Month: April 2018

За по-малко от 7 дни успях да сбъдна две мечти, които бях запланувал за тази година – да изкарам двата бревета от 200+300 км за един уикенд и да говоря на QA: Challenge Accepted (над 500 човека).

Ако четете това значи лекцията е минала и съм оцелял.

А тя наистина мина и този път даже се получи така, както я бях планувал. Стана лека и забавна (и малко расистка, но нямаше как) и се надявам да съм успял да надъхам някой да отвори jMeter и да го разцъка.

Видеото ще е на разположение след няколко седмици, а статията ми за конфигурацията на Grafana & InfluxDB + теста на jMeter  ще дойде скоро.

И по темата – ако някой, който чете този пост има подходяща техника за vlogging ще се радвам да се свърже с мен и да видим дали можем да си бъдем полезни.

Повече инфо + разказ за вчера и днес – по-натам, че нито аз ще издържа, нито черния ми дроб към този момент :D

Ваш,
Недко.

Таксито пътува към летището и аз наблюдавам залеза. Мисля си разни неща около посещението в офиса на Немечек, срещите, хората, лекцията и гледам залеза блажено изпънал търбух на задната седалка.
И от нищото иначе любезния бакшиш започва следния самодиалог (не е монолог, защото и си отговаряше):

– Майка му да *** на това слънце бе. *** ми майката на очите. Ще ослепея, майка му да ***.
– Ще ослепееш после какво ще работиш да те ***.

– Майка му да ***.

И притворил малки свински очички гледа към залеза на където и карахме.
Романтиката беше висок левел.

Сега пия едно двойно кафе и чакам време да се кача в самолета, слушам нечестно добрите Leo Moracchioli и Mary Spender как унижават едно банджо, 2-3 китари и един дръм сет инжектирайки олимпийски стероиди на Sultans of Swing и живота е хубав.
След като кацна имам среща с организаторите на QA: Challenge Accepted да им покажа презентацията и демото и да видим вечерта дали ще завърши с 2-3 бири в лоби бара или пак ще спя 2 часа.

Btw не вярвах, че ще го кажа, но вече ми се кара. 500 км. за 2 дни не са достатъчно за да ме накарат да си полея колелото с бензин и да го запаля, както планирах уикенда :D

 Най-накрая, след два неуспешни опита от минали години за 200 км + 300 км за два дни успях да финиширам в контролното време.

Кратката равносметка е:

• 500 км за два дни – явно е възможно за 105 килограмов човек НЕтренирал последните 6 месеца;
• Общо почти 12 000 калории заминаха за  двата дни;
• Направих над 25 хранения уикенда (каква мечта, но без да кара човек… :D) включително над 10 гела, много сладко, изотонични напитки, над 10 кафета и по груби сметки около 10 литра изпита вода;
• Не само краката са важни, а и инатът. Според мен последните ~30% от втория ден беше абсолютно нелогичен и нерационален за моите мускули и само на едната проклетия го изкарах;
• Ръцете болят не по-малко от краката;
• През деня температурите стигната до над 20 градуса, вечерите паднаха до около 5. Това с една и съща екипировка, много е трудно човек да уцели правилната комбинация;
• Имайте предвид кучетата. За 2 дни ме гониха на десеттина пъти български и румънски торби с косми и кокали. Не е яко ако е тъмно като в гъз и от полето се чуе бягане на 2-3 кучета и лай. Но ако човек е подготвен нещата са по-лесни. И един от най-важните уроци – ако ви гонят НЕ ритайте или размахвайте ръце, защото ще изгубите баланс и оттам ще стане по-голяма беля;
• Добър фар и стоп са не само задължителни, но и животоспасяващи. Ако дадете 20 лв. за китайчета, които са малко по-слаби от църковна свещ и сте на 60 км. от дома чувството не е приятно. Не съжалявам и за секунда за инвестицията за моите. Жилетка и каска са абсолютно задължителни също както и power bank;
• И последно – болеше. Боляха стъпалата, краката, гъза, ръцете (пръстите ми са още изтръпнали) и рамената. Психиката на човек при такива разстояния са изтънена и разклатена, готова да се разпадне при всяка миниатюрна преграда. Това е сигурно най-трудното – да победиш себе си.

И така, за изминалата седмица сбъднах една моя мечта, която преследвам прекалено много време, а тази – ще се изпълни друга моя, професионална мечта, която доскоро не вярвах, че ще реализирам.

Stay tuned.

Е – дойде времето да напиша редовното си обещание, че ще изкарам Варненски бреветен уикенд – Събота са 200 км., а Неделя – 300.

Пиша това, за да има какво да ме държи на крака (гуми) докато изстисквам последните капки енергия. Предния път се отказах на половината на втория ден (общо 350 км за двата дни), но този път съм вдигнал ината с поне 3 левела.

За съжаление няма да мога да stream-вам както правих на голямото ми приключение, но пък ще напиша по-подробен блог пост за това.

Седмица по-късно ще бъда в София като лектор на QA: Challenge Accepted 4.0 и се вълнувам страшно много и за това.

И за не е непълен този блог пост ще отговоря и тук на хората, които питат “Защо го правя”.

• Правя го заради себе си;
• Правя го за да бъда във форма;
• Правя го, за да видя до къде мога да стигна. Изтръпналите ръце, тотално отказващите крака, глада и желанието за вана и пържола и топла прегръдка;
• Правя го за да покажа на хората, че спортът е нещо прекрасно и че всеки го може;
• Правя го заради тишината, която се натрупва като дъждовна вода. Луксът да нямам хаос между ушите, луксът да реша дали искам да мисля нещо различно от това, което правя точно сега, в този момент, лукса да съм сам, аз да определям своя път;
• Правя го за да изпълня обещанието си към теб, че мога да направя това, което правят малко.
• Причина да прочета пак своето “Не мога?” без да се чувствам гузен.