Реших ей така, без причина, да напиша един пост за сигурно единствения човек, който чете блога.
Последно време покрай ме положението е повече от ок – нещата започнаха да си идват на мястото с малкия Борко, със съня и с работата (work from home с дете понякога не е лесно).

Депресията започва да се оттегля последните седмици и се чувствам много по-жив отколкото от преди година-година и половина да речем. Чувствам се ок и за това, че вече мога да говоря за това и че не съм само аз, който си носи мрака в себе си, а (за мое съжаление) са много. И ако сте от тези и нещо ги гложди винаги можете да ми пишете един мейл и да си поговорим. Понякога разговора с един непознат може да е много ценен.


Освен това съм се фокусирал много върху колоезденето и последните месеци си ъпгрейднах колелото, скоро си взех обувки, GPS и от 31.01.2021 до днес имам малко под 1000 км и си счупих вече мислейки за непреодолими 16 000 км на колелото (текущо съм на 17150 км).

Вчера ходих да карам по маршрута Балчик – Шабла – Тюленово – Камен Бряг – Свети Никола – Българево – Каварна – Балчик (Strava activity) и усещането беше величествено. Хапнах си праскови купени от Българево на една пейка, пих кафе в Каварна (на центъра където много години по-рано бях на първия си метъл концерт на който хората са чували групата и извън Добрич на Апокалиптика) и си взех провизии от Био магазина (страхотен е и супер зареден, не само с био и веган неща, споко :D). На прибиране просто си пуснах моята плейлиста и приключих карането с последни 10+ км каране в много червената зона – изкъртих се като мастия. Бях толкова на лимита си, че после ми отне малко време за да мога да си стъпвам стабилно на краката, но кефа от изживяното още ме държи. Това само до преди половин година щеше да ми е немислимо.