колкото издразнен на последните ми километри.

Ето го и маршрута ми с няколко снимки.

 

Хубави страни на приключението:

  1. Бях подготвен. Носих почти всичко, което би се наложило (на следващия бревет ще се замисля дали да не взема малко спици както прави адаша и една верига с tool. Не се знае, знае ли се!), носих и доста добре подбрана екипировка + ветровка, която спаси доста положението на връщане;
  2. Имаше няколко човека, които знаеха маршрута ми плюс това използвах и Bacon (функция на Strava за проследяване в реално време на това къде съм и малко параметри около карането ми (+ статус на батерията ми);
  3. Бях мотивиран. Бях готов да вървя от Кранево до Варна само и само да се прибера и да победя себе си и това, което искам да разруша в себе си – мързела и липсата на постоянна, болезнено силна, глуповата и отчаяна мотивация, която имах до скоро;
  4. Бях разпределил сравнително добре храната и водата;
  5. Имах добри светлини и power bank, които отчитам за много сериозно предимство.

 

Лошите страни:

 

  1. Трябва на три месеца да водя колелото на профилактичен оглед от опитен сервизен техник (няма да казвам колко съм разочарован от магазина на Драг и как от сега само Нико (от Нико Байкс) ще ми пипа колелото). Това с веригата е възможно да беше предотвратено предварително;
  2. Нямах достатъчно пари в себе си. Първо мислих да НЕ си взимам документите и щях да направя огромна грешка. И второ – при такива карания човек според мен трябва да има 50-60 лв. (като поне 10 от тях да са на дребно), защото ако минавах през друг маршрут и се наложи да пазаря с дебитната си карта от някой хоремаг щях да съм гладен и жаден;
  3. Дебел съм. Сериозно – по-разочароващо нещо от себе си не съм имал. Трудноподвижен съм, капаритетът на белите ми дробове е намален (или поне така го усещам), задъхвам се бързо и влизам рекордно бързо в горната ми граница на пулс, пруфтя като стара баба по баирите. Не карам, а едвам се движа на моменти;
  4. Не използвам правилно екипировката си – очилата ми можеше да са цели сега ако не бях ги поставил на неоптимално място.

 

Code Week Varna 2016

Първия път когато бях поканен да говоря на Code Week Varna беше през 2015 г. и беше напълно епично. Говорихме заедно с Юлиян Сапунджиев пред стотина  човека в голямата зала на Стоматологията в гр. Варна. Лекцията беше лека и интересна, позабавлявахме се малко, счупихме една форма на сайта на община Варна и имаше приятен диалог с публиката и показахме двете страни на моя занаят. Юлиян помогна много с настроение и богатия си опит. Беше доста яко.

На 22 Октомври 2016 бях лектор на Code Week Varna за втори път. Този път бях поканен от Боян от Beehive в новата им зала (която се намира етаж под 158 LTD). Посетих предния ден лекцията за WordPress и първото впечатление беше бая голяма изненада. Залата е около 3 пъти по-малка от предишната такава и по мои сметки събира не повече от 25 човека (или 33-34 с правостоящите). За сметка на това интериора е приятен, има си 49″ телевизор, който се ползва за презентационни цели и бюро на което човек може да седне докато си води лекцията. Като цяло съм доволен. Малко слабо започнах в началото (слабо = неуведено и малко Ъ-кащо), но после лека полека набрах сила и привлякох пълното внимание на хората. Ето и малък списък с някои от нещата за които си говорихме:

  • Най-важните качества като Quality Assurance Engineer:
    • Комуникативност;
    • Умения да вижда нещата от друга перспектива (програмист, PM, PO, client);
    • Технически и аналитични способности (абе Пешо – това не мисля, че трябва да връща този резултат);
    • Да бъде надъхан и да има правилно настроена интуиция (Абе Пешо – сигурен съм, че тук има нещо нередно. Дай ми малко време да задълбая до последно да ти пиша);
    • Да задава въпроси и да поставя всичко под въпрос. В името на качествения продукт. И да – pixel-perfect е много важно!
    • Не бъди гаден с някого. Кофти отношението поражда само още кофти отношение. И да – всеки допуска грешки.

В линка на събитието има и повече инфо за другите лектори + техните презентации.

 

Моята можете да намерите тук.

 

И за последно – минусите бяха два:

  • Залата е толкова малка, че е несериозно да се провеждат там събития, които се очаква да бъдат с повече от 15 човека;
  • Презентацията ми мина ревю през 5 човека докато бъде одобрена. Това ми осигури страхотно скучна и безинтересна презентация и сухо предаване на данните.
  • Update 2018 – от тогава насам не съм позволявал тежко вмешаване от компаните за които съм работил. Всеки път, винаги, винаги е едно и също – лекцията ми си губи чара, практичността и лекотата и става едно издекламиране на политически-коректни слайдове, които нито аз харесвам, нито хората, които са дошли да ме слушат..

Ще има TEDx във Варна за втори път

И една хубава новина от днес, топла, топла.
Ще има второ издание на TEDxVarna, организирано от BeeHive и пак ще се проведе в новата аула на ВИНС-а на 19 ноември. В пръвото си издание лекторите изкъртиха всички мивки във ВИНС, a този път очакванията ми са още по-високи.

Можете да видите и Facebook събитието за повече информация.

Тук можете да намерите и видеата от първия TEDxVarna.

Early Bid билетите са по 30 кинта до края на Октомври.

Вече съм сертифициран радиолюбител

С времето човек спира да се учи малко по малко и когато аз усетих това реших да се хвана в ръце. Първо дойде решението ми да сменя работата си, а малко по-късно мой приятел ме надъха да изкарам клас 2 радиолюбител.
Преди 2 седмици мина изпита поред КРС в гр. Варна с още около 25 човека и получих оценката си почти ведната – изпит взет.
Оборудването ми е Baofeng UV-5R, което за момента ми е напълно достатъчно.
И най-важното – инициала ми е LZ2NIH или преведено на НАТО фонетичната азбука – Lima Zulu 2 November India Hotel.

73 и до нови срещи.

Europe Code Week 2016

Днес официално вече – ще съм лектор на Europe Code Week 2016. Темата е “The secret life of QAs” и както вече се досещате ще си говорим за тестване. Ще започна с това защо е нужен QA, какво професионално развитие може да ни предложи професията, какво ни е нужно за да бъдем добри QA и ще включа 1-2 игри.

Добре сте дошли на 22.10.2016 в сградата на Beehive, Варна от 12.30 часа. Продължителност – около час (не искам да ви отегчавам).

Всички са поканени.

Ревю: “Жената и мъжете, които бях” на Димана Йорданова

Отдавна не съм писал стихове. И не знам дали ще мога да се върна към писането. Но пък за това има хора, които в днешните дни на фейсбук, евтини жени и чалга пишат стихове. Някои се смеят като чудят това, някои казват, че стиховете са история и никой не чете. Но пък помня какво беше като излезе стихосбирката на Августинг Господинов “Нощта в действие” и всички последвали интервюта, разговори, истории.
И така – следващата добра стихосбирка, която ми попадна в ръцете беше тази на Димана Йорданова. Ревюто написах в GoodReads и смятам да не го преразказвам, а направо да го paste-на тук.

Continue reading